Решение по дело №1141/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т.Г.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000151 издадена на 24.09.2023г. от Полицейски инспектор А. К. към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ ********* е собственост на „Ю- Брадърс“ ООД в което дружество е съдружник. Сочи че дружеството се занимава с отдаване на автомобили под наем, като процесния автомобил е бил отдаден на 22.09.2023г, на лицето Д. А. Д. , представила пред дружеството свидетелство за правоуправление на МПС. На посочената в заповедта дата и място собственото на дружеството МПС е било управлявано от трето лице, за което обстоятелство представител на дружеството не е бил уведомен и същият не е знаел, че това лице не притежава съответно СУМПС. Сочи се, че ПАМ не е наложена на собственика на автомобила, а на представляващия дружеството. Последното се твърди да е нарушение на материалния закон и в тази връзка се иска отмяна на оспорения акт.

Ответникът- Полицейски инспектор към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2023г. ПИ към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково е съставил по отношение на Ю. Д. М. , Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 143607, като в същия е посочено, че на 24.09.2023г. около 13:49ч. часа, в община Свиленград, на път (Младиново-Свиленград)- Левка- Студена- Радовец, в посока гр. Свиленград, с. Пъстрогор, лицето М. управлява лек „Ауди А 4“ с рег.№ *********, собственост на „Ю- Брадърс“ ООД. Посочено е още, че след извършена проверка се установило, че водача М. не притежава СУМПС, като същото му е иззето със ЗППАМ 23-1970-000201/11.09.2023г. на ОД на МВР Хасково и с тези си действия виновно е нарушил, чл. 150, от ЗДвП.

С акта са били иззети свидетелството за регистрация на МПС № ********* и регистрационните табели на автомобила.

По отношение на така изложените в АУАН обстоятелства няма спор между страните. Същите обстоятелства са възпроизведени и в оспорената пред настоящия съд ЗППАМ. Последната се твърди обаче да не е наложена на собственика на автомобила, така както предвижда нормата на чл. 171, 2а, б.а от ЗДВП, а на управителя на ЮЛ, собственик на МПС. В тази връзка се претендира, че управителя е различен правен субект и не следва да търпи процесната принудителна мярка.

Оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 16.10.2023г., а жалбата срещу нея е била подадена на 18. 10.2023г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, вкл. цитирания АУАН, справка за собственост на МПС, както и доказателства за заеманата от издателя на акта длъжност и заповед оправомощаваща го да издава актове от вида на процесния.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и държавните служители от сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта видно от справка с вх. № 9851/20.12.2023г. изпълнява длъжността полицейски инспектор V степен в група “Охранителна полиция“ към, РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на вътрешните работи и обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., доп., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 14.03.2017 г. в Раздел А, IX.1, т.9 длъжността „полицейски инспектор V степен“ в РУ към ОД на МВР е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1т.1 от ЗМВР. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта -същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Последният съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид –прекратяване на регистрация на ППС, като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на МПС собственост на жалбоподателя от лице чието свидетелство за управление е било отнето по реда на чл. 171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП.

От така изложеното е видно, че към датата на издаване на ПАМ органа е приел, че собствения на жалбоподателя лек автомобил е бил управляван от неправоспособен водач.

В конкретният случай жалбоподателя оспорва обстоятелството същият да се явява собственик на процесното МПС, като сочи, че макар и да е съдружник и управител в „Ю- БРАДЪРС“ ООД, последното дружество е собственик на автомобила, а не той. Последното обстоятелство се установява и от приобщените по делото писмени доказателства.

В тази връзка следва да се посочи, че физическото лице и юридическото лице са различни субекти на правото. Поради това нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, в която категорично е определен субектът, по отношение на който се налага ПАМ, а именно собственикът на МПС, не позволява на административния орган да я наложи на физическото лице, което не е собственик, независимо от връзката му с юридическото лице. В този смисъл са: решение № 6183 от 11.05.2018 г. по адм. д. № 9051/2017 г. на ВАС, VІІ отд.; решение № 12683 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 153/2018 г. на ВАС, VІІ отд.; решение № 15906 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 4114/2018 г. на ВАС, І отд.; решение № 14987 от 04.12.2018 г. по адм. д. № 7849/2018 г. на ВАС, ІІ отд.; решение № 15266 от 10.12.2018 г. по адм. д. № 5624/2018 г. на ВАС, ІІ отд., и др.

Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателни изложените в жалбата възражения за липсата на законово основание за налагане на ПАМ от процесния вид на управителя на дружеството.

Съдът намира, че при издаването на заповедта административният орган неправилно е определил субекта на процесната ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане мярката по чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ.

Неправилното определяне на адресата на акта води до издаването му в нарушение на материалния закон, което съставлява основание по смисъла на чл. 146,т. 1 от АПК за неговата отмяна. Ето защо жалбата следва да бъде уважена, а на жалбоподателя да се присъдят разноски съобразно доказания им размер от 410лв, от които 10 лв. за заплатена ДТ и 400 лв. за заплатен адвокатски хонорара по Договор за правна защита и съдействие /л.6/

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0351-000151 издадена на 24.09.2023г. от Полицейски инспектор А. К. към РУ Свиленград при ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Хасково да заплати на Т.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 410лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: