Р Е Ш Е Н И Е №481
гр.Стара Загора, 05.12.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на осми ноември
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Петя Драганова като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 411
по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Н.О.Н., с адрес ***, чрез адвокат В.С.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на
обезщетение в общ размер на 50 000лв, от които 10 000лв за причинени
неимуществени вреди от битовите условия в Ареста-Хасково за периода
01.02.2016г-15.06.2016г, 10 000лв за условията в Затвора Стара Загора за
периода 15.06.2016г -01.12.2016г и 30 000лв
за условията в ЗООТ „Черна гора“ за
периода от 01.12.2016г. до предявяване на иска на 21.06.2022г. Твърди, че през цялото време е подложен на нарушаване на
правата му чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/ и
ЗИНЗС, изразяващи се в пренаселеност, лоши битови и хигиенни условия,
недостатъчна по количество и качество храна, липса на престой на открито, а в
ЗООТ „Черна гора“ не му било осигурено дентално лечение.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция
за времето от 01.02.2016г. до 21.06.2017г. За периодите, в които ищецът не е
пребивавал в места за лишаване от свобода, счита претенцията за недопустима,
алтернативно неоснователна. Намира иска
в останалата част, алтернативно целия, за неоснователен и недоказан, тъй като условията
по изтърпяване на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ не са били в
противоречие със законоустановените норми.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че се
касае за частично погасяване по давност на така предявения иск за три от
периодите, очертани в исковата молба, а в останалата част е неоснователен и
недоказан. Предлага претенцията на Н.Н. да бъде отхвърлена изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Н.О.Н. е пребивавал в Следствен арест – Хасково за
периода 16.11.2015г -22.02.2016г. По време на престоя е настаняван в килия № 19
с обща площ 8.64 кв.м. с три легла с едно, две или три лица. Помещението е с
неотваряем прозорец на външна стена и
отваряем отвор на вратата към коридора. Постоянна циркулация на въздуха
се осигурява от въздуховоди на вентилационна система. Не разполага със
санитарен възел и течаща вода. Тези обстоятелства се установяват от приетата
като доказателство Справка изх.№ 1084/ 14.07.2022г на Началника на РС „ИН“
Хасково.
През периода от 15.06.2016г до 03.11.2016г, когато е
освободен, ищецът е пребивавал в корпуса на Затвора Стара Загора, където е
настанен в килия № 12 с площ 25 кв.м. при настанявани не повече от 5 лица. През
м.март 2016г е приключен основен ремонт на корпуса на затвора и всички
помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел с тоалетна, течаща вода
и денонощен достъп. На лишените от свобода е осигурена възможност да ползват и
общ санитарен възел, помещение за къпане и помещение за пране и сушене на
дрехи. Килиите са с отваряеми прозорци, осигуряващи нормална осветеност,
проветряемост и естествена вентилация. Престоят на открито е един час.
Н.Н. отново е постъпил в Затвора Стара Загора на
21.07.2017г за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
години при първоначален строг режим.
Видно от представените заповед №Л-2075/19.09.2019г; заповед №Л-3297/09.10.2020г.; заповед
№Л-4216/16.09.2021г.и заповед
№Л-5341/25.11.2021г на Началника на Затвора Стара Загора спрямо ищеца са
извършени премествания между ЗООТ „Черна
гора“ и Затвора Стара Загора. Настанен е в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара
Загора на 18.09.2019г и преразпределен в Затвора Стара Загора на 07.10.2020г. За
този период в ЗООТ е пребивавал в килия № 29 с площ 27.42 кв.м. с четири лица. Настанен
в ЗООТ на 17.02.2021г и преразпределен в Затвора Стара Загора на 15.09.2021г. За
този период в ЗООТ е пребивавал в килия № 19 с площ 10.92 кв.м с две лица. Настанен
в ЗООТ на 24.11.2021г, където продължава изтърпяване на наказанието в килия № 27 с площ 27 кв.м. с три лица. На
01.09.2019г е приключен основен ремонт в ЗООТ, след който е осигурен постоянен
достъп до санитарен възел и осветление. Ползване на баня и престой на открито
се извършват по утвърдени графици. Хигиената в спалните помещения се поддържа
от лишените от свобода, които получават ежемесечно материали и консумативи.
Редовно се извършва дезинсекция срещу хлебарки и дървеници. Храната се приготвя
от професионални готвачи и обучени помощник-готвачи лишени от свобода при
спазване на изискванията за технологична обработка и за състава на дневната
дажба и калории. При изготвяне на менюта се вземат предвид вероизповедания и
специфични заболявания. За тези обстоятелства по делото са приети като
доказателства справка №4018/13.07.2022г
от ИСДВР Ж.Ж.; докладна записка от М.М.М.– инспектор „МТС“ в Затвора Стара
Загора; справка от 10.08.2022г.; договор за възлагане
на обществена поръчка за услуги
№650/20.01.2021г.; анекс №1 към договор
№11179/13.11.2018г. за извършване на дезинсекция и дератизация на
сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните
служби; договор рег.№11179/13.11.2018г.; договор №10814/08.11.2016г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и
териториалните й служби“; заповед
№Л-952/10.03.2021г.; писмо рег.№7728/10.08.2017г.; заповед №Л-327/22.01.2021г.;
фактура №**********/10.02.2022г.; фактура №**********/17.03.2022г.; фактура
№**********/12.05.2022г.; фактура №**********/10.06.2022г.; фактура
№**********/02.03.2021г.; фактура №**********/18.03.2021г.; фактура
№**********/25.05.2021г.; фактура №**********/22.06.2021г.; фактура
№**********/10.08.2021г.; фактура №**********/23.09.2021г.; фактура
№**********/12.11.2021г.; фактура №**********/07.12.2021г.; фактура №
2153/17.12.2020г.; писмо по електронната поща на 29.09.2020г. от Младен Наумов;
протоколи за извършени услуги по дезинсекция и дератизация в затворническо
общежитие „Черна гора“ за периода 2016г.-2020г. - 26 л.; график за ползване на
банята от лишените от свобода в ЗОЗТ „Черна гора“ от 13.04.2022г. – 5 л.;
график за разпределението на времето на лишените от свобода в ЗОЗТ „Черна гора;
график за реда за хранене на лишените от свобода от ЗОЗТ „Черна гора“; график
за провеждана на престоя на открито на лишените от свобода от ЗОЗТ „Черна гора“ от 13.04.2022г. – 3л.;
писмо от 2007г. относно съгласуване на
таблици за дневни дажби на хранителни
продукти за лишени от свобода; таблица №1 на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един
лишен от свобода – възрастен, утвърдена на 08.03.2007г., ведно с надбавка „А“ и
надбавка „Б“ към нея; седмично меню за периода 03.01.2022г. – 09.01.2022г.,
изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на
един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“
1991г.; седмично меню за периода 08.02.2021г. – 14.02.2021г., изготвено на база
вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от
свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.;
седмично меню за периода 12.10.2020г. – 18.10.2020г., изготвено на база вложени
продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода,
съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за
периода 24.02.2020г. – 01.03.2020г., изготвено на база вложени продукти,
съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено
със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода
28.10.2019г. – 03.11.2019г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за
състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню
за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 20.05.2019г. –
26.05.2019г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и
дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х.
изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 03.12.2018г. – 09.12.2018г.,
изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на
един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“
1991г.; седмично меню за периода 11.06.2018г. – 17.062018г., изготвено на база
вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от
свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.;
седмично меню за периода 21.08.2017г. – 27.08.2017г., изготвено на база вложени
продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода,
съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за
периода 20.03.2017г. – 26.03.2017г., изготвено на база вложени продукти,
съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено
със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода
31.10.2016г. – 06.11.2016г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за
състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню
за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 25.04.2016г. –
01.05.2016г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и
дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х.
изд. „Интерменю“ 1991г..
За периодите на престой в ЗООТ „Черна гора“ му е
провеждано стоматологично лечение на 16.09.2019г, 30.11.2020г, 10.01.2021г,
22.02.2021г, 23.03.2022г и 13.06.2022г, видно от справката, изготвена от д-р Ж.
С. – специалист-стоматолог, с когото ГДИН има сключени граждански договори за
обслужване на лишени от свобода в Затвора Стара Загора.
Разпитаният по делото свидетел Г.М.П. е пребивавал с
ищеца в една килия в Затвора Стара Загора между 2013г и 2015г и в един коридор
в ЗООТ „Черна гора“ през 2021г и 2022г. Заявява, че дървеници и гризачи в Затвора Стара Загора и в
ЗООТ „Черна гора“ все още има в изобилие, а в килиите има мухъл и влага. Знае,
че ищецът е имал проблеми със зъбите, посещавал зъболекар, но пломбите му падали
и се наложило да плати на специалист извън затвора за вадене на зъб. Получавал
болкоуспокояващи лекарства.
С решение №887 от 18.12.2017г., постановено по адм.д. 483/2017г. по описа
на АС Хасково, влязло в сила на 29.05.2018г, на ищеца е присъдено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия
на затворническата администрация при пребиваване в следствения арест гр.Хасково
за периода 01.02.2017г-02.05.2017г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Видно от исковата молба, ищецът претендира отделни обезщетения обезщетения
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от конкретно посочени
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника за
точно определен времеви период, като твърди, че от 01.02.2016г до завеждане на
делото без прекъсване е пребивавал в различни места за лишаване от свобода - Следствен
арест Хасково, Затвора Стара Загора и ЗООТ „Черна гора“. В хода на съдебното дирене се установи
категорично, че настаняването му за исковия период не е непрекъснато. Поради
това съдът приема, че са предявени обективно съединени искове срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и
претърпяно увреждане вследствие на действия и бездействия на затворническата
администрация при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.
По претенцията за Ареста-Хасково за периода 01.02.2016г-15.06.2016г
От представената справка по делото е
видно, че пребиваването на ищеца в Следствен арест Хасково е за периода 16.11.2015г
-22.02.2016г и за периода 01.02.2017г-02.05.2017г. За периода от 01.02.2016г до
22.02.2016г действително от доказателствата се установяват липса на достатъчно
жилищна площ, липса на санитарен възел в килията, недостатъчно естествена
светлина и проветрение, които в своята съвкупност и преценени с оглед
продължителността им водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на
личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и
страдания, т.е. налице е допуснато от страна на специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.
Но в тази връзка следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно. Погасителната
давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през
който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност на основание,
както на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие
с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове, следва да намерят
приложение правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е моментът на прекратяване на
увреждащите действия или моментът на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. Според разрешението, дадено в
т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр.
дело №3/2004 год. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването
им. В случая преустановяване на незаконосъобразното бездействие на затворническата
администрация по отношение тази част от исковата претенция е от датата, когато
ищецът е освободен от Следствения арест Хасково – 22.02.2016г, като петгодишният давностен срок би изтекъл
на 22.02.2021 г. В този период на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год., и за преодоляване на последиците, до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно
разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
год., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на
7 дни от обнародването на този закон в ДВ – 14.05.2020 год. С оглед това е
видно, че остатъкът от време след 13.03.2020 г продължава да тече едва от
21.05.2020 г. Предвид датата, на която е
предявен искът пред Административен съд Стара Загора – 21.06.2022 г, дори при
отчитане на спирането на давностния срок, то исковата претенция в коментираната
част за периода от 01.02.2016г до 22.02.2016г е погасена по давност. За исковия
период от 22.02.2016г до 15.06.2016г няма сведения за пребиваване на Н. в
Ареста Хасково, поради което претенцията му в тази част е неоснователна.
По претенцията за Затвора Стара
Загора за периода 15.06.2016г -01.12.2016г
От доказателствата /справки и свидетелство за съдимост/ се установява, че
от 15.06.2016г до 03.11.2016г Н. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
затвора Стара Загора, при което е зачетено задържането му от 16.11.2015г.
Данните по делото сочат и съдът приема, че през м.март 2016г е приключен
основен ремонт на корпуса на затвора, след който помещенията в него отговарят
на изискванията на чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС
относно населеност, количество дневна светлина, степен на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода,
както и минимум обзавеждане на спалните помещения. Следователно претенцията на Н.
до 03.11.2016г е неоснователна по същество, а също така е и погасена по давност
по гореизложените мотиви - петгодишният давностен срок за предявяване изтича
преди 21.06.2022г. За исковия период до 01.12.2016г няма сведения за
пребиваване на Н. ***, поради което в тази част искът също е неоснователен.
По претенцията за ЗООТ „Черна гора“ за периода от 01.12.2016г. до предявяване
на иска на 21.06.2022г
Н. е постъпил е отново в Затвора Стара Загора на 21.07.2017г като липсват
доказателства за пребиваването му в пенитенциарни заведения за времето от 03.11.2016г
/респективно 01.12.2016г/ до 01.02.2017г и за времето от 02.05.2017г до
21.07.2017г. Затова по отношение на тези периоди искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен поради липса на елемент от фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата, защото спрямо него няма как да са допуснати
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС при или по повод изпълнение на мярка „задържане под
стража” или изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. За периода
01.02.2017г-02.05.2017г, освен, че е пребивавал в Арест Хасково /а не в ЗООТ
„Черна Гора“, както се сочи в исковата молба/, на ищеца е присъдено обезщетение
с влязъл в сила съдебен акт. Това прави претенцията му недопустима за същия
период и като такава - неподлежаща на разглеждане в настоящото производство.
От 21.07.2017г ищецът без прекъсване изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Стара Загора или в ЗООТ „Черна гора“ като е преместван по
негово желание. Анализът на събраните по делото писмени доказателства обуславя
извод, че в този период условията, при които е пребивавал, не сочат необосновано накърняване
на негови основни субективни права и в този смисъл не представляват нарушение
на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Не се потвърдиха оплакванията за пренаселеност, лоши битови и
хигиенни условия, недостатъчна по количество и качество храна, липса на престой
на открито. Както вече се посочи, през м.март 2016г е приключен основен ремонт
на корпуса на затвора и всички помещения разполагат със самостоятелен санитарен
възел с тоалетна, течаща вода и денонощен достъп, а на 01.09.2019г е приключен
основният ремонт на ЗООТ „Черна гора“, след който помещенията в него отговарят
на изискванията на чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС относно населеност, количество дневна светлина,
степен на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъп до
санитарни възли и течаща вода, както и наличие на мебели от основна
необходимост /маси, столове, закачалки, шкафове/ и баня със съответстващото й
оборудване. Периодите на пребиваване на
ищеца във всяко от тези места са след приключване на ремонтите. Ангажирани са неоспорени
писмени доказателства за редовна дезинсекция и за предоставяне на храна с добро
качество и достатъчен калориен състав. В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за битови стандарти под елементарно осигуреното ниво от
администрацията, което не е направено по делото.
Този извод не се променя от свидетелските показания, които се отнасят само
до продължаващо наличие на гризачи и хлебарки. Дори да се приеме за достоверно,
подобно оплакване само по себе си не е достатъчно да обоснове причиняване на
неудобства, които надхвърлят прага на суровост, присъщ на нормативно
регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях
ограничения и в този смисъл да съставляват нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакването на ищеца, че в ЗООТ
„Черна гора“ не му било осигурено дентално лечение във връзка с влошено състояние се
опровергава както от писмените доказателства по делото, така и от свидетелските
показания. От тях се установява, че в периода 2016г -13.06.2022г са му извършвани
обтурации, кореново лечение, трепанации, лечение на лигавични заболявания. Липсват
доказателства за предписан медикамент, чийто прием не се осигурява от затворническите
служители. Изложеното означава, че не е
налице незаконосъобразно действие и/ или бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ответника, което да е причинило на Н. неимуществена вреда,
пряко произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на дентална помощ. Единствено
субективното усещане за неудовлетвореност от проведеното стоматологично
третиране не е от категорията обстоятелства, които да доведат до ангажиране
отговорността на държавата в хипотезата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Доколкото в настоящото производство не се установи и доказа
незаконосъобразна административна дейност от страна на служители на ответника,
не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Това
представлява самостоятелно основание за отхвърляне като неоснователен и
недоказан на предявения по реда на ЗИНЗС иск от Н.О.Н. за обезщетение на
причинени неимуществени вреди за периода на пребиваването му в ЗООТ „Черна гора“ за
целия исков период от 01.12.2016г до завеждане на делото на 21.06.2022г /при
отчитане на пребиваването в Арест Хасково за периода 01.02.2017г-02.05.2017г/.
При този изход на спора на ищеца не се дължат
разноски.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Н.О.Н., с адрес *** против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на обезщетение да неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия при престой в ЗООТ „Черна
гора“ за периода 01.02.2017г-02.05.2017г като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.О.Н., с адрес *** против
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия в Ареста Хасково
при престоя му за периода 01.02.2016г-15.06.2016г в размер на10 000лв, в Затвора Стара Загора за периода 15.06.2016г
-01.12.2016г в размер на 30 000лв, в ЗООТ „Черна гора“ за периода от
01.12.2016г до 01.02.2017г. и за периода от 02.05.2017г до 21.06.2022г като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: