РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120202816 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "ГНЕЗДО 2023" ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. М.
С. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 774305- F771612/19.06.2024 г.,
издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фисклен контрол“, с което на дружеството
жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1200 лв. за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се излагат доводи за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорност, твърди се че не е извършено нарушение.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв. .... от АК-Бургас, която оспорва наказателното постановление. По
същество се иска отмяна на процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Административнонаказаващия орган се представлява от юрисконсулт Чолакова,
която оспорва жалбата и счита, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.24 год., в 21:30 часа, от страна на служители на НАП, сред които бил и
св. М. Н. М., била извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.
41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Кеци", находящ се в гр. Бургас, ул. „Хаджи Димитър"
№16, стопанисван от „ГНЕЗДО 2023" ЕООД с ЕИК *********. По време на проверката
присъствали служители в заведението, които били украйнски граждани, като
сервитьорката говорила български език. При проверката не били представени кочанът
с касови бележки съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н - 18/ 13.12.2006
г. на МФ, за монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел "ZIT
В30" с ИН на ФУ: ZI013413 и ИН на ФП: 64013413, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4679843, както и паспорта на фискалното устройство, свидетелство
за регистрацията му и други документи.
На 05.06.2024 г. по седалище на наказващия орган се явил представител на
дружеството и в негово присъствие бил съставен на дружеството АУАН F771612, в
който констатираното било квалифицирано, като нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба
Н - 18/13.12.2006 г. на МФ- актосъставителят преценил, че в обекта не се съхранява
кочан с аксови бележки, като за останалите документи били съставени отделни актове.
Актът бил предявен и връчен на представителя на дружеството, който го подписал,
като записал, че барамът „не познава къде се намира в обекта“.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган - Началник на Отдел "Оперативни дейности"
Бургас, издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност на дружеството-
жалбоподател е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, издадена от МФ.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. При направения анализ и оценка на
показанията на свидетеля на наказващия орган, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелят с достатъчна конкретика описва обстоятелствата около
извършената проверка в обекта, като с показанията си потвърждава резултатите от нея,
касаещи липсата на съхраняван в обекта кочан с касови бележки, тъй като не е
представен. Следва да се посочи, че показанията на св...... не допринасят особено за
изясняване на обективната истина. На първо място, от показанията на .... става ясно, че
не през цялото време е чувал какво обсъждат контролните органи с другите служители
в обекта. На второ място, заявеното от св. ..., че контролните органи й казали, че може
по-късно да представи документите не влиза в колизия с преценката, че същите не се
съхраняват в обекта в конкретния момент.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
2
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Непосочването на чл. 118 от ЗДДС в обжалваното постановление не представлява
съществено нарушение, тъй като е посочен нормативният акт по неговото прилагане
по смисъла на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно- Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Не съставлява и процесуално нарушение обстоятелството, че АНО бил издал
постановлението преди изтичането на 14-дневния срок, в който жалбоподателят може
да поиска сключването на споразумение. Сключването на споразумение предполага
съгласие и на жалбоподателя, и на АНО за това. След като е издадено постановление,
очевидно е манифестирана липса на воля от страна на АНО
административнонаказателното производство да приключи по този ред.
Без значение е и обстоятелството, че проверката е продължила след работното
време на обекта, като очевидно проверяващите са дали възможност на служителите да
се свържат с няколко лица, за да може да се установят всички релевантни
обстоятелства. В този смисъл, продължаването на проверката е било с цел гарантиране
правата на субекта, а не обратното.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл.
35, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че
кочанът с касови бележки се съхранява в търговския обект, който съгласно ал. 2 следва
да е прошнурован и прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава
касова бележка от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.
В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 25.05.2024 г. около
21. 30 часа в търговския обект – ресторант „Кеци“, стопанисван от жалбоподателя, не
се е съхранявал кочан с касови бележки въпреки че в последния е било налично
въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство, с което обективната
съставомерност на нарушението е изпълнена. Това се установява както от показанията
на свидетеля М. М., така и от протокола за извършена проверка.
Логично е да се приеме, че след като един документ не е представен на
котролните органи при проверка, то този документ не се намира в обекта, т.е. не се
съхранява в него. Приемането на противното означава, че субектите може да отказват
да представят необходимите документи, които следва да съхраняват, и едва след
няколко дни да ги представят под предлог, че всъщност те са си били в обекта.
Съдът не споделя доводът на защитата, че едва ли не, никой от служителите не
бил разбрал какво се изисква да бъда представено. Очевидно е, че контролните органи
са комуникирали достатъчно добре със служителите, като дори е налице декларация на
3
л. 39 от сервитьорката Анилина, в която е записано, че при разговор с .... (бивша
управителка по думите на св. ... се установило, че част от исканите от проверяващите
документи, включително и кочана с касови бележки, се намирали в счетоводството на
дружеството, а не в обекта.
С оглед изложеното, съдът намира за правилен изводът на проверяващите, че
действително при проверката в обекта не се е съхранявал кочан с касови бележки.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не
следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като
липсват обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното от обичайното. Нещо повече, констатирана е липсата на множество
изискуеми по закон документи в обекта.
С оглед посоченото по отношение на маловажността, съдът намира, че правилно
АНо е индивидуализирал имуществената санкция в размер, малко над минималния, а
именно- 1200 лева.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 774305- F771612/19.06.2024 г.,
издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фисклен контрол“, с което на "ГНЕЗДО 2023" ЕООД с
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1200 лв. за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
ОСЪЖДА "ГНЕЗДО 2023" ЕООД с ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5