№ 18900
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110147404 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на З. В. Й. срещу СУ
„*********“.
Ищцата твърди, че на 19.02.2010г. бил издаден изп. лист по дела на РС – Бургас,
ОС – Бургас и ВКС, с който 18 лица са осъдени да заплатят на ответника сумата от
7512лв. – съдебни разноски пред трите инстанции. Сред осъдените лица била Ц. Х. З.,
която починала и оставила за свои законни наследници ищцата и нейния брат, които
наследили по равни части. На 01.04.2024г. на ищцата била връчена покана за
доброволно плащане от ЧСИ Я. Б. по изп. дело № 99/2024г. по негов опис. Счита, че в
периода 2011-2024г. не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността,
и същата е изтекла.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 208,66лв.,
представляваща нейния дял от присъдените разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че са предприемани изпълнителни действия както
спрямо наследодателя на ищцата, така и спрямо самата ищца, с които погасителната
давност е прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се
1
основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за
вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
19.02.2010г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника съобразно решение от
14.07.1999г. по гр. д. № 724/1998г. на РС – Бургас, решение от 26.01.2007г. по гр. д. №
131/2006г. на ОС – Бургас и решение от 14.01.2010г. по гр. д. № 2959/2007г. на ВКС. С
него 18 лица са осъдени да заплатят на СУ „*********“ сумата от 7512лв.,
представляваща съдебни разноски пред трите инстанции. Сред осъдените лица е и Ц.
Х. З., която впоследствие е починала и е оставила за свои законни наследници двете си
деца – ищцата и брат й, които наследяват по равни дялове. Предвид че няма посочени
квоти в изпълнителния лист, следва да се приеме, че сумата се дължи по равно между
тях, тоест Ц. З. дължи 417,33лв., а ищцата и брат й по 208,66лв. За събиране на
вземанията е образувано изп. дело № 85/2010г. по описа на ЧСИ Я. Б. съобразно молба
на кредитора от 01.11.2010г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че след образуването му на
01.11.2010г., от страна на съдебния изпълнител са извършени справки относно
имущественото състояние на длъжниците и са изпратени покани за доброволно
изпълнение. На 27.01.2011г. е наложен запор върху вземането на Ц. Х. за пенсия, с
което действие погасителната давност е прекъсната и от този момент започва да тече
нова 5-годишна давност. Следващите изпълнителни действия спрямо този длъжник са
от 21.06.2017г. и 23.06.2017г., когато е наложен запор върху пенсията на длъжника и е
вписана възбрана върху недвижими имоти. Макар да е налице период по-дълъг от 5
години между 27.01.2011г.-21.06.2017г., погасителната давност не е изтекла в този
период. Причината е, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк.
дело № 3/2020г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на
ВКС. От това следва, че от 27.01.2011г. до 27.01.2013г., когато изпълнителното дело се
е прекратило по силата на закона поради настъпила перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8
2
ГПК), давността е спряла да тече, тъй като изпълнителното производство е било
висящо и приложение е намирало ППВС № 3/1980г. Следователно, давността е
започнала да тече от 27.01.2013г., но преди изтичане на 5-годишния период, на
21.06.2017г. и 23.06.2017г. са извършени изпълнителни действия по налагане на запор
и възбрана, които са я прекъснали. С постановление от 21.03.2024г. съдебният
изпълнител е конституирал ищцата З. Й. и брат й Д. А. като длъжници в
производството на мястото на починалия им наследодател Ц. Х., като впоследствие
спрямо тях са предприети изпълнителни действия. Няма обаче извършвани
изпълнителни действия от съдебния изпълнител или поискани такива от страна на
взискателя след 23.06.2017г. до 21.03.2024г., който период е повече от 5 години. От
това следва, че вземанията са се погасили по давност, тъй като за тях е изтекла 5-
годишната погасителна давност.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал извършването на такива в размер на 50лв. за държавна такса.
От процесуалния му представител се претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв., което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия определя на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. В. Й., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу СУ „*********“, БУЛСТАТ: *******, с адрес:
/населено място/, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 208,66лв., представлява припадащ се наследствен дял от
наследството на Ц. Х. З. (В.), ЕГН: **********, която сума наследодателят е осъден да
заплати съгласно изп. лист, издаден на 19.02.2010г. от РС – Бургас въз основа на
решение от 14.07.1999г. по гр. д. № 724/1998г. на РС – Бургас, решение от 26.01.2007г.
по гр. д. № 131/2006г. на ОС – Бургас и решение от 14.01.2010г. по гр. д. № 2959/2007г.
на ВКС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СУ „*********“, БУЛСТАТ: *******,
с адрес: /населено място/, да заплати на З. В. Й., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, сумата от 50,00лв., представляваща платени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. СУ „*********“, БУЛСТАТ:
*******, с адрес: /населено място/, да заплати на адв. С. И. Р. от АК – Сливен с адрес:
/населено място/ сумата от 300,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3