Р Е Ш Е
Н И Е
№ 7
град Велико Търново, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 643/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 226 вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след
като с Решение № 12816/16.10.2020 г. на Върховен административен съд по адм.
дело № 13088/2019 г. е отменено Решение №372 от 25.09.2019 г. на
Административен съд гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 394/2019
г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съгласно
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Производството
е започнало по жалба, подадена от Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********, чрез
***Р.А., против отказ за верифициране на разходи в размер на 56 281,18 лв.,
обективиран в писмо изх. № 99-00-6-1192/04.06.2019 г. на ръководителя на управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Жалбоподателят оспорва
като незаконосъобразен постановения отказ. Излага доводи, че писмото не е
мотивирано и поради това е незаконосъобразно. Сочи, че преди отказа за
верификация органът не е изискал становището на общината. Прави и оплакване, че
актът за определяне на финансова корекция по договора за строителен надзор, не
е влязъл в сила към момента на издаването на оспорения отказ. Допълнителни
съображения за немотивираност на акта излага в писмени бележки. Във връзка с
оплакванията се цитира практика на Върховен административен съд. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата,
заместник-министър на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж 2014-2020“ /наричан по-нататък за краткост само УО/,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в представено писмено
становище. Претендира направените разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните в
настоящото производство е безспорно, че Община Велико Търново е сключила с
Министерството на регионалното развитие и благоустройството договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01 „Привлекателна
и съхранена автентична градска среда на град В. Търново“ по Оперативна програма
„Региони в растеж 2014-2020 г.“
За изпълнение на този договор бенефициерът, в рамките
на финансирания проект, е сключил договори с различни оператори след проведени
процедури по възлагане на обществена поръчка.
С решение №
РД-02-36-153/19.02.2018 г. на зам.-министър на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР
на Община Велико Търново е определена финансова корекция в размер на 5 % от
разходите върху договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-03 от 19.09.2017 г. с
изпълнител ДЗЗД „Мистрал-Енел“, договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-02 от 08.09.2017
г. с изпълнител ДЗЗД „Гео-план инфраструктура“, договор № BG16
RFOP001-1.009-0004-С01-S-04 от 04.10.2017 г. с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД и
договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-01 от 07.09.2017 г. с изпълнител „Скорпион
инвестстрой“ ЕООД. Това решение е оспорено от бенефициера, като същото е
окончателно потвърдено с Решение № 8442/05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10019/2018
г.
С решение № РД-02-36-507/21.05.2018
г. на зам.-министър на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР на Община Велико
Търново е определена финансова корекция в размер на 5 % от разходите върху
договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-U-01 от 19.09.2017 г. с
изпълнител „Пътинвест Инженеринг“ АД. Това решение е оспорено от бенефициера,
като същото е окончателно потвърдено с Решение № 11934/19.08.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 648/2019 г.
Във връзка с постъпило от
страна на Община Велико Търново искане към административния орган за междинно
плащане № 6 по договора, с писмо изх. № 99-00-6-1192 от 04.06.2019
г. ръководителят на УО на ОП „РР“ е уведомил бенефициера, че не се верифицират
разходи в общ размер на 56281,18 лв. Като мотиви за отказа си органът е
посочил, че поради установени и регистрирани нередности с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/124
и НИН ОПРР20/18/ЕФРР/179 от Регистъра за нередностите, на основание чл. 75, ал.
1 от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция от исканото плащане, определена по
основание и размер с решение № РД-02-36-153 от 19.02.2018 г. и решение №
РД-02-36-507/21.05.2018 г. на ръководителя на УО на ОП „РР“ в размер на 5 % от
допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-02 от 08.09.2017
г. с изпълнител ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“, № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-01
от 07.09.2017 г. с изпълнител „Скорпион инвестстрой“ ЕООД, № BG16
RFOP001-1.009-0004-С01-S-04 от 04.10.2017 г. с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД, №
BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-S-03 от 19.09.2017 г. с изпълнител Обединение „Мистрал-Енел“
ДЗЗД и № BG16 RFOP001-1.009-0004-С01-U-01 от 19.09.2017 г. с
изпълнител „Пътинвест Инженеринг“ АД, за което Община Велико Търново е
уведомена. Посочени са и конкретните фактури на тези изпълнители, във връзка с
които е отказана верификация на разходите. Приложение към писмото е списък на верифицираните разходи по
разходооправдателни документи.
Писмото е оспорено от
бенефициера пред съда с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 18.06.2019 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното писмо, като от ответника допълнително е представено искането за
междинно плащане, списък на верифицираните разходи по разходооправдателни
документи, договорите с изпълнителите и фактури, издадени от тях, разпечатки от
ИСУН.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл.
168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Писмото на ответника е
валиден акт, издаден от компетентен орган. Възражението на жалбоподателя за
формална незаконосъобразност на акта и липса на мотиви е неоснователно, като
мотиви за това са изложени подробно в Решение № 12816/16.10.2020 г. на ВАС по
адм. дело № 13088/2019 г. Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, че административният
орган не му бил дал възможност за становище. В производствата по чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕСИФ не е предвидено подобно задължение за управляващия орган, тъй като
негов инициатор е именно бенефициерът, а УО действа при условията на обвързана
компетентност.
Относно материалната
законосъобразност на отказа за верификация:
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че оспореният акт е незаконосъобразен,
тъй като не е влязло в сила решението за налагане на финансова корекция, което
е фактическо основание за издаване на процесния отказ.
Разходите се верифицират въз основа на
документите, представени от бенефициера с всяко искане за плащане /чл. 60, ал.
3 от ЗУСЕСИФ/, като проверките за верификацията им обхващат проверка на
документите по искането, включващи и разходооправдателните документи,
обосноваващи поисканата за верифициране сума и/или проверки на място – чл. 62,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Съответно разходите се верифицират, когато са допустими – чл.
62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
позволява на самостоятелно основание разход, за който възникне съмнение, че е
засегнат от нередност, да не се верифицира, въпреки че допустимостта му отговаря
на критериите, разписани в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на
разпоредбите на ПМС № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 г. и на разпоредбите на Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.
Обстоятелството, че в резултат на сигнала за нередност е налице невлязъл в сила
акт, обуславящ приключването на нередността по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 9
от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове, не променя посоченият извод. Отказът за верифициране на
разходите е на основание проверката за регистрирана нередност и не е обвързан
/не е в преюдициална зависимост/ от изхода на производството по приключването
на нередността чрез акт за финансова корекция върху засегнатите от твърдяната
нередност разходи. Решението за отказ за верификация на разходи в случаите на
започната процедура по администриране на нередност /каквато алтернативна
хипотеза е предвидена в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/ има за цел да
ограничи верификацията им, като отказаният за верифициране разход може да се
включи в следващото искане за плащане. След като на практика релевантно е
приложението на хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, то следва да се
съобрази искането на бенефициера до ръководителя на УО и наличието на
регистриран сигнал за нередност на предявен за верификация разход във връзка с
договора за безвъзмедно финансиране. Разпоредбата е императивна и
административният орган, при данни за регистрирана и администрирана нередност
следва да я приложи. Още повече, че и двете решения за налагане на финансова
корекция впоследствие са влезли в сила.
Правилно е изчислен и размерът на
неверифицираните разходи. Посочено е, че същите са с източник безвъзмездната
финансова помощ и възлизат на 17 595,59 лв. по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-С01-S-02
от 08.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“, 7 803,89 лв.
по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-С01-S-01 от 07.09.2017 г. с изпълнител
„Скорпион инвестстрой“ ЕООД, 18 477,28 лв. по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-С01-S-04
от 04.10.2017 г. с изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД, 8 898,07 лв. по договор
№ BG16RFOP001-1.009-0004-С01-S-03 от 19.09.2017 г. с изпълнител Обединение
„Мистрал-Енел“ ДЗЗД и 3506,35 лв. по договор № BG16RFOP001-1.009-0004-С01-U-01 от 19.09.2017 г. с изпълнител
„Пътинвест Инженеринг“ АД.
На практика отказът за верификация на
разходи касае изчислен процентен показател от 5% върху данъчните основи, както
и върху невъзстановимото ДДС, фактурирано с тях по фактура №
**********/29.08.2018 г. на „Скорпион инвестстрой“ ЕООД /дан. основа 130 064,91
лв. и ДДС 26 012,98 лв./, фактура № 12/14.11.2018 г. на ДЗЗД
„Обединение-Мистрал“ /дан. основа 148 301,12 лв. и ДДС 29 660,22 лв./, и
фактура № 3287/18.12.2018 г. /дан. основа 704,52 лв. и ДДС 140,90 лв./ и фактура
№ 3034/02.10.2017 г. /дан. основа 57 734,60 лв. и ДДС 11 546,92 лв./ на „Пътинвест
Инженеринг“ АД /последната фактура представляваща повторно отчетени разходи, неверифицирани в междинно искане за
плащане № 3/. По отношение на неверифицираните разходи към тези оператори жалбоподателят
не сочи конкретни възражения, вкл. и в представените в настоящото производство
писмени бележки.
По отношение на разходите с изпълнител
ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“ жалбоподателят възразява, че неверифицираните
разходи в размер на 17 595,59 лв. не кореспондират с посочената в
обжалвания отказ фактура № 8/04.12.2018 г. на ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“,
която е с данъчна основа 161 310,46 лв. и ДДС 32 262,09 лв.
Аналогично оплакване се поддържа и по отношение на неверифицираните разходи с
изпълнител „ВТ Инженеринг“ ООД в размер на 18 477,28 лв. и описаната в
акта фактура № **********/17.12.2018 г. с дан. основа 163 264,99 лв. и ДДС
32 653 лв. Подобни възражения са направени за първи път една пред
касационната инстанция, като след връщането на делото за ново разглеждане във
връзка с тях от ответника са представени допълнителни доказателства. От
фактическа страна се установява, че тези възражения са основателни, но това не
води до извод за незаконосъобразност на акта предвид следното:
По отношение на неверифицираните
разходи от ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“ следва да се посочи, че жалбоподателят
с искане за междинно плащане № 6 е предявил освен разходите по фактура № 8/04.12.2018
г. на обща стойност 193 572,55 лв. /л. 84/, така и тези по фактура №
6/10.09.2018 г. на същия изпълнител на обща стойност 158 339,28 лв. /л.
268, а също така описана в приложения към оспорения акт Списък на разходите по
разходооправдателни документи/. Това се установява и от представените от
ответника разпечатки от ИСУН. Или общата стойност на предявените за плащане
разходи е 351 911,83 лв., като 5 % от стойността им възлиза на точно
посочената в акта сума на неверифицираните разходи от 17 595,59 лв. В
обжалвания акт изрично е посочено, че се отказва верифициране на разходи,
предявени по засегнатия договор, т.е. базата за определяне на корекцията са
общите допустими разходи по засегнатия договор, включени в искането за плащане.
Без значение за законосъобразността на оспорения акт е обстоятелството, че в
мотивите му неточно е посочено, че сумата на неверифицираните разходи към този
оператор е приспадната само от сумата за плащане по фактура № 8/04.12.2018 г.
за извършените СМР, тъй като – видно от преписката – сигналът за нередност
касае операциите по избор на изпълнител на обществената поръчка от този
оператор и за тази услуга, като елемент от реализирането й е и фактурираното с
фактура № 6/10.09.2018 г. Или и да беше отказал от верифициране сумата на
финансовата корекция пропорционално от двете фактури, а не общо само от едната,
както е сторил УО, това не би довело по никакъв начин до различен краен резултат,
поради което не влияе върху материалната законосъобразност на акта. Отделно от
това, нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по принцип дава правомощие на
управляващия орган чрез ръководителя му да откаже верифицирането на целия
предявен разход, за който е налице процедура по администриране на нередност,
при което обстоятелството, че ответникът е отказал да верифицира разхода само
до размера на влиянието на нередността върху него /т. е. само 5% от разходите
по двете фактури на оператора ДЗЗД „Геоплан-инфраструктура“/ представлява
прилагане на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.
Аналогични са изводите на съда и по
отношение на неверифицираните разходи от изпълнителя „ВТ Инженеринг“ ООД. От
жалбоподателя са били предявени за плащане както разходите по посочената в акта
фактура № *********/17.12.2019 г. на
обща стойност 195 917,99 лв. /л. 104/, така и така и тези по фактура №
10000000057/09.11.2018 г. на същия изпълнител на обща стойност 173 627,69 лв. /л. 273, а също така описана в
приложения към писмото Списък на разходите по разходооправдателни документи/. Или
общата стойност на предявените за плащане разходи е 365 545,68 лв., като 5
% от стойността им възлиза на точно посочената в акта сума на неверифицираните
разходи от 18 477,28 лв. Останалите доводи са идентични на изложените в предходния
абзац, поради което не следва да бъдат повтаряни.
Жалбата е неоснователна.
Предвид изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати
на ответника направените по делото разноски, които представляват платено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2662,13 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико
Търново, БУЛСТАТ *********, против отказ за верифициране на разходи в размер
на 56 281,18 лв., обективиран в писмо изх. № 99-00-6-1192/04.06.2019 г.
на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“. ОСЪЖДА Община Велико Търново, БУЛСТАТ ********* да заплати на Министерство
на регионалното развитие и благоустройството сумата от 2662,13 лв. /две
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща
разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: