№ 2221
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100502820 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. У. и К. П. У. срещу Решение №
328/09.01.2023 г., постановено по гр. дело № 38903/2022 г. по описа на Софийски районен
-ти
съд, 117 състав, с което са отхвърлени исковете, предявени от Н. и К. П. У.и срещу П. П.
У. за заплащане на месечни издръжка от по 177,50 лв., считано от 19.07.2022 г. при
условията на чл. 144 СК. Във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на
материалния закон, поради което е неправилно, като са изложени съображения.
Въззивниците молят да се отмени решението и да се постанови друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, като на основание чл. 144, вр. чл. 143, ал. 2 СК, бъде
осъден П. П. У. да заплаща на Н. П. У. и К. П. У., месечни издръжки в размер на по 177.50
лв. на всяка от въззивниците, считано от датата на подаване на исковата молба до срока на
обучението на всяка от тях във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25
годишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна вноска до
окончателното й плащане, както и да се присъдят на ищците разноски за адвокатско
възнаграджение.
Въззиваемият П. П. У., чрез особен представител, оспорва жалбата и моли решението
на първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Искът, предявен от Н. П. У. и К. П. У. срещу П. П. У. пред първата инстанция, е за
издръжки в размер на по 177,50 лв. на всяка от ищците, считано от 19.07.2022 г. месечно, на
основание чл. 144 СК. Ищците са претендирали и законната лихва, на основание чл. 146, ал.
1, изр. 2 от СК.
С Решение № 328/09.01.2023 г., постановено по гр. дело № 38903/2022 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 117 състав, са отхвърлени изцяло предявените искове за
заплащане на месечни издръжки от по 177.50 лв., считано от 19.07.2022 г. при условията на
чл. 144 СК.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че липсват каквито и да е фактически
констатации на първоинстанционния съд относно имущественото състояние на бащата на
въззивниците, мотивирали го да постанови обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е
взел предвид многократно излаганите доводи, подкрепени от писмени доказателства, че
ответникът по иска разполага с имущество, от което да се издържа. Сочи се, че не са
обсъдени, съответно не са изложени от СРС никакви доводи, по каква причина не цени
обстоятелството, че П. П. У. притежава недвижим имот - апартамент, находящ се в град
София, ул. “*******, съгласно представен към исковата молба нотариален акт, предоставен
му за лично ползване, съгласно препис от Решение по гр.дело № 34652/2016 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, III-то Гражданско отделение, 80 състав, влязло в сила на
05.12.2016 г.
Излага се, че аргументите на процесуалния представител на ответника, че същият
явно не обитава семейното жилище, тъй като призовките до него са върнати в цялост,
допълнително потвърждават тезата на ищците, че техният баща има имущество, което не
ползва и не служи за задоволяване на неговите ежедневни нужни за съществуване, а точно
обратното, след като не живее в семейното жилище, очевидно то не му е необходимо и няма
пречка то да бъде отдавано от под наем от него или продадено (в това число прехвърлено на
децата), за да се покриват нуждите на дъщерите му от средства за образование за срока на
обучението им във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна
възраст на всяка от тях и това може да стане без особени затруднения за самия него, ако
проявява поне елементарна загриженост за дъщерите си, а не се е дезинтересирал от тях.
Твърди се, че не е верен изводът на СРС, че от положително решение не би имало
полза поради явна невъзможност сумите (за издръжка) да се съберат, защото ответникът
разполага със собственост, а в случаите за задължения за издръжка отпада
несеквестируемостта на жилището, дори и то да е единствено, по смисъла на чл.445 ал.2 от
ГПК.
2
Отделно от това се твърди, че са налице са и нови обстоятелства след подаване
исковата молба вх.№ 150609 от 19.07.2022 г. от Н. П. У. и К. П. У., а именно подаване на
искова молба за делба на описания по-горе апартамент от майката на ищците и
съсобственик Е.Н. П., въз основа на която е образувано гр.д.62115/2022 по описа на СРС,
138 състав, като се излага, че при продажбата на имота на публична продан, което е способ
за ликвидиране на собствеността, необходимите суми за издръжка могат да бъдат събрани
от стойността на дела на баща им.
Настоящият съд намира изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя, от
когото се търси издръжка.
В настоящия случай, видно от представените пред първата инстанция писмени
доказателства, въззивниците /ищци в производството пред СРС/ са пълнолетни, като и двете
продължават образованието си във Великобритания – Н. П. е студентка в Университет
Суонзи, като е започнала обучението си на 21.09.2020 г. и се очаква да завърши на
07.06.2024 г., а К. П. следва в Колеж Ъксбридж и колеж Хароу, като е записана за обучение
на 01.09.2021 г. и се очаква да завърши на 09.06.2023 г.
Същевременно обаче, не е установено по никакъв начин, че въззиваемият реализира
доходи, които да задоволяват неговите нужди, както и че има възможност да заплаща
търсените от въззивниците издръжки, които да покрият, освен нуждите им от средства за
съществуване, и потребностите им във връзка с обучението им във Великобритания.
Горното обстоятелство се доказва от направените служебни справки по делото в
производството пред СРС, в които е отразено, че последният договор, по който е бил нает
ответникът, е прекратен на 15.10.2018г. и ответникът няма доходи. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е преценил липсата на възможност на ответника да дава
издръжка, с което не е изпълнено последното условие на чл.144 от СК, за да бъде уважен
предявеният иск.
Твърденията във въззивната жалба относно ползването на семейното жилище в гр.
София, представляващо апартамент № 13, находящ се в град София, ул. “*******,
противоречат на изложеното в исковата молба, доколкото ищците от една страна сочат в
исковата молба, че ответникът ползва семейното жилище, поради което няма разходи за
наем, от друга страна сочат във въззивната жалба, че същият не ползва този апартамент за
задоволяване на неговите нужди, поради което може да бъде отдаван под наем с цел
осигуряване на доходи и съответно средства за издръжка на дъщерите му. Също така, видно
3
и от депозирания с въззивната жалба препис от искова молба с вх.№ 249109/16.11.2022г., по
повод на която е започнало делбено производство по искане на бившата съпруга на
ответника, в нея се твърди на стр. 2, че: „Доколкото процесният имот се ползва изцяло от
ответника“ се предявяват претенции към него на основание чл. 31 ЗС за заплащане на
обезщетение за ползваните ид.части на бившата му съпруга.
От друга страна тъй като семейното жилище след прекратяване на брака между
родителите на ищците е останало в режим на обикновена съсобственост, не е налице
възможност ответникът да взема еднолични решения относно разпореждането или
ползването на имота, както продажба, така отдаването му под наем, като възможен източник
на доходи. Освен това, изходът от заведеното делбено производство по отношение на
семейното жилище е бъдещо несигурно събитие с неясен срок и резултат, което не би могло
да гарантира осигуряване на необходимите средства за претендираната от ищците издръжка
понастоящем.
Предвид горното се налага извод, че правилно първоинстанционният съд отхвърлил
претенциите на ищцците за заплащане на издръжки, тъй като в хода на процеса пред СРС не
е доказано наличие на предпоставките за уважаване на предявените искове. От събраните
доказателства пред първа инстанция не е установено по безспорен начин, че ответникът
разполага с постоянен месечен доход или други средства, необходими за поддържане на
среден стандарт на живот и задоволяване на ежедневните нужди за съществуване, което
обуславя правилния извод на съда, че търсената от ищците издръжка не може да се
предоставя от ответника без особени затруднения. Ищците, не са доказали че ответникът
реализира доходи, които позволяват възможността на родителя за даване на издръжка, тъй
като тези възможности следва да бъдат винаги обективни и конкретни и не може да почиват
на предположения и очаквания за финансовите възможности на ответника и че същият без
затруднения може да заплаща претендирания размер на издръжка на своите пълнолетни
дъщери.
Възможностите на родителя да заплаща издръжка на пълнолетните деца с оглед на
чл. 144 от СК предпоставят по-широки материални възможности на този родител, но същите
следва да са реални и обективно да съществуват и не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст, професия, а с оглед на реализираните доходи и печалба и то в
такъв размер, че доставянето на издръжка на пълнолетните си деца да не затруднява
родителя да я дава и да го постави в невъзможност да осигурява своята издръжка за
нормално съществуване. Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага
финансово своите навършили пълнолетие деца при получаване на по-добро образование и в
тази връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и поделяне на разноските
за образование с другия родител и принципно добрата инвестиция за всеки родител да
вложи средства именно в доброто образование на децата си, юридическото задължение,
скрепено с правна принуда за родителя да издържа пълнолетните си деца, ако те
продължават образованието си, възниква с оглед на чл. 144 от СК само ако това не създава
особено затруднение за него и какъвто не е настоящият случай. В този смисъл Решение №
4
199/17.05.2011 г. по гр. дело № 944/2010г., ГК III ГО на ВКС, докладчик съдията Л.Б.,
Решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 1269/2010 г., ГК, IV ГО на ВКС, докладчик
съдията А.Б. и Решение № 273 от 17.10.2011 г. по гр. дело № 1694/2010 г. ГК, III ГО на
ВКС, докладчик съдията М.И.. Родителят може да дава издръжка без особени затруднения
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно
дете.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради
което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се
съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия
на живот понастоящем.
Издръжката по чл. 144 СК не е безусловна и даването й не трябва да създава особено
затруднение за родителя, т. е. присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се дете (в
случая деца), се съпровожда при всички случаи с преценка на обстоятелството дали
плащането няма да създаде особени затруднения за родителя. След като ответникът не е
установено да притежава доходи, то безспорно даването на издръжка би създало особени
затруднения за него. Този факт е достатъчен и определящ, за да се направи извод, че
предявеният иск е неоснователен.
Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно.
Доводите в жалбата са неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал
невъзможността на ответника да заплаща претендираните размери на търсените издръжки.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от въззивния съд.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
ангажираните и относими към спора доказателства. Задължението на родителя към
пълнолетното дете /деца/ не е безусловно, каквото е задължението му да заплаща издръжка
на ненавършило пълнолетие дете /деца/.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивниците нямат право на разноски, а и същите не
претендират такива.
Въззиваемият в случая се представлява от особен представител, като въззивниците
независимо от изхода на делото не следва да бъдат осъждани да заплащат държавна такса за
въззивната си жалба, както и за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за особен
представител, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - по искове за издръжка, като съгласно чл.
83, ал. 3 ГПК в този случай разноските по производството се плащат от сумите, предвидени
от бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 328/09.01.2023 г., постановено по гр. дело №
-ти
38903/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6