Решение по дело №299/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба, подадена от С. Д. С., [ЕГН] с адрес град Габрово, [улица], ет. 5, ап. 19, чрез адв. Д. Ц., ГАК срещу Решение № 90 от 13.06.2024 година по АНД № 179/2024 г. по описа на Габровския районен съд. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0892-000018, издадено на 05.02.2024 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лева, лишен е от правото да управлява МПС за срок от една година, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи са му отнети и дванадесет контролни точки. В жалбата излага подробни доводи за твърдяната незаконосъобразност на обжалваното решение – същото да било необосновано, постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и търси неговата отмяна, както и на горното НП. В с.з., чрез адвокат Ц. поддържа жалбата, претендира и разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. С. - оспорва жалбата и моли атакуваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. Излага доводи НП да постановено при правилно приложение на закона и при издаването му да не били допуснати нарушения на административнонаказателните правила. Търси и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово, заема становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на Габровски РС да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстация са представени писмени доказателства - Докладна записка Рег. № 264р-16180 от 15.10.2024 година от Химик в сектор „НТЛ при ОДМВР, в която е посочено, че неправилно е отразено в експертизата вписване на стикер с №[рег. номер], като това се дължи на техническа грешка и копия от плик със стикер „259277-8 [рег. номер]“ с печат на МБАЛ „Д – р Тота Венкова“, гр. Габрово и от лабораторна книга, с които АНО цели да докаже надлежно извършване химическо изследване.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е основателна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства, които подробно обсъдил, въззивния съд установил от фактическа страна следното: Жалбоподателя бил е правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „АМ”, притежавал свидетелство за правоуправление със срок на валидност до 12.04.2032 година. Многократно бил санкциониран за нарушения, извършени при управление на МПС. Собственик към процесния момент на лек автомобил марка „Хюндай ix35” с Рег. № ЕВ 83-66 ВМ.

Около 19,51 часа на 07.01.2024 година патрулен автомобил с двама служители на МВР – свидетелите Е. И., мл. автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Габрово и В. Д., полицай в група „ООР” в сектор „ОП” в РУ Габрово при ОД на МВР - Габрово се намирал на територията на с. Поповци, община Габрово, за където отнапред знаели да имало множество сигнали за управление на МПС след употреба на алкохол. Около 19 часа 53 минути и 22 секунди се движел по [улица]. Свидетелите твърдят и РС възприел, че по тази улица, те видели от хранителния магазин, който се намирал на нея, да потеглят два автомобила, движещи се в посока към [улица]. Водачът на втория от тях в момента, в който ги забелязал, спрял и на заден ход се върнал. Това поведение усъмнило полицаите, които решили да извършат проверка и го последвали. Докато се приближавали видели, че в посока отдясно на тях - от мястото, предназначено за водача на спрял и с угасени фарове автомобил, който възприели да е същия, който се върнал назад, се появява и преминава лице от мъжки пол, което след като минало зад автомобила, който бил паркиран със задната си част перпендикулярно спрямо магазина, влязло вътре и седнало на маса в осветеното и остъклено преддверие. Без да губят визуален контакт с това лице, двамата свидетели спрели пред магазина и след като слезли от своето МПС, влезли в обекта, за да установят самоличността на водача. При осъществената проверка се установило, че той бил жалбоподателя, който бил със слаб мирис на алкохол, което обусловило и тестването му за упореба на такъв, въпреки категоричното му заявление да не бил управлявал автомобил и първоначалния му отказ. Въпросното тестване било извършено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARNA-0151, което отчело положителен резултат за употреба на алкохол, а именно концентрация от 0,83 промила в издишания от С. въздух.

При тази констатация св. И. съставил на водача е бил издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA с номер 1093680, както и талон за медицинско изследване бл. № 259277 заедно със стикери с номер [рег. номер], които и му връчил.

С. оспорил резултата и заявил, че желае да се извърши химическо изследване и в указания срок се явил в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово и в 21,15 часа дал кръв за изследване в два броя епруветки. При съставянето на съответния протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, приложен на л. 12-13 от делото заявил, че е употребил около 150 ml водка за времето между 19,00 – 20,00 часа на 07.01.2024 година.

Въз основа на акта и останалите материали по административно-наказателната преписка, както и на даденото заключение от изготвена химическа експертиза № 24/08.01.2024 г. на Сектор „НТЛ” при ОД на МВР Габрово за наличие 1-14 промила алкохол в иззетата за изследване от С. кръвна проба на 05.02.2024 година Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово издал и посоченото по-горе наказателно постановление.

На 07.01.2024 г. от св. И. е издадена и Заповед (№ 24-0892-000002/07.01.2024 г) за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, за която нямало данни да е била обжалвана пред Административен съд – Габрово.

Изложените в жалбата пред него възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав. Същият е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение и надлежното му използване. Въззивният съд е приел за съобразени срока за обжалване НП и давностния такъв по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при издаването му. Намерил е, че административнонаказващият орган при наличието на изискваната от Закона компетентност, правилно е ангажирал отговорността на С., в качеството му на водач на процесния автомобил.

При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от С. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на оспореното НП, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е изложил и съответните за това мотиви.

Настоящия състав намира така изложените изводи за неправилни, което обуславя и извода, че постановеното от Районен съд – Габрово решение е неправилно, тъй като потвърждавайки НП съдът не е приложил правилно закона, с оглед на което и касационната жалба е основателна.

С оглед спецификата на процесното нарушение – такова по чл. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, твърденията и доказателствената дейност на страните, пред РС, а и в настоящото производство двата съществени въпроса, на които следва да се отговори, за да се прецени законосъобразността на издаденото против жалбоподателя НП са следните:

Имал ли е С. качеството „водач“ на МПС към момента на проверката и дали твърдяната по делото като налична, респективно установената концентрация на алкохол е безспорно и по предвидения в закона ред установена?

Според настоящия състав отговорите и на двата въпроса са отрицателни и това е така по следните съображения:

Понятието “водач” е регламентирано в § 6, т. 25 от ДР на ЗДВП, чиято разпоредба гласи, че такъв е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Съответно т. 11 определя, че моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, а съгласно т. 12 автомобил е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства.

Разпитаните пред въззивния съд свидетели – полицаи твърдят да са възприели жалбоподателя, който лично управлявал МПС – лек автомобил с посочените марка и регистрационен номер, при което да са предприели и съответно извършили действия по проверка за употребата на алкохол. В настоящият случай, съдът счита, че липсват по делото безспорни доказателства към момента, в който на С. е разпоредено да бъде тестван с техническо средство, той не е имал качеството „водач на МПС“. Независимо, дали е установено предхождащо управление на МПС, при положение, че няма качеството „водач“, С. няма и задълженията, произтичащи от него. Всеки един конкретен случай изисква собствен анализ дали лицето има или няма качеството водач на МПС. По делото са представени на оптичен носител - СД записи, съдържащи данни от случилото се както преди проверката, така и по време на нея. Видно от съдържанието на записите, през голяма част от времето камерата снима през прозорците на разминаващо се с патрулния автомобил друго МПС, в което има пътници. Вижда се, че фаровете на автомобил, спрял близо до процесния магазин в с. Поповци, общ. Габрово са запалени и след около 4-5 секунди същите са загасени. Не се вижда регистрационен номер, какъв е автомобила и кой го управлява. Установява се, че патрулния автомобил се насочва към магазина, но поради особености на пътя – завои и препятствия – сграда за части от времето, така около 19.53.48 часа липсва визуален контакт на камерата със случващото се по пътя и пред магазина. В 19.53.57 часа се вижда силует на човек, който влиза в магазина. Кое е това лице и дали това е С. С. няма категорични данни. Влизайки в магазина служителите на полицията попитали за водача на автомобила и тогава С. се обадил.

От представения запис не става ясно от кого същият е приведен в движение, а и дали такова всъщност е имало. Тук на съобразяване подлежат както часа на случващото се – около 20.00 часа, през зимата, т.е. било е тъмно, така и следните обстоятелства – полицаите са наблюдавали твърдения да се движи срещу тях автомобил през стъклата на трети автомобил и при положение да са били осветявани от фаровете му, т.е. в една или друга степен заслепявани.

Въпреки твърдението на ответната страна не се и установи С. да е направил изрично признание, че е управлявал МПС – за употребата на алкохол да, но липсва такова признание за управление на автомобил след тази употреба, това при цялата условност на процесуалната стойност на писмените обяснения, намиращи се л. 9 от делото на РС.

Липсват доказателства С. да е управлявал автомобила и по време на такова управление да е спрян за проверка, а безспорно от значение е и изминалият период от време между твърдяното преустановяване на управлението и поканата за изпробване с техническо средство. В тази връзка съдът отчита, че дори да се приеме, за което както се посочи няма доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, то насочвайки се към магазина свидетелите не са включили светлинен или звуков сигнал – като индиция за започваща или планирана проверка и С. не е бил длъжен да знае намеренията на полицаите за такава, съответно е могъл привлизането в магазина да употребява алкохол – вече не е управлявал и не е уведомен за предстояща проверка.

При така изложеното може да се обобщи, че към момента на отказа С. С. не е имал качеството „водач на МПС“, което прави нарушението несъставомерно. При положение, че както твърдят служителите на реда, разпитани като свидетели по делото той е управлявал процесното МПС, то следвало е същите да го спрат в момента когато същото е в движение, а не да установят от разстояние, през прозорците на разминаващо се с техния автомобил МПС, че същото е приведено в движение. От това разстояние, по начина по който е заснет и съответно възприет автомобила на С. не се безспорно установява кой го е управлявал, дали действително същият се е движил и какво разстояние е изминал преди да спре. По тези съображения С. не е бил длъжен да се подлага на проверка с техническото средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта му, нито пък да даде кръв за анализ на съдържанието на наркотични вещества, при което административнонаказателната му отговорност по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е незаконосъобразно ангажирана.

На следващо място, споделими се явяват и възраженията, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. не е била установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), издадена от министрите на здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието.

Според чл. 1, ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като съгласно чл. 6, ал. 10 от същата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая това не е така – жалбоподателят е дал кръв за изследване, но както правилно е отчел въззивният съд резултата от изследването на кръвната проба е компрометиран, при което неправилно съдът е зачел като релевантен резултата от тестването с техническо средства и изобщо факта да е установена концентрация на алкохол в процесното количество.

При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, който извод пряко произтича от цитираната разпоредбата.

Не се спори, видно е от представената химическа експертиза № 24/08.01.2024 г. по описа на сектор „Научно- техническа лаборатория“ при ОД на МВР Габрово в т. 1, на стр. 1 от експертизата, в раздел „Изследване и резултати“ е вписан номер на стикер „[рег. номер]“. Стикерът, който е връчен на С. С. е с №[рег. номер], т.е. различен от този посочен в експертното заключение. Впоследствие по делото е представена като доказателство посочената по-горе докладна записка, в която е посочено, че неправилното посочване се дължи на техническа грешка. При това положение не става ясно дали изследваната проба е от епруветки, запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер], за които е посочено, че съдържат кръв от лицето С. Д. С. или са изследвани епруветки запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер]. Не става ясно също посочения в експертизата резултат дали е от изследвани епруветки запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер] или от такива запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер]. Липсва коректно посочване номер на стикера, с който са били запечатани изследваните епруветки. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Погрешното посочване стикера не може да бъде прието за техническа грешка – грешка в изписването. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Гореизложеното неминуемо довежда до обосновано съмнение в обвинителната теза, съответно по тези два спорни въпроса, а именно дали С. е имал качеството водач на МПС при проверката, дали е налице концентрация на алкохол в кръвта и в какво количество е същата, доколкото производството е вид наказателно е в полза на санкционирания, поради което настоящият състав формира извод, че не се установява жалбоподателят да е управлявал лек автомобил, при което управление да е бил спрян за проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, а резултатът от тази проверка не е годно доказателство за установяване употребата на алкохол. Като не е съобразил това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в настоящото производство.

С оглед изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на процесното НП, същото следва да бъде отменено.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които по делото са установени на сумата от 1000 (хиляда) лева и представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции. Не са налице предпоставки за намаляване, предвид фактическата и правна сложност на производството, по което са проведени и множество съдебни заседания.

Водим от гореизложеното, Административeн съд - Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 90 от 13.06.2024 година по АНД № 179/2024 г. по описа на Габровския районен съд.

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 24-0892-000018, издадено на 05.02.2024 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което на С. Д. С., [ЕГН] с адрес град Габрово, [улица], ет. 5, ап. 19 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 1000 лева, лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 година, издадена от Министъра на вътрешните работи са отнети и дванадесет контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово да заплати на С. Д. С., [ЕГН] с адрес град Габрово, [улица], ет. 5, ап. 19 сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща сторените по настоящото КАНД 299/2024 година и по АНД № 179/2024 г. по описа на Габровския районен съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.