РЕШЕНИЕ
№ 1177
гр. Русе, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101323 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен и иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Д. Й. Д. срещу
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Ищецът твърди, че на 13.10.2022г. е претърпял авария с управлявания
от него товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ***. Влекачът
се запалил в движение, а Д. спрял на пътното платно вдясно, по път *** км.
*********. След спирането, композицията му била блъсната от идващия по
пътно платно зад него, откъм гр. Разград товарен автомобил марка „***“,
модел „******“, с рег. № ***, управляван от С.М.Х. от с. С*****. В резултат
на удара авариралият товарен автомобил се задвижил, като едната му гума
преминала през крака на Д.. Влекачът също го ударил и той паднал, при което
получил охлузни рани и натъртвания в областта на десен коремен фланг.
Следствие на удара Д. получил фрактура на латералната /външна/ клиновидна
на ляво ходило, довела до трайно затрудняване движението на долния ляв
крайник за повече от 30 дни, както и лека телесна повреда, изразяваща се в
премазани сухожилия и хематом в меките тъкани на лявото ходило, както и
леки повреди като кръвонасядания и охлузвания в областта на корема.
Твърди се, че във връзка с процесното пътно-транспортно
1
произшествие, било постановено съдебно решение по гр.д.№***/2024г. по
описа на РС - Русе, с което било присъдено обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат на произшествието, частично в размер
на 5000лв.
В настоящото производство се претендира ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 22 000лв., която се
счита, че следва да репарира претърпените от него при процесното ПТП
неимуществени вреди в пълен обем. В предходното съдебно производство
между страните, съдът приел, че е налице 10% съпричиняване и от общо
дължима за обезщетение сума от 30000лв. е приел, че следва да бъде
определено обезщетение в размер на 27000лв. Съобразявайки това предходно
съдебно решение, както и размера, естеството и интензитета на претърпените
от ищеца неимуществени вреди в резултат на телесните му увреждания се
претендира да бъде постановено решение, с което да бъде изплатен остатъка
от дължимото обезщетение.
В хода на съдебното производство, ищецът е увеличил размера на
предявения иск, като претендираната ответното дружество да му заплати
обезщетение в размер на 25 000лв., което искане е мотивирал с
обстоятелството, че не е налице съпричиняване от негова страна на вредите,
който извод можел да бъде направен при съобразяване заключението на
вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Счита, че
постановеното решение в предходното производство между страните не се
ползва със сила на присъдено нещо по отношения на определения размер на
обезщетението, а само по отношение на правопораждащите за това
обезщетение факти. С оглед на това оспорва претендираният размер на
обезщетение. Счита, че същият не е съответен на принципа, заложен в чл. 52
ЗЗД за справедливост и е прекомерно завишен. Също така се счита, че следва
да бъде определен и по-висок размер на съпричиняване от страна на ищеца с
оглед посоченото от вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, а
именно, че не е поставил светлоотразителен триъгълник на разстояние от 100
метра от авариралото превозно средство, а опасната зона за спиране на
автомобила, причинил пътно-транспортно произшествие е бил 42.5 метра.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва.
2
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № ***/19.01.2025г. по гр.д.№***/2024г. по
описа на РС – Русе, ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД, е осъдено да заплати на Д.
Й. Д., сумата 5000 лв., предявена като частичен иск от 40 000лв. /от които
съдът е приел за основателна претенцията за общо 27 000лв./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от ПТП
от 13.10.2022г. на км. 9 55м. по пътя от гр.Разград към гр.Попово, по щета №
*****, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.10.2022 г. до
окончателното плащане. В мотивите на съдебното решение, съдът е приел, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 10 %,
тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 59 и чл. 60 ЗДвП да премести
композицията си извън пътното платно или да постави светлоотразителен
триъгълник или да включи авариен сигнал.
Разпитаният по делото свидетел Й.К.Д., съпруга на ищеца, установява,
че последният в резултат от процесното ПТП бил със счупен крак, отток на
крака, охлузване на коремната област с подуване и посиняване. След
нараняването му той не можел да работи, не можел да се движи, трябвало да
носи протеза, ботуш на крака, бил обездвижен, трябвало да лежи с вдигнат
крак, защото оттичал. Три месеца бил с ботуш. След това започнал да се
движи с патерици, на работа се върнал 4-5 месеца след инцидента. До тогава
си стоял плътно вкъщи и не бил в състояние да подпомага семейството си по
никакъв начин. Също така изпитвал болки в крака си, които продължавали и
към момента. Имал и неспокоен сън, стряскал се и се събуждал нощно време.
Също така продължавал да изпитва и болки в корема, който бил и видимо
подут. Инцидентът се отразил и на психическото му състояние, когато
минавали по пътя, на който е станало ПТП, той разказвал за катастрофата,
затворил се в себе си, не искал да общува с хора, избягвал и да шофира.
Продължавал да има болки в коремната област.
Според заключението на изготвената по предходното съдебно
производство, приета и в настоящото, комплексна съдебномедицинска и
психологична експертиза, ищецът е получил следните увреждания:
„Счупване на външната клиновидна кост на лявото ходило, колекция от кръв в
меките тъкани в областта на лявото ходило с оток, охлузване в дясната
3
странична част на корема“. Установените травматични увреждания са в пряка
причинно- следствена връзка с ПТП на 13.10.2022 г. Обективно изразени
болки е имало след травмата, при извършване на манипулации и при
раздвижването на крайника, същите следва да отзвучат в рамките на
възстановителния период. За долния ляв крайник 89 дни. За охлузванията в
рамките на 10-30 денонощия. След пътния инцидент у ищеца се породили
повишена тревожност, потиснато настроение, мисли за безперспективност,
нарушен сън, социална изолация. От психологично изследване приложено в
делото са налице данни за епизоди на повтарящо се изживяване на травмата и
негативни емоции около 5-6 месеца след изживения стрес от ПТП. Макар и
силно редуцирани и с по-слаб интензитет се проявяват и към момента на
обследването по експертизата. Възстановителният период е в зависимост от
индивидуалната телесна и психическа устойчивост и специфична психична
ранимост. Личностовият профил на ищеца не разкрива психопатологични
изменения в емоционалната сфера, които да предполагат клинично изразено
страдание за напред. Налице са добри механизми за справяне със стресогенни
събития. Към момента няма данни за нарушено социално и личностово
функциониране. По отношение на лечението на травматичните увреждания в
конкретния случай е направена първична хирургична обработка на
охлузването, противотетаничен серум, ортеза за обездвижване на левия долен
крайник, компреси, елевация на крайника и лекарствена терапия. По
отношение на охлузването на корема не е описан вида на същото, както и
неговите размери, поради което възстановителния период е посочен в по-
широки граници. Няма медицинска документация за възникнали усложнения,
които да са довели до удължаване на посочените възстановителни периоди.
Според заключението на изготвената по предходното производство и
приета в настоящото автотехническа експертиза, основните технически
причини за настъпване на процесното ПТП са следните: Водачът на товарна
композиция „***”, с цистерна С.Х. не е възприел своевременно спрелия на
платното за движение пред него товарен състав, състоящ се от седлови влекач
„****”, с полуремарке и не е предприел необходимите мерки за неговото
безопасно заобикаляне, въпреки много добрата геометрична и атмосферна
видимост, наличието на достатъчно надлъжно разстояние и достатъчна
свободна широчина в лявата част на платното за движение. Водачът Х. е
управлявал товарната композиция без необходимото внимание и концентрация
4
съгласно изискванията на ЗДвП. Друг технически проблем е и инертността на
превозвания товар в цистерната, като при предприемане на аварийно спиране
и опит за рязко заобикаляне на спрялата композиция от водача Х. е настъпил
инерционен удар и залюляване на композицията, което е предизвикало
настъпване на процесното ПТП. Водачът на седлови влекач „****”, съгласно
ЗДвП е задължен съгласно чл.59 и чл.60 на ЗДвП да премести композицията на
подходящо място извън пътното платно или да постави зад композицията
светлоотразителен триъгълник или да включи авариен сигнал, което
задължение той не е изпълнил. Пътят в участъка, където е настъпило
процесното ПТП според вещото лице е прав участък с лек наклон на
изкачване от 2,44%. Пътното платно е широко 6,20 метра, за двупосочно
движение и ширина на двете пътни ленти по 3,10 метра. От двете страни на
пътното платно са изградени банкети от каменна фракция, силно затревени. В
близост до мястото на ПТП няма пътни отбивки или аварийна лента.
Произшествието е настъпило в дясната пътна лента при посока на движение
от гр.Разград към гр.Попово. Опасната зона за спиране на товарен влекач
„***”, с цистерна е била 42,50 метра. По данни от чертежи на АПИ-ОПУ
гр.Разград видимостта към спрелия състав от последния завой преди правия
участък е около 200м. При конкретната пътна обстановка водачът Хюсеин е
имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП чрез аварийно
спиране. Освен по този начин, водачът Хюсеин е имал обективна възможност
да предотврати произшествието като заобиколи спрелия пред него товарен
състав, при налична свободна широчина в лявата част на платното за
движение около 3,5 метра и широчина на управлявания от него подвижен
състав от 2,55 метра, както и при налично достатъчно надлъжно разстояние от
около 200 метра.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Поради наличие на влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. №***/2024г. по описа на РС – Русе и при съобразяване
пределите на силата на пресъдено нещо с която се ползва, не би могъл да има
спор в настоящото производство относно наличието на всички елементи от
5
фактическия състав на прекия иск срещу застраховател за обезщетяване на
вреди от ПТП. Единственият спорен въпрос между страните в настоящото
производство който е възможен и е налице е за размера на дължимото
обезщетение и мораторните лихви върху него. Изводите на предходния
съдебен състав относно размера на обезщетението, който справедливо следва
да овъзмезди ищеца за претърпените от него неимуществени вреди за сумата
над 5000лв., колкото е присъдена с диспозитива на решението, не са
обвързващи настоящия съдебен състав. Необвързващи са и изводите относно
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и размера на това
съпричиняване.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по
справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая.
Съобразявайки установените телесни увреждания в резултат от процесното
ПТП, продължителността на възстановителния период, стреса и психическата
травма, която е претърпял ищеца, възрастта в която се намира и
невъзможността за продължителен период от време да бъде пълноценен
съпруг и родител, настоящият съдебен състав също намира, че справедливото
обезщетение за причинените му неимуществени вреди действително е в
размер на 30 000лв.
Съдът обаче намира, че в настоящото производство е недоказано
възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Компенсацията по чл. 51, ал.2 ЗЗД
предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, т.е. виновно
да е допринесъл за настъпване на увреждането. Безспорно е установено по
делото, че към момента на процесното ПТП, ищецът е бил отбил товарната си
композиция максимално в дясно, но върху пътното платно и не е бил поставил
светлоотразителен триъгълник или включил авариен сигнал. Няма основание
обаче това да се приеме, че представлява нарушение на негово задължение по
чл. 59 и чл. 60 ЗДвП. Изрично в чл. 59, ал.1, ЗДвП е посочено, че водачът на
пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране
извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост
сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
6
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. В случая няма
основание да се приеме, че за ищеца е имало задължение да постави
предупредителен триъгълник, тъй като видно от изложените към експертизата
обстоятелства пътят е позволявал добра видимост на няколко стотин метра
напред, времето е било ясно и в светлата част на денонощието. На следващо
място по делото няма данни колко време след аварирането и спирането на
автомобила на ищеца, той е бил блъснат от другия автомобил, т.е. дали
въобще е имал техническа възможност да постави триъгълник. И на последно
място, но не последно по значение е и обстоятелството, че в конкретния
случай поставянето на такъв триъгълник по никакъв начин не би могло да
доведе до избягване на удара между двете превозни средства. Поставен
триъгълник на разстояние от 30 метра каквото е изискването на чл. 97, ал.4
ЗДвП (доколкото пътят на който е настъпило ПТП не е скоростен или
автомагистрала) е по-малко от опасната зона за спиране на товарния
автомобил причинил произшествието (42.5 м). Също така водачът на
последния е имал видимост към камиона на ищеца от около 200 метра, т.е.
имал е достатъчно време за реакция и избягване на сблъсъка, но поради
липсата на концентрация не го е направил. Няма основание да се приеме, че
след като не е забелязал цяла товарна композиция е щял да забележи
сигнализиращ триъгълник и то поставен вече в опасната му зона за спиране.
По тези съображения няма основание да се приеме, че непоставянето на
сигнализиращ триъгълник е било задължение на ищеца в конкретната
ситуация, евентуално, че е имал възможност да го постави, както и че това му
непоставяне има някакъв принос към настъпилото произшествие, а от там към
причинените от него неимуществени вреди.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на неимуществени
вреди в пълен размер от процесното ПТП следва да бъде изцяло уважен и
ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 000лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди ответното дружество дължи
лихва за забава, която на основание чл. 429, ал.3 КЗ е от датата на
уведомяването му - 24.10.2022г., което обстоятелство не е оспорено.
При този изход на спора, ответното дружество следва да заплати на
ищеца направените от него разноски за държавна такса в размер на 1000лв. и
400лв. възнаграждение за вещи лица или общо 1400лв.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1 т.3 ЗА, ответникът следва
7
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. Д. Н. от АК –
Ловеч адвокатско възнаграждение в размер 2650лв. Няма основание да бъде
уважено направеното от ответника (с писмени бележки преди първото по
делото съдебно заседание) възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Посоченото
възнаграждение е в минималния размер по чл. 7 от Наредба №1/2004г. на ВАС,
съответства на правната и фактическа сложност на делото и на положения от
адвоката труд за подготовката му, воденето му и присъствието в две открити
съдебни заседания.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. заедно, да заплати
на Д. Й. Д. ЕГН********** с адрес село ********, обл. Русе, ул. „***“ №5
сумата от 25 000 лв., представляваща окончателно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, ведно със законната
лихва за забава считано от 24.10.2022г. до окончателното и изплащане, които
̀
вреди са резултат от ПТП от 13.10.2022г. настъпило на път ***, община
Разград.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. заедно, да заплати
на Д. Й. Д. ЕГН********** с адрес село ********, обл. Русе, ул. „***“ №5
сумата от 1400лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София” №7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов Д. заедно, да заплати
на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат Д. Д. Н. с ЕГН********** с адрес гр.
Ловеч, ул. „Търговска“ №1 сумата от 2650лв. адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9