№ 550
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100507964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена жалба от С.Н.А. и В. Н. ЦВ. – взискатели по изп.дело № 73/2019
г., срещу Разпореждане от 18.01.2021 г. на ДСИ М.В. по изп.дело № 73/2019 г. на 13 уч., с
което е оставено без уважение искането на взискателите за извършване на повторен въвод
във владение.
Жалбоподателите твърдят, че отказа на ДСИ да уважи искането им за повторен въвод във
владение е недопустим, тъй като представлява отказ на ДСИ да проведе изпълнение по
представения по делото изпълнителен лист, като по този начин отказва да изпълни влязло в
сила съдебно решение, имащо действие и по отношение на наследниците на починалия
взискател.
Заявяват, че ИЛ не е обезсилен и ДСИ е превишил правата си, отказвайки неговото
изпълнение.
По-нататък твърдят, че изпълнението на това решение е започнало и завършило с
извършения първоначален въвод на владение на починалата взискателка, но, поради
наличието на самоволно възвръщане на владението от изваденото от владение лице, те, като
законни правоприемници на починалата взискателка, имат право да поискат повторния им
въвод във владение.
Считат, че отпадането на запазено вещно право на ползване на взискателката не води
автоматично до право на собственика да завземе и отстрани от ползването на имота
законните наследници на взискателката по самоуправствен начин и да завземе имота без
1
тяхно съгласие.
В тази връзка считат, че отпадането на материалното право на ползване на взискателката не
обезсилва издадения в нейна полза изпълнителен лист и правните последици от извършения
в нейна полза въвод във владение.
Искането им към съда е да се отмени отказа на ДСИ и да извърши повторен въвод във
владение, като им предаде процесното жилище. Претендират разноски.
Длъжникът по изп.дело № 73/2019 г. – Н.В. Ц. счита така депозираната жалба за
неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение с подробно изложени в тази
насока съображения по същество.
По-конкретно твърди, че със смъртта на взискателката се е погасило и материалното й право
на владение върху процесния имот, като наследниците й не притежават право на
изпълнение.
Счита, че вещното право на ползване на взискателката е прекратено с нейната смърт, като
същото не се наследява и наследниците й нямат право на ползване върху имота.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ДСИ М.В. са изложени
съображения за допустимост и неоснователност на частната жалба, с подробно изложени в
тази насока съображения.
Софийски градски съд след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт и
приложеното изпълнително дело, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на 13 участък СИС при СРС, е образувано на
18.01.2019 г. по молба от А.К. Ц.а от гр. София, ж.к. **** чрез адвокат С.И., САК, съдебен
адрес: гр. Кюстендил, ул. „**** и на основание изпълнителен лист от 19.12.2018 г., издаден
за изпълнение на Решение № 345790/22.02.2018 г. по гр.д. № 25618/2016 г. по описа на СРС,
124 състав и решение № 7228/20.11.2018 г. по гр.д. № 7839/2018 г. по описа на СГС, ГО, II-Г
въззивен състав, с които се осъжда Н.В. Ц. с ЕГН **********, с адрес: ж.к. „Сухата река“,
бл. **** да освободи заетия от него имот, а именно - ап. 87 заедно с прилежащото му избено
помещение и да върне същия на А.К. Ц.а с ЕГН **********.На 21.01.2019 г. държавният
съдебен изпълнител е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до
длъжника.
В изпълнение на съдебно решение на длъжника е изпратена втора покана за доброволно
изпълнение за заплащане на признатите допълнителни разноски по изпълнението в размер
на 100 лв., възнаграждение за процесуално представителство в производството по издаване
на изпълнителен лист и 5 лв. ДТ за издадения изпълнителен лист.
На 27.03.2019 г. на длъжника е връчена ПДИ за задължението за предаване на владението на
имота, а на 12.06.2019 г. му е връчена втората изпратена покана.
След представяне от взискателя на документ за заплатена ДТ по чл. 49, ал. 1 и ал. 2
ТДТССГПК, държавният съдебен изпълнител с разпореждане от 15.04.2019 г., е насрочил за
2
29.05.2019 г. извършването на въвод във владение, за който страните са редовно уведомени.
На 27.05.2019 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от Н.В. Ц. с вх.№ 6384 с
приложен заверен препис от Определение № 205/15.05.2019 г. по гр.д. № 1583/2019 г. на
ВКС, III ГО, с което е спряно изпълнението на решението, по което е издаден
изпълнителният лист, въз основа, на който е образувано настоящото дело. Държавният
съдебен изпълнител се е съобразил с представения съдебен акт и е постановил спиране на
изпълнителното дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК и не е извършил насрочения
въвод във владение.
На 29.05.2019 г. пълномощникът на взискателя, адвокат С.И. е уведомен. В срок е обжалвал
постановеното спиране.
На 14.10.2019 г. по изпълнителното дело е приложено съдебното решение № 6710/1.10.2019
г., с което СГС е оставил без уважение подадената жалба.
След произнасянето на ВКС с определение № 844/05.12.2019 г., което отменя постановеното
спиране, по искане на взискателя, с разпореждане от 20.01.2020 г. държавният съдебен
изпълнител е насрочил извършването на въвод във владение в процесния имот.
Имотът е предаден доброволно от длъжника на взискателя,на 20.02.2020 г., което е
документирано в протокола на държавния съдебен изпълнител.
С Постановление от 27.02.2020 г. е определен окончателния размер на разноските по
изпълнителното дело, препис от което е връчен на длъжника Н.В. Ц. на 10.03.2020 г.
На 30.04.2020 г. по делото е постъпила молба от наследниците на починалия взискател с
искане за конституирането им като взискатели по изпълнителното дело. Пред вид
обстоятелството, че владението на имота е предадено доброволно от длъжника, но част от
дължимите изпълнителни разноски са останали неплатени, държавният съдебен изпълнител
е уважил искането и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК ги е конституирал като взискатели, за
което страните са уведомени.
На 03.06.2020 г. по делото е депозирана молба с вх.№ 10153 от длъжника Н.В. Ц., в която
той твърди, че е платил всички дължими суми съгласно постановлението за разноските още
на 12.03.2020 г. по банковата сметка на взискателя преди да почине, като е приложил копие
на вносната бележка. Държавният съдебен изпълнител е приел направеното извънсъдебно
плащане, като е уведомил наследниците на починалия взискател С.Н.А. и В. Н. ЦВ., че
изпълнителното дело следва да бъде приключено поради извършване на изпълнителното
действие — въвод във владение и плащане изцяло на разноските по изпълнението, след
което на 17.08.2020 г. е постъпила молба от страна на взискателите с оспорване на
направеното от длъжника плащане, като извършено извънсъдебно по банковата сметка на
взискателя, а не направено по сметката на държавния съдебен изпълнител, с искане за
повторното им събиране. С молбата е поискано и извършването на повторен въвод във
владение в процесния имот, като бъдат въведени в него в качеството им на наследници.
С разпореждане от 19.08.2020 г. държавният съдебен изпълнител се е произнесъл по
направените искания, като е оставил без уважение претенцията за повторно събиране на
3
разноските по изпълнението, платени извънсъдебно от длъжника и е указал да представят
удостоверение за данъчната оценка на имота за определяне на ДТ по чл. 490 от ТДТССГПК.
3а произнасянето на държавния съдебен изпълнител са уведомени страните по делото.
С разпореждане от 24.09.2020 г. държавният съдебен изпълнител е отменил даденото
указание към конституираните взискатели за представяне на удостоверение за данъчна
оценка, като вместо него е указал да представят преписи от съдебните решения, в
изпълнение на които е издаден изпълнителния лист.
На 02.10.2020 г. по изпълнителното дело е депозирано становище е вх. № 20573 от длъжника
Н.В. Ц. по направеното искане на наследниците на починалия взискател за извършване на
повторен въвод, с което оспорва правата на наследниците да поискат да бъдат въведени в
имота, поради обстоятелството, че той е собственик на същия, а правото на ползване на
взискателя е погасено с неговата смърт и не се наследява.
С разпореждане от 18.01.2021 г. държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение
искането на С.Н.А. и В. Н. ЦВ., като наследници на починалата А.К. Ц.а - взискател, за
извършване на повторен въвод във владение, поради погасяване на материалното право.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу действията на ДСИ е подадена
от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и в законовия
двуседмичен срок съгласно чл. 436, ал. 1, с оглед на което се явява допустима.
По така заявените от жалбоподателят възражения, съда споделя изцяло мотивите на ДСИ
М.В..
Установява се по делото, че изпълнителният лист от 19.12.2018 г. е издаден в полза на А.К.
Ц.а, с който е осъден Н.В. Ц., с адрес: София, ж.к. „Сухата река“, бл. **** да освободи
заетия от него имот, а именно - ап. 87 заедно с прилежащото му избено помещение и да
върне същия на А.К. Ц.а. ДСИ М. Владимирова е извършила въвод във владение и имотът е
предаден доброволно на А.К. Ц.а на 20.02.2020 г. Видно от удостоверение за наследници
изх.№ 03351 от 24.04.2020 г., взискателката А.К. Ц.а е починала на 22.04.2020 г. На
30.04.2020 г. настоящите жалбоподатели са конституирани като взискатели по изп.дело, тъй
като владението на имота е предадено доброволно от длъжника, но част от дължимите
изпълнителни разноски са останали неплатени. След като ДСИ е установил, че тези разноски
са платени извънсъдебно от длъжника по банковата сметка на взискателите и предвид
обстоятелството, че изпълняемото право, което е реализирано чрез предаване доброволно на
владението между страните, е погасено със смъртта на взискателката, съдът намира, че
правилно ДСИ е отказан повторен въвод във владение, пред вид факта, че наследниците са
загубили качеството на взискатели по изпълнителното дело.Действително, видно от
представените по изп.дело съдебни решения, материалното право на взискателя,
произтичащо от сключен между страните неформален договор за заем за послужване, има
облигационен характер, но в основата му е правото на ползване, което съгласно чл. 59, ал. 1
ЗС, се погасява със смъртта на ползвателката А.К. Ц.а, поради което наследниците не се
явяват правоприемници на взискателя по отношение на правата й по цитирания договор.
4
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че частната жалба следва да се
остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Н.А. и В. Н. ЦВ. – взискатели по изп.дело №
73/2019 г., срещу Разпореждане от 18.01.2021 г. на ДСИ М.В., СРС по изп.дело № 73/2019 г.
на 13 уч., с което е оставено без уважение искането на взискателите за извършване на
повторен въвод във владение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5