№ 16662
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110131324 по описа за 2021 година
Ищцата Г. И. П. с ЕГН **********, от гр. С..., чрез адв. М. Д. от САК, с адрес на
кантората: гр. С..., е предявила срещу Ц. И. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Н и И. И. К. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Н, искове за следното:
1. Да се прогласи нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ...
по описа на нотариус Ц.ка Д, рег. № 350 в НК, с район на действие СРС, сключен между
И.В.С. и ответниците Ц. И. К. и И. И. К., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД;
2. Съдът да развали прикрития договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между И.В.С. и
ответниците Ц. И. К. и И. И. К., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 17 от ЗЗД;
3. Да се признае за установено по отношение на ответниците Ц. И. К. и И. И. К., че Г. И. П.
в качеството си на единствен наследник на И.В.С. е собственик на следния недвижим, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с номер ... (четиристотин осемдесет и шест), целият имот с
площ 427 (четиристотин двадесет и седем) кв.м., находящ се в гр. Н...., за който имот
съгласно решение .... на СОС е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) V- ... (пети,
отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и шести), от квартал 197
(сто деветдесет и седми) по плана на гр. Н, местността кв. „К“, целият с площ от 434
(четиристотин тридесет и четири) кв.м., от които 7 (седем) кв.м., придаваеми от улица, като
регулацията не е приложена, при съседи на имота по скица: от две страни- улици, УПИ ...
(шести, отреден за имот с планоснимачен номер седемстотин и девет) и УПИ ... (четири,
отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и седем/, а по скица
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....... по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
1
АГКК, с адрес на имота в гр. София, Столична община, район „Н“, гр. Н, ул. „Две могили“
№ 25, с посочена в документа площ от 440 (четиристотин и четиридесет) кв. м. и с площ,
описана в документ за собственост от 434 (четиристотин тридесет и четири) кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор – няма, номер по предходен план – ...
(четиристотин осемдесет и шест), при съседи: имоти с идентификатори ....709; ....94; ....91;
....487, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 79 (седемдесет и девет) кв.м., състоящо се от: две стаи, кухня-
дневна и сервизно помещение, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и построената в мястото стопанска сграда, със застроена площ от 26,6
(двадесет и шест цяло и шест) кв.м.
Ответниците оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 17 от ЗЗД и чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К..
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е единствен
наследник на И.В.С., който към 02.08.2007г. бил собственик на описания по-горе поземлен
имот с номер ..., с площ 427 кв.м., находящ се в гр. Н...., за който имот съгласно решение ....
на СОС е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) V- ... от квартал 197 по плана на гр. Н,
местността кв. „К“, целият с площ от 434 кв.м., от които 7 кв.м., придаваеми от улица, като
регулацията не е приложена, а по скица поземлен имот с идентификатор ....... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
3/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с посочена в документа площ от 440
кв. м. и с площ, описана в документ за собственост от 434 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), заедно
с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 79 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и построената в мястото стопанска сграда, със застроена площ от 26,6 кв.м.
Ищцата твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ... по описа на
нотариус Ц.ка Д, баща И.В.С. прехвърлил на ответниците собствеността върху описаните
недвижими имоти, като действителната воля на страните била да сключат договор за
прехвърляне на право на собственост върху тях срещу задължение за гледане и издръжка.
Сочи, че заедно с договора за дарение страните по него били подписали и обратно писмо, от
което била видна действителната им воля. Поддържа, че сключеният между баща и
ответниците договор за дарение е привиден, като прикриващ договор за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, поради което на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъдат приложени правилата относно прикритото съглашение. В тази връзка излага
твърдения, че ответниците не са изпълнили поетите от тях договорни задължения да се
грижат за баща и да го издържат в бъдеще, лично или чрез трети лица до края на живота
2
му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил до подписването на
обратното писмо, поради което счита, че са налице предпоставките за разваляне на
прикрития договор. Счита, че след като договорът бъде развален, тя в качеството си на
единствен наследник на прехвърлителя И С по силата на наследствено правоприемство се
явява единствен собственик на процесния недвижим имот. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците Ц. И. К. и И. И. К. са подали отговор на исковата молба, чрез адв. Д. К.-П., с
който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място,
твърдят, че в нотариален акт № .... по описа на нотариус Ц.ка Д, рег. № 350 в НК е отразена
действителната воля на страните по договора, а именно съгласието на И.В.С. да дари на
ответниците процесния недвижим имот и съгласието на последните да приемат дарението,
със запазване безвъзмездно и пожизнено право на ползване на дарителя върху целия имот.
Второ, твърдят, че са полагали грижи за И С и са му осигурявали издръжка за период от
около 10 години до датата на сключване на договора за дарение, в резултат на което между
тях били създадени много близки отношения. Именно поради това със сключения договор за
дарение дарителят е изразил своята благодарност към ответниците, които и след
сключването на договора продължили да полагат грижи за дарителя и да му осигуряват
средства за издръжката му, но изцяло по свое желание, считайки това за свой морален дълг,
а не в изпълнение на договорно или законно задължение. Оспорват твърдението, че заедно с
договора за дарение страните са подписали и обратно писмо. В тази връзка оспорват
автентичността на положените за ответниците в обратното писмо подписи, а евентуално
правят възражение за нищожност на изразеното в обратното писмо съглашение като такова
без предмет, при липса на съгласие и при неспазване на предвидената от закона форма.
Поддържат, че дали се касае за договор за дарение следва да се реши с оглед действителната
обща воля на страните към момента на сключване на договора, а не въз основа на
последващи волеизявления на страните, в това число с оглед на съдържанието на обратното
писмо. В случай, че бъде прието, че между И С и ответниците е бил сключен договор за
прехвърляне на собствеността на процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка,
то договорът имал смесен характер, тъй като прехвърлянето на собствеността не било
единствено срещу престиране на бъдещи грижи и издръжка, а и срещу положените грижи и
дадена издръжка до подписването на нотариалния акт, в която част договорът бил възмезден
и представлявал продажба. Оспорват наличието на основание за разваляне на договора
поради неизпълнение, тъй като са полагали нужните грижи и осигурявали необходимата
издръжка на прехвърлителя както преди сключването на договора, така и след това.
Доколкото е имало неизпълнение, то не било съществено и не по тяхна вина, тъй като за
съвсем кратък период от време преди смъртта на прехвърлителя, ответниците не са имали
достъп до дома му, респ. възможност да престират грижи и гледане. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 30.05.2023г. е открито производство по оспорване на
автентичността на приетото като доказателство обратно писмо относно подписите на Ц. И.
3
К. и И. И. К..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнените експертизи се
установи следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № РНИ21-УГ01-999/27.05.2021г., издадено от
кметство Н, ищцата Г. П. е дъщеря и наследник по закон на И.В.С., починал на 09.10.2018г.
Установи се по делото, че ответниците Ц. и И. К.и са братя и родственици на дарителя С.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... по описа на нотариус Ц.ка Д, на
02.08.2007г. И.В.С. с ЕГН ********** е дарил на Ц. И. К. с ЕГН ********** и И. И. К. с
ЕГН **********, при равни квоти за двамата, процесните по делото недвижими имоти като
дарителят си е запазил безвъзмездно вещното право на ползване върху дарените имоти до
края на живота му. И.В.С. е бил собственик на дарения от него имот по силата на договор за
дарение от 20.12.2006г. от С.Й.С. с ЕГН ********** от гр. София, за което е съставен
нотариален акт № .... от нотариус Б.Я..
По делото е представено сверено копие на обратно писмо от текста на което се установява,
че то е съставено във връзка с договора за дарение, сключен на 02.08.2007г. между бащата на
ищцата и ответниците. Според писмото с този документ И.В.С. декларира действителната
си воля за прехвърляне на притежавания от него процесен недвижим имот на Ц. и И. К.и, а
именно, за грижите, които те са полагали и издръжката, която са му давали „до настоящия
момент“, както и срещу задължението К.и да продължат да гледат и издържат
прехвърлителя, лично или чрез трети лица до края на живота му, като му осигурят нормален
и спокоен живот, какъвто е водил дотогава, докато е жив като е потвърдена волята му за
запазване пожизнено и безвъзмездно на вещното право на ползване върху прехвърления
имот. На 03.08.2007г. с нотариално удостоверяване с рег. № 2433, нотариус Ц.ка Д е
удостоверила верността на преписа на представеното пред нея обратно писмо, който препис
е снела от оригинала. Ищцата е представила удостоверение, издадено от НОИ за пенсията,
която е получавал баща й И С за времето от м. януари 2017г. до м.октомври 2018г., всеки
месеци, като размера й е нараствал от 222, 04 лв. през месец януари 2017г. до 235, 94 лв.
през месец октомври 2018г.
Относно автентичността на подписите на Ц. и И. К.и, положени на обратното писмо е
открито производство по оспорване по чл. 193, ал.2 от ГПК. Във връзка с тезите на страните
са назначени и изпълнени първоначална, повторна и тройна съдебно-почеркови експертизи.
Съгласно първоначалната експертиза, обективирана в протокол № 52 от 17.07.2022г. и
повторната експертиза, обективирана в протокол № 70 от 18.11.2023г., двете изпълнени от
вещото лице Д. В., подписите положени от името на Ц. И. К. и И. И. К. съответно за
декларатор № 2 и декларатор № 3 в обратното писмо, приложено по делото, не са положени
от тях. Съгласно тройната съдебно - почеркова експертиза ответника Ц. И. К. е положил
подписа си за декларатор № 2 в процесното обратно писмо, а И. И. К. е положил подписа си
за декларатор № 3 на същото обратно писмо.
По делото са събрани гласни доказателства, разпитани са свидетели доведени от двете
4
страни.
От показанията на свидетелката А.Р., доведена от ищцата се установява, че тя е познавала
нейния баща И С. През 2006 г. нейното семейство купили къщата, преди това от 1999 г.
живеели там под наем, на втория етаж, а С живеел на първия етаж. Свидетелката го описва
като човек с характер, който нямал финансови възможности. Поради тази причина той не
взел участие в ремонта на покрива на къщата, който бил направен от семейството на
свидетелката. Свидетелката твърди, че С е живял като всеки един пенсионер. Не е живял в
лукс, а само с една пенсия. Според свидетелката повече от година преди да почине С бил на
легло. По това време първо идвал негов приятел - П да му носи хляб, а след това
свидетелката е виждала Д /единият от ответниците/ да му сменя памперсите. Свидетелката
познава и ответниците, тъй като те живеели срещу тях. Виждала е ответниците да докарват
въглища и да помагат на И С, да си говорят с него на двора. Когато И бил на легло, при С е
виждала само Д и П. Д се е грижел за С около 8-9 месеца, докато е бил на легло.
Свидетелката В.Т. доведена от ищцата, също познава И С. В периода 2008-2010г. тя е била
учителка в Н, познава дъщерята на А и по тази причина е ходила у тях. Ходила е често у тях
и в периода от 2010-2012г. Свидетелката е виждала И С по двора, водили са разговори.
Според свидетелката той бил занемарен и миришел, миришело и предверието на къщата.
Етажът също бил занемарен. Свидетелката не познава ответниците и не ги е виждала там.
Свидетелката И К.а е роднина на И С, който й е вуйчо, а ищцата Г. П. й е първа
братовчедка. Свидетелката живее в едно домакинство с ответниците, които са й деца откакто
са родени и до момента. Свидетелката К.а дава показания, че ищцата е живяла в чужбина –
първо в Малта, после в САЩ, а нейният дом и домът на И С се намират един срещу друг и
ги дели една улица. Свидетелката дава показания, че семейството й е поддържало много
близки отношения с И С. Той бил скромен човек, не държал на екстри и на лукс. Пенсията
му била ниска, останал сам преди много години, когато се развел и те му помагали с каквото
могат. Свидетелката И К.а дава показания, че е посещавала имота на И С, носела му храна,
каквато готвела за семейството си. Той също отивал у тях, гледал телевизия със синовете й,
които много уважавал и обичал. Свидетелката твърди, че имотът е дарен без задължения за
издръжка и гледане, за даване на пари, както и че синовете й биха се грижили за вуйчо й и
без това дарение, защото те започнали да му помагат още когато били 14-15 годишни.
Помагали му да нарежат дърва, да прекарат въглища, пазарували му. След като взел
шофьорска книжка, Ц. го карал на лекари и по адвокати. След прехвърлянето на имота, пак
било същото. Те ходели да му зареждат печката, да му купуват лекарства и храна. Те му
осигурили телевизор и печка на ток. Освен това, И се хранел в техния дом постоянно,
откакто останал сам. Той не е казвал какво очаква от семейство К.и, не бил човек с големи
претенции. Последните месеци от живота си И Стоичколи бил на легло, което се дължала на
падане. През този период от време за него се грижели както синът й И., така и братовчед й
Йордан като последният за кратко преди да почине държал С заключен, без свободен достъп
до него от други лица.
Свидетелят В.Л. познава И. и Ц. К.и. Познавал е и И С. Знае, че тримата са били съседи.
5
Знае, че И. и Ц. от 5-6 клас се грижели за И – пазарували му, купували му лекарства,
пренасяли въглищата му, купували фураж за животните. Ц. го водил на доктор. Този
свидетел също дава показания, че дарителят И С водел скромен начин на живот, както и че
поддържал близки отношения със семейството на ответниците.
Свидетелят В.С. живее в близост до дома на И. и Ц. К.и, знае и имота на И С, тъй като
всеки ден минава покрай него, живее там от дете. Свидетелят С познава добре отношенията
между И. и Ц. К.и, и И С защото последният често посещавал магазина в Н, собственост на
този свидетел и споделял, че с И. и Ц. са в много добри отношения, че ще им дари имота си,
както и го е направил в последствие. Свидетелят С дава показания, че И. и Ц. се грижели за
И С като пазарували за него в магазина, а И никога не се е оплаквал от тях, не е споделял да
има някакви претенции.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД:
В тежест на ищцата бе възложено да докаже следните обстоятелства: че между
наследодателя И.В.С. и ответниците е сключен договор за дарение на процесния
недвижим имот, както и че действителната воля на страните, сключили договора, не е за
прехвърляне на имота с дарствено намерение, а срещу насрещно задължение на ответниците
да гледат и издържат прехвърлителя в бъдеще, лично или чрез трети лица до края на живота
му, като му осигурят нормален и спокоен живот; качеството й на наследник по закон на
прехвърлителя.
Ищцата доказа наличието на посочените обстоятелства. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници същата е дъщеря и наследник по закон на И.В.С.. Не се спори
между страните за съставянето на процесния нотариален акт за дарения на недвижим имот
№ ... от нотариус Ц.ка Д, с който И.В.С. е дарил на Ц. И. К. и И. И. К. при равни квоти
процесните имоти: поземлен имот № ..., за който е отреден УПИ V-... от кв. 197 по плана на
гр. Н, с площ от 434 кв.м., находящ се в гр. Н, кв. К, ул. Д..., ведно с първия етаж от
построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, както и построената в мястото
стопанска постройка със застроена площ от 26, 6 кв.м. От представеното по делото обратно
писмо се установи, че действителната воля на страните по договора за дарение е
приобретателите Ц. и И. К.и да придобият правото на собственост върху описаните
недвижими имоти както поради грижите, които те са полагали за прехвърлителя и за
издръжката, която са му давали, така и срещу задължението да продължат да го гледат и
издържат, лично или чрез трети лица до края на живота му, като му осигурят нормален и
спокоен живот, какъвто е водил дотогава, докато е жив, като прехвърлителят е изразил и
желанието си да запази пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху
прехвърления имот. Съдът счита, че разглежданото обратно писмо е автентично като
подписано от Ц. и И. К.и съответно на мястото на декларатор № 2 и декларатор № 3, които с
подписите си са удостоверили и верността на съдържанието му. Макар първоначалната и
повторна експертиза, изготвени от вещото лице В. да съдържат друг извод, а именно, че
подписите за декларатор № 2 и декларатор № 3 не са положени от Ц. и И. К.и, съдът
6
кредитира като вярна тройната съдебно-почеркова експертиза, защото тя е изпълнена след
като вещите лица са изследвали подписите на ответниците в оригинал, положени в
заявление рег. № 917/11.01.2012г. и заявление рег. № 502349/22.05.2012г., подадени в СДВР,
отдел „Български документи за самоличност“ съответно от Ц. К. и И. К. за издаване на
документи за самоличност, което според съда е дало възможност за по-прецизно
сравнително изследване на почерка в подписите и формиране на верни изводи.
Въз основа на заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза съдът приема, че
оспорването на истинността на приетото като доказателство по делото обратно писмо
относно автентичността на подписите на Ц. И. К. и И. И. К. не е доказано. Съдът не споделя
съображенията на ответната страна, че не е ясна датата, на която обратното писмо е
съставено и какъв е неговия предмет, тъй като от съдържанието му може да се направи
обоснован извод, че то се отнася до сключеният между страните договор за дарение от
02.08.2007г. Съдът счита, че това е датата на неговото съставяне, а верността на преписа е
удостоверен от нотариуса на следващия ден – 03.08.2007г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че страните по договора за дарение от
02.08.2007г. са сключили едно привидно съглашение за дарение като едностранен и
безвъзмезден договор, за да прикрият договор за прехвърляне на право на собственост за
положена до момента на сключването му издръжка и за такава, която да се дължи занапред –
лично от приобретателите или чрез други лица. Тъй като съгласно чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
привидните договори са нищожни, този иск следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 17 от ЗЗД.
На ищцата бе възложено да докаже наличието на договор между наследодателя И.В.С. и
ответниците, по силата на който последните са поели задължение да се грижат за първия и
да го издържат; че наследодателят е имал нужда от гледане и издръжка, за което
ответниците са знаели; че наследодателят е изпълнил задължението си по договора;
качеството си на наследник по закон на И.В.С., както и всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е възложено да докажат, че е налице престиране на грижи и
издръжка в пълен обем по време на действието на договора, както и всички факти, на които
основават своите искания или възражения, в това число, че за кратък период от време преди
смъртта на прехвърлителя, ответниците не са имали достъп до дома му, респ. възможност да
престират грижи и гледане.
Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с
едно привидно съглашение, както се установи по делото за процесния договор от
02.08.2007г., прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи, че
договорът сключен с нотариален акт № ... от нотариус Ц.ка Д е валиден, поради което
собствеността на процесните недвижими имоти е преминала върху приобретателите със
7
сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, като длъжници по него се явяват ответниците.
Активно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане е както прехвърлителят, така и неговите
наследници, тъй като при смърт на кредитора-прехвърлител договорът се прекратява по
отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. по гр.д. № 6541/2007 г. на ВКС, II г.о.).
Съгласно трайната съдебна практика, наследниците на прехвърлителя-кредитор могат да
осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от
длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването (в
този смисъл т. 3 от Тълкувателно решене № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС; Решение №
11/25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 70/02.02.2010 г. по гр.д.
№ 41/2009 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай, видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници, ищцата е дъщеря, респ. низходящ от първи ред, на И.В.С.,
починал на 09.10.2018г., поради което ищцата попада в кръга наследници по чл. 10 от ЗН с
признато право на заместване в наследството и като такова е легитимирана да предяви иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение до размера на
наследствения си дял.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид
ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. Същият по принцип е алеаторен,
при сключването му за преобретателят на имота не съществува определеност относно
продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да престира в
бъдеще. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя не са определени в закон (Решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г.
на ВКС, IV г. о.). По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено
разрешение по реда на чл. 290 ГПК в множество съдебни актове (Решение № 163/07.10.2019
г. по гр. д. № 229/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; Решение № 261/10.02.2020 г. по гр. д. №
758/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; Решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС,
IV г. о. и др.) Съгласно тази практика с договора за издръжка и гледане се цели нуждите на
прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото
престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена, договорът има
алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните
права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие,
като по силата на чл. 9 от ЗЗД те определят това съдържание свободно, доколкото не
противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката
на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на
прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на
поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен
случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на
тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото,
8
че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се
дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения, като това да се
установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде
направено с договора. Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да
бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от
възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на
такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя.
Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от
постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната
издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от
имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според
нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно,
когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може
да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин
на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е
било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен, последният или неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора. Обичайно договорът за издръжка и
гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението
на задълженията си. Това обаче не изключва възможността изпълнението да бъде
осъществено от трето лице, както и че третото лице може да освободи приобретателя като
изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на последния. Възможността
задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор.
Ако това не е направено, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение
от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които
приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от
членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и
инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени
обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото лице е натоварено да
изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия
трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на
прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от
задължението му до обема на приетата престация. Ако откаже без основание да приеме
изпълнението, прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на
отговорността на приобретателя. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице,
но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата
надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки,
че то е неточно или непълно. Представяне на натурална издръжка – храна, режийни
разноски, дрехи и други грижи – за домакинството, хигиената и здравето на кредитора,
според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на
престацията за грижи и издръжка, дължима от приобретателя.
В настоящият казус, видно от съдържанието на договора, същият е сключен срещу грижа и
9
издръжка както за минало време, така и за в бъдеще. Въпросът за значението на изрична
клауза в алеаторния договор, че собствеността се прехвърля, както за бъдещи, но още и
срещу вече престирани грижи и издръжка от приобретателите, е намерил своето разрешение
в Решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, IV г. о. Договорът е единен,
като специфичното е, че грижите и издръжката до датата на сключването му не са алеаторни,
те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният
не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл.
79 от ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка
и с оглед обстоятелството, че искът е предявен от наследник по закон на кредитора следва да
се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, както е и в разглежданият казус според свидетелските показания, неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора (Решение № 60221 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., Решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 494/16.11.2011 г. по гр.д. № 642/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Съдът като взе предвид цитираната по-горе съдебна практика счита, че прехвърлителят
И.В.С. приживе не е изразявал недоволство от грижите или издръжката, които е получавал
по договора, действал в продължение на около единадесет години. Няма данни по делото
той да е изразявал недоволство и от грижите, полагани за него преди датата на сключване на
договора на 02.08.2007г. Никой от разпитаните по делото свидетели не установи, че между
прехвърлителят и приобретателите е имало конфликт, неразбирателство, респ. същият да е
заявявал недоволство или неудовлетворение от грижите, полагани за него.
Що се касае за издръжката и грижите, дължими за в бъдеще, т. е. след сключването на
процесния договор, съдът счита, че длъжниците са осигурявали на кредитора необходимата
му издръжка и грижи. В тази насока са показанията на свидетелите И К.а, В.Л. и В.С., които
са непротиворечиви и убедителни, основани на лични впечатления и разговори с
прехвърлителя С. Те са единодушни, че в периода след сключване на процесния договор до
смъртта му, прехвърлителят е получавал нужните му грижи от ответниците Ц. и И. К.и
според начина му на живот, който определят като скромен и непретенциозен. Макар да не са
живели в общо домакинство, каквото изискване не е поставено с обратното писмо,
ответниците лично, както и тяхната майка – свидетелката И К.а често са посещавали дома на
С както и са го канели в домът си, хранели са го с храната, която са приготвяли за своето
семейство, гледали са заедно телевизия, пазарували са необходимите му неща, вкл.
лекарства, водили са го на лекар, помагали са по различен начин при осигуряването на
отопление за зимата – чрез прибиране на въглища, закупуване на печка на ток. Ответниците
К.и заедно с майка си свидетелката И К.а са осигурявали на И С семейни грижи – грижи от
семейство, тъй като през периода за който дават показания всички свидетели той е живял
сам, без съпругата си, с която бил разведен и без дъщеря си, която живеела в чужбина. От
показанията на разпитаните свидетели – посочени трима и свидетелката А.Р., съдът прави
категоричен извод, че на прехвърлителя И С до края на живота му – до 84 годишната му
възраст е била осигурявана издръжка и грижи които съответстват на нуждите му, според
10
начина на живот, които по принцип е водел и според възможностите на ответниците. Този
извод не се разколебава от данните по НОХД № 1765/2010г. по описа на СГС и от
изпълнително дело № 20138380400222 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, защото както бе
отбелязано по – горе в решението, приобретателите и майка им като трето лице, вкл.
съгласно обратното писмо, са полагали за прехвърлителя грижи според възможностите си,
според собствения си начин на живот и начина на живот на С, който бил скромен и
непретенциозен, които за прехвърлителя били достатъчни, както според това, което е
споделял с някои от свидетелите, така и според техните наблюдения.
Изложените мотиви дават основание на съдът да приеме, че от страна на ответниците -
лично и чрез трето лице, са били полагани грижи за прехвърлителят, които са били
адекватни с оглед на потребностите му, задоволявали са напълно нуждите му от нормално и
спокойно съществуване с оглед семейното му положение, възраст, привички и здравословно
състояние. По делото няма данни прехвърлителят да се е противопоставял на така
предоставените от ответниците грижи и издръжка, в това число чрез третото лице
С оглед гореизложеното, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че ответниците по делото като длъжници по процесния
прикрит договор за издръжка и гледане са изпълнили задълженията си по договора като са
предоставили на прехвърлителя издръжка и грижи в пълен обем, съответстващи на
конкретните му нужди при действие на договора. По делото не се установява съществено
неизпълнение с оглед интереса на кредитора, съответно приживе за прехвърлителят не е
възникнало потестативното право да развали договора едностранно. Ищцата няма как да е
получил такова право (в рамките на наследствените й права) по реда на наследственото
правоприемство, щом то не е било част от имуществото на наследодателя. С оглед
изложеното, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищцата бе възложено да докаже следните обстоятелства: че И.В.С. е бил
собственик на процесния имот; качеството си на наследник по закон на И.В.С.; че е приела
останалото от него наследство, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
Към 09.10.2018г. - датата на смъртта на баща си И.В.С. неговата дъщеря, законен
наследник и ищца по делото - Г. П. не е могла и не е придобила собствеността на
процесните имоти, тъй като считано от 02.08.2007г. те вече са били извън патримониума му.
Към тази дата собствеността по отношение на тях е придобита от ответниците Ц. И. К. и И.
И. К. при равни квоти за двамата въз основа на договор за прехвърляна право на собственост
срещу задължение за гледане и издръжка, сключен като прикрито съглашение с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688 от 2007г. от
02.08.2007г. съставен от нотариус Ц.ка Д.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от
11
ГПК на ищцата се дължат разноски във връзка с уважения иск по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, а
на ответниците се дължат разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК по исковете с правно
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 17 от ЗЗД и по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Пълномощникът на ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сума в
общ размер на 5 339, 60 лв., от които: 158, 40 лв. – държавна такса; 16, 20 лв. – държавна
такса за вписване на исковата молба; 15 лв. – държавни такси за удостоверения; 300 лв. –
депозит за първоначалната експертиза; 2 100 лв. – депозит за тройната съдебно - почеркова
експертиза; 750 лв. – адвокатско възнаграждение за явяване на адвоката в трето, четвърто и
пето съдебно заседание. Съдът приема, че по всеки от трите иска съдебното производство е
с еднаква тежест и сторените от ищцата разноски са направени поравно за всеки от тях,
поради което счита, че по всеки от трите иска разноските възлизат на по 1 779, 86 лв.
Пълномощникът на ответниците е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК за
сума в общ размер на 2 808 лв., от които: 2 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 608 лв. –
депозит за първоначалната и допълнителната съдебно- почеркови експертизи. Двамата
ответници са платили разноските поравно. Два от предявените искове са отхвърлени по
отношение на двамата ответници, поради което съдът приема, че по всеки от трите иска
разноските на двама им съвместно възлизат в размер на 936 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, по иска предявен от Г. И. П. с ЕГН
**********, от гр. С..., чрез адв. М. Д. от САК, с адрес на кантората: гр. С..., срещу Ц. И. К.
с ЕГН **********, адрес: гр. Н и И. И. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н,
НИЩОЖНОСТТА на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .... по описа на
нотариус Ц.ка Д, с рег. № 350 в НК, с район на действие СРС, сключен между И.В.С. и
ответниците Ц. И. К. и И. И. К..
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 17, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователен иска да се развали прикрития договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между
И.В.С. и ответниците Ц. И. К. и И. И. К. чрез договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № .... по описа на нотариус Ц.ка Д, с рег. № 350 в НК, с район на действие СРС.
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, като неоснователен иска да се признае за
установено по отношение на ответниците Ц. И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Н и И. И.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Н, ул. „Две могили“ № 2, че Г. И. П. в качеството си на
единствен наследник на И.В.С. е собственик на следния недвижим, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с номер ... (четиристотин осемдесет и шест), целият имот с площ 427 (четиристотин
двадесет и седем) кв.м., находящ се в гр. Н...., за който имот съгласно решение .... на СОС е
отреден урегулиран поземлен имот (парцел) V- ... (пети, отреден за имот с планоснимачен
номер четиристотин осемдесет и шести), от квартал 197 (сто деветдесет и седми) по плана на
12
гр. Н, местността кв. „К“, целият с площ от 434 (четиристотин тридесет и четири) кв.м., от
които 7 (седем) кв.м., придаваеми от улица, като регулацията не е приложена, при съседи на
имота по скица: от две страни- улици, УПИ ... (шести, отреден за имот с планоснимачен
номер седемстотин и девет) и УПИ ... (четири, отреден за имот с планоснимачен номер
четиристотин осемдесет и седем, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
3/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр. София, Столична
община, район „Н“, гр. Н, ул. „Две могили“ № 25, с посочена в документа площ от 440
(четиристотин и четиридесет) кв. м. и с площ, описана в документ за собственост от 434
(четиристотин тридесет и четири) кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор
– няма, номер по предходен план – ... (четиристотин осемдесет и шест), при съседи: имоти с
идентификатори ....709; ....94; ....91; ....487, заедно с жилище, заемащо първия етаж от
построената в мястото двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 79 (седемдесет и
девет) кв.м., състоящо се от: две стаи, кухня-дневна и сервизно помещение, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, както и построената в мястото
стопанска сграда, със застроена площ от 26,6 (двадесет и шест цяло и шест) кв.м.
ОСЪЖДА Ц. И. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Н и И. И. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Н да платят на Г. И. П. с ЕГН **********, от гр. С..., чрез адв. М. Д. от САК, с адрес на
кантората: гр. С..., сторени по делото разноски по иска по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД в размер
на 1 779, 86 лв.
ОСЪЖДА Г. И. П. с ЕГН **********, от гр. С..., чрез адв. М. Д. от САК, с адрес на
кантората: гр. С..., да плати на Ц. И. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Н и И. И. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Н сторените от тях разноски по иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 17, ал.1 от ЗЗД и по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК в общ размер на 1872 лв. - на всеки от
тях по 936 лв.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК, че оспорването на истинността на приетото като
доказателство по делото обратно писмо относно автентичността на подписите на Ц. И. К. и
И. И. К. не е доказано.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13