РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110110530 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от ПЛ. СТ. П.а срещу Г***. Предявен е иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1289,69 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 157 часа за периода от 19.07.2018 г. до 07.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ищецът твърди, че е работил като младши инспектор – старши полицай в група „***
Варна към регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас при ***, като е бил със статут
на държавен служител. В процесния период ищецът е работел на смени включително в
периода от 22.00 ч. до 06.00 ч. при сумирано изчисляване на работното време, като е
положил общо 1096 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза 1253
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 157 часа,
който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на
сумата от 1099,00 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на
празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по
неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на
общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната сума като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че
общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение,
доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване
на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като
1
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е
8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Поддържа, че положеният нощен труд не следва да се счита за
извънреден, тъй като е положен в рамките на работното време на служителя. Излага, че
размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба,
предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно
действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер Моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че периода от 19.07.2018 г. до 07.07.2020 г . ищецът е
заемал длъжността „ст.полицай“ в група „О***“, Бургас.
Депозирано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от
19.07.2018 г. до 07.07.2020 г ., възлизат на 1104 часа. Преизчислен положения нощен
труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1261,87 часа, като разликата
след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 157,87 часа – дневен
извънреден труд. Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 157,87 часа не е изплащан
на ищеца за периода 19.07.2018 г. до 07.07.2020 г . Общата сума за посочените 157 часа
извънреден труд за периода от 19.07.2018 г. до 07.07.2020 г. възлиза на 1289,69 лв.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като
ищецът заема за процесния период длъжността ст. полицай при ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
За процесния период от 19.07.2018 г. до 10.01.2020 г. приложение намира
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е
положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи
организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.
За периода от 10.01.2020г. до 10.07.2020г., приложение намира НАРЕДБА №
8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. На основание §6 от
ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на
2
обнародването й в ДВ. на осн. чл.3, ал.2 от Наредбата за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От така
изложеното може да бъде направен извода, че и действащият към момента нормативен
акт е идентичен с вече отменената Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г.
на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., която е относима за периода 01.01.2018г. – 09.01.2020г., а след това
за периода 10.01.2020г. до 10.07.2020г. приложение намира обнародваната на
10.01.2020г. НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата за
първия процесен период в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г., така и
приложимата за втория период НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020, липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра, като обективно и
компетентно дадено съдът приема, че общия брой отработени и заплатени часове
нощен труд, за периода от 19.07.2018 г. до 07.07.2020 г . възлизат на 1104
часа.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се
равнява на 1261,87 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент
възлиза на 157 часа – дневен извънреден труд. Извънредният труд, който е получен
при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези
157 часа не е изплащан на ищеца за процесния период.
Заключението по ССчЕ съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно
дадено от което възприема, че за посочените 157 часа извънреден труд, който се
установява при преизчисляване на нощен към дневен труд при прилагане на
коефициент 1,143 за тези часове получени като разлика от получените при
преизчисляване и положените, се дължи възнаграждение в брутен размер от 1289,69
лева.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите
да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен
3
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. За получените при преизчисляване часове извънреден нощен
труд не се установява плащане.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с изменение на
разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., нормативно се определя
продължителността на нощният труд, който може да бъде с продължителност до 8 часа
за всеки 24-часов период. ЗМВР е специален закон по отношение на служителите на
МВР, който закон следва да породи действие за уреждане на материалните
правоотношения за в бъдеще. В общата хипотеза на приложимост на КТ, при
сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на
нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност.
Нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане е
осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което
значи, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. С уреждане продължителността на труда
положен през нощта в продължение не на 7 часа съобразно КТ, а на 8 часа, ЗМВР в
разпоредбата на чл. 187, ал.4 (нова - ДВ бр.60/07.07.2020г.) изрично урежда и
методологията за сумирано изчисление на работното време през нощните часове, които
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 на същия текст. Тази постановка следва да бъде
приложена считано от изменението на специалния закон за напред. Процесният период
не се обхваща от действието на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ
бр.60/07.07.2020г., а за него си прилага редакцията на закона съобразно изм. и доп. –
ДВ бр.81/2016г.
При гореизложените съображения предявения иск за главница се явява изцяло
основателен са сумата от 1289,69 лева. Следва да бъде присъдена и лихва за забава
върху уважения размер на главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Неоснователно е възражението за прекомерност, което е направено по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК от ответника, тъй като ищецът претендира адвокатско възнаграждение в
минимален размер, който е посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. – 300 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 251,59 лева, от които 51,59 лева съставляваща
дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда / за възнаграждение за вещото лице/, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** към Министерството на вътрешните работи, със адрес за кореспонденция
гр. *** да заплати на ПЛ. СТ. П., ЕГН:**********, съдебен адрес гр. *** сумата от 1289,69
лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и 69 стотинки/, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 157 часа за периода от
19.07.2018 г. до 07.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 19.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането
4
ОСЪЖДА *** със адрес за кореспонденция гр. *** да заплати на ПЛ. СТ. П.,
ЕГН:**********, съдебен адрес гр. *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/- съдебни
разноски за адвокатко възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, със адрес за кореспонденция гр.***да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 251,59 лв. / двеста
петдесет и един лева и 59 стотинки/ съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета
на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5