Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е     №..........

                                          гр.Казанлък, .............2011 год.

 

                                  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

при секретаря..........Х.К.………...………………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2280 по описа за 2010 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

                 Предявеният иск е за съществуване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.

                 Ищецът твърди, че на г. в гр.К. ответникът издал и подписал запис на заповед, по силата на която се задължил да плати на М.К.Г. *** сумата от 2400 лв., с падеж -г. и място на изпълнение- гр.К.. Длъжникът не изпълнил задължението си на г., не е платил сумата и след тази дата, а след многократно водени разговори отричал задължението си, поради което през м.г. М.Г. подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на  заявлението било образувано ч.гр.д. №г. по описа на КРС и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С договор за цесия М.Г. прехвърлил на “ИВОНИ КАР” ООД гр.С. съдебно установеното вземане. Въз основа на договора за цесия и предадените им от кредитора оригинални документи, на г. подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ А.П. с район Окръжен съд С. След връчване от ЧСИ на ответника заповедта за изпълнение, той подал възражение, за което бил уведомени от КРС за възможността да предявят установителен иск по чл.422 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че за “ИВОНИ КАР” ООД гр.С. в качеството на купувач на съдебно установеното вземане на М.К.Г. *** за сумата от 2400 лв. по запис на заповед от г., с падеж г., в едно със законната лихва, считано от г. до окончателното изплащане. Претендират съдебни разноски.

            В писмения отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на иска, поради нарушаване на материалния закон. Твърди, че записът на заповед не бил подписан от него, а подписът имитиран от трети лица. Твърди, че не е получавал парична сума в размер на 2400 лв. от М.К.Г., поради което да се задължи да я върне на него или на купувача по вземането. Счита записът на заповед за недействителен – нищожен, поради това, че не го е подписал като издател и не е получавал парична сума в размер на 2400 лв. от М.Г. за да се задължи да я върне на него или на купувач на неговото вземане. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

                От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

                От приложеното ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от М.К.Г. заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед № г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Г.К. посочен адрес за заплати на кредитора М.К.Г. сумата 2400 лв. по задължение по запис на заповед без протест, издаден на г., с падеж  г. и законната лихва от  г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът подал възражение.

                С договор за цесия от г. М.К.Г. като цедент прехвърлил на „Ивони кар” ЕООД гр.С.-цесионер вземане по изпълнителен лист, издаден от РС-Казанлък по ч.гр.д.№ г. с длъжник М.Г.К. ***, в размер на 2400 лв. главница, законна лихва върху главницата от  г. до окончателното изплащане и 50 лв.съдебни разноски- чл.1 от договора. От покана за доброволно изпълнение изх.№ г. на ЧСИ А.П., с район ОС-С. / л.18 - ч.гр.д.№ г. на КРС/ и молба отг. е видно, че  изп.д.№г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ г. на РС-Казанлък, с взискател „Ивони Кар” ЕООД гр.С. и М.Г.К.-длъжник и договорът за цесия от  г. е връчен от съдебния изпълнител на длъжника на  г.

             Съгласно приложения оригинал на запис на заповед, без протест, издаден на  г.  М.Г.К. *** безусловно и неотменимо се задължил  срещу предявяване  на записа на заповед да заплати на падежа-г. сумата от 2400 лв. на М.К.Г.. Приложен е протокол за предявяване на г.

              По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението подписът, положен срещу реквизита „издател” в документа запис на заповед от г. за сумата 2400 лв.  с издател М.Г.К. е положен от лицето М.Г.К..***. вещото лице пояснява, че признаци за имитация на подписа не са намерени.

            По делото са разпитани св.М.К.Г. и св.Т. А. М., които показания не следва да бъдат обсъждани тъй като са ирелевантни за спора предвид това, че няма наведени от страните доводи за каузално правоотношение.

                Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

                Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за съществуването на цедираното вземане, тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът длъжник възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от договор за цесия от г., сключен с М.К.Г. в качеството на цесионер и кредитор на вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК- запис на заповед от г.  Ответникът релевира две възражения за недължимост на вземането: че записът на заповед не е подписан от него т.е. че е неистински документ; и че не е получавал от поемателя парична сума в размер на 2400 лв. за да се задължи да я върне т.е. че е записът на заповед е нищожен поради липса на основание.

          Записът на заповед, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдържа лимитативно установеното в чл.535 от ТЗ съдържание. От заключението на неоспорената съдебно-графологическата експертиза се установи, че подписът положен срещу реквизита „издател” в записа на заповед от г. е изпълнен от ответника М.Г.К.. Записът на заповед е едностранна абстрактна правна сделка, като издателят по него обещава безусловно да заплати на поемателя уговорената парична сума. Според правната доктрина и съдебната практика е утвърдено схващането, че абстрактните сделки са тези, при които основанието не е елемент от фактическия им състав, като при тях правото не се интересува от целта на направеното волеизявление на страните и те са действителни дори да липсва основание за сключването им. Поетото с менителничният ефект безусловно задължение за плащане обуславя липсата на основание, поради което за абстрактните сделки е неприложима нормата на чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД-нищожност поради липса на основание / Решение №666/06.12.2007 г. на ВКС по т.д.№387/2007 г., І т.о./. Тъй като не са наведени от страните доводи или възражения за каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, то съдът не следва да обсъжда наличието или липсата му във връзка с менителничния документ. По изложените съображения съдът намира записа на заповед от г. е редовен от външна страна и е действителен. Поетото менителнично задължение е възникнало за ответника-издател по силата на менителничния ефект, който е настъпил след факта на издаване на ценната книга.

            Съгласно чл.99 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане  освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. С разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД е установено задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Прехвърлянето има действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от деня на съобщаването на последния от предишния кредитор-чл.99 ал.4 от ЗЗД. Следователно правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от стария кредитор /цедент/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор-цесионер / т.см.Решение №123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г. ІІ т.о. и ТР №142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК/. Тъй като поканата за доброволно изпълнение от г. на ЧСИ А.П. и исковата молба не се явяват уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, а по делото не е представени доказателства, че ответникът е уведомен от предишният кредитор за прехвърленото вземане, съдът приема, че цесията е валидна, но не е произвела действие спрямо длъжника. До съобщаването й на ответника ищецът няма качество на кредитор по установеното със заповедта за незабавно изпълнение вземане поради което иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

               Ищецът следва за заплати на ответника съгласно чл.78 ал.2 и чл.80 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на 570 лв.

                 Водим от гореизложеното съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

                ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”Ивони Кар” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Васил Левски” бл.10а, вх.А, ет.8, ап.20 в качеството му на купувач на съдебно установено вземане на М.К.Г. срещу М.Г.К., с ЕГН-********** *** иск за установяване дължимостта на сумата 2400 лв. по запис на заповед от г., с падеж  г. и законната лихва от г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък, като неоснователен.

                ОСЪЖДА ”Ивони Кар” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Васил Левски” бл.10а, вх.А, ет.8, ап.20 да заплати на М.Г.К., с ЕГН-********** ***  съдебни разноски в размер на 570 лв.

      

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

              След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ г. по описа на РС-Казанлък.

 

                                                                                                   Районен съдия: