О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 76
гр. Пловдив. 13.02.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се запозна
с материалите
по ВЧНД № 51/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 450 ал.3 от НПК.
Образувано
е по постъпила жалба на осъдения И.С.С., подадена,
чрез адв. Ч., против определение №58/24.01.2020г., постановено
по ЧНД № 381/2019г. по описа
на ОС
– Стара Загора, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за замяна на наказанието „Доживотен затвор”,
наложено му с присъда № 11 от 31.01.2000г. по н.о.х.д. № 76/1998г. по описа на
Хасковския окръжен съд, с наказание тридесет
години „Лишаване от свобода”. В жалбата се сочи, че от доказателствата
по делото може да се направи извод, че осъденият е осъзнал извършеното от него,
спазва установените правила и участва в социалния живот в затвора, което
говори, че има потенциал и възможност да се превъзпита и поправи, а целите на
наказанието спрямо него могат да се постигнат и с наказание „Лишаване от
свобода“. Поради това се иска
определението да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи молбата на осъдения С. за приложение на
чл.449 от НПК, със замяната на наложеното му наказание „Доживотен затвор” с
наказание тридесет години „Лишаване от
свобода”.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и
материалите по делото, за да се произнесе намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Окръжният
съд, изключително подробно, точно, обективно и фактологически коректно, в
кореспонденция с приложените по делото писмени доказателства и експертни
заключения, е отразил в атакуваното определение всички факти, имащи значение и
послужили му за формиране на обоснованите, правилни и законосъобразни правни
изводи, изложени в съдебния акт, които изцяло се споделят от този състав.
Безспорни се явяват фактите по делото относно : осъждането на С., с влязла
в законна сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 76/1998г. по описа на
Хасковския окръжен съд и наложеното с нея за извършено престъпление по чл.116,
ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.2 и пр.3, и т.8, пр.2, наказание „Доживотен затвор“ ; изтърпяното
към 24.01.2020 г. от осъденият фактически 21 г. и 3 д. при „специален“ режим, с настаняване в
зоната за повишена сигурност.
Молбата от него за замяна на наложеното му
наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30
години, разглеждана сега, се подава, след като два пъти на осъдения е отказвано
от Началника на Затвора – Стара Загора и от Прокурор при ОП – Стара Загора, да
се изготви предложение по реда на чл.449 от НПК, които актове са мотивирани,
обосновани и също служат за формиране на правните изводи по делото. Относима към
тях е и заповед № Л-1403/05.07.2019 г. на Началника на Затвора – Стара Загора, в
която са отразени специфики и особености в поведението на осъдения С. в затвора, в периода 05.07.2018 г. – 05.07.2019г., като
възможността режима на изтърпяване на наказанието да бъде заменен от
„специален” на „строг” е отречена, предвид затрудненията в корекционния процес спрямо
осъдения С., който отказва да съдейства
и проявява враждебност, вербална и физическа агресия. В кореспонденция с това
заключение на затворническата администрация са и данните за наложени на
осъдения, в периода 2016г. – 2019г., 10 дисциплинарни наказания, част от тях за
сериозни провинения – саморазправа с други лишени от свобода и обидно, грубо
отношение към служители на администрацията. На фона на същите се установява
една, единствена „писмена похвала“ за дисциплинираност и постигнати високи
трудови успехи през 2015г. Съществен и особено значим факт е, че независимо от
дългия престой в затвора и провежданите корекционни мероприятия, е установено
увеличение в риска от рецидив по отношение на осъдения С. – от 49 бала през м.
септември 2012 г., с дефицити в зоните: настоящо правонарушение, отношение към
правонарушението, междуличностни проблеми и взаимоотношения, на 58 бала към м.май
2019г., в зоните: начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Видно е от справката за съдимост на С., че осъждането му, обект на
разглеждане по настоящето дело, не е инцидентно в битието му, тъй като са
налични предходни две престъпни прояви.
Анализирайки описаните факти, правилно
окръжният съд е счел, че не са налице предпоставките за замяна на наказанието
„Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 30 години. Безспорно
е факт фиксираното в чл.38а ал.3 от НК формално изискване да са изтърпени от
осъденото лице поне 20 години от наказанието „Доживотен затвор“, тъй като С. е търпял
наказанието 21г. Налице е законодателна празнота, тъй като в действащите норми не
е разписано при какви условия замяната е допустима, оправдана, правно защитима,
гарантираща необходимия баланс между личния и обществения интерес. Но, трайно в
съдебната практика се е наложило становището, че в настоящето производство,
освен изпълнението на формалното изискване за определен период на изтърпяване
на наказанието „Доживотен затвор“, се дължи преценка на всички данни, съдържащи
се в досието на осъдения и анализ на цялостното му поведение през времето, през
което се е намирал в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид
заключенията на психологическите и психиатричните изследвания, оценката на
риска, които съпътстват изпълнението на наказанието и всички други релевантни
факти и обстоятелства. Уважаването на молбата за замяна на наказанието е
предпоставено от извод, че осъденият се е поправил, превъзпитал и е
демонстрирал трайна тенденция за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Окръжният съд правилно е заключил, че доказателства
за трайна, видима, положителна промяна в поведението на осъдения С., която да
мотивира извод за неговото поправяне и превъзпитание, не са налични, а
ангажираните по делото писмени доказателства, в контекста и на изводите от
извършените актуални психологически и психиатрични изследвания на личността на
осъдения С., говорят категорично за обратното.
Трудно защитима е тезата, изложената в
жалбата, че С. спазва правилата за поведение при престоя си в затвора и участва
в социалния живот по свое желание, респективно, че има положителни тенденции,
говорещи за неговото поправяне и превъзпитание.
Тази теза влиза в остър конфликт с данните по
делото за дисциплинарните прояви на С., за демонстрираното от него арогантно,
грубо отношение и отказ да съдейства в корекционния процес. Не може да се
приеме, че едно лице, което е в невъзможност да се придържа към дължимото се
законосъобразно поведение, съобразено с обективната среда, в която се намира и
ограниченията, които са му наложени, е демонстрирал потенциал да се
ресоциализира, да се поправи и превъзпита, каквито цели наказанието, по смисъла
на чл.36 от НК, преследва. Отблъсквайки явно и демонстративно опитите на
отговорните и заели се с корекционния му процес лица, отказвайки съдействие и разбиране, демонстрирайки конфликтно спрямо
тях и други лишени от свобода поведение, давайки приоритет на импулсите и емоционалните над рационалните компоненти при
вземането на решения, С. не може да се квалифицира като поправил и превъзпитал се, напротив, въпреки провежданите
с него корекционни дейности, риска от рецидив се е повишил. И в периода на
изтърпяване на наказанието, вместо да показва положителни тенденции в
мисленето, в поведението си, тези тенденции при него са с обратен, негативен знак
– множество нарушения на дисциплината, демонстриране на грубо, явно неуважение
към затворническата администрация и правилата за поведение. Не може да се
сподели тезата, че вина за непостигане на целите на наказанието спрямо С., има
затворническата администрация. От нея се полагат усилия за активна корекционна
работа със С., но той отказва да се включи в този процес, всячески
съпротивлявайки се на опитите да се въздейства положително върху мисленето и
поведението му.
Обективните констатации в този смисъл
напълно кореспондират с изводите от извършените експертни оценки на актуалното
психично и емоционално състояние на осъдения С.. Дори по отношение на участието
му в извършването на експертно изследване, което би могло да послужи в подкрепа
на молбата му за замяна на наказанието „ Доживотен затвор“, С. е оказвал съпротива, отлагайки,
отсрочвайки интервютата под различен, все неоснователен претекст. Вещите лица
определят С. като емоционално нестабилен, възбудим, силно чувствителен към
пренебрежително отношение, със завишени стойности по скалите „тревожност“,
„шизоидно“ и „параноидно“ личностово разстройство, демонстрация на безразличие,
безчувственост, студенина, острота и отчужденост. Наличието на параноидни
характеристики на личността, правят С. склонен упорито да се съпротивлява на
външен контрол и влияние, на свадливо и обидно отношение, налице е злопаметност,
затруднение да се прощава, скептичност, циничност, недоверие към околните. Високи
са стойностите на скалата за оценка на
криминогенното мислене и оценката за агресивност. В приетото и изготвено по
делото заключение, са отразени констатации, напълно опровергаващи наличието на
предпоставките за уважаване на молбата на С. по реда на чл.449 от НПК. С. е установен
като лишен от самоконтрол над емоциите, импулсите и поведението, с изразено
себеуважение и егоцентризъм, в невъзможност да овладява и контролира
емоционалното си напрежение. Дългогодишният престой в пенитенциарната среда и
опитите за корекнионно-възпитателна работа не са довели до позитивна промяна в
личностовата му структура и С. не е осъществил значима самокритична преценка на
асоциативното си поведение в миналото, не съумява да контролира гневния си
афект и показва готовност за вербална агресивност и опозиционно поведение,
които не е в състояние да контролира. Рискът от агресивно и социално
неприемливо поведение е значителен, и дори в рамките на дългогодишния престой в
местата за лишаване от свобода, С. не е изградил адаптивен поведенчески стил,
няма необходимия личностов потенциал за ресоциализация, не показва трайни
нагласи за проява на законосъобразно поведение и спазване на правилата.
Всичко
посочено до тук води до един възможен извод, направен и от окръжния съд – не са
налице предпоставките за уважаване на молбата на осъдения С. за замяна на
наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с Лишаване от свобода“, тъй като поправяне
и превъзпитание на осъдения С. не е постигнато, необходимо е корекционния
процес да продължи и то в рамките на изтърпяване на наложеното му наказание
„Доживотен затвор“, а не в рамките на претендираното от него заменено, по-леко
такова „ Лишаване от свобода“.
Водим
от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да
бъде отменено, поради което:
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №58/24.01.2020г.,
постановено по ЧНД № 381/2019г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: