Р Е Ш Е
Н И Е № 47
Гр. Видин, 25.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН, НО, II – ри наказателен
състав, в публичното
заседание на двадесет и седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.Л.
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЛ.С. 2. Д.В.
при секретаря И.К. и с участието на прокурора М. К., като разгледа докладваното от мл. съдията Д.В. в. н. о. х. д.
№ 117/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№ 174 по НОХД № 1440, по
описа на ВРС за 2019 година, Районен съд – Видин е признал подсъдимия Я.Я.Я., с
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.07.2019 г., в гр. Видин, в
обитавания от него апартамент, находящ се на ул. „********“ № **** без надлежно
разрешително, държал високорисково наркотивно вещество съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно: високорисково
наркотивно вещество „кокаин“ с нетно тегло от 1.23 гр., с концентрация на
активен компонент в размер на 34,84% на стойност 153,75 лв., като кокаина е
вещество с висока степен на риск съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Приложение № 1, Списък
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени а приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, и го е осъдил по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 НК, за което на
основание същия текст във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и на основание чл. 66,
ала. 1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три
години.
Веществените доказателства: 1,23 кокаин, 1 бр. лула за пушене с форма на зарове за
игра, от които 2 бр. бели и червени и 2 бр. електронни везни сиви на цвят с
електронен екран, са отнети в полза на държавата, за да бъдат унищожени.
С присъдата съдът се e произнесъл и по разноските по
делото, които e възложил на подс. Я..
Срещу присъдата, в
законоустановения срок по чл. 319 НПК, е постъпила жалба от адв. Б.В. – защитник на
подсъдимия, с която изразява недоволство по отношение на атакувания съдебен
акт, тъй като същият е незаконосъобразен и необоснован. Съображенията му се
изразяват в това, че по време на съдебното производство пред първата инстанция
са се събрали доказателства, които сочат, че подс. Я. не е автор на
повдигнатото му от ВРП обвинение. Твърди, че от разпита на свидетелите П. и М.,
както и от обстоятелствата, при които е открит предметът на инкриминираното
деяние, безспорно се установява, че по отношение на подсъдимия деянието е
несъставомерно. Изтъква, че допълнителни доводи ще развие в съдебно заседание.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова,
с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото и
поддържано обвинение.
В жалбата не е направено искане за
събиране на нови доказателства.
По реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на
делото в тази инстанция не предполага събиране на нови доказателства,
доказателствени средства, повторен разпит на свидетели и разпит на подсъдимия.
В хода по същество държавното обвинение моли съда да остави жалбата на
подс. Я. без уважение, като потвърди изцяло съдебния акт на първоинстанционния
съд. Счита, че правилно ВРС е преценил всички обстоятества по делото и е приел,
че подсъдимият е осъществил фактическа власт върху наркотичното вещество, за
което е и бил осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Посочва, че така
наложеното наказание, при условията на чл. 55 НК, е справедливо.
Защитникът на подс. – адв. В., моли съда да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова, с която подзащитният му да бъде оправдан. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция са били събрани доказателства, които не са съществували в
хода на досъдебното проиводство, а именно: свидетелските показания на С. П. и А.
М., според които подсъдимият не е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение и за което е осъден от първоинстанционния съд. Твърди, че условията,
при които е открит предметът на инкриминираното деяние, са наложили подсъдимият
да търси варианти за облеквачане положението на своите родители, които са били
задържани. Предвид изложеното моли въззивния съд за неговия краен акт.
Окръжен съд - Видин, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в разпоредбата на
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна, а именно липсата на мотиви. Действително към
присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано
надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва
какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия
на доказателствените материали се излагат аргументи защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят, каквито в настоящия случай категорично липсват.
Видно от така наречните „мотиви“, след изложението на
фактическата обстановка, декларативно са изброени доказателствените материали
въз основа на които същата е била приета за установена. Липсва какъвто и да е
анализ, който да даде възможност на настоящия съдебен състав да разбере защо
същите са кредитирани.
Недоумение буди и твърдението на първоинстанционния съд,
че между доказателствата няма противоречия, че същите се допълват,
кореспондират помежду си, като безспорно и категорично установяват
констатираната фактология. Сред посочените гласни доказателствени средства са
тези на свидетелите Й., П. и М.. От материалите, намиращи се между кориците на
делото, става ясно, че свидетелят Й. е полицай в РУ – Видин, сектор
„Кримининална полиция“, и че е присъствал по време на извършваните действия по
разследването в дома на подсъдимия. Същият пресъздава и извънсъдебни признания
на подс. Я., за които е ноторно, че трябва да бъдат много внимателно преценени
поотделно и съвкупно с останалия доказателствен материал, особено с показанията
на свидетеля М., които са коренно противоположни, досежно същите обстоятелства.
От изложеното е видно, че свидетелят Й.подкрепя обвинителната теза, докато
свидетелят П., която е и майка на подсъдимия, обосновава защитна теза, според
която откритият кокаин е нейна собственост и единственото, от което се е
ръководел подсъдимият на инкриминираната дата, признавайки вината си пред
полицейските органи, е било желанието да я предпази.
Въззивната инстанция намира съществено противоречие между
тези доказателствени материали, което е явно и очевидно, и доколкото същото не
е анализирано, е в невъзможност да разбере аргументите на Районен съд – Видин,
обосноваващи крайния изход на делото.
Този извод остава непроменен, въпреки констатираното
наличие на текст, претендиращ да изпълнява ролята на своеобразен разбор на
доказателствената маса. Същият се намира непосредствено след индивидуализация
на наказанието, като въззивната инстанция дори няма да коментира
обстоятелството, че е налице и неправилна структура на атакувания съдебен акт.
В гореспоменатия текст голословно е заявено, че съдът не
възприема становището на подсъдимия и неговата защита, тъй като версията се
третира като защитна позиция, която противоречи на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Не е представена конкретна аргументация, която да
изложи на кои точно доказателствени материали противоречи защитната теза, защо
им противоречи и защо същите са кредитирани с доверие.
В тази връзка единствено е
намерено за необходимо от първоинстанционния съд да отчете обстоятелството, че
наркотикът е открит в стаята на подсъдимия, което логично според него в достатъчна
степен обосновава авторството, без да е задължително паралелно с това да бъдат обсъдени
и доводите, наведени от защитата, а именно, че в този момент родителите на
подсъдимия са били арестувани, респ. възможно ли е подобен факт, от своя
страна, да разколебае обвинителната теза.
На следващо място относно
показанията на свидетеля П. е отбелязано следното: „личи желанието й да помогне да сина си“. Защо контролираният съд е
останал с такова убеждение за въззивната инстанция остава мистерия, тъй като
отново липсва, каквато и да е обосновка в тази насока. Действително при
изследване на гласните доказателства, възпроизведени от св. П., трябва да бъде
отчетена близката роднинска връзка, която има с подсъдимия, но само въз основа
на това същите не могат изначално да бъдат дискредитирани.
На последно място по
отношение на показанията на свидетелят М. е изтъкнато, че те дори подкрепят
обвинението и не допринасят в никаква степен за доказване на защитната теза. Аргументи
за това как съдът е стигнал до подобно заключение, отново не бяха открити.
От изложеното настоящата
инстанция стига до извод, че ВРС е изброил поименно разпитаните
свидетели, като се е позовал на показанията им обобщено, избирателно
фрагментарно и декларативно, без да ги
анализира, без да ги съпостави, и без да ги прецени с оглед останалите
доказателства по делото.
Константна е практиката на Върховната съдебна инстанция по въпроса, че дори
когато формално е съставен съдебен акт по смисъла на чл. 34 НПК, ако той не
съдържа подробно изложение, което да даде отговор на въпросите, представляващи
предмет на първоинстанционното производство, то е налице хипотеза, която се приравнява на липса на мотиви.
В тази връзка в редица решения, отново на Върховната съдебна инстанция, се
посочва, че липсата на
мотиви на съдебен акт ограничава
правото на страната да получи
отговор на направените възражения, като същевременно лишава съответната инстанция
от възможността да проследи механизма
на формиране на вътрешното убеждение
на контролирания съд, което несъмнено се наблюдава и в
разглеждания казус.
Също така, когато в мотивната част на съдебния акт
не са обсъдени
доказателствата и противоречията
между тях и не е даден отговор
на съществени доводи на страните
във връзка с достоверността на доказателствените източници, както и на възраженията
им относно липсата на доказателства, обосноваващи авторството, както е и в настоящия случай, е налице неизпълнение на посоченото в чл. 305, ал.3 от НПК задължение, което категорично се приравнява на липса на
мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2, вр. с чл. ал.1, т.2 НПК.
С оглед допуснатото абсолютно съществено процесуално нарушение от ВРС,
въззивният съд следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Водим
от горното и на основание чл.335, ал.2
във вр. с чл.334, ал.1, т.1 НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 174/08.07.2020г. по НОХД № 1440/2019г., по описа на Районен съд-Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за
ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото абсолютно
съществено процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената част на
решението.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: