Р Е Ш Е Н И Е №
136
гр. Сливен, 12.07.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 391 по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.24, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017
г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Х.К. ***, против
Уведомително писмо № 01-283-6500/364 от 21.10.2021 г., издадено от Директора на
Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ гр. Ямбол, за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за
кампания 2018 г., с което оспорващият не е одобрен за участие по дейностите
14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ“ по подмярка
14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ и е постановен
пълен отказ за изплащане на финансовата помощ, която се претендира.
В жалбата се твърди, че оспореното
уведомително писмо е неправилно. Твърди, че отказите са незаконосъобразни,
поради необоснованост и допуснати в хода на административното производство
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявява, че е
изпълнил всички законови изисквания да бъде допуснат до участие и да получи
заявеното финансово подпомагане. Моли съда да постанови решение, с което отмени
изцяло отказите. Претендира
за направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез
пълномощника си адв. Р. *** поддържа жалбата.
Твърди, че случайно избрана дата за извършване на проверка и на засичане на
животните към подовата площ, не можела да доведе до обосноваване на така
формирания отказ. Заявява, че към тази дата посочена в уведомителното писмо не
всички животни са пребивавали в този животновъден обект и в този смисъл било
изпълнено изискването за осигуряване на свободна подова площ, съобразно броя на
животните, както изискването в самата Наредба за осигуряване на 10 % над
необходимата подова площ било изпълнено и това изискване било поставено именно
с цел осигуряване на площ за приплодите, които формират тази бройка от 208
агнета, които са приети от административния орган като животни налагащи осигуряване
на допълнителна подова площ. По отношение на броя животни към 15.05.2018 г., не
оспорва, че са имали 413 майки, 3 разплодници и 208 броя агнета, но твърдят, че
те не са били в този момент всичките в животновъдния обект и с оглед на това
изискването за осигуряване на свободна подова площ в определените в чл. 4 от
Наредбата размери, не било нарушено.
Административният орган - Директор на
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Ямбол, чрез пълномощника си - ст. юриск. Д. Б., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че броят на животните е установен въз основа на заявлението,
на справката в ИСАК, в която са генерирани данни от БАБХ и допълнително, през
2021 г. след проведена кореспонденция с БАБХ, като на запитването БАБХ са
отговорили с две писма, съответно от 10.10. и
13.10.2021 г., които потвърждавали информацията обективирана
в становището и удостоверението. Към момента на издаване на уведомителното
писмо от 2021 г., административният орган е ползвал генерираната информация към
референтна дата 15.05.2018 г. Тази справка била взета от Информационна система
за администриране и контрол (ИСАК), с която работил фонда и в която била
генерирана информация от БАБХ. Моли съда, да постанови решение, с което да
потвърди оспорения административен акт. Претендира за направените по делото
разноски и за юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Оспорващият е регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 187220 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК).
Видно от справка в ИСАК приложена по
административната преписка (л.20) жалбоподателят е подал общо заявление
20/14/2/00247 от 27.10.2017 г. с УИН 20/271017/15301, в което е заявил
подпомагане по дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при
отглеждане (ДПЖ)“ и по дейност 14.2.2 „ Осигуряване на свободно отглеждане на
открито (ДПЖ) от подмярка 14.2 „Хуманно отношение към
животните в сектор ДПЖ от мярка 14
“Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020 г.“, относно овце
и кози - 462 бр., ЖЕ 69,3.
На съдът е служебно известно, че по
подаденото заявление на Н.К., е издадено уведомително писмо с изх. № 01-283-6500/1165
от 11.12.2018 г. на Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ Ямбол, с което
жалбоподателя е одобрен за участие по дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно
отглеждане на открито (ДПЖ)“ от подмярка 14.2
„Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, а по подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните
в сектор ДПЖ“, дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ (ДПЖ)“ - ДПЖ
на закрито одобрените брой животни е 0, както и
одобрени животински единици - 0. Против това УП е подадена жалба вх.№
4008/21.12.2018 г. в частта, с която К. не е одобрен за участие по дейност
14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане (ДПЖ)“ мярка
14“Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020 г.“. Образувано
е адм. дело № 372/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, по което е
постановен влязъл в сила на 15.07.2020 г. съдебен акт - Решение № 60/17.04.2019
г., с което отменено Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, изх. №
01-283-6500/1165 от 11.12.2018 г. издадено от Директора на ОД на ДФ
"Земеделие", гр. Ямбол, в частта, с която Н.Х.К. не е одобрен за
участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР
2014-2020, подмярка 14.2. „Плащания за хуманно
отношение към животните в сектор ДПЖ“, дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна
подова площ (ДПЖ на закрито) и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФ
"Земеделие" – Ямбол, за ново произнасяне, в 1-месечен срок от влизане
в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
На 15.01.2019 г. оспорващият подал Заявление
за подпомагане 20/14/2/00956, представляващо и заявление за плащане, за
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните" от ПРСР за
периода 2014-2020 г. Жалбоподателят кандидатствал за плащания за хуманно
отношение към животните за дейността по мярка 14.2.1 „Осигуряване на свободна
подова площ" (ДПЖ), като за кампания 2018г. кандидатствал с животновъден
обект: ЖО № ********** (8849-0006), находящ се в с. И., общ. Сливен, обл. Сливен. Според становище № СН-6454/19.12.2018 г. на
БАБХ, площта в помещение на този обект е 533 кв.м., а на двор 3000 кв.м.
(л.17-18). При извършена административна проверка от ДФЗ на 18.10.2021г. е
установено, че към 15.05.2018 г. в
посочения обект се отглеждат следните дребни преживни животни (ДПЖ):
разплодници - 3 бр„ равняващи се на 0,45 ЖЕ, овце и
кози майки - 413 бр., което е равно на 61.95 ЖЕ, агнета и ярета - 208 бр. -
равно на 31.2 ЖЕ.
При тези данни административния орган е приел,
че общо необходимата минимална площ за заявени животни от типа ДПЖ в помещение
към референтна дата 15.05.2018 г. е 553.02 кв.м., поради което било налице
несъответствие между общо наличната и общата необходима площ за животните от
типа ДПЖ в помещение, в разлика от 20.02 кв.м. При тези данни е приел, че не са
спазени изискванията за необходимата минимална площ за заявени животни от тип
ДПЖ, което е в разрез с изискването на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №
4/2017г., което е основание да се приложи санкционната разпоредба на чл. 28,
ал. 1, т. 2 от същата: „Изплащането на финансовата помощ може да се намали или
откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не е осигурил за всички
животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2,
т. 1 и ал. 3, т. 1“.
При тези констатации на 21.10.2021 г.,
директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр.Ямбол издал оспореното
Уведомително писмо с изх. № 01-283-6500/364 от 21.10.2021 г., издадено от
Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ гр. Ямбол, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г., с което оспорващият не е одобрен
за участие по дейностите 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ“ по подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните
в сектор ДПЖ“ и е постановен пълен отказ за изплащане на финансовата помощ (л.10-11)
По делото е назначена съдебна експертиза
изготвена от вещо лице със с. в. м. –д. Л., от чието заключение става ясно, че понятието
„основно стадо“ за целите на Мярка 14, Подмярка
„Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", за дейност
14.2.1-ДПЖ на закрито, се включва броя на овцете майки, разплодниците и
ремонтните животни. Към датата на приключване на стопанската година следвало да
се преценя съответствието на броя животни към осигурената подова площ, с оглед изменениео на броя животни в едно стадо, предвид
размножаването на същото. В животновъдния обект с peг.
№ 8849-0006, находящ се в с. И., общ. Сливен, обл.
Сливен, към датата 15.05.2018г. е имало 624 броя животни от които 413 бр. овце
майки, 3 бр. разплодници и 208 бр. агнета. За този брой животни, сътношението брой животни и осигурена подова площ са
съответно 454,3 м2 за 413 броя овце майки, 7,2 м2 за 3 броя мъжки разплодници и
91,52 м2 за 208 броя агнета. Общата осигурена площ в помещенията е 533,02м .
Според вещото лице осигурената подова площ съответства на изискванията на чл. 4
от на Наредба 4 за условията и редът за прилагане на мярка 14 „Хуманно
отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г..
В съдебно заседание вещото лице Л. пояснява,
че младите животни в основното стадо са т.нар. ремонтни животни, разплодниците
са мъжките животни. Ремонтно животно е само женското животно и поради което не
може да се приемат, че тези 208 бр. агнета всички са ремонтни животни.
Обикновено ремонта на едно стадо е в порядъка на около 10-15%, защото почти
всички стопани, които използват интензивното животновъдство след петата година
се бракуват животните, те вече не са изгодни и същевременно се подменят с нови.
От 208 бр. агнета е възможно част от тях да минат селекционен контрол и да
останат за разплод, за да се използват като ремонтни животни, над една година
те стават вече овце майки, т.е. до една година не се включват. Към м.08 овцете
са общо 463 бр., следователно около 50 бр. са оставени за ремонт, с толкова се
е увеличила бройката, другото всичко е или продадено или заклано. Около 470-490
квадрата са необходими за това стадо от 463 овце общо.
По делото е назначена повторна експретиза, изготвена от вещото лице д. М.Б., спроед която официален термин „основно стадо" за
целите на Мярка 14, Подмярка"Плащания за хуманно
отношение към животните в сектор ДПЖ", за дейност 14.2.1-ДПЖ на закрито,
несъществува. Най-вероятно под понятието „основно стадо", БАБХ имат предвид
всички животни в обекта, които са на възраст над 12 месеца. Реално „основно
стадо" за Мярка 14, Подмярка „Плащания за
хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", за дейност 14.2.1-ДПЖ на
закрито, трябва да включва всички идентифицирани животни в обекта към момента
на подаване на заявлението. При направена справка във ВетИС на БАБХ към 15.05.2018 се вижда, че в обекта има
налични 624 бр.животни, 208 от тези животни са агнета родени в периода 07.01.2018-11.03.2018г. т.е. това са животни, които към дата 15.05.2018
г. са в категория агнета до 6 месечна възраст. За целите на Мярка 14, подмярка „Плащания за хуманно отношение към животните в
сектор ДПЖ", за дейност 14.2.1-ДПЖ на закрито не трябва да има несъответсвие между осигурена площ и брой животни в никакъв
момент. На 15.05.2018 г. в процесния обект е имало 624 бр овце. Този брой животни не отговаря на осигурената площ
с оглед на изискванията на чл.4 от приложимата Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към
животните" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. През месеците - май и юни
2018г. броят животни е превишавал осигурената подова площ съгласно разпоредбите
на чл.4 от приложимата Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните" от ПРСР за
периода 2014 - 2020 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена.
Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключенията
на изслушаните по делото експертизи.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 25.10.2021 г. Жалбата против него е подадена по пощата на 08.11.2021 г., т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че оспореният акт е валиден административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая от т.4 на Заповед № 03-РД/3372#2 от 26.07.2019 г. за делегиране на правомощия е видно, че подписалият акта за отказ за подпомагане Директор на ОД на ДФЗ-Ямбол е надлежно оправомощен за това орган в съответствие с териториалната си компетентност. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. От фактическа страна е обоснован с извършените административни проверки за спазване на поетия от земеделския стопанин установените за 2018 г.. изисквания на чл. 4, ал.3 т.1 от Наредба № 4/2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г.. Посочено е и правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици – чл.28 ал.1 т.2 във вр. с чл. 4, ал.3 т.1 от Наредба № 4/2017 г.. Ето защо е неоснователно възражението, че в оспорения акт липсват фактически и правни основания за издаването му.
По отношение на спазването на административно-производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително земеделският стопанин не е бил надлежно уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство, нито му е предоставена възможност при несъгласие с изложените констатации да представи доказателства. Доколкото такава възможност на същия е предоставена при разглеждането на делото и не са представени доказателства, който да опровергават фактическите изводи на административния орган, то допуснатите процесуални нарущения не следва да се преценяват като съществени.
Съображенията на административният орган се основават на резултатите от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във вр. с чл.27 ал.4 от Наредба № 4/2017 г. , които са обективирани в писмените доказателства по делото.
Не се спори по делото, че жалбоподателя отглежда в регистрираният по реда на чл. 137 от ЗВМД животновъден обект дребни преживни животни, което представлява дейност по реда на чл. 4 от Наредба № 4/2017 г. В чл. 4, ал. 3 е регламентирано, че по подмярка 14. 2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на: 1. не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ, както следва: а) за разплодници – между 2, 4 – 2, 6 кв. м в помещение и между 3, 3 – 3, 9 кв. м на двор; б) за овце и кози майки – между 1, 1 – 1, 5 кв. м в помещение и между 1, 7 – 2, 8 кв. м на двор; в) за агнета и ярета – 0,44 кв. м в помещение и между 0,7 – 0,8 кв. м на двор.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от наредбата, броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект.
Според чл. 12, ал. 3 от наредбата, кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от наредбата, изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: 1. е заявил по-голям или по-малък брой животни, респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на разпоредбите на чл. 4; 2. не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; 3. не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните; 4. не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.
По делото се установи, че през месеците май и юни 2018г. броят животни в животновъдния обект е превишавал осигурената подова площ съгласно разпоредбите на чл.4 ал.3 т.1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Това обстоятелство се установява от заключението на вещото лице Б., който е обосновал изводите си въз основа на констатираните данни и приложимите разпоредби. Капацитета на животновъдния обект посочен в Удостоверение за регистрация № 1931/30.03.2016 г. е посочен като 600 бр. ДПЖ, без да са конкретизирани същите, както и не е посочена подова площ или площ на двора. В становище № СН-6454/19.12.2018 г. на БАБХ, площта в помещение на този обект е посочена 533 кв.м., а на двор 3000 кв.м. От заключението на вещото лице Б. става ясно, че към 15.05.2018 г. за 3 бр. разплодници са били необходими 7,2кв.м (свободна подова площ), респ. 9,9 кв.м. на двор; за 413 бр. овце-майки 454,3 кв.м (свободна подова площ), респ. 702,1кв.м. на двор, а за 208 бр. агнета 91,52кв.м. (свободна подова площ) респ.145,6 кв.м. на двор. След калкулация се получва, че за всички животни са нужни 553,02 кв.м.свободна подова площ и 857,6 кв.м. на двор. При тези данни следва да се направи извода, че към 15.05.2018 г. не е спазено изискването за свободна подова площ за всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект. Животните от допустимите категории са тези посочени в чл.4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. и включват 208 бр. агнета, доколкото и за тези животни са предвидени минимални стандарти за подова площ. При това положение е безпредметно обсъждането на понятието „основно стадо“ и кои животни са включени в него, доколкото стандартите за хуманно отглеждане на ДПЖ не визират това понятие, а животни на различна възраст и предназначение. Именно спрямо посочените в чл.4 от наредбата животни следва да се установи изпълнението на минималните стандарти за хуманно отношение.
В контекста на горното от фактическа и правна страна, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че е налице неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, от страна на земеделския стопанин, тъй като броят на дребните преживни животни, които отглежда в животновъдния обект, не съответства на неговия капацитет, съобразно удостоверението за регистрация от 2016 г. (чл. 10, ал. 4 от наредбата), като по този начин не са спазени изискванията на съответната подмярка и не са осигурени изискващите се площи за всички животни от допустимите категории. При безспорно установени такива факти за референтната дата на 2018 г. правилно ответникът е счел, че това обстоятелство е основание за отказ за участие по дейностите 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ“ по подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“ и отказ за изплащане на финансовата помощ. Следователно описаните правни основания за издаване на обжалвания акт съответстват на описаните в него фактически основания, както и на материалния закон и доказателствата по делото.
Предвид изложеното, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на нарушение на административно производствените правила, съобразено е с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в хода по същество на спора, на ДФЗ следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото е налице материален интерес по делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На ответника по оспорването следва да се присъдят и разноски за венес депозит за експретиза в размер на 426 лв..
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.К. ***, против Уведомително писмо № 01-283-6500/364 от 21.10.2021 г., издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ гр. Ямбол, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ“ по подмярка 14.2 „Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ“, за кампания 2018 г..
ОСЪЖДА Н.Х.К. ***, ЕГН: **********, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, направените по делото разноски в размер на 526,00 лв. (петстотин двадесет и шест лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: