Р Е Ш
Е Н И Е
№1427
гр. Пловдив, 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2179/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-1030-000213 от 28.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, с-р
Пътна Полиция с което на М.И.И. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него
нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Твърди, че автомобилът, който е бил управляван от
жалбоподателя е бил снабден с устройство позволяващо същият да използва мобилен
телефон без да се налага да го държи, поради което не би му се наложило да
извърши посоченото в наказателното постановление нарушение.
Въззиваемата странам редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 05.01.2019 г. около 10:45 часа в община Марица на път Втори клас II – 56-90 км, в посока гр. Пловдив,
като водач на лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ ГЛ 500 4 Матик с рег. № ***, чужда
собственост използва мобилен телефон по време на управление, без устройство
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани актосъставителят Л.Н. и свидетелят по акта – И.Г..
Същите потвърдиха отразеното в АУАН,
като добавиха, че не се сещат за конкретния случай, но доколкото това е било
отразено в акта, следователно жалбоподателят е управлявал МПС, като е използвал
мобилен телефон. Изложиха съображения, че се сещам за мястото на което е било
извършено нарушението и че има пряка видимост по отношение на идващите от
магистралата пътни превозни средства.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните полицейски служители, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, както и с редовно съставения АУАН с бл. № 476876,
който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното.
По инициатива на жалбоподателя беше
разпитан свидетелят Д.Б., който посочи, че познава жалбоподателя и лекия
автомобил, който той управлява. Последният бил снабден с устройство, което
позволява да се използва мобилен телефон. По отношение на процесния случай
заяви, че нарушителят не бил използвал мобилен телефон, като това му било
споделено от същия. Добави, че устройството на автомобила позволява свързването
само с един мобилен телефон, както и че посредством него не биха могли да се
ползват други приложения.
Съдебният състав е на становище, че
следва да се кредитира заявеното от свидетеля Балджиев, който приповтаря
споделеното му от жалбоподателя. Обясненията на последния, обаче освен източник
на доказателства представляват и основно средство за защита и обстоятелството,
че той е споделил нещо на друго лице не означава, че това отговаря на
обективната действителност. Ето защо, се достигна до извод, че Д. Б. изложи
съображения за споделеното му от М.И., но това не отговаря на обективната
действителност.
Съдът кредитира приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се
установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия случай
същият има множество нарушения по ЗДвП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА,
тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват
презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението
се установява и от свидетелските показания на актосъставителя който беше
категоричен, че щом е написал отразеното в акта, това отговаря на
действителността.
Чрез разпита на свидетеля Б. се опитва
да се оборят показанията на полицейските служители, които се заявяват
незаинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на спора. Също така този
свидетел посочи, че свързването на мобилния телефон с устройството на колата не
е автоматично. Дори и да се приеме, че двата уреда са били сдвоени това не
пречи на жалбоподателя да използва мобилния си телефон за други приложения и
щом полицейските служители заявиха, че са имали пряка видимост по отношение на
процесното МПС, то техните показания пресъздават коректно обективната
действителност.
Санкционната норма е правилно
определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното
наказание съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в
твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на
размера му.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на
издаденото НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз
основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл.
57 от ЗАНН.
По отношение на контролните точки,
съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл.
6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление
на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП)
се предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят
на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има контролно - отчетен
характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер - същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189,
ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от
наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на
това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Съдебният състав счита, че в
конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а и следва
да се вземе предвид, че преди процесния случай от жалбоподателя има извършени
множество нарушения по ЗДвП.
С оглед изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-1030-000213 от 28.01.2019 г. на Началник група към ОДМВР гр.
Пловдив, с-р Пътна Полиция с което на М.И.И. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него
нарушение по чл. 104А ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.