Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито съдебно заседание при
закрити врата на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
133 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят Б.к.б. АД
твърди, че има вземания от ответното дружество И.П. ЕООД, произтичащи от
развален договор за финансов лизинг, като ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като е преустановил
плащанията по договора на 30.06.2019 г., поради което и моли да бъде открито
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Ответникът по молбата
И.П.ЕОД я оспорва, като оспорва активната легитимация на молителя по
съображения, че всички задължения по договора за лизинг са погасени, като след
развалянето му молителят е издал кредитни известия за начислените задължения по
договора, с което се отказал да търси друго освен връщане на имота.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
приема следното от фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молба на длъжника в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от установяване по
делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои
изискуеми парични задължения, произтичащи от
и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни
вземания, или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни
финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за
откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор,
установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло
неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
учредено през 2015 г., като към датата на подаване на молбата за
несъстоятелност е нефинансово предприятие - капиталово дружество с правноорганизационна форма еднолично дружество с ограничена
отговорност и основен предмет на дейност – мениджмънт, организация и управление
на хотели, туристически и туроператорски услуги.
От представените с молбата по чл.625 ТЗ писмени доказателства, а
не се оспорва и от ответника, се установява, че между страните е сключен договор
за финансов лизинг от 06.07.2018 г., изменен с анекс № 1 от 18.07.2018 г., по
силата на който Банката се задължила да придобие по възлагане от ответника
правото на собственост върху идеални части от недвижим имот и построените върху
него плувен басейн и подобрения, както и движими вещи – оборудване на хотелски
комплекс и апартаменти „ Перла“ в гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг и заедно с вече придобитият от Банката хотелски комплекс да го предостави
за ползване срещу възнаграждение с възможност ответникът да го придобие след
заплащане на уговорените лизингови вноски и остатъчна цена.
Посоченият договор има характеристиките на договор за финансов
лизинг и съответно представлява абсолютна двустранна търговска сделка.
Молителят твърди, че ответникът е преустановил плащанията на уговорените
лизингови вноски на 30.06.2019 г., като ответникът, който носи тежестта, не е
представил доказателства за погасяване на задълженията си по лизинговия план
след тази дата, поради което и съдът приема да е изпаднал в забава на плащане
на задълженията си за заплащане на лизингови вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и ДДС, както и уговорените данъци и
такси за управление.
С уведомление, връчено на 02.07.2020 г., БАКБ АД поканила
ответника да заплати просрочените задължения за лизингови вноски, такси, ДДС,
местни данъци и такси в двуседмичен срок, като го направила изявление, че при
неизпълнение в този срок ще счита договора за развален, като между страните
няма спор, че плащане не е последвало и договорът следва да се счита развален с
изтичане на определения срок, а именно считано от 17.07.2020 г.
С развалянето на договора облигационната връзка между страните е
преустановила действието си занапред, тъй като договорът е за периодично
изпълнение, но развалянето няма действие по отношение на вече възникналите
периодични задължения за заплащане на лизингови вноски и такси.
От счетоводната експертиза се установява, че след разваляне на
договора, лизингодателят е издал кредитни известия
към фактурите, с които при сключване на договора е начислил задължения за
главници, лихви, остатъчна цена и ДДС, които кредитни известия изцяло нулират
тези задължения, като е издал една нова фактура за платената главница по падежиралите вноски, въз основа на което ответникът е
закрил счетоводно задълженията си към молителя.
Без правно значение за погасяването на вече възникналите
задължения е издаването от молителя на кредитни известия към първоначално
издадените фактури за всички суми по тях, тъй като вземанията нито възникват,
нито се погасяват чрез счетоводни операции, нито издаването на кредитно
известие може да се приеме за опрощаване на задълженията, поради което и
доводите на ответника, с които се оспорва активната легитимация на ищеца са
неоснователни. Още по-малко значение към установяване погасяване на
възникналите до датата на разваляне на лизинговия договор задължения,
респективно относно неустойките за неизпълнение, могат да имат констатации на
НАП, за които не са и представени доказателства.Констатациите на органите на
данъчната администрация имат отношение единствено към публичните задължения и
по никакъв начин не обвързват съда, нито имат някаква доказателствена
стойност.
Молителя има изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска
следва – разваления договор за финансов лизинг, тъй като е поел задължение за
заплащане на лизингови вноски, такси, данъци и комисионни, които не представя
доказателства да е погасил чрез плащане или по друг признат от закона способ, поради което и има право да поиска откриване
на производство по несъстоятелност, което налага съдът да изследва финансовото
състояние на ответника.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания, СДВР –
Пътна полиция и НАП се установява, че молителят не притежава недвижими имоти,
като има регистрирани като собствени 2 бр. МПС.
Установява се от справката на НАП и счетоводната експертиза, че към 02.02.2021 г., че публичните задължения на дружеството са на
стойност 383608,47 лв., като за събирането им са наложени обезпечителни мерки
от публичен изпълнител с постановления от 19.11.2019 г. и 13.04.2020 г. чрез
налагането на запор върху движими вещи.
От служебно събраната информация се установява, че молителят разполага
към 15.04.2021 г. със суми в общ размер на 153097,60 лв. по банкови сметки в
БАКБ АД, Токуда Банк АД,
Общинска банка АД и Уникредит Булбанк АД, като върху
сметките е наложен запор от НАП.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
съгласно балансовите данни за периода
2015г. – 2020 г. през 2018 и 2019 г. преобладаващата част от активите на
дружеството са дълготрайни, като в останалата част от изследвания период
преобладават краткотрайните активи. В структурата на краткотрайните активи най-значителна
част са вземанията, като вещото лице дава заключение, че за целия изследван
период съотношението между вземанията и приходите от продажби сочи, че дружеството
успява да събира вземанията си от клиенти за период в рамките на месец. За другите
вземания, извън тези от клиенти, които са и по-значителната част и включват
данък за възстановяване, както и вземания от други контрахенти,
извън клиентите на дружеството, вещото лице дава заключение, че една част от
тях са възникнали през 2019 г- и 2020 г., а по отношение на възникналите преди
това оборотите по съответните сметки, които отчитат движението по тези
вземанията, установяват непрекъснато движение, поради което и вещото счита, че
вземанията се увеличават и погасяват периодично и не са несъбираеми. Вещото
лице е посочило, че по отношение на паричните средства, като елемент от
краткосрочните активи, не са представени доказателства за извършвани
инвентаризации през годините, като с оглед характера на дейността на
дружеството, а именно извършването на хотелиерска дейност чрез менажирането на наети хотели и комплекси, в които
плащанията от клиенти постъпват както чрез банкови инструменти, както и в брой
и предвид установените данни, че постъпленията и разходите са ежедневни, не
взема категорично отношение относно съществуването на паричните средства в
брой, като е дало вариант на коефициентите за ликвидност и без касовата
наличност и дава разяснения, че проверка чрез експертиза за установяването на
касова наличност към определен момент е невъзможна, поради обстоятелството, че
дейността на ответното дружество не е съсредоточена в едни обект.
По отношение на задълженията от експертизата се установява, че
след 2019 г, дружеството има само краткосрочни задължения за получени аванси,
задължения към доставчици, задължения към персонала и публични задължения за
данъци и осигурителни вноски. Задълженията към доставчиците са почти еднаква
величина към балансовите дати, като вещото лице не е установило увеличаване или
забавяне на плащанията за задължения към доставчици. Установено е, че плащания
към доставчици след налагане на запор върху сметките на ответното дружество се
извършват и чрез трето лице ДЗЗД Ви-Дей Плевен. По
отношение на задълженията към НАП се установява, че най-старото задължение е по
акт за установяване на публично вземане, издаден през 2020 г., като най-старото
публично задължение за главница е с падеж 27.04.2020 г. Вещото лице е
установило, че тъй като банковите сметки на дружеството са запорирани
от НАП, то плащания се извършват в брой чрез постъпления в брой, както и по
споразумение с НАП след натрупване на суми по запорираните
сметки, НАП вдига еднократно запора, като част от натрупаните суми отиват за
погасяване на публични задължения, а останалата част за дейността на
дружеството, като публични задължения се погасяват редовно, макар и поради
натрупването им да е налице забава с около 8 месеца.
Установено е, че задължението към молителя БАКБ АД след разваляне
на договора за лизинг не се води от ответника, като падежиралите
и непогасени задължения към момента на разваляне на договора, както и дължимата
неустойка за забава, са в общ размер на 369603,64 евро, като след развалянето е
начислена и неустойка в размер на 26702,36 евро, а при ответника задълженията
са зарити счетоводно въз основа на издадени от Банката кредитни известия и
отнасяне на веме платените към издадена фактура след
разваляне на договора. Другите задължения, извън тези към доставчици , молителя
и НАП са резултат от сключени договори за заем от края на 2019 и през 2020 г.,
както и задълженията към ДЗЗД Ви-Дей Плевен.
Вещото лице е установило, че за целия изследван период, с
изключение на 2020 г., дружеството реализира положителен финансов резултат,
като стойностите на активите му са по-големи от задълженията му. През 2020 г. с
оглед предмета на дейността на дружеството, а именно менажирането
на хотели и предоставяне на туристически услуги, която е изключително засегната
в световен мащаб от възникналата пандемия от Коронавирус,
дружеството генерира отрицателен финансов резултат – загуба в размер на 372
хил.лв. преди данъчно преобразуване. През първия месец на 2021 г. анализът на
оборотната ведомост и подадените справки – декларации сочи, че ответникът има
приходи от 368 хил. лв. и разходи от 153 хил. лв., като дружеството е
действащо, не е прекратявало дейността си за изследвания период, с изключение
на периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., който съвпада с обявеното извънредно
положение по решение на Народното събрание, ежедневно отчита приходи от клиенти
и извършва плащания към доставчици и има наети 93 –ма служители.
Вещото лице е изследвало показателите за ликвидност и финансова
автономност за периода 01.01.2015 г. -31.01.2021 г.,
като дава заключение, че дружеството разполага с достатъчни на стойност
краткотрайни активи за покриване на текущите си задължения, като коефициента за
обща ликвидност запазва стойности около 1,20 -1,30, като стойността на
коефициента за бърза ликвидност също се запазва почти постоянен, поради което
вещото лице счита, че независимо от трудностите за предприятията в сектора,
ответното дружество е успяло да запази ликвидността си. Коефициентите за бърза
и незабавна ликвидност също са в рамките на препоръчителните стойности съгласно
балансовите данни. Дружеството има положителен собствен капитал и поддържа
постоянен коефициент на задлъжнялост, с изключение на периода на действие на
договора за лизинг между страните, в който е било зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава алтернативни варианти на изчисление на коефициентите за обща
ликвидност с оглед установеното обстоятелство, че поради извършените от
молителя счетоводни операции, с които с кредитни известия са сторнирани задълженията по договора за лизинг, а издадената
след развалянето му фактура не покрива всички задължения, които молителят
претендира, като е установило, че в този вариант коефициентът за обща
ликвидност би бил 0,96 към 31.12.2020 г.
и 1,00 към 31.01.2021 г., което е в рамките на допустимите стойности и при
съобразяване на настъпилите обективни затруднения в сектора „Туризъм“ не сочи на трайни е непреодолими затруднения
с ликвидността на ответното дружество. Същият извод следва и при изчисление на
вариант на коефициентите с едновременно добавяне на вземанията на молителя към
краткосрочните задължения и изваждане от краткотрайните активи на вземанията на
ответното дружество към Амбасадор Мениджмънт ООД в
размер на 367 хил. лв., за което дружество е открито поризводство
по несъстоятелност и макар и доводите на ответника, че същото е спряно да не са
доказани, тъй като вписванията в търговския регистър не установяват спиране, то
при всички случаи тези вземания са по-трудно събираеми. В този случай
показателите за ликвидност излизат извън препоръчителните стойности, като
съответно коефициентът за обща ликвидност спада до 0,83 към 30.12.2020 г. и
0,88 към 31.01.2021 г., но отново не може да се приеме, че се касае за трайно и
необратимо състояние, тъй като е видна положителна тенденция, както и обща
тенденция, макар и бавна, за възстановяване на дейностите в областта на
предоставяне на туристическите услуги, поради което и съдът намира, че въз
основа единствено на показателите за 2020 г. не може да се правят изводи за
невъзможността на ответното дружество да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Неоснователни са доводите на молителя, че при преценка на ликвидността
следва да се изключи от краткосрочните активи цялата касова наличност, тъй като
вещото лице не е установило реално съществуването й. С оглед разясненията на
вещото лице относно спецификата на дейността по предоставяне на туристически
услуги чрез менажиране на хотели на повече от един
обект, установените факти относно непрекъсваемост на
дейността, движението на приходите и разходите, наложените запори върху
сметките на ответното дружество, които затрудняват текущата му дейност, както и
обстоятелството, че не е възможно физически да се установи касова наличност към
минал момент, съдът намира, че няма основание да се приеме, че балансовите
данни относно касова наличност са недостоверни, тъй като е очевидно, че
ответникът получава/получавал е и извършва/извършвал е плащания в брой, които
се отразяват в оборотните му ведомости, поради което и липсата на инвентаризоционен опис на паричните средства към определен
минал момент, чиято достоверност също е непроверима,
не обуславя извод недостоверност на счетоводните данни, още повече, че вещото
лице дава заключение, че счетоводните книги се водят редовно.
Следователно макар и по делото да се установява активната легимация на молителя, както и обстоятелството, че
ответникът е в неизпълнение на задълженията си към него, както и в забава по
отношение на публичните си задължения и други задължения, то съдът намира, че
към датата на приключване на устните състезания по делото не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество, защото не може да се направи обосновано извод, че затрудненията на
ответника са значителни, трайни и непреодолими, тъй като дейността му не е
преустановена, тя генерира приходи, задължения се погасяват периодично и
системно,макар и със забава, поради натрупаните през 2020 г. загуби и
затруднения за отрасъла, които са общоизвестни, като оспорването на вземанията
на молителя, макар и правно несъстоятелно, е логически обяснимо със собственото
му поведение по извършване на счетоводни операции, които са несъответни на
действителното правно положение.
По изложените съображения молбата по чл.625 ТЗ следва да се
отхвърли.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, но
представените доказателства не установяват да е заплатил такива - макар и да е сключил договор за правна помощ,
не са представени доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение то
4500 лв., като извлечението за направена вноска на каса в полза на адв.Г.З.от Г.В.И.по договора с И.П. ЕООД не обуславя
възникване на вземане за разноски в полза на ответното дружество, при неяснота
на качеството на лицето, което е извършило плащането на възнаграждението и
отношенията му с ответното дружество.Вземане за разноски на страната възниква, каво ако е направила реално такива до датата на приключване
на съдебното дирене, като правото може да се упражни само във висящия процес,
като в случая не се установява разноските да са извършени от И.П. ЕООД, поради
което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Б.к.б. АД, ЕИК ********* по чл.625 ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на И.П. ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: