Определение по дело №177/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 267
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20243001000177
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. Варна, 23.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000177 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ем Ди Лидерс“
ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 560 от 29.12.2023г. по
търг.дело № 671/22г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати на „Еко Лозенец“ ЕООД със седалище
гр.София сумата 21 517.26лв., представляваща наемна цена за месеците юни,
юли и август 2022г. по договор за наем, сключен на 01.06.2022г. на основание
чл.232 ал.2 от ЗЗД, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното и изплащане, както и е осъдено да заплати
направените по делото разноски в размер на 2 235лв.
Твърди че постановеното решение е недопустимо, поради липса на
подведомственост на повдигнатия спор на Окръжен съд – Варна, евентуално е
неправилно.
Сочи че договорът за наем между страните е прекратен по твърдения на
ищеца с изявление, направено с нотариална покана, връчена му на
13.10.2022г. Поради което и спорът се основава на твърдения за дължима
парична сума на основание прекратен договор за наем. Позовава се на
разпоредба в договора за наем, съобразно която всички спорове относно
прекратяването на договора следва да бъдат отнесени за разрешаване пред
посочения арбитражен съд.
1
На следващо място оспорва извода на първоинстанционния съд, че
ищецът – наемодател е изпълнил задължението си за предаване на наемателя
на наетия имот. Сочи че съобразно чл.6.1 от договора за фактическото
предаване на имота се съставя подробен приемо-предавателен протокол, а
такъв не е представен, поради което и изводът на съда, че е изпълнено
задължението за предаване на вещта е неправилен. Сочи че в представените
като извадка от приложение 1 приемо-предавателен протокол страниците не
могат да бъдат индивидуализирани като страници на един и същ документ,
липсват начална и крайна страница, съдържаща подписи на страните, поради
което и същият може да бъде ценен единствено като проект. Също така сочи
че същите, доколкото част от тях съдържат подпис на неговия управител,
съдържат изявление единствено за налично оборудване. Сочи че от така
представените документи не се установява предаването на съществени части
от вещата – закрит плувен басейн, открит паркинг, ресторант, механа и лоби
бар.
Сочи че съдът в нарушение на процесуалните правила е допуснал
събирането на гласни доказателства за установяване на факта на предаване на
вещта. Твърди че в договора страните са уговорили писмена форма за
доказване на предаването на веща, поради което и установяването със
свидетелски показания е недопустимо. Евентуално, дори и да се приемат за
допустимо гласните доказателства, съдът не е извършил преценка на
заинтересоваността на разпитаната свидетелка – майка на управителя. Твърди
че от гласните доказателства се установява че е извършено ръчно изготвяне
на описи, които е следвало да бъдат изготвени на компютър и подписани,
което е не е сторено.
Оспорва извода на съда, че е установено ползването на вещта от
ответника. Оспорва извода на съда, че в обект Хотел Шато Вапцаров в
периода м.юни – м.септември 2022г. са били регистрирани две фискални
устройства на рецепция и бар – фоайе, от чиито регистри са отчетени приходи
от услуги в размер на 60 385.21лв. и от продажби на стоки в размер на
13 266.06лв. Позовава се на приетата експертиза според която са
регистрирани три фискални устройства, две от които за обекти Парк хотел
Панорама – лоби бар и рецепция. Твърди че само по себе си наличието на
регистриран касов апарат в обект Хотел Шато Вапцаров и назначаването на
2
служители с месторабота посочения обект е обосновано действия на
наемателя по осигуряване на задължителните изисквания и условия за
ползване на вещта по предназначение, но установената липса на отчетени
приходи и липсата на доказателства за предоставен труд от назначените лица
потвърждават възражението му за липса на изпълнено задължение за
предаване на вещта. Твърди че посочените приходи в експертизата са
отчетени касови продажби през фискалните устройства, регистрирани на
различен обект.
На следва място оспорва извода на съда че на ответника са изпратени и
той е получил фактури за наем за периода м.юни, м.юли и м.август 2022г.
Твърди че представеното по делото писмо от трето неучастващо лице е
представено след предоставения от съда срок, поради което и същото следва
да бъде изключено от доказателствата по делото.
Твърди че в нарушение на чл.371 от ГПК с протоколно определение от
17.07.2023г. първоинстанционният съд е отказал да разгледа и да се
произнесе по направено от него възражение за прихващане със сума в размер
на 14 782.23лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен
договор. Не спори, че възражението за прихващане е направено след срока за
отговор на исковата молба, но твърди че за доказване на неговото възражение
не е направил искане за събиране на нови доказателства, поради което и
съдът е следвало да го приеме за разглеждане, съобразно предвиденото в
чл.371 от ГПК изключение.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му осъдителна част и да постанови друго, с което предявения
срещу него иск за незаплатена наемна цена да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Еко Лозенец“ ЕООД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
По оплакването за неприемане за разглеждане на направено от
ответника възражение за съдебно прихващане със сумата 14 782.23лв.,
представляваща подлежащ на връщане депозит по прекратен договор:
3
Не е спорно, че в отговора на исковата молба няма направено
възражение за прихващане. Същото е направено в отговора на
допълнителната искова молба и с определение на съда от съдебно заседание
от 17.07.2023г. не е прието за съвместно разглеждане.
По силата на чл.371 от ГПК възражението за прихващане може да се
направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за
доказването му не са налага събирането на нови доказателства. Следователно
за страната, направила възражението след срока за отговор, не отпадат
преклузиите за посочване и представяне на доказателства, а необходимостта
от събиране на нови доказателства за произнасяне по възражението е
предоставена на преценката на съда за всеки конкретен случай. С тази норма
се зачитат последиците от непосочване и представяне на доказателства в
срока за отговор, но едновременно с това на страната се предоставя по-дълъг
срок за въвеждане на възражение за прихващане, по което ще се формира
сила на пресъдено нещо съгласно чл.298 ал.4 от ГПК.
Действително към момента на подаване на възражението за прихващане
не е спорно между страните, че наемното правоотношение между тях е
прекратено и принципно с получения от наемателя депозит може да бъде
извършено прихващане със съществуващи вземания на наемодателя към него.
Но с исковата молба от наемодателя са въведени твърдения за съществуване
на задължения на наемодателя освен за незаплатена наемна цена и за липси и
щети, за незаплатени задължения към доставчици, незаплатени консумативи
за ток и вода. С оглед твърденията за съществуване и на други насрещни
задължения на наемателя, въведени още с исковата молба, съставът на
въззивния съд намира, че за да може да бъде извършено съдебно прихващане
следва да бъдат изследвани материално правните предпоставки за това, и това
налага събиране на нови доказателства, поради което и изключението по
чл.371 от ГПК не е налице и правилно първоинстанционният съд не е приел
за съвместно разглеждане направеното след срока възражение за съдебно
прихващане. Предвид на това и възражението за прихващане не следва да
бъде предмет на разглеждане и във въззивното производство.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд други процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
4
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 25.09.2024г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5