РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1005
гр. Благоевград, 17.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500883 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 176/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 723/2023 г.,
Районен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. Д.
А. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена
за недействителна сделка покупко-продажба на недвижим имот, обективирана
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. №
1964, дело № 87/2008 г. на Н.К.Т., с вх. рег. № 1185/28.03.2008 г., акт № 61, том
3, дело № 771/2008 г. по описа на СВ при РС – Благоевград и е признал за
установено по отношение на Е. Д. А. и К. В. И., че ищецът С. В. П. е
собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. №
1964, дело № 87/2008 г. на Н.К.Т., с вх. рег. №1185/28.03.2008 г., акт с № 61,
том 3, дело № 771/2008 г. по описа на СВ при РС – Благоевград, на посочените
в същия имоти, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменил
издадения в полза на Е. Д. А. Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост за недвижими имоти - констативен, издаден на основание чл. 587,
ал. 1 от ГПК с № 22, том 4, рег. № 9936, дело № 565 от 2022 г. по описа на
Н.К.М.а, с рег. № 415 в НК, с район на действие РС – Благоевград, вписан в
СВ при РС Благоевград с вх.рег. № 5515/19.09.2022 г., акт с № 46, том 20, дело
№ 2746/2022 г.
Съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от адв. И.
Р., пълномощник на Е. Д. А., и адв. И. Н., пълномощник на К. И., срещу
Решение № 176/07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 723/2023 г. по описа на
РС – Благоевград.
Въззивниците сочат, че обжалваното решение е немотивирано и
неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения, довели до
неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че районният съд е
преразказал фактическата обстановка, установена от писмените и гласни
доказателства, но липсват изводи от фактическа и правна страна.
1
Необосновано съдът е приел, че предявеният от Е. А. иск с правно основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, невярно посочен като възражение, квалифициран от съда
като такъв по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен, а положителният
установителен иск, предявен от С. В. П. с правно основание чл. 124 от ГПК е
основателен по съображения, че ответницата и семейството й са владели
имотите до 2021 г., но след това са загубили владението върху тях за повече от
6 месеца, довело до прекъсване на давността.
Изтъква се, че изведените от съда правни изводи не съответстват на
установената по делото фактическа обстановка, като съдът избирателно е
цитирал част от разясненията, дадени в посоченото ТР № 4/17.12.2012 г., по т.
д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС без да ги съотнесе към конкретно
установените по делото релевантни факти, а т. 3 от същото тълкувателно
решение е неотносима, доколкото не се претендират наследствени права.
Сочи се, че в конкретния случай, при липса на твърдения от ищцовата
страна, че е прекъснал владението на ответницата за период от 6 месеца, по
които въззивната страна не е изразила становище по реда на чл. 131 от ГПК,
съдът се е произнесъл служебно в нарушение на изискването по чл. 120 от
ЗЗД. Не е съобразил разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 4/2012 по т. д. №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и
чл. 7, ал. 1 ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и
прави възражения от името на страна по делото. Сочи се също, че видно и от
доклада на съда от страна на ищеца С. П. не са въведени такива възражения.
Такива твърдения не са обсъждани и няма разпореждане за разпределяне на
доказателствената тежест, което представлява процесуално нарушение и е
достатъчно основание да се приеме неправилност на съдебния акт.
Твърди се във въззивната жалба, че в обжалвания съдебен акт липсва
преценка на доказателствата и кои от тях се приемат за достоверни и
обективни и кои не. Сочи се, че липсва анализ и на представения по делото
Протокол от 11.07.2017 г. за претърсване и изземване в неотложни случаи,
изготвен от разследващ полицай при 01 РУ на МВР – Благоевград, изготвен в
ДП № 1899 ЗМ № 210/2017 г., от който е видно, че процесуалното действие е
извършено в къщата собственост на Е. Д. Д., а понастоящем А., обитавана от
Благой В. И. и К. В. И., които са нейни синове от първия й брак. Изтъква се, че
доколкото мястото на извършеното процесуално действие е установено въз
основа на официални документи, досежно постоянното им местожителство и
в присъствието на лицата Б. и К. И.и, подписали протокола, то се установява
по безспорен начин, че същите са живели в имота, като няма данни такива
действия да са извършвани на друго място. Ако С. П. е бил във владение на
имота, каквито неверни твърдения поддържа в исковата молба, то няма как
полицейските органи да извършат претърсване в чужд имот или поне биха
отразили, че е такъв, каквито обстоятелства не са отразени.
Посочва се в жалбата, че дори и да се приеме, че ответницата А. и
семейството й са владели имотите в с. Зелен дол до 2021 г. /както е приел
съда/, то възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност е
основателно, тъй като същата е придобила собствеността на 28.04.2018 г., след
изтичане на 10 годишния давностен срок на упражненото владение, считано
от т. нар. „продажба". Застъпва се становище, че извода на районния съд, че
придобивната давност е прекъсната след повече от 15 години упражнено
владение е неправилен, обуславящо незаконосъобразност на съдебното
решение, което само на това основание подлежи на отмяна поради неправилно
приложение на материалния закон.
Изтъква се, че неправилни са изводите на съда и за неоснователност на
2
претенцията ни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие за продажба на имота,
квалифицирано като иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че
ответникът по насрещния иск е доказал съществуването на пълномощно за
сключване на сделката. Неясни са констатациите на съда дали ответниците, в
т. ч. Е. А. е предявила отделен иск или е направила възражение. Неправилно
съдът е кредитирал изцяло и безкритично показанията на св. П. – брат на
ищеца и пълномощник на продавача по процесната сделка, който е
заинтересован от развитието на производството, свидетелските му показания
са вътрешно противоречи и не съответстват на житейската и правна логика.
Твърди се в жалбата, че неправилни са изводите на съда, че
снабдяването през 2022 г. с констативен нотариален акт по документи е
индиция, че А. е съзнавала, че е продала имотите. Сочи се, че този нотариален
акт не създава ново правно положение, а само нова индивидуализация на
имотите и приемайки обратното съдът е достигнал до неправилни изводи.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно
решение като неправилно, като отхвърли предявените от С. В. П. обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ТПК като
неоснователни и признае за установено, че С. В. П. не е собственик на ПИ
30702.501.150, на самостоятелен обект с идентификатор 30702.501.150.1 и на
обекти с идентификатори 30702.501.150.2 и 30702.501.150.3, както и да
отхвърли предявения иск за отмяна на нотариален акт № 22, т. 4, peг. № 9936,
д. № 565/2022 г. по описа на Н.К.М.а, вписана в Нотариалната камара под №
415, с район на действие PC – Благоевград като неоснователен.
При условията на евентуалност и във връзка с направеното от
въззивниците възражение за изтекла в полза на Е. Д. А. придобивна давност се
иска от въззивния съд да признае за установено по отношение на С. В. П., че
Е. Д. А. е придобила собствеността върху ПИ 30702.501.150, върху
самостоятелен обект с идентификатор 30702.501.150.1 и върху обекти с
идентификатори 30702.501.150.2 и 30702.501.150.3 в резултат на продължило
повече от 10 години давностно владение, считано за времето 28.03.2008 г. до
датата на получаване на исковата молба – 11.05.2023 г. при завършен
фактически състав но чл. 77 ЗС – упражнявана по открит, явен и
недвусмислен начин на фактическа власт /corpus/ и наличие на субективния
елемент – своене на вещта като своя / animus domini/.
Претендират съдът да присъди направените по делото разноски.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания. Моли се
съдът да допуснете до разпит при довеждане две лица, които ще установят, че
Е. Д. и членовете на семейството й са владели имотите като собственици до
края на 2024 г., , като за този период от време никой друг не е прекъсвал
владението им, нито е установил своя фактическа власт върху процесниите
имоти, както и че прибирайки се в България по време на ползване на отпуск К.
И. е обработвал двора, без някой да му пречи и да оспорва правото му на
собственост на него или на членовете на семейството на Е. А..
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адв. К. А. –
пълномощник на С. В. П., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Изразява се становище, че всички изводи на първоинстанционния съд,
досежно действителността на сделката, с която С. В. П. е закупил процесиите
имоти са правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства.
Застъпва се становище за неоснователност на искането за допускане на
гласни доказателства. С оглед на принципа на равнопоставеност на страните, в
3
случай че съдът допусне свидетели, доведени от въззивната страна, се иска
съдът да допусне разпит при режим на довеждане същия брой свидетели,
доведени от въззиваемата страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
По доказателствените искания съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след получаване на становището на въззивната страна по
отношение доказателствените искания на въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 09.12.2025 г. от 10:40 ч., за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
По доказателствените искания съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
4
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5