Решение по адм. дело №774/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

 

Образувано е по жалба на К. Л. И. с адрес***, [улица], ***, против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2780/01.09.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0072/16.09.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. Жалбоподателката излага доводи, че по силата на нотариално завещание на майка ѝ не притежава никакви имоти и цялата сума от 20 000 лв. била преведена на сина ѝ Д. Й.. Сочи, че тя и съпругът ѝ страдат от редица заболявания. По тези мотиви, поддържани от нея лично в съдебно заседание, се иска от съда да отмени процесната заповед и да ѝ се отпусне помощ за отопление.

Ответникът по жалбата - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, чрез юриск. К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна е безспорно, че К. Л. И. е подала молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2180/20.08.2025 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Горна Оряховица за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2025/2026 г. Във връзка с подадената молба е изготвен социален доклад от 29.08.2025 г., в който е отразено, че е извършена справка в RegiX – АВ – Имотен регистър на 26.08.2025 г., при която е установено, че К. И. е продала поземлен имот на 08.08.2024 г. за сумата от 20 000 лв., надвишаваща 24-кратният размер на основата за подпомагане от 4593,60 лв. Въз основа на това социалният работник е предложил да не бъде отпускана целева помощ.

При тази фактическа обстановка от началник отдел „СЗ“ при ДСП – Горна Оряховица е издадена обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2780/01.09.2025 г., с която е отказал да отпусне претендираната от К. Л. И. социална помощ като са изложени съображения, че молителят не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП – на 08.08.2024 г. госпожа И. е извършила продажба на стойност 20000 лв., като материалният интерес по сделката надвишава 24-кратният размер на основата за подпомагане от 4593,60 лв.

Тази заповед е била оспорена по реда на чл. 81 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 5 от ЗСП пред директора на РДСП – Велико Търново, който с Решение № 04-РД06-0072/16.09.2025 г. я е потвърдил, споделяйки мотивите, изложени в нея. Недоволна от потвърдителното решение на решаващия орган на 19.09.2025 г. К. И. е подала жалба до Административния съд – В. Търново въз основа на която е образувано и настоящото дело.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в адм. преписка, в т.ч. заповед за заместване и доказателства за законоустановено отсъствие на директора на ДСП – Горна Оряховица към 01.09.2025 г., както и представените от жалбоподателката нотариален акт и завещание.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че с оглед становището на оспорващия и изразените в жалбата доводи, се обжалва Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2780/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, а и това е актът, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. посл. от АПК.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган – директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Горна Оряховица /при условията на заместване от началник отдел „СЗ“ поради разрешен платен отпуск на директора/, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от ЗСП, в предвидената от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. Процедурата по издаване на оспорената заповед, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., ЗСП и АПК и при провеждането ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

По съответствието с материалния закон:

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години. Съгласно чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26.

Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е отказано отпускане на целева помощ за отопление е извършването на прехвърляне срещу заплащане на недвижим имот през 2024 г., тоест в рамките на 2-годишния срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП. Това обстоятелство се доказва от представения по делото нотариален акт № 616, т. IV, рег. № 1771, дело № 516/2024 г., съгласно който на 08.08.2024 г. К. Л. И. е продала на Г. И. Н. недвижим имот – дворно място с жилищна сграда, намиращ се в [населено място], за сумата от 20 000 лв., която сума продавачът е получил от пълномощника на купувача изцяло по банков път по банкова сметка с титуляр Д. Г. Й. преди подписването на нотариалния акт. Същевременно не е налице изключението на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП, тъй като стойността на сделката от 20 000 лв. надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26, възлизаща на 4593,60 лв. по силата на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП и Постановление № 328/30.09.2024 г. на Министерски съвет.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че същата не била прехвърляла имот, тъй като не била собственик. От съдържанието на нотариалния акт, който е официален документ с материална доказателствена сила е видно, че жалбоподателката в качеството на продавач се е легитимирала със съответните документи пред нотариуса като собственик на въпросния имот, за да може да бъде сключена сделката. Що се отнася до представеното саморъчно завещание с жалбата, следва да се посочи, че административният съд не решава правни въпроси относно собствеността на имоти. Сделката е сключена по нотариален ред и по делото няма данни, нито твърдения същата да е била обявена за нищожна, да е унищожена или да е развалена.

Неотносимо е възражението на жалбоподателката, че не тя, а синът ѝ бил получил заплащането по сделката, тъй като за целите на социалното подпомагане е без значение мотивите поради които е извършена сделката, размерът на реално получените от продажбата парични средства и начина по който те са изразходвани – основание да бъде отказано отпускането на социална помощ е да е извършено прехвърляне на имот от вида на посочените срещу заплащане, което в случая е налице.

Следователно, жалбоподателката не е имала право на целева помощ за отопление, тъй като за нея не е било изпълнено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Изискването на посочената норма е императивно. След като безспорно е доказано прехвърлянето на недвижим имот от вида на посочените в цитираната разпоредба, правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставянето на исканата помощ.

Поради тези съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2780/01.09.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0072/16.09.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Тъй като от ответника не са претендирани разноски, такива не следва да му се присъждат въпреки изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Л. И. с адрес ***, [улица], ***, против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2780/01.09.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0072/16.09.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.