№ 1640
гр. София, 23.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501695 по описа за 2022 година
С решение № 104 от 8.04.2022 г., ОС Перник, по гр.д. № 187/22 г., оставя без
разглеждане жалба, в частта й подадена от Р. Г. Р., срещу постановление за
възлагане на недвижим имот от 5.01.2022 г. по изп.д. № 1168/21 г. на ЧСИ С.
Б..
Срещу решението в тази му част е постъпила жалба от Р. Г. Р.. Твърди, че
тълкувателното решение, на което се е позовал съда е неотносимо. Намира
легитимацията на страните за необоснована, както и че не е извършен пълен
контрол за несеквестируемост и защита на правото на собственост на
длъжника. Намира решението за неясно и немотивирано.
Ответните страни „УниКредит Булбанк“ АД и „Дока България“ ЕООД не
са взели становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото
намира следното:
Пред ЧСИ С. Б. е образувано изп.д. № 1168/21 г., по искане на
„УниКредит Булбанк“ АД въз основа на изпълнителен лист от 3.11.2020 г.
срещу длъжниците Ю. Ц. С. и М.М. С., които са получили кредит от банката-
взискател, и за който са учредили в полза на последната договорна ипотека с
н.а. № 195 от 29.11.2012 г. Няма спор, че на 21.04.2014 г. длъжниците са
дарили ипотекирания имот на Р. Г. Р..
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
1
изводи:
Постъпилата жалба е била насочена срещу постановлението за възлагане
на недвижими имот. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника, ако той твърди, че наддаването
при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателката Р.Р.
е ипотекарен длъжник, тъй като е собственик на имот, върху който тежи
ипотека за чужд дълг. В разглеждания казус е ирелевантно, че собствеността
върху имота е придобита от Р. по дарение и след учредяване на ипотеката – тя
е придобила качеството ипотекарен длъжник, тъй като тежестта следва вещта.
Приложимо е Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. №
4/2017 г., ОСГТК на ВКС, в което е прието следното: „В материалното
отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес той
трябва да е страна, защото търпи принудата. Той разполага с всички средства
за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. Той не може да
бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното дело други способи
може да се осъществяват срещу главния длъжник. Обективното материално
право му дава и всички възражения, с които разполага главният длъжник - чл.
151 ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и
за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 ГПК,
дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да е
издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се
ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния
процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното
изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е
дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от
закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението,
при което той се признава за страна в изпълнителния процес.“.
При съблюдаване на тези разяснение, в случая следва да се приложи т. 2
от тълкувателното решение, като се приеме, че Р., доколкото е собственик на
имот, обезпечаващ чужд дълг поради наложена ипотека (в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество), има процесуалното
качество на длъжник в изпълнителното производство. В този смисъл тя има
2
право да атакува постановлението за възлагане по смисъла на чл. 435, ал. 3
ГПК. Жалбата й следва да бъде разгледана по същество. Ето защо решението
на съда, в частта, в която тя е оставена без разглеждане следва да се отмени.
Постъпилата частна жалба е основателна и следва да се уважи.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 104 от 8.04.2022 г., ОС Перник, по гр.д. № 187/22 г., в
частта, в която се оставя без разглеждане жалба, в частта й подадена от Р.
Г. Р..
ВРЪЩА преписката на ОС Перник за произнасяне по същество по
жалбата и в частта, подадена от Р. Г. Р..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3