№ 272
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235000600168 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - гражданският ищец - М. Ф., редовно призован чрез Т.
на Н. - П., изпраща процесуален представител Б. К. – старши юрисконсулт в
отдел "О." при Т. на Н . - П., за което днес представя надлежно пълномощно.
ПОДСЪДИМИЯТ К. М. Ф. се явява лично и с адв. П. А., редовно
упълномощен от по-рано.
Не се явява назначеният в хода на първоинстанционното производство
резервен защитник на подсъдимия – адв. Д. М., редовно призован. От същия
по делото е постъпила молба, с която уведомява съда, че няма възможност да
се яви в днешното съдебно заседание по лични причини.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не поддържам протеста. Нямам отводи към съдебния
състав. Нямам и доказателствени искания.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Поддържам нашата така подадена жалба. Нямам
отводи. Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Няма да правя отводи. Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Ф.: Нямам отводи и нови искания.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на
други доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, както вече казах преди даването на
ход по същество, не поддържам протеста и това е така, защото считам, че при
този обем от доказателства, който очевидно няма как да бъде разширен, е
невъзможно да бъде обоснована тезата за нечие виновно поведение.
Престъпление безспорно има, но то не може да бъде свързано с
авторството, поне според мен, на конкретно лице. В тази връзка считам, че
мотивите на първата инстанция са коректни, правно издържани и
съответстващи на обективната обстановка. Длъжен съм, разбира се, с оглед
нехарактерната позиция на един представител на прокуратурата, да обоснова
кои са според мен пречките за изграждане на извод за нечие виновно
поведение. Те могат да бъда групирани в две насоки. Едната е механизмът на
функциониране на самото юридическо лице, във връзка с чиято търговска
дейност е прието, че има извършено престъпление срещу финансовата
система и по отношение на което е установено, че няколко лица имат
причастност към неговото функциониране.
Касае се за четирима съдружници и за един управител. Доколко за
двамата от съдружниците, а именно И. и С., до известна степен е установено,
че се занимават предимно с технически въпроси, не така стои въпросът с
подсъдимият и с управителя на дружеството и друг съдружник – Т.. Следва да
2
се отбележи, че нито едно от тези лица не е с фиктивна обвързаност по
отношение на дружеството, а реално изпълнява своите ангажименти към него.
Втората по-важна група обстоятелства, обаче, които препятстват у мен
да бъде формирано убеждение за възможност да бъде доказано виновно
поведение на подсъдимия Ф., е свързано с отсъствието на каквато и да е следа
по делото на порочните документи, а именно фактурите, за които се твърди,
че са дали основа в дневниците за покупки на „Н.“ ООД, за да бъдат
включени фантомни сделки и оттам неправомерно да бъде ползван данъчен
кредит, с цел реформиране на действителния размер на данъчните задължения
на търговеца.
При условие, че отсъстват въобще, било в оригинал, било в някакъв вид
като копия на тези фактури по делото, сме изправени пред две еднакво
възможни хипотези. Едната е, че все пак е имало някакъв материален носител,
който е съществувал, но не е открит по делото, т.е. материален носител, в
който са инкорпорирани тези фактури във вид на обичайни книжа и другата е
дали въобще такъв е съществувал, което е напълно възможна хипотеза. Тоест,
единствено само като номерация да са включени тези фактури в дневниците
за покупки, без въобще да е съществувал подобен материален носител във
вид на документи, на самите фактури. Тази хипотеза е напълно възможна с
оглед на това, че самите фактури не са открити и ако сме изправени пред
подобна хипотеза, а тя няма как да бъде оборена, че въобще не са
съществували подобни документи, а само са описани по някакъв начин в
дневниците за покупки, то цялата фактическа обстановка, която е описана в
обвинителния акт и затова как фактурите са предавани от подсъдимия на
счетоводителя за тяхното отразяване в съответните регистри, а оттам –
впоследствие и в справката-декларация по ЗДДС, представлява единствено и
само едно предположение и нищо повече.
Ако пак сме изправени пред напълно възможния вариант - без да
съществуват сами по себе си като вид документ тези фактури, а само да са
описани като номера и евентуален предмет в дневниците за покупки, то
тогава възниква въпросът каква е ролята на счетоводителя, защото очевидно
е, че няма как да се приеме, че по отношение на него, тоест чрез него, е
осъществено посредствено извършителство, тоест ползването му като
инструмент, щом е включвал в дневниците за покупки и документи, които
3
реално не съществуват. Реално погледнато, тогава описанието на
фактическите действия по предаване на фактури също стават очевидно
невъзможни. И тези две хипотези са еднакво възможни в процентно
отношение, именно поради липсата на документите. Нещо повече, логиката
на подобен тип проблеми с фантомни сделки винаги сочи, че когато
данъчните органи се ориентират към изследването на действителността на
дадени сделки, съответният ревизиран търговец прави всичко възможно да
установи съществуването на подобни сделки.
Винаги, поне в досегашната ми кариера като прокурор, са били
представяни документи, най-малкото във вид на фактури, в които са описани
някакви сделки, било то действителни или не, с които се прави опит да се
защити тезата, че сме изправени пред действителни сделки. Защото най-
лесният начин да бъдеш уязвен като участник във фиктивни търговски
операции, от гледна точка на административното данъчно производство, е да
не представиш никакви документи.
Затова за мен подобно поведение е абсолютно неразбираемо, ако
подобни документи въобще са съществували. Напротив, логиката на
отсъствие на тези документи, в какъвто и да е вид, поставя като напълно
легитимна именно тази възможност, че въобще такива фактури няма
издадени, а те единствено са описани. И тъй като тази хипотеза няма как да
бъде оборена, вие сами разбирате, че това съмнение прави кардинална
промяна върху възможната фактическа обстановка.
Но нека да разгледаме тогава перспективата, все пак ако приемем, че
действително е имало издадени фактури, макар и с проблемно, от гледна
точка на действителността им съдържание и че те действително са били
представени от подсъдимия на счетоводителя за тяхното отразяване в
данъчните регистри, а в впоследствие като резултат - в справките-декларации.
В тази връзка тезата на изготвилия протеста прокурор, а и на актосъставителя
е, че видите ли, няма как да се твърди отсъствие на умисъл у Ф. за
фиктивността на тези доставки, при условие, че сам той е участвал в тяхното
сключване, респективно – организиране. Това е така, но при условие, че
бяхме изправени пред наличие на документите и в тях като участник в
операцията, тоест като страна на дружеството „Н.“ ООД фигурира
подсъдимият, но това не е така. Тоест, отново навлизаме в сферата на
4
предположенията. А нима е невъзможно някой друг от съдружниците или пък
самият управител да е участник и да е описал като представител на
търговското дружество самата фактура и тя единствено като приносител да е
била представена от подсъдимия на счетоводителя. То очевидно тогава
подсъдимият няма как да бъде третиран като участник в сключването на
сделките, тъй като очевидно не той е представлявал, при сключването на тези
сделки, търговското дружество. И отново опираме в сферата на
предположенията. Липсват документи, тоест, ние не знаем, ако те все пак са
съществували, кой е представлявал ревизираното юридическо лице и ние да
предполагаме, че от възможните представители не е не управителят, а точно
подсъдимият.
От подобен тип множество предположения, поне според мен, няма как
да бъде изградено едно обективно обвинение. Би могло да се стигне до
сферата на логични изводи единствено и само, ако по делото беше
установено, че единственият субект, който реално е ангажиран с цялата
дейност на дружеството, е подсъдимият, но това не е така. Има и други лица,
които по никакъв начин не са фиктивни участници в дейността на търговеца,
включително и самият управител.
Тоест, според мен е абсолютно прав първоинстанционният съд в своя
извод, че отсъствието на сведения за съдържанието на документите ни
поставя под невъзможност да приемем, че в тях е обусловен като
представител на дружеството и респективно знае за тяхното съдържание
именно подсъдимият, за да се формира знание у него, че пренасяйки тези
документи, той е знаел, че се касае за фиктивни, респективно фантомни
доставки, защото напълно възможно е той да е бил само приносител, но не и
да е участвал във формирането на тези търговски отношения. Именно това са
и моите разбирания, с които съм солидарен, макар много по-детайлно, с
казаното от първата инстанция, че не са налице нужните предпоставки да
бъде обосновано по един абсолютно обективен и убедителен начин виновно
поведение от страна на подсъдимия.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
присъда, с която да намерите присъдата, постановена на 28.01.2022 г. като
неправилна и незаконосъобразна поради мотивите, подробно изложените в
подадената от Т. на Н. - П. жалба и да се уважи гражданският иск.
5
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, господин прокурор, колега,
госпожо секретар, моля първоинстанционният съд да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Присъединявам се изцяло към защитната си теза, дадена на първа инстанция.
Ще поставя само няколко акцента върху случващото се. Първо, се
присъединявам изцяло към казаното от представителя на Апелативна
прокуратура - Пловдив.
Второ, преди да започне досъдебното производство аз самият бях
подложен на уникален натиск от стана на управителя на дружеството – Т., с
цел продажба на дружествени дялове и преобразуването на дружество с
ограничена отговорност „Н.“ в еднолично такова. Съвсем правилно аз спрях
процедурата, тъй като разговарях с Ф. и го попитах защо е тази скорост, какво
се цели, какво се върши в момента. Той нямаше представа. Аз спрях
процедурата до изясняване. Изясни се, преди аз да успея да изясня, с
досъдебното производство. Досъдебното производство от своя страна беше
стартирано по един безкрайно погрешен начин, а именно срещу К. Ф. като
едноличен собственик и управител на „Н.“ ЕООД – дружество, което никога
не е съществувало в правния мир и до ден-днешен – просто процедурата по
продажбата на дружеството е блокирана и така си стои, предполагам, не съм
проверявал.
Оттам насетне, поведението на Т. и Г., Г. е представлявал дружеството
без никаква представителна власт в качеството си на счетоводител. Никога не
е бил назначаван по трудов, граждански договор или какъвто и да е било, от
никой от четиримата съдружници на „Н.“ ООД – той го потвърди в съдебна
зала, тъй като потвърди още няколко, минимум две инкриминирани деяния,
извършени от него, а именно неправомерно използване на електронния
подпис пред Н. на съпругата си и второто беше, че никога не е декларирал
доходите си от „Н.“, с което безспорно ощетява фиска самият той.
Поведението на Г. и близостта му с управителя Т. се доказва и от
обстоятелствата, от доказателствата, събрани по настоящото производство на
първа инстанция, а и на досъдебната фаза, има ги по делото, че парите -
последните пари, които са били налични в банковата сметка на дружеството,
са изтеглени от Т.. Те са изтеглени от Т., като не са разпределени по никакъв
начин на останалите съдружници. Просто човекът си е взел парите, явно
6
вярвайки, че те са си негови.
Така че, в сферата на предположенията, не мога да кажа Т. и Г. правили
са нещо или не, но факт е, че Т. взема десетки хиляди лева от банковата
сметка на дружеството, като отказва да ги декларира както пред Н., така и
пред съдружниците си. С оглед на това, моля още веднъж уважаемият съд да
потвърди присъдата на първоинстанционния съд, благодаря Ви.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Ф. (за лична защита): Съгласен съм с адвоката ми,
няма какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К. Ф.: Да бъде потвърдена
присъдата на първата инстанция.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 13:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7