№ 208
гр. М., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500352 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на две въззивни жалби срещу Решение № 175
от 02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2584/2023 г. по описа на Районен
-и
съд-гр. М., 6състав обжалвано в частта, с която са определени квотите на
съделителите.
Подадена е въззивна жалба с вх. на МРС № 7200/09.06.2025 г. (л. 2 от
делото) лично от М. П. И., ЕГН **********. В нея се твърди, че с
обжалваното решение нейните квоти са неправилно определени. Счита се, че
вместо определените й 1/24 ид. ч. тя притежава 2/24 ид. ч. Прави се сравнение
с това, което според нея следва да получи нейният брат, като се заключава, че
всеки от двамата трябва да има равен дял. Затова иска решението в тази част
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да се
приеме, че тя е титуляр на 2/24 ид. ч.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. А. Х., действащ чрез особения си
представител адвокат М. М., е подал отговор на въззивната жалба. Жалбата
1
се счита за основателна. Изразява се мнение, че районният съд е определил
правилно припадащата се общо част на съответното коляно, към което
принадлежи жалбоподателката, но неправилно е определил конкретно нейната
част спрямо тази на останалите в коляното. Посочват се поименно четирите
лица от това коляно, които са живи и полагащите им се идеални части в
дробни числа. Иска се да бъде отменено решението в частта, с която на Х. Х.
са определени 3/24 ид. ч., а на М. И. 1/24 ид. ч., като вместо това бъде
постановено, че всеки от тях има по 2/24 ид. ч.
Останалите съделители И. Б. А., В. Б. Й., И. П. Е., В. М. Е., Е. Е. М., З.
П. П., Х. П. Х., П. И. П. и Р. И. И. не са изразили становище по така подадената
въззивна жалба.
Подадена е и въззивна жалба с вх. МРС № 7684/19.06.2025 г. (л. 26-28
от делото) съвместно от Х. П. Х., ЕГН **********, П. И. П., ЕГН
**********, Р. И. И., ЕГН ********** и М. П. И., всичките действащи
чрез процесуалния си представител адвокат П. М.. В обстоятелствената част
на въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения свързани с правото на защита
и принципа на равнопоставеност на страните. Хронологично са проследени
исканията и възраженията направени от страните в хода на
първоинстанционното производство и се настоява, че във връзка с тях
жалбоподателите са били процесуално ощетени. За пропуск изтъкват това, че
не им е бил изпратен препис от определението по чл. 140 от ГПК,
обективиращ в себе си и доклада по делото. За първи път се въвежда в процеса
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, без да излагат
твърдения за него и да сочат доказателства. Насочват вниманието към това, че
в мотивите липсва изложение защо след като двата процесни нотариални акта
не са отменени или изменени по чл. 537, ал. 2 от ГПК, определените в
решението идеални части на отделните съделители не са съобразени с
посоченото в тях. Въз основа на изложеното се прави искане за отменяне на
решението, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. А. Х., действащ чрез особения си
представител адвокат М. М., е подал отговор на въззивната жалба. Жалбата
2
се счита за неоснователна. Във връзка с нотариалните актове се посочва, че с
тях на част от лицата са признати права, които са по-големи от действителните
такива като наследници и за това именно тази страна е поискала от районния
съд да определи правата на всички сънаследници съобразно ЗН. Анализира се
процесуалното поведение на жалбоподателите, като се сочи, че в хода на
първоинстанционното производство, те с изключение на М. И., са били
пасивни, не са изразявали становище и не са правели възражения. Затова и
въведеното едва сега възражение за придобивна давност се намира за
недопустимо. Моли за потвърждаване на решението.
Другите съделители И. Б. А., В. Б. Й., И. П. Е., В. М. Е., Е. Е. М., З. П. П.
не са подали отговор на въззивната жалба.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че двете въззивни жалби са подадени в законоустановения
по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок (по отношение на М. И. следва да се
посочи, че същата в законоустановения двуседмичен срок е упражнила
правото си да подаде въззивна жалба, затова изложението във втората
въззивна жалба по отношение на нея следва да се счита като допълнение на
изложените вече доводи, но направени извън срока, а отделно от това
направените с нея искания като искан резултат от правния спор са различни от
тези поддържани в първоинстанционното производство), от процесуално
легитимирани страни-съделители в първоинстанционното производство,
лично и чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие
на правен интерес обусловен от неблагоприятния за тях краен резултат, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими за
разглеждане. Същите отговарят на изискванията на закона за форма и
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателите не се явяват лично, а вместо тях участва адвокат
М.. Жалбата се поддържа. Иска решението да бъде обезсилено поради липса
на мотиви и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Въззиваемите И.
А. и В. Й. не се явяват, а се представляват от адвокат И.. Оспорва жалбата.
ПрисъЕ.нява се към изложеното в заседанието от адвокат М.. Въззиваемият И.
Х. се представлява от особения представител адвокат М.. Поддържа
3
подадените отговори, а втората жалба се намира за неоснователна. Иска да
бъде постановено решение в съответствие със съображенията изложени в
жалбата на М. И.. Набляга на обстоятелството, че жалбоподателите по втората
жалба са имали пасивно поведение през време на цялото първоинстанционно
производство, като не са изразили становище, не са направили възражения и
искания. Въззиваемите И. Е., В. Е., Е. М. и З. П. не се явяват лично, а вместо
тях адвокат А.. Жалбата подадена от М. И. се счита за основателна, а другата
обща жалба се оспорва.
Окръжен съд-гр. М., като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството, по разгледания от Районен съд-гр. М.
гражданскоправен спор, е особено исково, по реда на чл. 341-355 от ГПК, и е
във фазата по допускане на съдебна делба. Образувано по повод на искова
молба, подадена на 27.12.2023 г. от И. Б. А. и В. Б. Й., действащи чрез
процесуалния си представител адвокат С. И., срещу И. П. Е., В. М. Е., Е. Е.
М., З. П. П., И. А. Х., Х. П. Х., В.Г.Х., П. И. П., Р. И. И. и М. П. И.. ПрЕ.
предявяване на иска, на 18.07.2022 г. съделителката В.Г.Х. е починала, поради
което с Определение № 103 от 22.01.2024 г. (налично по електронното дело, но
неотпечатано за прилагане по хартиеното дело) на нейно мястото в процеса
като страни са конституирани наследниците й по закон П. И. П. и Р. И. И. . С
исковата молба е предявен конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК, с
правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН (actio familiae erciscundae).
В нея се посочва, че страните са съсобственици на петнадесет поземлени
имота (с предназначение на територията на десет от тях земеделска, а на пет
от тях горска), подробно индивидуализирани в нея, намиращи се в землището
на с. Е., община Б., област М.. Същите се сочи, че са възстановени по ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ на наследниците на починалия Х. Г.Д., оставяйки четири деца, след
смъртта на които техни наследници се явявали страните по делото. Иска се да
бъде извършена съдебна делба на процесните имоти поради невъзможност за
постигане на доброволна такава. Предлагат се конкретни идеални части,
притежавани от всяко от четирите колена, като се сочи, че наследниците от
4
четвъртото коляно имат половината от всичко поради издаден спрямо
наследници от последното констативен нотариален акт, ведно с друг за
неговата поправка, признаващ такива права по наследство и по завещание.
Съделителите И. П. Е., В. М. Е., Е. Е. М. и З. П. П., всичките
действащи чрез процесуалния си представител адвокат Н. А., са подали
отговор. Не се оспорва делбата да се извърши между лицата участващи като
страни. Възразява се обаче срещу размера на дела на наследниците от
четвъртото коляно посочен в констативния нотариален акт, заедно с този за
поправянето му. Твърди се, че признатият в тях размер бил по-голям, от този
който притежават по закон. Затова се сочи, че неправилно делът на четиримата
подали отговора бил посочен в по-малък размер. Общо се оспорват правата на
страните по начина посочен в исковата молба. Оспорват се тези нотариални
актове и актът за нотариално публично завещание посочено в тях като
послужил за издаването им. Иска се това завещание, послужило за признаване
и увеличаване на дела на някои от лицата, да не се взема предвид. Твърди се,
че не е ясно дали имотите включени в това завещание са точно
индивидуализирани. Разсъждава се по въпроса какво представлява заветът и
че той няма как да породи права в случая. Затова молят съдът да допусне
делба при наследствени права съобразно закона като се сочат и конкретни
дробни числа.
Съделителката М. П. И. е подала молба, в която иска извършване на
дялово разпределение съгласно закона.
Съделителят И. А. Х., действащ чрез особения си представител адвокат
М. М., е подал отговор. Констатациите по отношение на правата на трите
лица посочени в двата нотариална акта се оспорват. Намира се, че с тях са
признати права, които са по-големи от действителните като наследници. Моли
делба да бъде допусната при квоти съобразно ЗН. Иска се нотариалните актове
да бъдат отменени в частта надвишаваща правата им по закон.
В срока за отговор на исковата молба останалите съделители не са
подали такъв.
С първоинстанционното решение на Районен съд-гр. М. е допуснато
извършване на съдебна делба по отношение на всички петнадесет недвижими
имота, посочени в исковата молба, находящи се в землището на с. Е., община
Б., област М., между сънаследниците страни и са определени квотите на всеки
5
Е.н от тях съобразно разпоредбите на Закона за наследството.
С решението по допускане на делба съдът се произнася по въпросите
между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. Това са
въпросите, по които се формира сила на присъдено нещо. В случая решението
е влязло в сила по отношение на допускането на делба на процесните
петнадесет поземлени имота и спрямо лицата, които следва да участват в
извършването на делбата. Всяка от страните може да обжалва решението по
допускане на делбата, ако счита, че то е неблагоприятно за нея, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е посочил квотите на съделителите в
съсобствеността, каквото право част от тях са упражнили с подадените
въззивни жалби.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо.
По отношение на крайния резултат, който се иска да бъде постигнат с
обжалването, като решението бъде или обезсилено, или отменено, и делото
върнато за разглеждане от друг състав на районния съд, следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 270, ал. 3 от ГПК ако е разгледан непредявен иск,
решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Не такъв е настоящият случай, тъй като
районният съд не е разгледал непредявен иск. Освен това, по силата на чл. 271
от ГПК при неправилно първоинстанционно решение
въззивният съд решава спора по същество, а не връща делото за ново
разглеждане от районния съд.
Съгласно изложеното в т. 19 от мотивите към Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и т. 2 от мотивите към
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор. Въззивният съд е длъжен да
реши спора по същество. При въззивното производство съдът при
самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата
6
инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави
своите фактически и правни изводи по съществото на спора. При
въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е
страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Пред въззивния съд не са събирани доказателства. В проведеното по
делото открито съдебно заседание изрично съдът е запитал страните имат ли
доказателствени искания като такива нито са направени, нито са посочени и
представени доказателства. Следователно в случая жалбоподателите не са
упражнили възможността по чл. 266, ал. 3 от ГПК да посочат доказателства
във въззивната си жалба и до приключване на делото пред въззивния съд да
извърши всички онези процесуални действия, които са пропуснали да
извършат поради твърдените за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения.
По отношение на направеното от четиримата жалбоподатели едва пред
въззивния съд правоизключващо възражение за придобИ.е по давност, следва
да се посочи, че трайно утвърдено в практиката на върховната съдебна
инстанция е разбирането, че такова възражение съгласно чл. 342 от ГПК може
да бъде релевирано в първото заседание в делбеното производство, но се има
предвид това пред районния съд. След изтичането на този срок възможността
за заявяване на такова възражение се преклудира (така например Определение
№ 149 от 10.04.2017 г., постановено по гр. д. № 4656/2016 г., ГК, II г. о. на
ВКС).
Изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на
съдебното решение в обжалваната му част въззивният съд намира за частично
основателни и то по различни съображения.
От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се
установява, че процесните поземлени имоти, поради одържавяване, не са били
в патримониума на наследодателя Х. Г.Д. при открИ.е на наследството му.
Видно от заявление от 10.06.1948 г. подадено от Д. до Управителния съвет на
трудово земеделска производителна кооперация, с. Е., околия М.градска (л.
200 от първоинстанционното дело), той е изявил желание и е декларирал, че
7
ще участва в организираното от тази кооперация трудово земеделско
стопанство, като внася в него всичките си земи. Наред с това, съгласно чл. 1 от
Закона за стопанисване и ползуване на горите (обнародван в ДВ, бр. 71 от
27.03.1948 г.) всички гори, горски пасища и други горски земи (горски имоти)
в страната, предмет на горското стопанство, както и стопанските сгради и
съоръжения, свързани със стопанисването им, са държавна, т. е. общонародна
собственост. Изводимо от приложените по делото решения процесните имоти
са възстановени на неговите наследници. С Решение № 210 от 03.08.1995 г. на
Общинска служба по земеделие-гр. Б. (л. 13-15 от първоинстанционното дело)
на наследниците му са възстановени посочените в него десет ниви и лозя, а с
Решение № 01 от 03.07.2000 г. на Общинска служба по земеделие-гр. Б. (л. 16-
19 от първоинстанционното дело) на наследниците му са възстановени
идеални части от посочените в него пет залесени горски територии.
Въпреки че реституираните имоти са новооткрито наследство, то
времето на открИ.е на наследството като юридически факт и кръгът
наследници, съществувал при неговото настъпване, т. е. открИ.ето, не се
променят (така изрично Решение № 53 от 20.07.2022 г., постановено по гр. д.
№ 3352/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 255 от 13.01.2014 г.,
постановено по гр. д. № 718/2012 г.. г. к., І г. о. на ВКС). Това е така, защото
възстановените имоти принадлежат на наследодателя, стават негово
допълнително наследство и трябва да се прибавят към него (така Цанкова,
Ц. Промените в наследственото право, Университетско издателство „Св.
Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 135, 136). Затова и в теорията е прието,
че „… правото върху тези имоти се поражда след открИ.е на наследството
и то „реатроактира“ към този момент само защото имуществото прЕ.
одържевяването или обобществяването е принадлежало на наследодателя.“
(Цанкова, Ц. Промените в наследственото право, Университетско издателство
„Св. Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 136). Това разбиране е застъпено и
в останалата доктрина по наследствено право (Тасев, Х. Българско
наследствено право, десето преработено и допълнено издание, нова редакция,
Симеон Тасев, Георги Петканов, Сиела, София, 2013, с. 30), а също е
намерило място и в задължителната практика на ОСГК на ВКС в т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. дело. № 1/1998 г., според
която кръгът на законните наследници на възстановената собственост
върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз
8
основа на тях селскостопански организации се определя към момента на
смъртта на наследодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива в деня на
смъртта на наследодателя. Това е моментът, към който се определят и
призованите към наследяване лица. Общият наследодател в случая е Х. Г.Д.
(вдовец), който е починал на 25.11.1958 г. Установимо от удостоверение за
наследници (л. 9-12 от първоинстанционното дело) към тази дата, като
такава на открИ.е на наследството му, преки негови низходящи наследници
са децата му П.Х.Г., Х. Х.а Х.а, П. Х. Г., а по право на заместване
низходящите наследници на починалата прЕ. него дъщеря Т. Х.а Г.а. Така
се формират четири колена наследници. Размерът на квотите на наследниците
по закон на общия наследодател следва да бъдат определени според
императивните разпоредби на чл. 5-10 от ЗН. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН
децата на починалия наследяват по равни части. От това следва, че всеки има
по 1/4 ид. ч.
I. Дъщерята на наследодателя П.Х.Г. (с 1/4 ид. ч.) е починала след него
на 24.01.1980 г., която след смъртта си е оставила за свой законен наследник
дъщеря й Н.Ц.К., която е наслЕ.ла 1/4 ид. ч. на майка си.
Впоследствие на 28.10.2012 г. Н.Ц.К. е починала, поради което всяко от
нейните деца И. Б. А. и В. Б. Й. има по 1/8 ид. ч.
II. Дъщерята на наследодателя Х. Х.а Х.а (с 1/4 ид. ч.) е починала след
него на 21.08.1977 г., която след смъртта си е оставила за свои законни
наследници съпруга си П. Г. Х. и три дъщери И. П. Е., М. П. Т. и З. П. П., които
са наслЕ.ли 1/4 ид. ч. на майка си. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Затова от 1/4 ид. ч. на всеки от
тях се полага по 1/16 ид. ч. След това на 29.03.1996 г. П. Г. Х. е починал, ergo
за всяка от трите-И. П. Е., М. П. Т. и З. П. П. се полага по 1/12 ид. ч. М. П. Т. е
починала на 11.06.2018 г., която към датата на смъртта си имала жив Е.н син
В. М. Е. и по право на заместване низходящият наследник на починалия прЕ.
нея син Е. Е. М., като всеки от тях двамата има по 1/24 ид. ч.
III. Дъщерята на наследодателя Т. Х.а Г.а е починала на 15.07.1939 г., т.
е. прЕ. открИ.е на наследството. Съгласно чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗН
низходящите на наследодателя, които са починали прЕ. него, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените, а
9
според ал. 2, предл. 1 от него починалите прЕ. наследодателя се заместват
само от своите деца или внуци. Затова по заместване частта, която тя би
получила от наследството на баща си се разпределя на дъщерите й В.А.Е.
(починала на 29.01.2006 г.) и Т.А.М. (починала на 21.01.1994 г.). Първата има
дете И. А. Х., а втората няма низходящи наследници. Предвид това И. А. Х.
има 1/4 ид. ч.
IV. Синът на наследодателя П. Х. Г. (с 1/4 ид. ч.) е починал след него на
14.02.1997 г., който към датата на смъртта си е оставил за свои законни
наследници съпругата му М. Д. Г.а, синовете му Х. П. Х. и И. П. Х. и дъщеря
му М. П. И.. Всеки от четиримата има по 1/16 ид. ч. М. Д. Г.а почива на
26.08.2001 г., т. е. към датата на нейната смърт Х. П. Х., И. П. Х. и М. П. И.
имат по 1/12 ид. ч. И. П. Х. е починал на 18.01.2014 г. и оставил за свои
законни наследници съпругата си В.Г.Х. и децата си П. И. П. и Р. И. И., т. е.
всеки разполага с 1/36 ид. ч. На 18.07.2022 г. В.Г.Х. е починала. Следователно
всеки от П. И. П. и Р. И. И. има по 1/24 ид. ч.
Обобщено правата по закон на страните в производството са както
следва:
И. Б. А.-1/8 ид. ч.
В. Б. Й.-1/8 ид. ч.
И. П. Е.-1/12 ид. ч.
З. П. П.-1/12 ид. ч.
В. М. Е.-1/24 ид. ч.
Е. Е. М.-1/24 ид. ч.
И. А. Х.-1/4 ид. ч.
Х. П. Х.-1/12 ид. ч.
М. П. И.-1/12 ид. ч.
П. И. П.-1/24 ид. ч.
Р. И. И.-1/24 ид. ч.
В конкретния случая, тъй като получените дробни числа са с различни
знаменатели, те трябва да се приведат под общ знаменател. Най-малкото общо
кратно на знаменателите 4, 8, 12 и 24 (2 × 2 × 2 × 3) в случая е равно на 24.
Това действие е необходимо, за да се получи при събирането сбор от квотите
10
равен на Е.ница.
Обобщено, изчислено, правата, по закон на всички 11 наследника, в
дробни числа, са както следва:
И. Б. А.-3/24 ид. ч.
В. Б. Й.-3/24 ид. ч.
И. П. Е.-2/24 ид. ч.
З. П. П.-2/24 ид. ч.
В. М. Е.-1/24 ид. ч.
Е. Е. М.-1/24 ид. ч.
И. А. Х.-6/24 ид. ч.
Х. П. Х.-2/24 ид. ч.
М. П. И.-2/24 ид. ч.
П. И. П.-1/24 ид. ч.
Р. И. И.-1/24 ид. ч.
На 30.10.2013 г. на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК е съставен
констативен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 81,
том II, рег. № 2274, дело № 163 от 2013 г., вписан в Служба по вписванията-
гр. М. с вх. рег. № 7918 от 31.10.2013 г., акт № 192, том 20, дело № 2597 (л. 56-
59 от първоинстанционното дело), с който Х. П. Х., И. П. Х. и М. П. И. са
признати за собственици по 1/12 ид. ч. за всеки Е.н, придобита по наследство
на четиринадесет от процесните имоти. Същият е поправен впоследствие със
съставения на 20.11.2013 г. Нотариален акт за поправка на нотариален акт №
131, том II, рег. № 2607, дело № 200 от 2013 г., вписан в Служба по
вписванията-гр. М. с вх. рег. № 8529 от 20.11.2013 г., акт № 161, том 22, дело
№ 2841 (л. 60, 61 от първоинстанционното дело), с който вместо по 1/12 ид. ч.,
при равни права за всеки Е.н, придобита по наследство, е поправено да се чете
върху ½ ид. ч., при равни права за всеки Е.н, придобита по наследство по
закон и по завещание. При съставянето му са били представени различни
документи Е.н, от които е акт за нотариално публично завещание от
09.05.1941 г.
В жалбата отново е поставен въпросът за завещанието, след като
районният съд изрично е оставил без разглеждане искът свързан с него и в
11
тази част е прекратил производството по делото. Налице е изявление от
съдебно заседание, че същият не се поддържа и от страните, които са го
предявили. За това по него пред районния съд не е проведено доказване и
доказателства за неговата основателност или неоснователност не са събирани.
Оспорвано е било и пораждането на правните послЕ.ци от завещанието.
Доказателствената тежест при оспорване на нотариално завещание е по чл.
154, ал. 1 от ГПК, т. е. твърдение за порок в нотариално удостоверяване водещ
до нищожност се установява от направилата го страна, което е изрично
посочено при разпределяне на доказателствената тежест (на л. 134 и гръб от
първоинстанционното дело). Релевиралите го страни не са уточнили, след
оставянето без движение на това възражение, в какво точно се състои порокът.
Затова доказателства за подкрепата или оборването на неговата нищожност не
са представени, респ. събирани. На края, явилите се пред районния съд
страни, Е.нствено са взели становище той да не съобразява двата нотариални
акта и завещанието, въз основа на което те са издадени.
Това завещание е налично в кориците на първоинстанционното дело,
като част от преписката по възстановяване, документите от която са приети от
районния съд. За производството пред Поземлената комисия завещанието
няма значение, както и за спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото всички
наследници черпят права от общия наследодател. Това завещание има
значение само за квотите, при които се разпределя останалото в наследство
имущество, поради което то следва да бъде обсъдено в делбеното
производство (така и Определение № 432 от 08.07.2016 г., постановено по гр.
д. № 2393/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС). В мотивите към съдебното решение
районният съд обаче не е обсъждал този документ, а същият, предвид
посочването му в нотариалния акт определящ различни права на наследниците
от четвъртото коляно, е от съществено значение за правилното решаване на
делото по отношение на определяне на квотите на всички. Пред въззивния съд
отново се поставя въпросът за квотите и се иска да бъде зачетено признатото в
констативния нотариален акт, ведно с този за поправката му, тъй като
районният съд Е.нствено го е цитирал в решението, но не е направил
необходимия анализ. Тази непълнота в мотивите представлява необоснованост
на решението, за констатирането на която настояват и жалбоподателите.
Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими
към релевантните за спора факти във връзка с доводите и възраженията на
12
страните. Затова те следва да бъдат обсъдени. Липсата на произнасяне по
всички наведени от страните доводи, оплаквания и възражения сочи на
неправилност на основното решение, която може да бъде отстранена само по
пътя на неговото обжалване (Определение № 3158 от 21.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 507/2024 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 186 от
28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1397/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС).
Със съставения на 09.05.1941 г. акт за нотариално публично завещание
№ 60, рег. № 743, дело № 258/1941 г. (намиращо се на л. 204 от
първоинстанционното дело), Х. Г.Д. е завещал на сина си П. Х. Г.,
разполагаемата си по закона идеална част от всичките си движими и
недвижими имоти, където и да се намират. Общият прочит на текста на
това завещание води до извод, че то представлява универсално завещание.
Според чл. 90 (изменен с ДВ, бр. 29 от 1906 г.) от ЗН от 1890 г. (отм.), ако
завещателят остави подир смъртта си едно дете, не може да завещава повече
от половината; ако остави две или повече-една трета част. Следователно в
случая разполагаемата част е 1/3.
Затова след като по завещание наследниците от четвъртото коляно имат
по 1/3 ид. ч., то останалите 2/3 ид. ч., които следва да се поделят по закон
между четирите колена, за всяко от тях се припада по 1/6 ид. ч. От това следва,
че правилно в нотариалния акт за поправка е записано, че по закон и по
завещание четвъртото коляно има ½ ид. ч. (получено от сборуването на 1/6 по
закон с 1/3 по завещание). Така всяко от първото, второто и третото коляно по
закон има по 1/6 ид. ч.
При това положение правата на страните в производството са както
следва:
И. Б. А.-1/12 ид. ч.
В. Б. Й.-1/12 ид. ч.
И. П. Е.-1/18 ид. ч.
З. П. П.-1/18 ид. ч.
В. М. Е.-1/36 ид. ч.
Е. Е. М.-1/36 ид. ч.
И. А. Х.-1/6 ид. ч.
Х. П. Х.-1/6 ид. ч.
13
М. П. И.-1/6 ид. ч.
П. И. П.-1/12 ид. ч.
Р. И. И.-1/12 ид. ч.
В конкретния случая, тъй като получените дробни числа са с различни
знаменатели, те трябва да се приведат под общ знаменател. Най-малкото общо
кратно на знаменателите 6, 12, 18 и 36 (2 × 2 × 3 × 3) в случая е равно на 36.
Това действие е необходимо, за да се получи при събирането сбор от квотите
равен на Е.ница.
Обобщено, изчислено, правата, на всички 11 наследника, в дробни
числа, са както следва:
И. Б. А.-3/36 ид. ч.
В. Б. Й.-3/36 ид. ч.
И. П. Е.-2/36 ид. ч.
З. П. П.-2/36 ид. ч.
В. М. Е.-1/36 ид. ч.
Е. Е. М.-1/36 ид. ч.
И. А. Х.-6/36 ид. ч.
Х. П. Х.-6/36 ид. ч.
М. П. И.-6/36 ид. ч.
П. И. П.-3/36 ид. ч.
Р. И. И.-3/36 ид. ч.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН, завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото имущество на завещателя, какъвто е и настоящият случай
са общи. Това завещателно разпореждане, съгласно посочената разпоредба, е
основание за универсално правоприемство. В случая завещателят Х. Г.Д. е
изготвил завещанието в полза на сина си П. Х. Г. на 09.05.1941 г. Предвид
това, че завещанието е универсално в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, изрично е посочено, че
универсалните завещателни разпореждания, имат действие и следва да се
зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които е
възстановена по ЗСПЗЗ, дори и да са съставени, след като тези земи са били
14
включени в ТКЗС. Завещанието на Х. Г.Д. има действие по отношение на
възстановената след съставянето му собственост върху процесните десет
земеделски земи. От съдържанието на
Наредба-закон за трудови кооперативни земеделски стопанства следва, че
земеделските земи са кооперирани, а не одържавявани и собствеността върху
тях е запазена макар и в идеални граници. Фактът, че завещанието е съставено
прЕ. внасянето на земите в ТКЗС обуславя извода, че има действие по
отношение на възстановените земеделски земи, по аргумент от чл. 90а от ЗН
(Решение № 1339 от 29.12.2008 г., постановено по гр. д. № 5378/2007 г., ГК, I
г. о. на ВКС). Разпоредбата на чл. 90а от ЗН запазва действието на завещание,
съставено прЕ. одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани
въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху
които се възстановява, т. е. най-общо върху земеделски земи. Приема се, че
правото на собственост по отношение на земеделските земи, предмет на
възстановяване по ЗСПЗЗ, никога не е било губено в цялост от собствениците
и те никога не са напускали юридически имуществото на лицата, които са ги
притежавали към момента на тяхната колективизация. Х. Г.Д. е починал на
25.11.1958 г., т. е. след включването на процесните земеделски земи в ТКЗС и
предвид заявлението му още от 10.06.1948 г. за включването им в него. Както
бе отбелязано и по-горе, процесните земеделски земи в землището на с. Е.,
община Б. са били реституирани в полза на наследниците на Х. Г.Д. с Решение
№ 210 от 03.08.1995 г. на Общинска служба по земеделие-гр. Б.. Всичко
изложено води до извод, че процесното завещание е било годно да породи
правото на наследяване у П. Х. Г., а впоследствие и за децата му Х. П. Х., И.
П. Х. и М. П. И. по отношение претендираните идеални части от процесните
земеделски имоти, полагащи му се по наследство по закон и завещателни
разпореждания в общ размер от ½ идеални части от процесните десет
поземлени имота, обект на иска за съдебна делба, с предназначение на
територията земеделска.
За разлика от земеделските земи, горите са били предмет на
одържавяване, поради което правото на собственост върху тях е било
прекратено и те са станали общонародна, а след приемане на Конституцията
от 1991 г. държавна собственост. Възстановяването на собствеността върху
гори и земи от горския фонд е уредено със специалния Закон за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от
15
1997 г., като през същата година с приемането на Закона за горите (обнародван
в ДВ, бр. 125/1997 г. - отм.) по силата на чл. 6 е разрешено гори и земи от
горския фонд да се притежават от физически и юридически лица, наред с
държавата и общините. По силата на посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ
нормативни актове носителите на право на собственост върху гори са
изгубили юридически това свое право, като същото е преминало в
патримониума на държавата. Способът за отнемане на имотите, подлежащи на
реституция по ЗВСГЗГФ е същностно различен от колективизацията на
земеделски земи, за които е приложима разпоредбата на чл. 90а от ЗН относно
действието на завещание, съставено прЕ. тяхната колективизация.
Универсалното завещание на Х. Г.Д. от процесните имоти обект на иска
за съдебна делба от 09.05.1941 г., с което той е посочил П. Х. Г. като наследник
на 1/3 ид. ч. от цялото му движимо и недвижимо имущество, не легитимира
наследниците от четвъртото коляно като съсобственици по завещание от П. Х.
Г. на общо 1/3 ид. ч. от процесните пет поземлени имота, обект на иска за
съдебна делба, с предназначение на територията горска. Съгласно
посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ нормативни актове всички гори,
притежавани до влизането им в сила от частни лица, са били включени в
държавния горски фонд, т. е. били са национализирани по силата на закона, с
което лицата, които са притежавали до този момент право на собственост
върху тях, са изгубили това право. По аргумент от чл. 1 от Закона за
стопанисване и ползуване на горите (обнародван в ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г.)
всички гори, горски пасища и други горски земи (горски имоти) в страната,
предмет на горското стопанство, както и стопанските сгради и съоръжения,
свързани със стопанисването им са отнети от собствениците поради
одържавяването им. Поради това към момента на смъртта на Х. Г.Д. през 1958
г. в имуществото му не се е включвало право на собственост върху процесните
гори и завещанието му от 1941 г. не е породило действие за тях. Затова по
отношение на тях следва да се допусне делба с правата каквито са им по
закон, но не и по завещание.
Въз основа на изложеното и предвид това, че първоинстанционният съд
е достигнал до различни изводи, то постановеният съдебен акт в обжалваната
част е неправилен и като такъв следва да бъде отменен, вместо което следва
да бъде постановен нов, с който да се определи размерът на права на
съделителите (квотите) по отношение на процесните поземлени имоти
16
съобразно тяхното предназначение. По отношение на десетте поземлени
имота, с предназначение на територията земеделска следва да се
определят квоти съобразно закона и завещанието, а по отношение на
петте поземлени имота, с предназначение на територията горска да се
определят квоти съобразно закона.
По въпроса за отговорността за разноските:
При този изход на спора и съобразно изричната разпоредбата на чл. 355,
изр. 1 от ГПК на страните не следва да се присъждат разноски, свързани с
искането за делба на имота, а и такива не са претендирани. Отделно от това,
разноски могат да бъдат присъдени едва при приключване на производството
по съдебна делба, тъй като се дължат съобразно стойността на дяловете, а тя
ще бъде определена за първи път във втората фаза на делбата. За тях ще се
произнесе районният съд с акта по извършване на делбата.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 175 от 02.05.2025 г., постановено по гр. д. №
-и
2584/2023 г. по описа на Районен съд-гр. М., 6състав, в частите с които са
определени размерите на правата на съделителите, между които е допусната
делба, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА при следните права по отношение на
поземлен имот с идентификатор ***.140, с. Е., общ. Б., обл. М., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност-Д., с площ
2194 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер по предходен план: ***,
съсЕ.: ***.137; ***.520; ***.144; ***.890; поземлен имот с идентификатор
***.440, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД- 18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния
17
директор на АГКК, местност-Д., с площ 1781 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.890; ***.141; ***.142;
***.143; ***.146; ***.147; ***.148; ***.139; поземлен имот с идентификатор
***.225, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, местност-Д., с площ 573 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на
земята: 3, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.224; ***.223; ***.222;
***.226; ***.826; ***.827; поземлен имот с идентификатор ***.227, с. Е.,
общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
местност-Д., с площ 1586 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 3, номер по
предходен план: 013227, съсЕ.: ***.226; ***.222; ***.223; ***.221; ***.220;
***.219; ***.825; ***.830; поземлен имот с идентификатор ***.282, с. Е.,
общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
местност- К., с площ 1773 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 3, номер по
предходен план: ***, съсЕ.: ***.284; ***.335; ***.831; ***.281; ***.895;
***.280; поземлен имот с идентификатор ***9.11, с. Е., общ. Б., обл. М., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност- П., с площ
22004 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, номер по предходен план:
129011, съсЕ.: 03736.165.18; ***9.12; ***8.200; ***9.10; поземлен имот с
идентификатор ***.10, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, местност-Р., с площ 33604 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 3, номер по предходен план: 207010, съсЕ.: ***.39;
***.11; ***.40; ***.27; поземлен имот с идентификатор ***.3, с. Е., общ. Б.,
обл. М., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
18
местност-К., с площ 16803 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, номер по
предходен план: ***, съсЕ.: ***.202; ***.4; ***.12; ***.11; ***.23; поземлен
имот с идентификатор ***.21, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, местност-П., с площ 6431 кв. м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 3, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.52; ***.22;
***.42; ***.24; ***.23; ***.541.201; ***.19; поземлен имот с идентификатор
***.11, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, местност-Д., с площ 4401 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 3, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.26; ***.200; ***.12; ***.3;
***.2; ***.25:
И. Б. А., ЕГН **********-3/36 ид. ч.
В. Б. Й., ЕГН **********-3/36 ид. ч.
И. П. Е., ЕГН **********-2/36 ид. ч.
З. П. П., ЕГН **********-2/36 ид. ч.
В. М. Е., ЕГН **********-1/36 ид. ч.
Е. Е. М., ЕГН **********-1/36 ид. ч.
И. А. Х., ЕГН **********-6/36 ид. ч.
Х. П. Х., ЕГН **********-6/36 ид. ч.
М. П. И., ЕГН **********-6/36 ид. ч.
П. И. П., ЕГН **********-3/36 ид. ч.
Р. И. И., ЕГН **********-3/36 ид. ч.
И при следните права по отношение на поземлен имот с
идентификатор ***.100, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, местност- П., с площ 2000 кв. м, трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, Превръщение/ издънково насаждение, номер по
19
предходен план: ***, съсЕ.: ***.3; ***.110; ***5.201; ***.98; ***.90; поземлен
имот с идентификатор ***.170, с. Е., общ. Б., обл. М., по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-1002/24.04.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност- П., с площ 5501 кв. м,
трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване:
друг вид дървопроизводителна гора, Превръщение/ издънково насаждение,
номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.190; ***.180; ***5.45; ***.160;
***.110; поземлен имот с идентификатор ***.220, с. Е., общ. Б., обл. М., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност- П., с площ
6501 кв. м, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно
ползване: друг вид дървопроизводителна гора, Превръщение/ издънково
насаждение, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.4; ***.5; ***.230; ***.2;
***.210; поземлен имот с идентификатор ***.290, с. Е., общ. Б., обл. М., по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-
1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност-П., с площ
4600 кв. м, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно
ползване: друг вид дървопроизводителна гора, Превръщение/ издънково
насаждение, номер по предходен план: ***, съсЕ.: ***.280; ***.380; ***.300;
***.104; ***.862; поземлен имот с идентификатор ***.30, с. Е., общ. Б., обл.
М., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД-18-1002/24.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност- Б., с
площ 2500 кв. м, трайно предназначение на територията: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора,
Превръщение/издънково насаждение, номер по предходен план: ***, съсЕ.:
***.40; ***.518.86; ***.970.171; ***.20:
И. Б. А., ЕГН **********-3/24 ид. ч.
В. Б. Й., ЕГН **********-3/24 ид. ч.
И. П. Е., ЕГН **********-2/24 ид. ч.
З. П. П., ЕГН **********-2/24 ид. ч.
В. М. Е., ЕГН **********-1/24 ид. ч.
Е. Е. М., ЕГН **********-1/24 ид. ч.
И. А. Х., ЕГН **********-6/24 ид. ч.
20
Х. П. Х., ЕГН **********-2/24 ид. ч.
М. П. И., ЕГН **********-2/24 ид. ч.
П. И. П., ЕГН **********-1/24 ид. ч.
Р. И. И., ЕГН **********-1/24 ид. ч.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. М., пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21