Решение по дело №1432/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на РАМИ АЛХАСАН ФАУЗИ, [държава], с посочен в жалбата адрес [населено място], [жк], [улица], и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Х., [жк], срещу Решение №12392/29.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че актът бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства и направен незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят заявява, че бил изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал С., но те били възприети неправилно. Той се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Твърди, че справките, цитирани от административния орган, били силно противоречиви относно ситуацията в Д. А., което се потвърдило с падането на режима на Б. А. А. – ноторно обстоятелство, потвърждаващо твърдяното от него. В частта на административния акт, в който са изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на акта бил преценил, че жалбоподателят не му е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателя бил налице и той не можел да се завърне в Сирия, поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Л. Г., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби, подадена чрез СДВНЧ – София ДМ – МВР под вх.№УРИ 105400-2376/25.07.2024 г. (с имена Р. Х.) и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№2091/02.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33664/02.08.2024 г., Р. А. Ф., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33664/02.08.2024 г. като Р. (собствено име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в С., Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, *** професия, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца, като за всички е посочено, че се намират в С..

С Писмо рег.№УП-33664/05.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Р. А. Ф. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-15472/26.09.2024 г. (Рег.№УП-33664/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33664/04.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р. А. Ф., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в Д. А. и живял там в района на града, който попадал в район Д. Бил завършил пети клас и нямал издадена лична карта. Работил в земеделието. Не бил служил в армията и не бил търсен. В област Джазира след 2018 г. управлявали кюрдите. Разказва, че напуснал Сирия, заради това, че животът там бил много труден. Той бил най-големият син в семейството и трябвало да помага. Освен това там имало война, биели се кюрдите с редовната армия и с арабските племена. Интервюираният сочи, че не бил пряк свидетел на военни действия и нямал близки познати и роднини, които да са пострадали вследствие на военните действия, като посочва, че последно през месец април 2024 г. в града станала стрелба с патрони. Семейството му останало в Д. А. З., Сирия, защото не можели да платят всички да напуснат. Обяснява, че напуснал Сирия през месец юни 2024 г., нелегално, сам, минал почти транзит през Турция, и пристигнал в България в същия месец, нелегално, през зелена граница, но не помнел точно датата.

Интервюираният декларира, че не е членувал в политическа партия или организация, не е бил арестуван или осъждан в държавата си на произход или в друга държава, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, както и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. Заявява, че в Сирия спрямо него лично не е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е бил обект на съдебно дело или процес. Заявява също, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище Рег.№УП-33664/18.11.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №12392/29.11.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. Ф., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

На 12.12.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 12.12.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е изяснил фактите от значение за спора и необосновано не е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти.

Противно на изложените в жалбата твърдения, от проведеното с чужденеца интервю не се установяват никакви заявени от него обстоятелства, които биха могли да се преценят като риск от изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, попадащи в хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Не се твърди от интервюирания такива основания за убежище да са възникнали и след като той вече се е намирал в приемащата държава, поради което наведените в тази насока доводи в жалбата са неотносими.

Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Чужденецът е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в Сирия, Д. А., и в проведеното с него интервю същият потвърждава тези данни, като заявява, че е роден и живял със семейството си в същото населено място, в район Д. Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на Сирия, като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия заради трудния живот там и войната. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – ***, или етническата му принадлежност – ***, са достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка с вх.№ЦУ-1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република и по-конкретно в района на Дейр ал Зор и на Справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024 г., съдържаща данни относно сигурността в провинции Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, и какви въоръжени групировки действат на територията на тези райони.

След извършения анализ на информацията в първата посочена справка, административният орган е достигнал до заключение, че в областта Джазира в провинция Дейр ал Зор, където е живял жалбоподателят, насилието е на доста високо ниво, с вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия – отговарящо на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Същевременно, като е разгледал изложената във втората посочена справка информация относно провинция Хама, административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя се установяват предпоставките на чл.9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, ако в една част от държавата по произход не съществува риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част от държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Органът е цитирал съдържанието на справката, във основа на която е преценил, че ситуацията със сигурността в провинция Хама е в пъти по-добра от тази в провинция Д. А., като информацията не разрива ситуация на толкова изключително, жестоко и ширещо се насилие, което да излага на угроза от малтретиране всяко лице в посочената провинция. Посочил е, че конфликтите там не се отличават с повсеместност и с интензивност, а от друга страна няма установени лични обстоятелства, които да сочат, че конкретният кандидат би станал специфична цел на такова насилие поради присъщите на положението му елементи, преценени въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС.

Органът е приел, че за Р. А. Ф. в провинция Х. не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност поради физическото му присъствие там, и той би могъл сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част от държавата, както и с достатъчна степен на вероятност може да се очаква, че би могъл да се установи там, тъй като е арабин, мюсюлманин сунит, каквито са и мнозинството от живеещите там.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложените Справка с вх.№ЦУ-1624/12.07.2024 г. и вх.№1850/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., като към момента издаване на справките фронтовите линии в Сирия са повече или по-малко консолидирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции.

Предвид така установеното в справките, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в Сирия не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които във всички региони на страната да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. От проведеното със заявителя интервю не може да се направи и извода, че личното и общественото положение на същия предполагат той да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а тези по чл.9, ал.5 от ЗУБ. От цитираните справки на ДАБ може да се направи и извода, че в страната, и конкретно в провинция Хама, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване .

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително е представена Справка вх.№МД-02-124/12.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на президента Б. А..

В същата се съдържат данни, че на 27 ноември 2024 г. различни бунтовнически групировки от Северозападна Сирия, под ръководството на ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS) и заедно с подкрепяни от Турция милиции, започват настъпление към региони под правителствен контрол и успяват да превземат големи територии. Ниското ниво на съпротива, оказано от проправителствените сили, изненадва много наблюдатели, като до 30 ноември бунтовниците поемат контрол над по-голямата част от Алепо (Халеб). На 5 декември Хама е превзета от бунтовниците, на 7 декември е превзет [населено място], а на 8 декември водените от HTS бунтовници обявяват, че са влезли в Дамаск и са освободили задържаните в най-известния военен затвор в страната „Сайданая“. По-късно е обявено, че А. е напуснал Сирия, а тълпи от хора се събират по улиците на Дамаск да празнуват. Междувременно конфликтът продължава в други части на Сирия и HTS и нейните съюзници съобщават, че техните сили напредват в западната провинция на Дейр ал Зор, подкрепяните от Турция бунтовнически фракции, сражаващи се под флага на Сирийската национална армия (SNA) също напредват северозападно от Алепо към територия, държана от ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). В справката се съдържат данни за атакувани от Израел предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети в Сирия, за атакувани от въздуха от САЩ на 8 декември десетки позиции на „Ислямска държава“ в Централна Сирия, и за атакувани на същата дата от турската армия позиции на Сирийските демократични сили (SDF) в Минбидж в северната част на провинция Алепо. Посочено е, че според ООН към 5 декември 2024 г. между 60 000 и 80 000 души в Северна Сирия са избягали от продължаващите боеве между SDF и SNA. На 10 декември 2024 г. новият временен лидер на Сирия обявява, че поема управлението на страната като служебен премиер с подкрепата на бившите бунтовници, свалили режима на президента Б. А. три дни по-рано. Два близки до бунтовниците източника съобщават, че тяхното командване е наредило на бойците да се изтеглят от градовете, а на полицията и силите за вътрешна сигурност, свързани с основната бунтовническа група, „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS) да се разположат там. Представени са и зоните на контрол в Сирия към 10 декември 2024 г.

Въз основа съдържанието на така представената справка не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в Сирия в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в Сирия настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива. Сред последните новини за страната са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство и формиране на състава му, както и за процес по предаване на властта с действащия министър-председател. От изложените в справката данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за въоръжени сблъсъци и въздушни удари от страна на Израел касаят ограничени региони на страната и военни обекти, като не очертават нивото на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Тези изводи намират подкрепа и в допълнително представената по делото Справка с вх.№МД-12-160/27.12.2024 г., изготвена конкретно относно реалната опасност от тежки заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в Сирия, в която са изложени и данни за текущата хуманитарна ситуация в Сирия.

В тази справка се сочи включително че „Ситуацията със сигурността в Сирия остава многостранна, като някои райони се стабилизират, докато други се борят с липсата на закон и ред, разселване и големи хуманитарни потребности. Транспортните връзки между Суейда и Дамаск са възобновени, отразявайки връщането към нормалните услуги в някои райони. Хуманитарните участници продължават да се справят с критичните пропуски в услугите, особено за разселеното население и за завърналите се лица. В Сирия ВКБООН работи с временните власти на граничните пунктове и в ключови правителствени служби, които възобновяват дейността си, включително Дирекцията по социалните въпроси. Присъствието и наблюдението на границата от вътрешността на Сирия са възстановени. Завръщанията на бежанци продължават в относително малък брой в сравнение с общата численост на сирийските бежанци в региона, но има нарастваща и редовна тенденция. Турски официални лица съобщават, че от 8 декември насам около 25 000 души са се завърнали в Сирия. Пак считано от същата дата, около 51 000 сирийци са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове. Броят на сирийците, завърнали се само през последните два седмици, вече надхвърля общия брой сирийци, чието завръщане ВКБООН наблюдава през цялата 2023 година.“

Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. А. Ф. (Ф.), [държава], срещу Решение №12392/29.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.