Определение по дело №686/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700686
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№206/15.03.2022 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 686 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по искане, подадено от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение на адвокат и издаване на изпълнителен лист в полза на НБПП за сума в размер на 360 лв., изплатена като възнаграждение на адвокат, осъществил правна помощ по адм. дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково. Претенцията се основава на Решение № ХС-2186-27035/2021 от 16.12.2021 г. на председателя на НБПП, както и допълнително уточнение, направено с Писмо вх.№ 1478/11.03.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

При преценка основателността на подадената молба, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Във връзка с преценката за допустимост на искането следва да се посочи, че НБПП не е било страна в съдебното производство, а разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, не регламентира срок за предявяване на искането от НБПП за присъждане на адвокатско възнаграждение. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и начина за определяне и заплащане на възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ. Поради това искането е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно.

Производството по адм.дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по предявен иск от Л.П.Б. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, настъпили от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника за периода от 08.10.2019 г. до 14.05.2020 г.

С разпореждане от 09.10.2020 г. съдът е назначил адв. Б.Г.Б., вписан под № 2903 към Адвокатска колегия - Хасково, за служебен процесуален представител на ищцата.

С Решение № 54/16.02.2021 г., постановено по делото, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Л.П.Б. сумата в размер на 750 лева - обезщетение за претърпени по време на престоя ѝ в Арест – гр. С. неимуществени вреди за периода от 08.10.2019 г. до 14.05.2020 г., като исковата претенция над присъденото обезщетение от 750 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решение № 54/16.02.2021 г. е оставено в сила с Решение № 133/08.06.2021 г., постановено по касационно адм. дело № 291/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

С Решение № ХС-2186-27035/2021 от 16.12.2021 г. на председателя на НБПП е разпоредено на адв. Б.Б. да се изплати сумата от 700 лв. за предоставена правна помощ по адм. д. № 686/2020 г. и по адм.дело № 291/2021 г., и двете по описа на Административен съд - Хасково. Съответно в Писмо вх.№ 1478/11.03.2022 г. по описа на Административен съд – Хасково (изх.№ 22-120-1265/09.03.2022 г. по описа на НБПП) се посочва, че изплатената сума за адвокатско възнаграждение по адм.дело № 686/2020 г. възлиза на 360 лева.

 

Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, отговорността за разноските се носи от ответника съразмерно на уважената част от предявения иск. Следователно, съразмерно на уважената част (750 лв.) от исковата претенция (в размер на 20 000 лв.) ГДИН следва да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата в размер на 13.50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

За останалата част от извършените разноски – 346.50 лв., искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПП предвижда, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски в определени със закон случаи. В съдебното производство по настоящото дело, по реда на чл. 203 от АПК, е разгледан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по отношение на който не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП по преценка на първоинстанционния административен съд, а не в хипотезата на ал. 1 - поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в разглеждания случай също не е осъществена. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за възстановяване на извършените разноски от ищеца, в чиято полза е била предоставена безплатната правна помощ.

Въз основа на постъпилата по делото молба и на основание чл. 405 от ГПК, след влизане в сила на настоящото определение, на НБПП следва да се издаде изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 13.50 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7 и чл. 405 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 13.50 лв. (тринадесет лева и 50 ст.), представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по адм. дело № 686/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.

 

След влизане в сила на настоящото определение, на НБПП да се издаде изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 13.50 лева.

 

Препис от определението да се връчи на ГДИН и НБПП.

 

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Хасково с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.  

                                                                      

 

СЪДИЯ: