РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 260026/18.03.2022 г., постановено по т.д.№ 22/2021г. по описа на
Окръжен съд Враца са отхвърлени предявените в условията на обективно и субективно
съединяване искове на Н. К. М. и М. К. М. с искане да се осъди Застрахователно
дружество "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД да заплати на всяка от тях
застрахователно обезщетение от по 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния брат В. А. О., настъпила при ПТП от 03.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху присъдените суми от 25.08.2020 г. - датата на уведомяване
на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението.
С решението ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество и сумата от
5286 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участие на ЗД „Евро Инс“АД и И. Т. П., като трети
лица помагачи на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
Недоволни от решението са ищците в производството, които обжалват
решението с твърдения че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Навеждат оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна
степен доказаните в процеса съществуващи приживе изключително близки
отношения между брат и сестри, както и претърпените болки и страдания и
съпътстващите негативни емоции и състояния, които са претърпели и продължават да
търпят ищците в резултат от смъртта на техния брат, не са обсъдени в цялост
1
събраните по делото доказателства.
Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Претенирате разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от И. П.-трето лице-помагач на
ответника, с който се оспорва нейната основателност.
Отговор на въззивната жалба е депозиран и от ответника „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД. С него се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта –само в обжалваната
част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд-София намира следното:
Пред Окръжен съд-Враца са предявени в условията на обективно и субективно
съединяване,искове от Н. М. и М. М. с правно основание чл. 432 КЗ срещу
Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД за осъждане на ответното
дружество да заплати на всяка една от ищците по 50 000лв. за претърпените от тях
неимуществените вреди, вследствие смъртта на техния брат В. А. О., настъпила при
ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 25.08.2020
г. - датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане на
обезщетението.
По делото няма спор, а и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното:
На 03.08.2016 г., на гл. път 1-1 /Е-79/, при км. 136+500, преди разклона за с.
Бели Извор, водачът И. Т. П. на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“, с per. №
******** предприема неправилна маневра изпреварване, навлизайки в лентата за
насрещно движение и създава опасност за останалите участници в движението, в
резултат на което удря движещия се там товарен автомобил влекач марка „Скания“,
с per. № ******** и прикачено към него полуремарке, с per. № ********. При така
създадената ситуация и в резултат на удара, товарният автомобил се отклонява и
навлиза в насрещната лента за движение, където настъпва втори удар между него и
правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. №
********, управляван от В. А. О., при което е причинена смъртта на водача О..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с per. № 967000-10595/11.08.2016 г. Образувано е и досъдебно производство, след
приключването на което, на виновния водач И. Т.П. е повдигнато обвинение и същата,
с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25 от 01.12.2017 г., постановена по НОХД
№ 605/2017 г., по описа на ОС - Враца, е призната за виновна за това, че на 03.08.2016
г. при описаното ПТП е нарушила правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по
2
непредпазливост е причинила смъртта на В. А. О., с което е осъществила съставът на
престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "" пр. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК.
Сочи се, че й е било наложено редуцирано наказание в размер на три години
"лишаване от свобода", изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от
пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Починалият, в резултат на инцидента В. А. О. е брат на ищците Н. К. М. М. К.
М..
Ищците са предявили своята претенция до застрахователя- ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение- по Молба с вх. № 94-Р-161/ 25.08.2020 г. Но се посочва,
че с Писмо с изх. № 0-92-11408/04.09.2020г., въпреки представените от тях
доказателства, ответникът е отказал изплащането на обезщетение по образуваната
щета.
Налице е валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/06/116001082405, сключен между ЗД "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД и собственика на лек автомобил марка "Рено", модел "Клио"
с peг. № ********, валидна към 03.08.2016г. - датата на настъпване на
процесното пътно - транспортното произшествие.
Механизма на процесното ПТП и причината за смъртта са изяснени
посредством заключението на изготвената пред първоинстанционният съд комплексна
съдебно автотехническа и медицинска експертиза, прието и неоспорено от страните.
Съгласно заключението се установява следното: лекият автомобил “Рено Клио
“ с per. № ******** се е движил по път Е79 в посока гр. Враца - гр. Монтана. Движил
се е към момента на удара със скорост от около 99,3 км/ч.
Товарен автомобил, тип ТИР с влекач, марка „Скания“ с per. № ******** се е
движил в дясната лента със скорост от около 98 км/ч. Движил се е по
прав,хоризонтален участък от пътя.
В един момент, намирайки се на около 78,7 метра от мястото на първия
удар,вижда и възприема,движещият се срещу него и навлязъл в лентата му за движение
с леви гуми на около 0,7 метра към момента на удара лек автомобил “Рено Клио “ с
per. № ********, като опасност от ПТП и за да предотврати челен удар с челните части
на двата автомобила,навива волана на дясно,реагира на аварийно спиране,но поради
липса на време и разстояние за предотвратяване на удара,в режим на движение с
блокирани колела,със скорост от около 44 км/ч. реализира челен удар с предна броня в
левият и рог и предно ляво колело с предна челна част на лек автомобил “Рено Клио “
с per. № ********,навлязъл в лентата му за движение,при което са настъпили
деформации в тази част на влекача.
3
Вследствие на настъпилият удар между двата автомобила, товарен автомобил,
тип ТИР с влекач, марка „Скания“ с per. № ******** и прикачено към него
полуремарке тип самосвал с per. № ********, губи напречната си устойчивост,а водача
контрол върху управлението му, при което автомобила продължава движението си
транслационно и ротационно /дъгообразно/ в посока обратна на часовата стрелка с
насоченост към лентата за насрещно движение,навлиза в нея и при достигане на
мястото на втория удар с предна челна част на влекача в режим на аварийно спиране
със скорост от около 26 км/ч. удря в лява странична част в областа на педен ляв калник
правомерно движещия се в лентата си за движение лек автомобил “Фиат Мареа “ с per.
№********.
Лек автомобил “Фиат Мареа “ с per. №******** се е движил по път Е 79 в
посока гр. Враца - гр. Монтана.Движил се е в дясната лента със скорост от около 93,6
км/ч.
В един момент водачът на лек автомобил “Фиат Мареа “ с per. №********,
намирайки се на около 26 м. от мястото на удара вижда и възприема движещият се
срещу него товарен автомобил, тип ТИР с влекач, марка „Скания“ с per. № ********
навлизащ в лентата му за движение като опасност от удар, вероятно реагира на
аварийно спиране но поради липса на време и разстояние не е имал техническа
възможност да предотврати настъпилият между двата автомобила удар.
Съгласно разпечатката на тахошайбата скороста на движение на ТИР-
композицията към момента на първия удар е била около 45 км/ч. а към втория удар
около 28 км./ч.
Водачът на лек автомобил “Фиат Мареа“, ДК № ******** от техническа гледна
точка не е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието
Предна лява седалка на лек автомобил “Фиат Мареа “ с ДК № ******** е
оборудвана с фабрично зоводски монтаж на триточков обезопасителен инерционен
колан
Съгласно експертната практика ефективността на коланите при челен удар е
максимална при скорост до около 60 - 65 км/ч.
Към момента на настъпилият удар между ТИР - композицията и лекият
автомобил,надлъжните им оси са сключвали ъгъл по между си от около 30 - 40 г.,което
определя и направлението на ударния импулс спрямо оста на лекия автомобил от около
30 -40 градуса.Така насочен ударен импулс създава инерционна сила действаща върху
тялото на водача на лекия автомобил в посока от зад на пред на около 40° в ляво - към
предна лява колонка и лява вътрешна част на купето, и при която предназначението на
предпазния колан се намалява до минимум и в зависимост от силата му,почни
изключва предназначението на предпазния колан.
4
Деформациите по лекия автомобил и тяхната големина от страна на водача му -
от лявата страна са с отъване навътре към купето на автомобила достигащи до около
110 см.
В конкретния случай предпазния колан не е имал превантивна функция имайки
в предвид механизма на ПТП.
Починалия не е имал предходни заболявания, като причината за смъртта е
несъвместима с живота травма.
За установяване механизма на ПТП е разпитан свидетеля Н. М., който като
водач на товарен автомобил Скания е бил участник в процесното ПТП. Според него
ПТП-то се случило в неговата лента за движение, където навлезлия автомобил ударил
неговия и почти откъснал лявата гума на камиона и той се обърнали и навлязъл в
насрещното пътно платно. не си спомня да е настъпил друг удар след навлизането на
камиона ми в насрещната лента. След като камиона се обърнал и излязъл от кабината
не видял други автомобили, които да са пострадали. Само видял един друг автомобил,
който бил в храстите.
Пред първоинстанционният съд са разпитани като свидетели К. О., А. О., Н. М.
и Р. К..
Свидетелите К. О. и А. О. са родители на загиналия В., като К. е майка на
ищците. От показанията им се установява, че ищците и починалия им брат са живели
заедно с тях в общински имот, представляващ двор, в който имало две къщи. Ищците
като деца от друг брак на св. К. Г. О. дошли да живеят при тях, когато В. бил на 1
година. Семейството било задружно, всички си помагали и се обичали. Ищците, като
по-големи помагали при отглеждането на В. и другите деца. Водили го на детска
градина, а после и на училище. Играли си с него. След като ищците се оженили
заживели със съпрузите си, но продължили да поддържат връзка с тях и В.. Често се
срещали по различни поводи. В. бил управител на фирма за черни и цветни метали и
много помагал на ищците, когато имали нужда. Често ги посещавал и им носел
продукти и подаръци. М. и Н. много лошо приели смъртта на В., станали тъжни. За
всички било голяма трагедия. Сега всички заедно ходят на гробища, всеки месец, както
и М. и Н..
Свидетелят Н. А. М., е съпруг на първа братовчедка на ищците. От съпругата
си знаел, че ищците и В. са живели заедно и като по-големи сестри ищците са се
грижили за брат си. В. идвал на село и при по-големия му брат С.. За празниците идвал
с Н. и М.. Общували постоянно и по празници и когато трябва нещо да се помогне за
градините. М. живее във Враца, а Н. в Добролево В. имал кола и постоянно ги
събирал. Ищите искали съвети и помощ от В. и те му помагали. Ищците приели зле
смъртта на В.. Били съкрушени. Тъжели за В. спрели веселбите. Когато говорят за В. се
разплакват и още не могат да повярват. Н. и М. се съветвали с В. по семейни въпроси,
5
когато имаха семейни проблеми.
Свидетелката Р. К. - първа братовчедка на ищците,твърди че често се вижда с
Н. и М. - в седмицата един, два пъти. Ищците в детските си години живеели при майка
си във Враца и й помагали за отглеждането на брат си В.. Все още не могат да
осъзнаят, че В. го няма. В. помагал на сестрите си и на техните на деца, всички го
обичали. Ищците още страдат за брат си. Преди 6 години В. живеел с родителите си, а
после той се се отделил. Докато живеел при майка си и баща си ищците не живеели
там. В. често ходил на Три кладенци, поне веднъж седмично. Почти всяка седмица се
събирали с В., с Н. и М.. В. взел къща в лозята на Н..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вради от
причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания , които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка възка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.В тези случаи за получаване на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелите родственици да са
понесъли такива чрезмерни морални болки и страдания , които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението , залегнало в горецитираните
постановления.
Същевременно, доколкото ищците не попадат в кръга от лица, определени с
ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за да им се признае правото на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат им, е нужно да се
установи изключението, предмет на ТР№1/21.06.2018г. по т.д.№ 1/2016 на ОСНГТК
на ВКС, а именно- наличие на особено близка привързаност, която поради конкретни
житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другите морални болки и страдания , надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка/
между братя и сестри/ и наподобяват тези на родители и деца.В тези случаи за
получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родства, а е
необходима от доказателствата да се направи несъмнен извод, че лицето/лицата което/
които претендира обезщетение , е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни/ като интензитет и продължителност/ морални
6
болки и страдания.
В случая от страна на ищците по делото не бе проведено успешно доказване, че
е налична онази особена близост, визирана в цитираното по-горе тълкувателно
решение № 1/21.06.2018г. на ВКС,ОСНГТК, различна от обичайната близост между
братя и сестри .Тъй като по делото не е установено смъртта на В. О. да е причинила на
ищците болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка , съдът приема, че ищците не са активно
материално-правно легитимирани да получат обезщетение за причинените им
неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат им.Поради това, предявената
претенция следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 3530 лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК ищците са освободени от заплащане на
държавни такси и разноски, но не и от заплащане на разноски на ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/18.03.2022г. постановено по т.д.№
22/2021г. по описа на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********, да
заплатят на "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.София,р-н Триадица,бул.“Витоша“№ 89Б сумата от
3530,00лева , представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на ЗД“Евро Инс“АД и И. Т. П., като
трети лица помагачи на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8