№ 71
гр. Панагюрище, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Д. С. срещу
Г. М. Р. за установяване на вземане на ищцата спрямо ответника за сумата от
25 000 лв., която ответникът се задължил да заплати на ищцата по сключено
между страните споразумение от 01.03.2024г., ведно със законна лихва за
периода от 31.07.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 394 от 05.08.2024г. по чл. 410 ГПК по частно гр. д.
№ 620/2024 г. на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: през м. 09 на 2022г. предоставила на ответника на заем сумата от
31 350 лв., която изтеглила като кредит от „Кей Би Си Банк България” АД.
Излага, че двамата се уговорили, че сумата ще бъде издължавана, като
ответникът заплаща вноските по кредита към банката. В случай, че
преустанови плащанията, се задължил да заплата на ищцата оставащата сума
по кредита. Уговорките помежду им обективирали в споразумение от
01.03.2024г., в което посочили, че сумата от 31 350 лв. е получена лично от Р.,
който ще я използва за собствени потребителски нужди и периодично ще
плаща на кредитора договорените между ищцата и „Кей Би Си Банк
България” АД в договора лихви, такси и комисионни на банката. Поддържа, че
през месец юни 2024г. ответникът спрял да заплаща вноските по кредита. За
да не бъде обявен за предсрочно изискуем, ищцата заплатила вноските за
месец юни и юли 2024г., както и следващите и продължавала да ги заплаща и
към настоящия момент. Счита, че ответникът нарушил споразумението, което
сключили. Поради преустановяване заплащането на вноските, за нея
възникнало правото да претендира остатъка от сумата, която му дала в заем в
1
размер на 25 000 лв. Поддържа, че за процесната сума се снабдила със Заповед
за изпълнение № 394 от 05.08.2024г. по чл. 410 ГПК по частно гр. д. №
620/2024 г. на Районен съд - Панагюрище, срещу която ответникът подал
възражение в срок. Поради което е налице правен интерес от предявяване на
иска. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска, който
намира за недоказан. Оспорва, че през месец септември 2022 г., както и по-
късно е получил от Н. Д. С. сумата от 31 350 лева в заем за послужване.
Излага, че към месец септември 2022г. не е знаел за изтегления от ищцата
кредит от „Кей Би Си Банк България” ЕАД в размер на 31 350 лева. За него
узнал едва през месец март 2024 г. от С., но не бил запознат със съдържанието
му и с неговите съществени елементи. Не оспорва, че е подписал
представеното споразумение, но това станало без да се е запознал със
съдържанието му. Тъй като с ищцата съжителствали на семейни начала от
2011 г., имали родени две деца, но през месец февруари 2024 г. С. напуснала
него и децата, след като след многобройни разговори успял да я убеди да се
върне, тя поставила като условие ответникът да подпише документ, че е
съгласен да изплаща неин заем. Понеже бил готов на всичко, двамата да се
съберат и понеже през по - голямата част от връзката им, той я издържал
финансово, на 01.03.2024 г. подписал в кантората на адв. Р. К., споразумение, а
ищцата му обещала, че ще се прибере след това в дома им, но не се прибрала.
След няколко дни Р. потърсил С., но тя му заявила, че няма да се събере с него
и да се оправя с децата. Моли се исковата претенция да се отхвърли, тъй като
представеното по делото споразумение не се ползва с материална
доказателствена сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустими, тъй като е подаден в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 30.09.2024 г., а исковата молба е подадена на 16.10.2024 г.
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски
кредит № 2209200021255536 от 21.09.2022 г. сключен между “Кей Би Си Банк
България” ЕАД (с ново наименование ОББ АД)- кредитодател и Н. С -
кредитополучател, по силата на който на С. е отпусната сума в размер на
31350 лева.
По делото е прието като писмено доказателство споразумение от 01.03.2024
г. сключено между страните по делото, в което е посочени, че ищецът С. на
21.09.2022 г. е изтеглила сума в размер на 31350 лева от “Кей Би Си Банк
България” ЕАД с Договор за потребителски кредит, която ще бъде използвана
2
от ответника Р. за потребителски нужди, като е заявено, че Г. Р. е получи сума
от 31350 лева, като периодично ще изплаща на кредитора “Кей би си Банк
България” ЕАД лихви, такси и комисионни на банката. Посочено е, че в
случай, че Р. преустанови плащанията към банката, останалата дължима сума
на банката- лихва, главница и разноски ще може да се претендира от С. към Р.
по съдебен ред.
По делото са представени вносни бележки, от които се установява, че за
месеците юли, август, септември, октомври, ноември, декември, 2024 г. С. е
направила вноски за погасяване на кредита към “ОББ” АД с предишно
наименование “Кей би си Банк България” ЕАД.
По делото като писмено доказателство е прието извлечение по сметка към
ОББ АД, от което се установява, че за месеците април и май 2024 г.
ответникаът Р. е направил вноски за погасяване на кредита към “ОББ” АД с
предишно наименование “Кей би си Банк България” ЕАД
По делото е представена фактура от магазин Зора, от която се установява, че
на 06.10.2022 г. С. е закупила Телевизор, който е доставен на адрес: гр.
Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от Мебели
Виденов от 14.12.2022 г. за кухненски шкаф с адрес на доставка: гр.
Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от Мебели
Виденов от 05.12.2022 г. за кухненско оборудване и гардероб, спалня с ракла и
матрак с адрес на доставка: гр. Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от Мебели
Виденов от 03.10.2022 г. за единично легло с матрак, етажерка, гардероб и
стол с адрес на доставка: гр . Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приета като доказателство фактура от 02.03.2023 г. от “ЖАр”
ЕООД за закупуване на абсорбатор и хладилник, с адрес купувача: гр.
Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приета като доказателство фактура от 10.03.2023 г. от “ЖАр”
ЕООД за закупуване на хладилник с камера, с адрес купувача: гр.
Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от Плесио
от 23.01.2023 г. за телевизор с адрес на доставка: гр . Панагюрище, ул. ***** 2.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от
“Риболовен магазин” от 21.07.2023 г. за риболовни такъми с адрес на
доставка: гр . Панагюрище, офис Спиди.
По делото е приет като доказателство потвърждение за поръчка от “Всичко
за риболова” от 21.07.2023 г. за риболовни такъми с адрес на доставка: гр .
Панагюрище, офис Спиди.
По делото е прието като доказателство копие от кредитно досие по
процесния договор за кредит и извлечение от движение по сметка, от които
документи се установява движението по сметката, по която е отпуснат
кредита, както и датите на погашения на дължимите месечни вноски.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г С. - майка на ищеца и П Р - майка на ответника. От разпита на
двамата свидетели се установява, че страните по делото живеели на семейни
начала в жилището на ответника находящо се в гр. Панагюрище, ул. *******
2, заедно с родителите на ответника. Установява се, че по време на
съвместното си съжителство страните по делото са правили подобрения в
процесния имот. Установява се, че ответника Р. има хоби - занимава се с
риболов. От показанията на свидетел С. се установява, че процесния кредит е
отпуснат на Н. С., поради лошо кредитно досие на ответника. Ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на
двамата свидетели, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и
взаимно се подкрепят, но не носят информация по фактите подлежащи на
доказване в настоящото производство - предаване на паричната сума от 31350
лева от ищеца С. на ответника Р..
По реда на чл. 176 ГПК ищецът е отговорила на въпроси поставени от
ответника като е посочила, че изтеглената от банката сума е в по-малък размер
от 31350 лева, около 20 000 лева е, тъй като заемът е рефинансиран, като
именно сумата в размер на 20 000 лева е предала на ответника.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Доколкото исковата претенция се основава на сключеното между страните
споразумение от 01.03.2024 г., то следва да се посочи, че същото има силата на
закон между тях и те са обвързани от съдържанието му, аргумент от чл. 20а
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и
добросъвестността. В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота или
двусмисленост по установените в договора клаузи, при тълкуването на тези
клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е
сключен договора, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след
сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на
действителната воля на страните. Следователно, при търсене на
действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се
съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и
поведението на страните, предшестващи и последващи сключването на
последния. Този принцип, отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и
следващият се от тази норма правен режим на тълкуване на двустранните
договори, е възприет трайно в съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, четвърто
г. о. и решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС,
второ т. о., решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по описа на
4
ВКС, второ г. о., Решение № 734 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 381/2024 г. на 4
гр.о., ВКС, Решение № 50116/ 18.10.2022 г. по т.д.№ 1247/ 2021 г., І т.о. на
ВКС.
Съдът прилагайки горните правила за тълкуване към сключеното между
страните споразумение от 01.03.2024 г. достига до извода, че всъщност с него
страните са целели да уредят отношения по договор за заем по см. на чл. 240
ЗЗД за сума в размер на 31350 лева. Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, той се счита за сключен в момента, когато въз
основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя. За да
възникне претендираното от ищеца субективно материално право следва
между страните да е постигнато съгласие за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и същата реално да е предадена,
със задължение на заемателя да я върне , като в конкретния случай следва да
се върне на трето лице - банка ОББ АД. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на
заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател. В конкретния
случай в процесното споразумение е посочено, че сумата от 31350 лева е
получена от ответника Р., като по делото безспорно е установено, че тази сума
е отпусната в заем на ищеца по договор за потребителски кредит сключен с
ОББ АД. Процесното споразумение представлява частен документ и не се
ползва с обвързваща съда формална доказателства сила. При оспорване
верността на отразените в частен документ обстоятелства не се открива
производство по установяване на истинността му по смисъла на чл. 193, ал.1
ГПК, тъй като преценката на съда за верността на съдържащите се в него
изявления се основава на всички доказателства по делото. Разписката,
издадена от заемополучателя за получаване от заемодателя сума съставлява
частен свидетелстващ документ. Тя се предоставя от длъжника на кредитора и
доказва получаването на сумата. В нея издателят на документа удостоверява
неизгодни за него факти, поради което има сила на извънсъдебно признание и
важи срещу своя издател. Издателят на разписката може да оспори
формалната й доказателствена сила чрез възражение, че документа (подписа
и/или съдържанието му) не са автентични, т.е. подправени са; може да оспори
валидността на волеизявлението си поради пороци на волята (грешка,
насилие, измама) или да опровергае съдържанието на разписката като докаже,
че направеното в нея изявление е симулативно (така и Решение № 243 от
14.01.2019 по гр.д. 269/2018 на Четвърто гр.о., ВКС). В конкретния случай, в
преклузивния за това срок (с отговора на исковата молба) ответникът Р. е
оспорил съдържанието на споразумението от 01.03.2024 г., в частта, в която е
заявено, че е получил сума в размер на 31350 лева, в която част
споразумението има характера на разписка за получена сума. Посочено е, че
5
това изявление е направено с цел отново да се съберат с ищеца, т.е. същото е
симулативно.
От целокупния събран по делото доказателствен материал не се установи
действително на ответника да е предадена от ищеца сума в размер на 31350
лева. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
изявлението на ответника за получаване на сумата съответства на обективната
действителност. От представеното по делото кредитно досие на ищеца С. не се
установи след отпускане на заемната сума от банката същата да е изтеглена, за
да може да бъде предадена на ответника, не се установява също така да е
предадена на ответника чрез прехвърляне на средства по негова банкова
сметка. От събраните по делото доказателства не се установи, че ответникът е
разполагал с банкова карта издадена за обслужване на сметка на С., като
ноторно известно е, че при издаване банковата карта и ПИН кодът към нея се
представят единствено на картодържателя. По делото не се събра нито едно
доказателство, от което може да се направи извод, че сумата действително е
била предадена на ответника. Ето защо съдът намира, че в случая
съдържанието на процесното споразумение от 01.03.2024 г. в частта, в която е
посочено, че ответника Р. е получил сума в размер на 31350 лева е
опровергано. Самият ищец С. по реда на чл. 176 ГПК заяви, че с част от
отпусната сума е рефинансирала друг заем и останалата сума била в размер на
20 000 лева, която изтеглила. От приетите извлечения по сметка изготвени от
ОББ АД, обаче не се установява сума в размер на 20 000 лева да е теглена.
Поради което не следва да се приеме, че е налице валидно възникнала
облигационна връзка между страните по договор за заем, по което
правоотношение да се търси връщане.
За пълнота на изложението следа да се посочи, че закупуването на вещи и
техника и предаването на същите на ответника не е равнозначно на предаване
на парична сума. Не е равнозначно на предаване на парични средства
извършването на подобрения в неговото жилище. Дори това фактическо
разместване да води до неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на
друго, различен е редът, по който ищецът може да търси защита на правата си.
Съдът е длъжен да се произнесе по исковата претенция съобразно заявеното с
исковата молба основание, като в конкретния случай иска се основава на
съществуващо между страните правоотношение по договор от 01.03.2024 г. за
предоставяне на парична сума, която се установи, че не е предоставена на
ответника, респ. неоснователна се явява претенцията за нейното връщане.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявената искова претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника се дължи присъждане на разноски. Ето защо в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лева - възнаграждение за
един адвокат, доколкото искането за присъждането им е своевременно
заявено, като са представени доказателства, че същите са реално сторени -
договор за правна защита и съдействие- л. 17 от делото.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. С. ЕГН: ********** срещу Г. М. Р.
ЕГН:********** иск, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, за
установяване, че ответникът Р. дължи на С. сумата в размер на 25 000 лв., на
основание споразумение от 01.03.2024г. за предоставяне на парична сума от
31350 лева, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба-
31.07.2024г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 394 от 05.08.2024г. по чл. 410 ГПК по частно гр. д. № 620/2024
г. на Районен съд - Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Д. С. ЕГН: ********** от гр.
Панагюрище, ул. “Отец Паисий” № 10 да заплати на Г. М. Р. ЕГН:**********,
с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 2 сума в размер на 1500 лв. -
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7