Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 13.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание на 06.01.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 296/ 2019г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба с съединени искове по чл.55 от ЗЗД, по чл.228 от ЗЗД и по чл.240
от ЗЗД.
Ищецът-Р.Б.Г., чрез
пълномощник, в исковата си молба сочи, че със ответницата Х.М.М., имат договор за наем от 07.09.2016г., който е бил безсрочен, за отдаване под наем на жилищен имот-
апартамент №7, находящ се на ул.******етаж, гр.***,
състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и тераса, целият с площ 60 кв.м. Съгласно
клаузите на договора прекратяването на същият следвало да стане по взаимно
съгласие. Заявява, че през август 2017г. ответницата заминала да работи за 3-4
месеца в чужбина, като е поискала договора да не се прекратява и е помолила
ищеца да заплаща вноските по кредитите ѝ , които е имала в няколко банки-
„ ****“, „****“ и „****“ ЕАД. Същата обещала, че след връщането си ще изплати
всичките суми. Освен това е помолила ищеца за заем от 350лева, които ищецът
ѝ дал в присъствието на свидетел. Заявява, че за периода от месец
септември 2017г. до 31 декември 2017г. ответницата дължала сумата в размер
на 600лв. /представляващи месечно
плащане на наем от по 150лв./ и за
периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 год. - 1500
лв., общо възлизащи на сума в размер на 2100лв. В същото време ищецът посочва,
че е погасявал вноски по кредит на ответницата, които възлизали на 1312лв. Освен това е дал на същата и заем в размер на
350лв.
Моли съдът да постанови решение с което да осъди
ответницата да му изплати твърдените суми, а именно; сумата в размер на 2 100 лева- неиздължени наемни вноски за
отдаденото под наем жилище, за времето от 01.09.2017г. до 30.10.2018г. ведно
със законната лихва за посочения период
до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 1 312 лева, представляваща изплатени вноски по
кредите за периода 26.09.2017г. до 02.11.2018г. ведно със законната лихва за
посочения период до окончателното изплащане на сумата за направените вноски в
трите банки и сумата от 350лева- дадена на заем, както и мораторна
лихва за забавата, считано от 01.08.2017г. до 31.10.2018г. за общата сума в
размер на 3 762 лева. Претендира заплащането направените по делото разноски. С
допълнителна молба се е отказал от искането си за заплащане на мораторно лихва.
Ответницата, призована чрез особен представител адв.С.,
назначен по реда на чл.46, ал.6 от ГПК е представила писмен отговор, с който се
оспорва основателността на предявеният иск. Заявява, че твърдените
обстоятелства в исковата молба не се подкрепят с доказателствата по делото.
Счита приложения към исковата молба
договор за наем за недействителен, поради липса на дата, тъй като посочената
такава в договор е било невъзможно да се счита за достоверна. Заявява, че от
представените по делото вносни бележки
за внасяне на суми към банки не можело да се докаже по никакъв начин, че
са налице заплащания, внесени за
договорени задължения на ответницата с банките. Заявява, че липсват
доказателства за дадените на заем 350лв. Предвид това намира иска за
неоснователен и недоказан, възразява също така за прекомерно направеното искане
за адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание, ищецът- редовно призован, се явява лично и се представлява
от адв.Стр.А. ***, който поддържа иска. От ищеца е
постъпило и писмено становище, назовано като тъжба, с която поддържа искането
си.
Ответницата
в съдебно заседание се представлява от особеният представител адв.С., който оспорва исковата претенция и иска да остави
същата без уважение, поради неоснователност и недоказаност.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна;
По делото е представено
копие от договор за наем от 07.09.2016г., който е безсрочен, за
отдаване под наем на жилищен имот- апартамент №7, находящ
се на ул.******етаж, гр.***, състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и
тераса, целият с площ 60 кв.м. наемната цена е 150 лева, а прекратяването на
същият е посочено, че следва да стане по взаимно съгласие.
По делото са приложени 9 бр. вносни бележки /от
посочените дати/, от които е видно, че ищецът по делото правил вноски по кредит
на ответницата Х.М.М. в банка „****“, както следва;
1/ 26.09.2017г.- в размер на 150 лева; 2/ 27.09.2017г.- в размер на 150 лева;
3/ 29.09.2017г.- в размер на 30 лева; 4/ 02.11.2017г.- в размер на 100 лева; 5/
09.11.2017г.- в размер на 50 лева; 6/ 28.11.2017г.- в размер на 152 лева; 7/ 04.01.2018г.-
в размер на 157 лева;
Последните
две вносни бележки с №№ 8/ 09.11.2017г.- в размер на 50 лева; 9/ 28.11.2017г.-
в размер на 152 лева, се повтарят с бележки с номера № 5 и 6- поради и което
съдът приема, общо внесената сума от ищеца по кредита на ответница в посочената
банкова институция възлиза на сумата от
789 лева общо /каквато е исковата претенция в тази част/.
По
делото са приложени 3 бр. квитанции към ПКО /от посочените дати/, от които е
видно, че ищецът по делото заплащал вноски по кредит на ответницата Х.М.М. в банка „****“, както следва; 1/ 28.09.2017г.- в размер
на 150 лева; 2/ 02.11.2017г.- в размер на 104 лева; 3/ 22.02.2018г.- в размер
на 60 лева; Съгласно тези квитанции съдът приема, общо внесената сума от ищеца
по кредита на ответница в посочената банкова институция възлиза на сумата от 314 лева общо /каквато е
исковата претенция в тази част/.
В
исковата молба е направено твърдение за внесени две суми по кредит на
ответницата в„****“ ЕАД- на 04.10.2017г.
/на сумата от 100 лева/ и на 02.11.018г.- на сумата от 109 лева, но не са
представени съответни писмени доказателства в тази насока.
В качеството на свидетел е разпитана Е.А, която
посочва, че познава Р. и Х.. С Х. живеели заедно на един етаж, а Р. им бил
хазяинът. Твърди, че квартирантка на Р., и Х. е била наемателка за една година
/ от 2016 до 2017 г./. През 2017г.
ответницата е отишла да работи в
чужбина, като преди това е плащала наем, и казала да не се дава квартирата на
никой, багажът й останал у Р.. Не й било известно тя да е пращала пари по човек
или със запис. Свидетелката не е телефонен разговор на двамата. Твърди, че
ответницата казала когато отиде в Германия той да ѝ изпраща багаж- цигари
и кашкавал, и Р. ѝ изпращаш багаж с кола пред мен. Той бил платил
задълженията ѝ по банките, както дал като заем 350 лева пътни за да
замине, и тя казала, че ще ги върне когато дойде и това е станало в нейно
присъствие. Тя не го върнала, и е казала на Р., че ще се върне и ще използва
стаята- и искала да запази стаята и да не се дава на никой. Той не дал стаята на никой за година. Заявява, че Р. е приказвал с
нея по телефона и тя е казвала, че ще се
върне. Р. се интересувал, но тя му казвала, че ще се върне, но не се върнала.
От
гореизложеното е видно, че предявената ищеца искова молба е за заплащане на
сумата в общ размер на 3 762 лева, и е
за съединени искове с правно основание чл.55 от ЗЗД /за неоснователно
обогатяване за сумата от 1 312
лева, представляващ общият размер на платени от него вноски по кредити на
ответницата в 3 банки/, по чл.228 от ЗЗД /за заплащане на дължим месечни наемни
вноски в общ размер на 2 100 лева за ползване на жилище- на посоченият
по-горе адрес за периода от 01.09.2017г. до 30.10.2018г./, и по чл.240 от ЗЗД
/за заплащане на сумата от 350 лева, представляваща размера на даден заем/, е
частично основателна, поради и което следва да бъде уважена само в доказаната
част.
По
делото не се спори, че между страните са съществували описаните по-горе наемни
правоотношения по смисъла на чл.228 от ЗЗД, съгласно които ищеца е предоставил
за временно и възмездно ползване на
ответника, свой жилищен имот- апартамент №7, находящ се на ул.******етаж, гр.***, състоящ се от стая,
кухня, баня с тоалетна и тераса, целият с площ 60 кв.м., за
временно /безсрочно/ и възмездно ползване- срещу съответна наемна цена от 150
лева. Установи се по делото, че за
периода от 01.09.2017г. до 30.10.2018г., ответницата не е платила съответната
наемна цена, и за този период дължи сумата от 2 100 лева- 14 месечни наемни вноски от по 150 лева- и
това се установява със показанията на свидетеля по делото. В този смисъл искът
по чл.228 от ЗЗД е основателен и доказан.
По
делото се установи с показанията на свидетеля, че ищецът по делото е дал в заем
на ответницата сумата от 350 лева, за да може същата да пътува в чужбина, и
тази парична сума не е върната, а е останала дължима. Предвид и това съдът
намира, че искът по чл.240 от ЗЗД е основателен и доказан.
По
делото се установи със представените писмени доказателства, а и с показанията
на свидетеля, че ищецът е заплащал съответни вноски по 2 кредита, получени от
ответницата от две банкови институции- „****“
и „****“- на първата сумата от 789 лева, а на втората- сумата от 314 лева. Не
се установи ищецът да е заплащал дължими по кредит от ответницата на цитираната
в исковата молба банка „****“- в тази насока не са представени доказателства.
Предвид
това съдът приема, че с представените вносни бележки, които са редовни от
външна страна и показват извършени плащания към двете банкови институции„****“
и „****“- са заплатени сумите в размер от 789 лева, и от 314 лева- или
общата сума в размер на 1 103 лева, поради и което искът по чл.240 от ЗЗД
следва да се уважи само в този размер, като в останалата част и за разликата до
сумата от претендираният размер от 1 312 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
настоящото производство се установи по безспорен начин обстоятелството, че
ответникът като наемател на имота е владеел същия за претендираният
период, като договорът не е прекратен и към настоящият момент. Предвид и горното
са доказани са твърденията на ищеца, че ответника не е изпълнил свои задължения
по наемния договор, а именно, не е
съобразил своето поведение със нормата на чл.228 предл.2 от ЗЗД вр.чл.232 ал.2
предл.1 от ЗЗД, и договора- а именно, да заплати дължимата, уговорената месечна
наемна вноска- за периода, за който се претендира.
Установи
се също така, че ответницата е получила в заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД
парична сума, и не е изпълнила
задължението си да върне така получената парична сума.
Налице
са основанията и да се приеме, че ответницата неоснователно се обогатила с
сумата от 1 103 лева, с която сума ищецът е обеднял, заплащайки кредитните
вноски на ответницата към двете кредитни институции, поради и което следва да
се осъди същата да заплати на ищеца тази сума.
Или,
ответницата следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 3 553 лева, от която сума в размер 2 100 лева- неиздължени наемни вноски за отдаденото под наем
жилище, за времето от 01.09.2017г. до 30.10.2018г., сума в размер на 1 103лева,
представляваща изплатени вноски по кредити за периода 26.09.2017г. до
02.11.2018г., и сумата от 350лева-
дадена на заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иск в съда, като искът в останалата част и за разликата до
пълния предявен размер от 3 762
лева, следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца са дължат съответна, на
уважената част от иска, разноски, направени по делото. Ищецът е заплатило 151
лева- държавна такса, както и 445 лева- за особен представител. Ищецът не е
направил разноски за адвокатски хонорар, т.к. е бил защитаван безплатно. Ето
защо на ищеца се дължат 600 лева разноски общо- съразмерна част на уважения
размер на иска.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Х.М.М. с ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.Г. с ЕГН- **********,***,
сумата в размер на3 553 лева, от
която сума в размер 2 100 лева- неиздължени наемни вноски за отдаденото под наем жилище, за времето от
01.09.2017г. до 30.10.2018г., сума в размер на 1 103лева, представляваща изплатени вноски по кредити за периода
26.09.2017г. до 02.11.2018г., и сумата от 350лева-
дадена на заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иск в съда, като искът в останалата част и за разликата до
пълния предявен размер от 3 762
лева, следва да се отхвърли.
ОСЪЖДА Х.М.М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.Г. с ЕГН- **********,
сумата в размер на 600 лева-
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззвивно обжалване пред ***йския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: