№ 18
гр. Сливен, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело
№ 20212200900082 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Банка „ДСК“ АД, редовно призован, се представлява от юриск.
Т.Ж. надлежно упълномощен с пълномощно по делото от 24.09.2021 г.
Ответникът „Ремарт 85“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв. М. Р., надлежно упълномощена с пълномощно, представено в днешното
съдебно заседание.
Вещото лице м. т. к., редовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото съдът
намира, че ход на делото следва да бъде даден, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
ЮРИСК. Ж.: Поддържам изцяло исковата молба. Нямам нови
доказателствени искания. Няма плащане към този момент по кредита. В
последния Анекс № 4 е уговорено, че срокът ще продължи действието си до
11.05.2019 г., но крайния падеж е настъпил на 01.12.2019 г., тъй като в
Общите условия към договора е уговорено, че длъжникът следва да се
издължи в рамките на 6 месеца, считано от тази дата, на 6 равни месечни
1
вноски
АДВ. Р.: Поддържам изцяло отговора на исковата молба и всички
твърдения изложени в него. Поддържаме искането си за спиране на
настоящото производство. Съдлъжникът Р.П. Т.а е починала. По случая има
образувано досъдебно производство, което не е приключило. Доколкото ми е
известно, към момента се изготвят комплексни съдебно-медицински
експертизи, които да установят причината за смъртта, а причината е
факторът, от който зависи дали застрахователят ще заплати по застраховка
„Живот”, която обезпечава част от кредита. Правени са опити от страна на
наследниците и на банката да се поиска заплащане по това застрахователно
събитие, но застрахователят отказва, тъй като сам си обяснява каква е
причината за смъртта и счита, че не следва да обезщети по тази причина. А
всъщност причината за смъртта все още не е ясна и в тази връзка представям
доказателство, че има друг кредит, абсолютно идентичен случай, но в друга
банка и друго застрахователно дружество, по което изплащат обезщетение по
застраховка „Живот”, пак заради смъртта на Р. Т.а . Видях, че служебно е
изискано от Вас и е предоставено от съда, че посоченото от мен дело и
исковата молба, която съм приложила, все още е висящо и изчаква първо
насрочване. Има размяна на книжа и изчаква първо насрочване, а видно от
исковата молба, предмет е именно изплащане на застрахователното
обезщетение по застраховка „Живот”, което да покрие част от кредита. Искът
е предявен от единствената наследница на дъщерята на Р. Т.а. Ако
застраховка „Живот” бъде изплатена, то главницата ще бъде друга.
Настоящият едноличен собственик и управител на ответното дружество-
М.Т. може да е съгласен с иска, да го признае и да плати остатъка, така биха
били различни и лихвите и затова считам, че настоящия спор или поне част от
него, е зависим от приключването на делото в СГС, като въпросът се явява
преюдициален. С оглед уточненията, които направих, моля като спорна сума
да остане сумата 37 500 лв. За остатъка от сумата до претендирания пълен
размер, признаваме иска, така че моля да отделите спорното от безспорното.
Признавам иска до размер на 26 751, 06 лв. Това е сумата за главница.
ЮРИСК. Ж.: Аз считам, че именно настоящият иск е преюдициален
спрямо спора пред СГС, защото както се вижда в отговора на исковата молба,
ответната страна оспорва и сумите по основание и размер. Доколкото видях
се иска пак изчисляване на размера на задължението на „Банка ДСК”АД и
2
затова и настоящият спор е преюдициален по отношение спора, който е
висящ пред СГС, защото ако се окаже, че не дължи сумите и лихва, то в
крайна сметка и застраховката няма какво да обезщетява.
На основание чл. 375 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен ДОКЛАД
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че по ч. гр. дело № 4404/2021 г. на
СлРС снабдил със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника за следните суми: главница -64 251,06 лв.; договорна лихва
/възнаградителна/- 3 915,01 лв. за периода 01.02.2019 г. – 30.11.2019 г. ; лихва
за забава - 1450,01 лв. за периода 01.02.2019 3011.2019 г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 11 693,86 лв., за периода 01.012.2019 г.
27.09.2021 г., и сумата 114лв- разноски.
Твърди се, че на 10.11.2021 г., банката била уведомена от РС, че
длъжникът „Ремарт 85” ЕООД е подал в срок възражение срещу вземането по
заповедта и като кредитор може да предявяват в едномесечен срок иск за
установяване на вземането си, какъвто бил предявен от тях в срок.
Твърди, че претендираните суми по заповедта, респективно исковата
молба, произтичат от договор за овърдрафт „Партньор” № 2016475/12.05.2016
г. Анекс № 1 от 11.05.2017 г., Анекс № 2 от 15.06.2017 г. Анекс № 3 от
11.05.2018 и Анекс № 4 от 11.06.2018 г., сключени между банка ДСК АД
/универсален правоприемник на „Сосиете женерал Експрес банк” АД/ и
ответното дружество.
Твърди се, че по силата на сключения договор за овърдрафт, банката
предоставила на кредитополучателя кредит–овърдрафт в размер на 75 000 лв.,
за срок от 120 месеца, като кредитът се преразглеждал на всеки 12 месеца,
като банката можела да го прекрати или промени размерът му за съответния
12 месечен период.
Твърди се, че договорът се олихвява с годишна лихва формирана от
тримесечния СОФИБОР плюс надбавка в размер на 6,123%.
Твърди се, че банката изпълнила своето задължение по договора, а
кредитополучателят усвоил предоставената му сума от 75 000 лв., но поради
неиздължаване на кредита в рамките на договорения срок, кредитът станал
изискуем на крайния му падеж -01.12.2019 г.
Непогасените /частично погасени/ месечни вноски по главницата и
лихвата до датата на изискуемостта били в общ размер на 69 616,08 лв.
Твърди, че непогасените месечни вноски за главница и лихва в срока на
ползване са в общ размер сумата 4 813,30 лв., от която: 3 251,06 лв. - главница
и 1562,24 лв. - лихви дължими за периода 11.02.2019 г. – 11.05. 2019 г.
Твърди се, че броят на непогасените месечни вноски за главница и
лихва, след изтичане срока на ползване на кредита, са в общ размер на сумата
68 053,84 лв., от която: 64 251,06 лв.- главница и 3 802,078 лв. -лихви
3
дължими за периода 30.06.2019 г до 30.11.2019 г.
Моли за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на „БАНКА ДСК” АД, следните суми:
64 251,06 лв.- главница; възнаградителна лихва- 3 915,01 лв. за периода
01.02.2019 г. – 30.11.2019 г.; лихва за забава - 1450,01 лв. за периода
01.02.2019 3011.2019 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 11 693,86 лв., за периода 01.12.2019 г. 27.09.2021 г., както и разноски в
размер на 114 лв.
Претендират се разноските по делото, вкл. и по заповедното
производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока но чл. 131 ГПК,
с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен.
Твърди, че дружеството не дължи цялата претендирана сума, защото
договорът за кредит е сключен с „Ремарт 85” ЕООД, към който момент
едноличен собственик на капитала и управител е била Р.П. Т.а, а също -
съдлъжник.
За обезпечаване на кредита същата сключила застраховка „Живот” след
което починала на 17.08.2018 г., оставяйки за законен наследник
единственото си дете М.. Детето приело наследството на майка си под опис,
като в този опис били включени дружествените дялове на ответното
дружество, след което същите дружествени дялове били прехвърлени на М.
П. Т., който към моментът се явявал едноличен собственик на дружеството и
негов управител.
Твърди се, че към застрахователя на застраховка „Живот” били
отправени многократни покани за усвояване на застраховка „Живот”
сключена с Р.П. Т.а. Застраховката била в полза на трето лице, т.е. и банката –
ищец можела да предяви съответна претенция за заплащане на
обезщетението. Въпреки това, законният наследник на починалата Р. Т.а,
предявил застрахователна претенция, но банката и застрахователя не считали,
че е настъпило застрахователно събитие, което да доведе до усвояване на
застрахователното обезщетение, което да покрие остатъка от кредита, защото
причината за смъртта на Р. Т.а била неясна, а образуваното досъдебно
производство не е приключило.
Твърди се, че първоначално М. П. Т. лично, без да е наследник на
съдлъжника или управител на дружеството, погасил няколко месечни вноски
до договора за кредит-овърдрафт, но дружеството решило да не погасява
остатъка от дължимите месечни вноски, тъй като трябва да се погасят от
обезщетението по застраховка „Живот” или част от тях.
Твърди, че ответното дружество не дължи претендираната сума, тъй
като упражнило право на задържане поради неплатено застрахователно
обезщетение за настъпилата смърт на съдлъжника. По предявен от
наследника на длъжника иск за заплащане на обезщетение по застраховка
„Живот” било образувано пред СГС гр.дело, което било все още висящо.
Твърди, че вземането на лихви е акцесорно и ако не се дължи главното
4
вземане, не се дължи и акцесорното. Претендира разноски.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1, вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца-
кредитор спрямо ответника-кредитополучател, произтичащо от договор за
банков кредит- овърдрафт „Партньор” № 2016475/12.05.2016 г. Анекс № 1 от
11.05.2017 г., Анекс № 2 от 15.06.2017 г. Анекс № 3 от 11.05.2018 и Анекс №
4 от 11.06.2018 г, в размер на: 64 251,06 лв - главница., 3 915,01 лв.-
възнаградителна лихва за периода 01.02.2019 г. – 30.11.2019 г. , 1450,01 лв. -
лихва за забава за периода 01.02.2019 г. - 30.11.2019 г.; 11 693,86 лв-
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода
01.012.2019 г. - 27.09.2021 г. и разноски в размер на 114 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр.д. № 4404/2021 г по описа на РС-Сливен.
Обстоятелства, които се признават: че по ч.гр.д. № 4404/2021г на СлРС
, банката- ищец се е снабдила със издадена заповед изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т. 2 ГПК за сумите, посочени в заповедта; че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414
ал. 1 ГПК срещу вземането по заповедта, че ищецът е предявил настоящия
иск в 1-месечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Ответникът признава иска по чл. 422 ал.1 ГПК частично, до размер на
главницата от 26 751,06 лв.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма .
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на правен интерес от водене на
установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, а именно, че в инициираното от
него заповедно производство се е снабдил със заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу ответника; че съществува вземане, основано на
представен документ по чл. 417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги
на банката; че вземането е изискуемо в заявения размер и на предявеното
основание, че е настъпил крайния падеж на задължението, че длъжникът е
изпаднал в забава, периода на забавата, размера на вземането, в т.ч. главница,
възнаградителни лихви, лихви за забава и разноски
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат
доказателства.
5
Дава възможност на страните да вземат становище по доклада и да
предприемат съответните процесуални действия.
ЮРИСК. Ж.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч.гр.дело. № 4404/2021г.по описа на РС -
Сливен.
Съдът констатира, че назначената по делото съдебно- икономическа
експертиза е изготвена и депозирана от вещото лице в срока по чл. 199 ГПК
и ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице.
Самоличност на вещото лице.
м. т. к. – 53 г., българка, българска гражданска, висше икономически
образование, омъжена, неосъждана, без родство и други отношения със
страните и техните пълномощници.
Вещото лице м. т. к., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл. 291 НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам даденото от мен заключение.
За периода 20.11.2018 г. - 19.03.2019 г. М.Т. е внесъл вноски по кредита
в общ размер на 8 600 лв.
Тези вноски са приспаднати в заключението.
Р. Т.а е внасяла вноски до м. юли 2018 г., а М.Т. започва да внася от
следващия период, от м. ноември 2018г
Последната вноска е направена на 19.03.2019 г. и тогава е усвояването
на овърдрафта. Аз съм обяснила как овърдрафта се нетира всеки ден. Нетира
означава, че се приспада плюс със минус. Ако е положително крайното салдо,
нямаме усвоен овърдрафт. Ако е отрицателно крайното салдо, означава, че
имаме усвоен овърдрафт.
Те са внесли последната вноска на 19.03.2019 г. и вече от там, понеже
няма усвояване на овърдрафт, те нямат и право вече да имат усвояване на
кредити, защото в случая, той вече е неразрешен, вече изпадат в неразрешен
6
овърдрафт. Затова тази дата се взема за усвоената главница.
В заключението си съм изготвила два варианта, защото аз съм се
съобразила с изчисленията на банката. Ако в Анекс № 4 е залегнала годишна
договорна лихва 6,25 %, а тримесечния СОФИБОР е минус 0,03 плюс
надбавка. Това са двата компонента за образуване на годишната лихва.
Когато СОФИБОРА е отрицателен, банката счита, че той е равен на нула.
Тоест, аз съм взела във втория вариант само годишна лихва 6,25%, докато
банката е изчислила годишната лихва 8,01% . Затова го направих в два
варианта, като разликата е само в тази годишна лихва.
От месец юли 2018 г. вече няма СОФИБОР и всички банки си замениха
СОФИБОРА с референтен лихвен процент, но аз няма от къде да видя дали
разликата е този референтен лихвен процент. Затова реших да направя два
варианта - единия вариант е на банката, а втория с това, което виждам аз по
Анекс № 4. Вариант 1 е на банката, а вариант 2 съм го изготвила по Анекс №
4 към договора.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към вещото лице.
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза.
На вещото лице м. т. к. да се издаде РКО за сумата от 300 лв., платими
от внесения депозит.
Съдът освободи вещото лице от залата.
ЮРИСК. Ж.: Нямам искания на този етап.
АДВ. Р.: Нямам други искания. Поддържам искането за спиране на
настоящото производство до приключване на гр.дело № 10417/21г по описа
на СГС с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и се запозна с
представените от ответника писмени доказателства, установи следното:
Пред СГС е подадена искова молба от М. Христова Табакова, в
качеството й на законен наследник на Р.П. Т.а срещу „Групама
животозастраховане” ЕАД, за заплащане на сумата 35 000 лв., в полза на
„Банка ДСК“АД, по сключен договор за застраховка „Живот” , за
7
обезпечаване на процесния договор за кредит-овърдрафт.
По исковата молба е образувано гражданско дело № 10417/2021 г. по
описа на СГС, като видно от изисканата служебна справка, престои
насрочване на първо съдебно заседание по делото.
Не е спорно, че при сключването на първоначалния договор за
овърдрафт, страните са уговорили сключване на застраховка“Живот“ в полза
на банката –ищец, върху живота на Р.П. Т.а, явяваща се към този момент
управител и едноличен собственик на дружеството- кредитополучател, а също
и съдлъжник.
Страните не спорят, че такава застраховка е сключена, като с четири
поредни анекса е била подновявана, последния от които е № 4 / 12.05.2016 г.
С този последен анекс, Р.П. Т.а е била задължена да поднови сключената
застраховка „Живот” с покрит риск - 35 000 лв., като задължително ползващо
по застрахователната полица лице е банката-ищец
Тъй като застрахователят по тази застраховка „Живот” е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение както на банката -ищец, така и на
единствения законен наследник на Р. Т.а, той е подал искова молба пред СГС,
с която е предявил иск за заплащане на сумата от 35 000 лв., на основание чл.
382 КЗ, вр. чл. 448 от КЗ, като претендира за осъждането на ответника
„Групама Животозастраховане” ЕАД, да заплати на „Банка ДСК“АД, като
трето ползващо се лице по застраховка „Живот”, сумата 35 000 лв.
По предявеният пред СГС иск е образувано гр.д. № 10417/2021 г. по
описа на СГС, което е висящо, като предстои да бъде насрочено първо
съдебно заседание по делото.
Договорът за застраховка „Живот” е сключен от Р. Т.а, като съдлъжник
за обезпечаване на процесния банков кредит-овърдрафт.
Характерна особеност на договора за застраховка „Живот” е, че при
реализиране на риска, не застрахованият, а банката като ползващо се лице,
има право да получи част от застрахователната сума до размера на
непогасените и дължими месечни вноски по кредита, като в настоящия случай
сумата е ограничена в рамките на уговорения лимит от 35 000 лв.
Ако предявеният пред СГС иск, по който е образувано гр.дело №
10417/2021г. по описа на същия съд, бъде уважен изцяло или частично, това
ще рефлектира върху съдебният акт по настоящото дело, тъй като се касае за
факт, настъпил след предявяване на настоящия иск и от значение за
8
спорното право, който на основание чл. 235 ал.3 ГПК, следва да бъде
съобразен от настоящия съд.
В случай че искът по чл. 422 ал.1 ГПК бъде уважен, досежно неговия
размер, съдът следва да съобрази съдебния акт по гр.дело № 10417/2021 по
описа на СГС и сумата, до която иска по чл. 382 КЗ, вр. чл. 448 от КЗ е
уважен, следва да се приспадне от размера на вземането по настоящото дело.
Това обуславя и преюдициалния характер на спора по гр.дело №
10417/2021 г. по описа на СГС спрямо настоящия правен спор и изпълва
хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК за спиране на производството по
настоящото дело до приключване на гр.дело №10417/2021 г. по описа на СГС
с влязъл в сила съдебен акт .
На основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д. № 82/2021 г. по описа на ОС - Сливен до
приключване на гр.д. № 10417/2021 г. поописа на СГС с влязло в сила
решение.
Определението за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен Съд – Бургас, в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,20 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9