№ 3192
гр. Варна, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501737 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №264984/04.05.2022г. на М. В. Д.
ЕГН:********** срещу Решение №260233/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№19107/2020г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което е отхвърлена
претенцията срещу Ч. АС. М. за заплащане на сумата от 5500 (пет хиляди и
петстотин) евро от ответника, на основание чл.55 ал.1 предложение първо от
ЗЗД алтернативно чл.59 ЗЗД. Жалбоподателката счита така постановеното
решение за неправилно и постановено при неправилно приложение на
материалният закон. Излага, че неправилни, необосновани и непочиващи
върху събраните по делото писмени и гласни доказателства са изводите на
съда, че искът е недоказан. Твърди, че с предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5500 евро не се иска трансформация на лично
имущество, а претенцията е за изравняване на създаденото по време на брака
икономическо неравенство между съпрузите. Според установената съдебна
практика на ВКС, по иска за делба съделителите не упражняват права, които
произтичат от неоснователно обогатяване между бивши съпрузи, поради
което и влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК не формира
предпоставка или пречка за допустимост на иска, чрез които единият от
бившите съпрузи претендира стойностно изравняване на икономически
създаденото по време на брака неравенство от другия съпруг. Твърди, че в
конкретния случай ищцата е обедняла с вложените от нея лични средства при
закупуването на апартамент 20, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик",
бл.302, с които ответникът се е обогатил, тъй като с прекратяване на брака е
станал съсобственик с равна на ищцата част от недвижимият имот, който пък
в последствие е бил предмет на делбата и прекратяване на съсобствеността
1
между страните. Излага, че с прекратяване на брака е прекратена семейната
имуществена общност, а с делбата между страните е прекратена
съсобствеността между тях, поради което и съгласно общите правила на чл.55
ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или на отпаднало основание
следва да го върне. В конкретният случай вложените от ищцата 5500 евро
лични средства за закупуване на недвижим имот, следва да бъде върната от
ответника Ч.М. на бившата му съпруга. Получените по време на брака като
дарение вещи представляват лична собственост и запазват този свой характер.
С тази сума се обогатява ответника, който придобива имущество заплатено с
лични средства на другият съделител и бивш съпруг. Налице е обедняване на
ищеца и обогатяване на ответника, като създаденото по време на брака
икономическо неравенство следва да бъде прекратено. По изложените
съображения моли да бъде отменено обжалваното решение №
260233/18.04.2022г. по Гр. д. №19107/2019г. по описа на XIV състав на ВРС,
като бъде осъден ответникът Ч. АС. М. да заплати сумата от 5500 евро,
ведно със законната лихва от влизане на решението по делбата в сила -
20.12.2016г. до окончателното изплащане. Доказателствени искания не са
формулирани.
В предоставения му срок, ответникът по въззивната жалба не е
депозирал писмен отговор срещу нея.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №295588/02.08.2021г. от М. В. Д.
ЕГН:********** срещу Решение №262232/09.07.2021г., постановено по гр.д.
№19107/2020 г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от нея срещу Ч. АС. М. с ЕГН ********** искове с правно
основание чл.127, ал.2, вр. чл.74, вр. чл.155, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
сумата 4027.83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от
ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
13.08.2004 год., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013г.–
20.08.2019г.; и сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за
забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на
молбата 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл.86 от ЗЗД. Според жалбоподателката решението е неправилно и
незаконосъобразно, несъответстващо на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, постановено при липса на мотиви, които да
обосновават направените изводи за неоснователност на предявените искове,
като е налице противоречие между приетите от съда за установени факти и
направените правни изводи и правилното приложение на материалният закон.
Твърди, че от заключението на СЧЕ, неоспорено от страните, се установява,
че по договора за банков кредит сключен на 13.08.2004г. с Банка ДСК ЕАД за
периода 13.11.2013г. до 20.08.2019г., когато е погасен кредита, ищцата М.Д. е
изплатила 8055.66 евро, включваща чистата сума на главница и лихва по
банковия кредит, като всички плащания са извършени от нея, от нейната
разплащателна сметка. При тези безспорни факти и доказателства, основани
2
на влезли в сила съдебни решения между страните, съдът е направил
неправилни, непочиващи върху установените факти по делото, правни изводи,
които противоречат на правната теория и съдебната практика. Твърди, че
задължението на ответника да заплати половината от изплатената от ищцата
сума по банковия заем произтича от законовата презумпция, която не е
оборена от ответника, че това, което е платено на кредитора от единия съпруг
следва да се понесе по равно от тях (чл.127 ал.1 ЗЗД) и че всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част има право на регресен иск
срещу останалите длъжници за разликата. Счита за неправилен и необоснован
изводът на съда, че имуществените отношения между страните по отношение
на банковия кредит от Банка ДСК ЕАД са разрешени с влязлото в сила
решение по извършване на делбата от 20.08.2015г., по втората фаза на делбата
по гр.д. №18208/2010г. на ВРС. Излага, че за изплатените от ищцата вноски
по банковия кредит с Банка ДСК ЕАД за периода, следващ, периода, за който
са присъдени на основание чл. 127 ал.2 ЗЗД в съдебното решение по сметките
във втората фаза на делбата, имуществените отношения не са и няма как да
бъдат уредени, тъй като за тях все още не е възникнала законовата
възможност да бъдат претендирани. Излага, че с решението за реалната
подялба на придобитите по време на брака недвижими имоти, се уреждат
имуществените отношения по отношение на тях, като при определяне на
дяловете на съделителите е взета вещната стойност на имотите по оценка на
оценителна експертиза. От тази стойност не е приспаднат размера на
банковия кредит с Банка ДСК, по който има вписана законова ипотека върху
възложеният в дял на ищцата Д. апартамент №20. Кредитът взет от страните
по време на брака представлява облигационно задължение, което не се
прекратява с развода и прекратяването на съсобствеността върху СИО.
Изводът на съда, че липсва неоснователно обогатяване на ответника М.
поради липса разместване на блага е необоснован и неправилен. В мотивите
на обжалваното решение е направено тотално смесване на исковете на
ищцата- този с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД вр. чл.74 ЗЗД за заплащане
на 7480.12 евро по първоначалния иск, намален с изменение на иска след
заключението на вещото лице по ССчЕ за заплащане на суми по кредит от
Банка ДСК ЕАД и иска за заплащане на сумата от 7800 евро по кредит,
сключен Банка „Райфайзенбанк" АД, който с определение на съда е бил
отделен в отделно производство, поради което и съдът не дължи произнасяне
по него /тъй като няма такъв иск за разглеждане по наст. Дело/. Без връзка с
предявените искове, развитието по тях и събраните доказателства съдът
приема, че евентуално предявените претенции по чл.55 ал1 предл. първо ЗЗД
за заплащане на сумата 5 058,83 (представляващо претенцията по кредита с
Банка ДСК ЕАД) и тази за 5500 евро за заплащане на вложени лични средства
в закупуване на апартамент 20, чл.302, жк „Вл. Варненчик", гр. Варна, които
не са предявени и разгледани в производството по сметки между
съделителите в делбеното производство, имат нещо общо с иска за заплащане
на суми по кредита от 29.09.2008г. с „Райфайзенбанк" АД и са в зависимост
3
от изхода на спора по иска за заплащане на 7800 евро, което производство
първоначално е било спряно, а след това -с определение от с.з. 09.03.2021г. -
разделено в отделно производство. Не е ясно как съдът е стигнал до този
правен извод, като с последващ диспозитив, постановява определение за
прекратяване на иска за заплащане на сумата от 5500 евро със съвсем други
мотиви. С уточняваща молба вх. № 298698/23.09.2021г. към въззивната, М. Д.
уточнява, че обжалва решение №262232/09.07.21 и в частта, с която са
оставени без разглеждане предявените в условие на евентуалност искове с пр.
Основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от 5083.83 евро и 5500
евро, като моли в тази част решението да бъде отменено и обезсилено
предвид произнасянето по иск, който не е бил предявен – за сумата от 7800
евро –по банков кредит с Райфайзен банк, което било отделено с определение
на съда в отделно производство. Твърди, че няма никаква обусловеност
между тези искове за заплащане на сумите от 5083.83 евро, и 5500 евро, и
искът за заплащане на 7800 евро, така, както съдът е мотивирал отказа си да
се произнесе по предявените в условията на евентуалност исков пр.
Основание чл. 55 ЗЗД. Счита, че след като е отхвърлил предявения иск по чл.
32 СК вр. Чл. 74 ЗЗД, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените
искове за заплащане на сумата от 5083.83 евро, като в тази част искането е
първ. Решение да бъде отменено, евентуално обезсилено, след като с
определение от 09.03.2021г. съдът е разделил производството по съединените
искове, като е отделил в отделно такова производството по иска за заплащане
на сумата 7800 евро. По отношение на евентуално предявения иск за
заплащане на сумата от 5500 евро, представляващи лични средства, по който
съдът е прекратил производството както по главния иск по чл. 23, ал.2 СК,
така и по чл. 55 ЗЗД, уточнява, че е депозирал частна жалба, подадена в съда
на 27.07.2021г. Направено е доказателствено искане за изискване на гр. Дело
№18208/2010г. на ВРС.
В предоставения му срок, ответникът по въззивната жалба не е
депозирал писмен отговор срещу нея.
Съставът при ВОС намира, че цялото гр. Дело №18208/2010г. по описа
на ВРС не следва да бъде изисквано, тъй като не са необходими всички
доказателства от него. По настоящото делото вече са представени копия от
решенията както по допускането, така и по извършването на делбата, а при
необходимост може да бъде направена и справка за решенията в САС
/електронната деловодна система/.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№264984/04.05.2022г. на М. В. Д. ЕГН:********** срещу Решение
№260233/18.04.2022г., постановено по гр.д. №19107/2020г. по описа на ВРС,
17-ти състав.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№295588/02.08.2021г. от М. В. Д. ЕГН:********** срещу Решение
№262232/09.07.2021г., постановено по гр.д. №19107/2020 г. по описа на ВРС,
17-ти състав.
ОСТАВЯ без уважение искането за прилагане на цялото гр. дело
№18208/2010г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 19.10.2022г. от
10.00 часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5