Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 3434 по описа за 2019 год.
Производството е
по реда на чл.213 и сл. от Глава деветнадесета на Закона за устройство на
територията вр. чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба на В.Ц.Д. ***, със съдебен адрес ***»/// » ///
ет./// адв.К.Д., против Решение №10-57 по Протокол №10 от 23.10.2019 година на
Комисията по чл.210 от Закона за устройство на територията при Община Варна, в
частта, с която е определена пазарна стойност за преминаване през част от
собствения му имот - ПИ 10135.2552.867 – месечен наем от 25,50 лева и годишен
наем – в размер на 306 лева.
Решението е
оспорено с твърдение за занижен размер на определеното обезщетение по
съображения за несъобразяването му с пазарните аналози и цената на имота,
предвид разположението му – ъглов имот на две улици, възможностите му за
застрояване и наличието на овощни дървета, които ще бъдат премахнати. В жалбата
са изложени и доводи, свързани със законосъобразността на заповедта за
прокарване на временен път. В съдебно заседание по същество на спора чрез
процесуален представител жалбоподателят заявява искането си
решението да бъде отменено, като
обезщетението бъде определено от съда съобразно приетото като
доказателство заключение на съдебно-оценителна експертиза. Претендират се
разноски.
Ответната страна, Кметът
на Община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата по съображения
за издаване на заповедта при спазване на приложимия закон. Претендира
присъждане на разноски.
Като страни в
производството са конституирани заинтересованите лица М.Т.М. и М.Д.М., които
оспорват жалбата, както и П.С.Д. и Венцислав Д.М., които не са изразили
становище.
Съдът, като
прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото
доказателства, приема следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице пред надлежен съд, в предвидения от закона срок,
при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството е
допустимо.
Производството
по издаване на оспорения акт е проведено на основание влязлата в сила Заповед №
0304 от 07.02.2017 година на Кмета на Община Варна, издадена на основание чл.190,
ал.1 и ал.2 във връзка с чл.6 от ЗУТ, с която на М.Т.М. и М.Д.М., собственици
на ПИ 10135.2552.4021 по КК на гр.Варна, ж.к.»Изгрев» е разрешено прокарване
на временен път с ширина 3.50 м. през ПИ 10135.2552.862 по КК на гр.Варна под
формата на триъгълник, с площ от 17
кв.м., собственост на И.З.Ф. и през ПИ 10135.2552.867 по КК на гр.Варна,
собственост на В.Ц.Д., по западната му граница, с площ от 174 кв.м., като с т.3
е разпоредено обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията,
попадащи в трасето на временния път да бъде определено от Комисия по чл.210 от ЗУТ.
С Решение №10-57
по Протокол №10 от 23.10.2019 година на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед №1791 от 19.06.2017 година на Кмета на Община Варна е определена
пазарна стойност за преминаване през ПИ 10135.2552.862 – годишен наем от 30 лв. годишен,
съответно 2.50 лева месечен наем и за ПИ 10135.2552.867 – 306 лв. годишен,
съответно 25.50 бв. месечен наем, посочено. Решението е взето единодушно от
комисията, при гласували 9 члена, въз основа на представената с
административната преписка Експертна пазарна оценка на инж. Петранка Маринова,
с която е определена пазарната стойност на наема, на основание Заповед
№0304/07.02.2017 година на Кмета на Община Варна.
По
искане на жалбоподателя по делото е прието като доказателство заключение на
съдебно-техническа /оценителна/ експертиза, което не е оспорено от страните.
При използване на инвестиционния метод /метода на приходната стойност/ вещото
лице определя месечното обезщетение за
ползване на временен път с площ от 174.00 кв.м. през ПИ 10135.2552.867 на 26.90
лева, съответно годишното обезщетение -
на 323.00 лева. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че разликата в стойностите на експертизите от административното и
съдебното производства според него произтичат от различните пазарни аналози,
които са ползвани от експертите, но са относими към един и същи период от време. Според
вещото лице няма разлика между времето на изготвяне на оценката в
административното производство и тази на съдебната ексепритза, тя „би била една
и съща“, тъй като няма „рязък скок на
цените на имотите в този район“ за посочения период, „оценката би била една и
съща“.
При
изложените факти съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е взето от компетентен орган, по предвидения в чл.191, ал.4 от ЗУТ ред
на чл.210 от същия закон. Спазени са изискванията за форма на акта,
административната преписка съдържа доказателства за фактическите основания за
вземане на решението, включително възложената и приета експертна оценка на пазарната
стойност на обезщетението за прокарването на временния път.
При
преценката на материалната законосъобразност на решението на комисията по
чл.210 от ЗУТ, съдът го намира за обосновано, прието при съобразяване на
приложимия материален закон.
Решението
на комисията е основано на експертна оценка за определяне на размера на
обезщетението за ползването на частта от имота, собственост на жалбоподателя,
при прилагане на инвестиционния метод /метод на приходната стойност/, съобразно
който представя заключението си и съдебно-оценителната експертиза. В оценката е
посочено, че тя е изработена към 23 октомври 2019 година, при ползването на пет
пазарни аналога. Ползваните като аналози имоти са описани, като са посочени – източника
на информация, площ на имота, респ. вид на терена, местоположение, отстояние от
главен път, наличие на ел. и водоснабдяване, респ. възможности за това,
предвиждания, респ. възможности за застрояване.
Оценката
по заключението на съдебно.техническата експертиза, прието като доказателство
по делото, е изготвено при ползване също на инвестиционния метод /метод на
приходната стойност/. В отличие от експертната оценка, дадена в
административното производство, в заключението на съдебно-техническата
експертиза, не всички имоти, ползвани
като аналози, са представени с достатъчно характеристики, които да позволят
тяхната съпоставимост с процесния имот. Посочването за имот №5, че е слънчев, с
правоъгълна форма, на 800 м.от бул.Хл.Смирненски, в динамично развиващ се
район, не съдържа достатъчно характеризиращи го данни, за да бъде определен
като съпоставим и да служи като аналог при изготвяне на пазарна оценка. Общото
посочване на имот,1 аналог №3, че се намира в урбанизирана територия, НТП ниско
застрояване, също не представя достатъчно характеризиращи го данни, за да бъде
ползван от експертизата. По отношение на нито един от ползваните аналози не е
отразен източника на информация, което прави заключението необосновано.
Изложените
съображения на съда за недостатъчно характеризиращи данни при аналозите, които
да позволяват изводи за съответствие, както и отсъствието на информация за
ползваните източници, налага извода на съда за необоснованост на заключението
на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение на комисията по чл.210
от ЗУТ, взето въз основа на обоснована експертна оценка за размера на
обезщетението, е съобразено с приложимия материалния закон, поради което
жалбата на В.Ц.Д. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
е основателна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл.последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.Д. ***, със съдебен адрес ***»///
» /// ет./// адв.К.Д., против Решение №10-57 по Протокол №10 от 23.10.2019
година на Комисията по чл.210 от Закона за устройство на територията при Община
Варна, в частта, с която е определена пазарна стойност за преминаване през част
от собствения му имот - ПИ 10135.2552.867 – месечен наем от 25,50 лева и
годишен наем – в размер на 306 лева.
ОСЪЖДА В.Ц.Д. ***, със съдебен
адрес ***»/// » /// ет./// адв.К.Д.,*** разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: