Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Калинка
Ковачева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2378 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Д.Й.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 566/14.09.2021 г. на Варненски районен
съд, ХХХІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2462 по описа на съда за 2021 г.,
с което е потвърден Електронен фиш К № 4512695 на ОД на МВР – Варна.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. По-конкретно
касаторът счита, че районният съд не е изложил собствени мотиви по съществото
на правния спор, че е посочил за дата на извършване на нарушението дата, която
не кореспондира с доказателствата, както и че не е обсъдил и преценил събраните
по делото доказателства. Счита, че районният съд е следвало да установи
допуснатите в административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в издаване на фиша повече от половин
година след нарушението и два месеца след получаване на данните за нарушителя
от собственика на МПС. Моли да бъдат отменени решението на районния съд и
потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът в производството, Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на въззивното
решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС
като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд —
Варна е бил Електронен фиш К № 4512695 на ОД на МВР – Варна, с който на Й. за
извършено при управление на л.а. с ДК № В **** НТ нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство 11743с9, на основатие чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
От събраните в административнонаказателното
производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 29.12.2020 г. в 21,46 ч, в гр. Варна, по бул. „***“ до автосервиз „***“ АТСС е регистрирало движение на л.а. с ДК № В **** НТ със скорост 84
км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч. На собственика на автомобила Д. С. Д. е
съставен и изпратен за връчване електронен фиш. В 14-дневен срок от връчване на
фиша, собственикът е представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това,
че на датата и часа на установеното нарушение автомобилът е бил във владение на
П.Д.Й.. Първият издаден електронен фиш е анулиран и е издаден нов на
жалбоподателя.
Въз основа на тези факти, районният съд
приема, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, фишът съдържа надлежно описание на
извършеното нарушение и изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както
и посочване на контролния орган, издал фиша.
Предвид спецификата на електронния фиш
районният съд приема, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е неприложима по
отношение на електронния фиш, а давностните срокове са тези по чл. 80 и 81 от НК.
От изготвената от АТСС снимка районният
съд приема за установена датата и часа на нарушението, както и измерената
скорост на движение на МПС, след приспадане на отклонението от 3 км/ч.
Констатира, че АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологичен
контрол. Съставеният протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи е приет за валиден, съдържащ всички реквизити и
индивидуализиращи данни на техническото средство, период на действие,
местоположение, номера на първо и последно изображение. Въз основа на тези
доказателства районният съд приема за безспорно установено извършеното
нарушение, а авторството на деянието не е оборено от въззивника. При преценката
за наличие на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН районният съд не констатира
такива, а по размера на наложеното наказание излага мотиви, че същият е
правилно определен с оглед установената скорост на движение. По тези
съображения потвърждава електронния фиш и в съответствие с резултата от
производството и направеното искане от ответника осъжда Й. да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, като подробно и
задълбочено е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд по въпроса за неприложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН към електронните фишове, доколкото са свързани
единствено с производството по издаване на наказателни постановления. След като
липсват законоустановени срокове за издаване на електронни фишове, няма как по
аналогия да се приложат тези по чл. 34 от ЗАНН и да бъде отменен електронният
фиш на това основание.
Във връзка с датата на извършване на
нарушението, касационният състав намира, че не се установяват противоречия в
мотивите относно индивидуализацията на акта-предмет на съдебен контрол.
Посочването на датата 07.03.2018 г. за дата на извършване на нарушението е при
обсъждането на сроковете по чл. 80 и чл. 81 от НК. Тези мотиви са изложени по
съображения за изчерпателност и не променят правилността на крайните изводи на
съда.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено
становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 566/14.09.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 2462 по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА П.Д.Й. ***, ЕГН **********,
да заплати на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.