ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260153
гр.
Пловдив, 21.01.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван
Анастасов възз.ч.гр.д. № 3196 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261538/09.11.2020г. по ч.гр.д.№ 14805/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Р.Б.Ш. за сумата от 515,45 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.04.2020г.- 19.10.2020г.; 203,22 лева- обезщетение за забава за периода от 21.08.2019г. до 06.11.2020г., както и за разноските над уважените размери от 38,65 лева за държавна такса и над 36,44 лева- юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изискванията на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит и по- конкретно относно ГПР не са спазени. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент, поради което изискването за посочване на референтни стойности, индекси и методики било неприложимо. По отношение на размера на възнаградителната лихва се сочи, че правната и окономическата природа на възнаградителната и на законната лихви са напълно различни и не е налице основание за обвързване на размера на възнаградителната лихва, представляваща цена на предоставената услуга по договора за потребителски кредит, с размера на законната лихва, представляваща обезщетение за забавено плащане. Не било налице основание също така клаузата за възнаградителна лихва да бъде приета за противоречаща на добрите нрави при положение, че същата не противоречала на закона.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 14805/2020г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1932,25 лева- главница, дължима по договор за паричен заем № 16635272 от 17.12.2018г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на договор за цесия, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.11.2020 г. до окончателното погасяване, 515,45 лева - договорна лихва, дължима за периода 20.04.2020 г. – 19.10.2020 г.; 203,22 лева- обезщетение за забава от 21.08.2019г. до 06.11.2020г..
Първоинстанционният
съд е приел, че вземанията
на заявителя за посочените суми са възникнали на основание недействителни
договорни клаузи, тъй като бил договорен годишен лихвен процент по заема от 34,77
% и годишен процент на разходите на заема от 44,83 %, който надвишава
многократно размера на законната лихва. В договора не били посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, като липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР.
Измежду основанията по чл.411, ал.2 от ГПК да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължения са налице две, които са относими към настоящия случай- това по т.2, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и по т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В графа
„Параметри и условия“ от договор
за потребителски кредит, сключен от длъжника с „БНП Париба пърсънъл файненс
С.А.“ е предвиден годишният лихвен процент в размер от 34,77 %. В следващата
графа е отразен погасителният план, предвиждащ изплащане на кредита на 36 равни
месечни вноски в размер от по 101,67 лева. Съгласно
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва задължително
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. И
при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на
изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към
датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при
нейното последователно плащане или др.. Погасителният план задължително следва
да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от
тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. От погасителния план по договора не става ясно в
какъв размер е участието в погасителните вноски от по 101,67 лева на
главницата, застраховката, таксата „ангажимент“ и възнаградителните лихви.
Видно е, че при плащане на първата погасителна вноска главницата намаля с 26,63
лева, но на база на посочения в погасителния план остатъчен размер на
главницата не могат да се направят никакви ясни и обосновани изводи относно „последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми“, тъй като още
при плащане на втората вноска главницата би следвало да намалее със 102,80
лева, което при вноска от 101,67 лева е практически невъзможно / така например
при плащане на последната 36- та вноска би следвало да бъде погасен остатък от
главницата в размер от 256,42 лева/. Неспазването на изискванията за
минимално съдържание на договора за потребителски кредит несъмнено дава
основание да се счита, че искането в заявлението не е в съответствие с
приложима императивна правна норма, което от своя страна обосновава наличието
на хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Като се има предвид, че, съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, то следва да се приеме, че с обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлено както по отношение на възнаградителните лихви, така и по отношение на лихвите за забавено плащане.
Редуцирането на съдебните разноски в заповедното производство е обусловено от частичното отхвърляне на заявлението. Ето защо, подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261538/09.11.2020г. по ч.гр.д.№ 14805/2020г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Р.Б.Ш. за сумата от 515,45 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.04.2020г.- 19.10.2020г.; 203,22 лева- обезщетение за забава за периода от 21.08.2019г. до 06.11.2020г., както и за разноските над уважените размери от 38,65 лева за държавна такса и над 36,44 лева- юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: