№ 29546
гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110150311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 50311/2023 г. , съдът е
осъден на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД *******, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, /АДРЕС/ да заплати на П. Г. Н., ЕГН
********** с адрес: /АДРЕС/ сумата от 148,67 лева (сто четиридесет и осем
лева и 67 стотинки), представляваща платена без основание лихва по договор
за паричен заем № 4735244 от 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от
11.09.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважената част
от 148,67 лева до пълния предявен размер от 1212 лв. С решението е осъден
*******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, да
заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/ на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 38 лева – разноски в производството пред СРС. С решението
е осъден *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на адвокат А. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на П. Г. Н. безплатна правна помощ в производството пред СРС.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от ищеца П. Н. чрез адв. Д..
Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, като
разноските бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 480 лева, като се
позовава на практиката на СЕС.
1
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище,
че същата е неоснователна.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество
молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. №
50311/2023 г., съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за
разноските в производството, към които препраща. Тук е мястото да се
акцентира, че в гражданския исков процес, разноските се присъждат според
правилата на чл. 78 ГПК – съразмерно уважената, отхвърлена част от иска. В
разглеждания случай, след съобразяване изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК съдът е възложил в полза на ищеца и неговия адвокат по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА разноски съразмерно с уважената част от иска. Посочена е и съдебна
практика, обосноваваща решаващия извод на състава, включително е
съобразена и практиката на СЕС. Съдът е съобразил и критериите, възприети
в съдебната практика на ВКС за определяне на размера на възнаграждение,/
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о.,
ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т.
о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т.
о., ТК/ и като е взел предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност предвид броя дела в СРС със сходен предмет, срочното разглеждане
на делото без участие на процесуални представители на страните, на оказалия
безплатна правна помощ адвокат е определено възнаграждение в размер на
300 лева, а съобразно изхода на спора/предвид частичното уважаване на иска/
му е присъдено възнаграждение в размер на 37 лева.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне.
Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при
възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй
2
като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък
върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена
да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява
облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка.
Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това,
създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и
да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче,
нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Така
Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението
в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се
отхвърли.
3
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 199770/18.06.2024 г., по
чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от П. Г. Н. чрез адв. А. Д. за изменение в частта на
разноските на Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 50311/2023 г. по
описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4