№ 1204
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря Х.В.
и прокурора В. П. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана С. Наказателно дело от общ
характер № 20225220200812 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:34 часа се явиха:
Подсъдимият А. Е. Ф. се явява лично и с адв. Р. К. от АК-Пазарджик,
надлежно упълномощен от ДП.
Явява се гражданският ищец и частен обвинител Н. Р. лично.
Явяват се свидетелите И. Г., А. К. и Е. Ф..
Не се явява св.Л. П., нередовно призован, не намерен на известния по
делото адрес. По сведение на частния обвинител и граждански ищец
свидетелят бил трудово ангажиран.
Не се явява св.Т. Г., редовно призован, като по сведение на частния
обвинител и граждански ищец свидетелят бил зает с грижи за болния си баща.
Явява се ВЛ д-р П..
За РП-Пазарджик се явява зам.районния прокурор В. Х..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЧО И ГР.ИЩЕЦ Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
И. А. Г., роден на ***** г. в гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български граждА.н, със средно образовА.е, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка със стрА.те.
А. К. К., родена на *****. в гр.Пазарджик, живуща в същия град,
българка, българска гражданка, със средно образовА.е, неомъжена, работеща,
неосъждана, с ЕГН: **********, без родствена връзка със стрА.те.
Е. А.ОВ Ф., роден на 1***** г. в гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български граждА.н, със средно образовА.е, неженен, работещ,
осъждан, с ЕГН: **********, син на подсъдимия.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.Ф.: Желая да бъда свидетел. Осъждан съм за това, че съм
управлявал МПС без да имам книжка.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетелите обещаха да говорят истината. Свидетелите напуснаха
съдебната зала.
Сне се самоличността на вещото лице:
Б. Х. П.: на 63 години, живущ в гр.Пловдив, българин, български
граждА.н, с висше образовА.е, женен, работещ, неосъждан, без родство със
стрА.те по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НПК.
Обеща да даде вярно, точно и безпристрастно заключение.
СТРА.ТЕ /поотделно/: Не възразяваме да се промени хода на съд.
следствие и първо да се изслуша ВЛ д-р П..
На основА.е чл.282, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА заключението на съдебномедицинската експертиза на л.43-
л.49 в ДП.
ПРИСТЪПИ се към разпит на вещото лице.
Д-Р П.: Поддържам изцяло заключението. Извършил съм преглед на
2
пострадалото лице по разпореждане на дознателя на 25.02.2022г. Прегледът
се извърши в кабинета по съд. медицина. Прегледът беше личен и се
установи, че в областта на гърдите на пострадалия Р. има болезненост в
областта над гръдната кост, която е с размери около 6 на 4 см., като нямаше
промяна в цвета на кожата. Това е една контузия, която е получил и тя се
квалифицира в резултат на действие на твърд тъп предмет и отговоря на
получаването както е съобщено – удар с ръка в областта на гърдите.
Квалификацията на телесната повреда е болка по смисъла на чл.130 ал.2, като
е продължила 2-3 дни от нанасяне на травмата.
По време на извършването на тези действия пострадалият и нападателят
са били обърнати един към друг лице с лице.
ПРОКУРОРЪТ и ЧО и гр. ищец Р. /поотделно/: Нямаме въпроси към
вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ.К.: Аз имам въпроси.
Д-Р П.: Ползвал съм документацията предоставена от бърза помощ. Р.
представи лист за преглед на пациент – контузия на гръдния кош е описано.
Лекарите са описали неговото състояние, сърдечна дейност, дишане,
извършено е ехография и рентгеново изследване, и там не личат травматични
увреждА.я по ребрата при направената гръдна снимка. Към този документ
върви и втори – допълнителен лист към листа за преглед на пациент, като
също са описА., че прегледът е извършен от хирург и той описва също слаба
болезненост в гръдната кост и епигаструма – горната част на корема.
Съобщава, че при образните изследвА.я не са намерени паталогични
изменения.
В близост на двете тела едно до друго е възможно да се получи такова
травматично увреждане още повече, че при тази ситуация при движение на
ръката назад ще причини тази травма в областта на гърдите – това е
динамичен процес и едва ли са били така плътно долепени един до друг през
цялото време и няма как да се нанесе такава травма ако са били долепени
един до друг. Това е динамичен процес и най-вероятно е имало отклонение на
телата на двамата и с помощта на лакътя да е нанесена тази травма.
Нека се съобразим с времето, когато е получена травмата – февруари
месец и е по-студено времето и е бил пострадалият с по-плътни дрехи, а не по
риза само, и през дрехите не оставят кръвонасядА.я в тази област, а е
3
предизвикал само травма, като контузия и няма цветова характеристика в тази
област, а продължава да се чувства болезненост в областта на гръдната кост и
епигаструма.
Възможно е травматичното увреждане да е нанесено от повече от един
удар в същата тази област.
При ситуация, описана по начин съобщен от Р., че е притиснал в гръб
подсъдимия и той се е опитал да се разтърве бутайки го с лактите на зад – Р.
съобщава, че бил ударен два пъти в областта на гърдите с юмрук, а след това
с лакът стрА.чно е опитал да бъде ударен. Няма как с лакът да го удари в тази
област. Явно ударът с лакътя не е нанесъл травма в средата на гърдите, а би
нанесъл стрА.чно. Такива стрА.чни травматични увреждА.я не са описА.. На
мен пострадалият съобщава къде са му травматичните увреждА.я. При опит
да се отскубне не е възможно с лакът да се нанесе травма в областта на
средата на гръдния кош.
Когато се извършват такива действия и се прилага сила и евентуално
помощни средства от страна на служителите за задържане на лице и при това
задържане пострадалият дори и да се е опрял с тялото си в подсъдимия при
опита за задържане и той няма как опирайки се да се контузи, защото
човешкото тяло в областта на гърдите е със сравнително мека констистенция.
При описаната ситуация Р. при задържането на подсъдимия ако го е повалил
на земята и при опит да му постави белезниците ако приемем, че тялото му се
е опряло в гърба на подсъдимия няма да се получи това увреждане.
Би могло да се получи констатираното нараняване ако лакътя е бил
изнесен и ударил средата на гръдния кош, но ако лакътя не е бил изнесен
поради факта, че съприкосновението е било стрА.чно не би могло да се
получи това увреждане.
СТРА.ТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси. Да се приеме
заключението.
Съдът като взема предвид, че д-р П. отговори на няколко допълнително
поставени въпроси, зададени от адв.К., извън конкретно поставените задачи
по СМЕ от ДП намира, че на същия следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 40 лева. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
4
ПРИЕМА заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена
от вещото лице д-р Б. П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на д-р Б. П. за явяване по повод разпит на
изготвена в ДП СМЕ и отговори на допълнително поставени въпроси в размер
на 40,00 лева, платими от бюджета на съда по сметка на експерта.
Пристъпи се към разпит на свидетелите:
В залата влиза св.И. Г..
СВ.И. Г.: С колегата Р. бяхме нощна смяна. Беше края на месец
февруари. Беше тази година. Не помня точната дата. Около 20 часа се
намирахме на кръстовището на бул.Ал.Стамболийски и ул.Екзарх Йосиф и
там работихме по ЗДвП. Колегата подаде „Стоп“ палка на лек автомобил,
който идваше от градската градина към нас. Лекият автомобил беше марка
Ауди. Той не спря, даже колегата се отдръпна леко за да не го блъсне. Лекият
автомобил от бул.Стамболийски зави по ул.Найден Геров. Аз бях водачът на
служебния автомобил. Колегата се качи бързо в автомобила и тръгнахме след
Аудито. Аудито се движеше много бързо. Ние бяхме с включен светлинен и
звуков сигнал след него, но Аудито не спираше. Излезнахме на улицата на
механото - Кочо Честименски, а Аудито влезна на паркинга към блока – той е
затворен. Ние спряхме успоредно на Аудито, но извън паркинга и спряхме на
улицата. Бяхме на десетина метра спрели от него. В този момент от дясната
страна на Аудито изскочи едно лице и тръгна да бяга в посоката от която ние
идвахме - в поска към ул. Найден Геров. Колегата Р. тръгна да го гони. Аз
останах на место при Аудито и установих още три лица - водачът на ЛА Е. Ф.
и още двама. Установих тяхната самоличност. По станцията предварително
казахме, че сме по лек автомобил, който не спира на подаден сигнал и
колегите знаеха къде се намирахме. Дойдоха още два или три екипа колеги,
може би три екипа с екипа на КАТ. По-късно разбрах, че колегата Р. е
задържал лицето, което избяга и те дойдоха на паркинга. Катаджиите – П. и Г.
тестваха водачът Е. за алкохол. Направихме и справка за лекия автомобил и
беше със служебно прекратена регистрация и с облепени стъкла с тъмно
черно фолио. Ние с колегата Р. си бяхме с нашия лек автомобил и с нас беше
Е. Ф. и тръгнахме към КАТ за тестване за наркотици. Аз управлявах
автомобила, а колегата беше зад мен на задната седалка и Е. беше до колегата.
Е. беше без белезници. По време на движение Е. се обади на баща му и му
5
каза, че го караме към КАТ за да даде проба за наркотици. Отидохме към
КАТ и там спираме на служебния паркинга на КАТ и баща му вече ни чакаше
- подсъдимият.
А. Ф. беше на паркинга. Той изведнъж се появи там, нямам представа с
какво дойде и от къде дойде. Предполагам, че той е видял, че вкарваме сина
му в служебния автомобил. На место при Корлеоне бащата не е казвал да не
вкарваме сина му в автомобила. Той на место се опита с реплики към мен „Ти
пак ли ще ме спираш, мен и сина ми“. Синът му доброволно се качи в
патрулния автомобил.
Спираме в двора на КАТ и подсъдимият беше там. Не знам с какво
подсъдимият е дошъл. Подсъдимият чакаше пред служебния вход на
паркинга пред сградата на КАТ, там където ние спряхме автомобила. Ние
слизаме и подсъдимият започна да отправя реплики към нас „Боклуци, няма
да се зА.мавате със сина ми, няма да им даваш проба на тия“. Разпоредихме
на подсъдимия да се отдръпне и той започна да ни вика „Майка ви дееба,
боклуци“, започна да ни псува. Ние в този момент тръгнахме към него за да
го задържаме. Той започна да бяга към изхода. Белезниците са си в нас, но не
в ръцете ни. Той тръгна да бяга. Ние му казахме, че ще го задържим и
колегата му каза „Стои“. Той тръгна да бяга в посока бариерата на изхода на
КАТ, която беше спусната. Р. първи го настигна и аз бягах по него. Като го
настигна Р. аз видях подсъдимия да се обръща и да нанася удар с десния
юмрук в областта на гърдите на Р.. Аз бях видимо на около 4-5 метра от тях.
Там има лампи и е осветено.
Р. може би си помисли, че ще последва втори удар и се отдръпна назад,
подсъдимият тръгна пак да бяга в посока бариерата и колегата го настигна
пак и го хвана с ръцете си през кръста. В това време с въртеливи движение
подсъдимия с лактите успя да се отскубне от ръцете на колегата и продължи
да бяга и явно не видя спусната бариера на КАТ и се удари в нея.
Подсъдимият се удари и падна, промуши се под бариерата. Р. и той се мушна
под бариерата и пак го настигна. Подсъдимият се обърна и пак удари Р. в
гърдите. И тогава колегата с водеща техника го повали на земята и аз
пристигнах и започнах да му слагам белезници и той оказа яростна
съпротива, дърпаше си ръцете, крещеше, не даваше да му поставим
белезниците. Имаше вече борба, дърпаше се долу на земята и викаше
6
„Боклуци, ще ви уволня, ще ви съдя“. Поставихме му белезници и от там го
приведохме в служебния автомобил като задържано лице и от там в РУ.
Запознахме го с правата му, има подписана от него декларация, той не пожела
да му се извърши медицински преглед.
Докато го задържахме бяхме само ние с колегата Р. и задържА.я -
подсъдимия.
Колегите П. и Г. и те бяха на паркинга на КАТ. Може би колегите
станаха свидетели на обидите, които първоначално ни нанесе подсъдимия.
След това колегите с Е. тръгнаха и влезнаха в сградата за вземане на пробата
за наркотици.
Нямам спомен дали Г. и П. пристигнаха преди нас или след нас.
По принцип практиката е такава, който спре един водач и той да го води
в КАТ – за това и ние качихме Е. Ф. в нашия служебен автомобил и го
закарахме в КАТ.
Е. Ф. не оказа съпротива да даде проба за алкохол, но заяви, че е
употребил марихуана. Те цялата компА.я са криминално проявени и след
това за единия разбрахме, че е извършил грабежи.
Никога не съм забранявал на Е. Ф. да говори по телефона и не съм
употребявал физическа сила спрямо него.
Като слезнахме от автомобила на КАТ Е. не каза нищо на баща си, а
баща му заяви „Няма да даваш проба на тия боклуци. Тогава не чух сина му
нещо да му отговаря.
АДВ. К.: Имам искане за констатиране на противоречия в показА.ята на
св.Г.. Моля да прочетете показА.ята на свидетеля от ДП и да констатиране
противоречия относно мехА.зма на нанасяне на ударите - 15.03.2022г. л.72 на
гърба.
Съдът запитва ГИ и ЧО Р. дали дава съгласие за прочитане показА.ята
на свидетеля от ДП, дадени пред следовател.
ГИ и ЧО Р.: Давам съгласие.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие.
Съдът намира искането на адв.К. за основателно. Действително е
налице противоречие в показА.ята на свидетеля дадени на ДП пред
7
следовател и дадените в днешното СЗ относно това с каква точно част от
тялото си подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия. Ето защо и при
изрично постигнато съгласие на стрА.те в процеса и на основА.е чл.281 ал.5
във вр. с ал.1 т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показА.ята св.И. Г., дадени на 15.03.2022г. и обективирА. на
л.72 и л.73 по ДП.
СВ.И. Г.: Първият удар, който нанесе подсъдимият на Р., следователят
може да не ме е разбрал какво казвам и първият удар беше с юмрук, а не с
лакът. Предполагам, че следователят ми е зачел какво съм казал. Уж
внимавах като ми зачете.
Тази водеща техника – това е хващане за ръката и поваляне на земята,
има се предвид да загуби равновесие лицето. Хваща го за ръката в областта
на китката предполагам. В случая подсъдимият падна по очи на земята и там
започна дърпането и подсъдимия си държеше ръцете под корема за да не му
слагаме белезници.
Разпитът при следователя тръгна от края към началото.
АДВ. К.: Моля за поставяне в очна ставка на този свидетел с
подсъдимия. Считам, че са на лице съществени противоречия.
Съдът намира, че са налице съществени противоречия между
обясненията на подсъдимия и показА.ята на св.Г..
На основА.е чл.143 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка подсъдимия А. Ф. и св. И. Г..
СВ.Г.: И преди съм спирал подсъдимия и го познавам от работата си.
ПОДСЪДИМИЯТ: Точно така е. Аз пристигнах първи в КАТ, а двамата
полицаи Р. и Г. бяха тръгнали преди мен, а дойдоха по-късно. Аз даже се
обадих на моя син за да го питам защо още не са пристигнали. Той ми вдигна
телефона и ми вика „По пътя сме, идваме“.
Аз на место, когато другият полицай каза на сина ми, че може да даде
проба или не за наркотици и аз го питах дали е ползвал наркотици и синът ми
каза „Не татко, не съм, няма проблеми“. И аз му казах да тръгва тогава да
8
дава. Те го забраха. И аз тръгнах. Аз пристигнах и те след мен. Моят син ми
каза тогава, че са го ударили 5 токата в колата. Аз ги питах защо е трябвало
да посягат, каква вина има и какво е направил. И те започнаха да ме обиждат
„Мангал, да изчезваш по най-бързия начин от тука“ и да ме псуват полицаите.
В този момент идват колегите им катаджиите. Те забират сина и влизат в
сградата на КАТ. Те започнаха да ме гонят и обиждат и аз тогава казах на
сина ми да не дава проба за наркотици.
Синът ми се е притеснил, защото без причина тръгнали да го
проверяват, а нямало Стоп палки. Преди да отида пред Корлеонето синът ми
каза „Ела тук, че нещо искат да ме гласят“.
Аз тръгнах да излизам от паркинга на КАТ, а те продължиха с обидите
и псувните полицаите. Аз стигнах средата на паркинга и се обърнах и казах на
Г. „Теб ще те осъдя за това отношение“. Само една дума казах на Г., че ще го
осъдя. Аз смятах, че като видят, че има хора ще се спрат и за това побягнах.
Всичко това става след бариерата и тогава ме настигна Р. и тогава тръгнаха да
ме повалят на земята и аз се съпротивлявах вярно, защо трябва да ме
задържат. В този момент като ме повалиха на земята моята позната А. ги
освети с колата, защото тя беше спряла при павилиончетата, премина покрай
тях и застана след тях. Р. беше върху мен, а Г. ми нанасяше удари. Като
видяха А. те се спряха. Тогава аз се дадох да ме закопчаят. Г. ме вдигна и
остана с А.. Аз казах на А. да остане за свидетелка да види какво става с мен.
Минахме бариерата. Аз чувах репликите – „Ти ще лежиш с него“. Той хвана
А. за врата и тя пита за какво ще я арестуват. Той ме вкара в колата и ме
удари 2-3 пъти вътре. Тогава изкараха и моя син и аз му казах да се обади на
адвокат.
Нито съм ги удрял, нито съм ги псувал. Как да псувам полицаите, аз
трябва да не съм добре. Вкараха ме в полицията и 45 минути бой.
СВ.Г.: Чух какво каза подсъдимия - това са пълни измишльотини. Беше
така, както аз казвам. Не си спомням точно докато пътувахме дали Е. Ф. се
обади на подсъдимия или обратното, както той каза сега.
ПОДСЪДИМИЯТ: Синът ми ми каза, че са му ударили 5 токата, защото
говорил по телефона. Синът ми ми каза, че когато аз съм му позвънял по
телефона, Р. му казал да не отговаря, а той му казал, че няма как да не
отговори и след като сме приключили Р. му ударил 5 токата. Бузата на Е. му
9
беше подута и беше зачервена.
СВ.Г.: Аз казвам истината.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз казвам истината.
Св.Г.а остана в съдебната зала.
В залата влиза св.К..
СВ.А. К.: На 24-ти февруари – аз помня дати. На 5-ти март тази година
нищо съществено не се е случило, каквото се случва един нормален ден.
На 24-ти февруари към 8 часа вечерта ми се обади А. и ми каза, че са
спрели сина му и ако мога да отида да прибера колата ако се наложи. Каза, че
са го спрели при Корлеоне. Ние сме в приятелски, нормални отношения и
познати сме с А.. Облякох се и отидох пред Корлеоне с моята лична кола и
спрях на паркинга срещу Корлеоне и на 10 метра беше спрял Емо с неговата
кола и бяха 4-ма полицаи Емо и А.. Аз ги изчаках в колата и не съм слизала.
След 10 минути ми се обади А. и каза, че отиват в КАТ Емо да дава някакви
проби и да отида в КАТ. Отидохме в КАТ. А. караше с неговата кола, а аз
след него с моята кола. Аз спрях пред кабинките на застраховките, а А. спря
10-15 метра пред мен, паркингът се пада от стрА. на кабинките. А. отиде в
КАТ, а аз изчаках в моята кола. Като отидохме на КАТ патрулката я нямаше с
Емо, те дойдоха малко след нас. Аз слезнах и изпуших една цигара и се
завъртях там. Няма и след 5-6 минути и А. се връща и аз се качих в моята
кола, като си мислех, че ме готови и можем да си тръгнем. В момента в който
се качих погледнах и видях А. бягаше и двамата полицаи го гонеха - Р. и Г..
А. се наведе да мине бариерата. Аз съм на 10-20 метра от тях, а не на
километър. Те го нападат в гръб и го събарят на земята, започват да го бият и
ритат и го придърпват между двете кабинки. Аз запалих колата и тръгнах към
тях за да ги осветят и да ме видят и те. Аз след това слезнах и ги питах
защото го бият и ритат и защо го задържат на какво основА.е. Аз като се
приближих Р. беше се изправил от стрА. до А., а Г. беше седнал върху
подсъдимия. Те се изненадаха, че ме виждат и ги питах защо го бият и
задържат, те не очакваха, че съм там. Те не ми отговориха. Г. вдигна А. и го
завлече към входа на КАТ. Преминахме бариерата. А. и Г. вървяха напред, а
ние с Р. говорехме и той не ми отговори защото аз не съм била никаква и след
което ме хвана за гушата и взе да ме бута и заплашва, че ако не ги оставя да
си правят каквото си искат, че съм щяла да бъде следващата задържана и да
10
лежа килия до килия с А.. Аз пак питам за какво го задържат и след заплахата
на Р. и държенето за гушата ми и бутането и викането в лицето ми аз
престанах да ги питам и ме оставиха на мира и тръгнаха към входа на КАТ.
От там изчаках 5-10 минути и те го качиха в патрулката и тръгнаха към
районното. Аз останах там още 2-3 минути в моята кола, изчаках и аз тръгнах
към районното и чаках там. По пътя се обадих на наш общ познат да уведоми
бащата на А., че са го задържали и да го чакат пред РУ. И аз отидох там и
чакахме с неговата тогавашна адвокатка и баща му.
Аз нищо не съм чула като бях пред КАТ – не съм чула кавга или викове
или обиди. Не съм чувала А. да отправя обидни думи. Видях как гонеха А. и
го нападат в гръб докато той си вървеше съвсем спокойно към изхода.
Изведнъж той започна да бяга и аз като се обърнах и видях че те го гонеха.
Той се наведе да мине бариерата и те го сграбчиха и го бутнаха на земята и
започнаха да го удрят и ритат и да го влачат към будките. Аз тогава бях извън
колата. След цялата случка, след като го задържаха и го качиха в колата, и аз
тогава се качих в автомобила си. Бях извън автомобила за да пуша и видях
как А. бяга. Когато го нападнаха и упражняваха насилие спрямо него и го
влачиха тогава се качих в колата, запалих колата и за да ги осветя и тръгнах и
спрях точно след двете будки. Не знам защо тогава тръгнах с автомобила -
инстинктивно. Нямам представя на колко метра са до тях от мен. Аз исках да
видя, че и те ме виждат и спрях точно до тях. Те бяха точно между двете
будки на ъгъла и го биеха и нападаха.
На место при Корлеоне бяха 4-ма полицаи, А. и Е., само тях видях,
други нямаше, поне аз не видях други хора. Аз изчаках в моята кола. А. ми се
обади и ми каза, че тръгват. В едната кола се качиха двамата полицаи и Е., а
другите се качиха в другата кола и тръгнаха. Г. и Р. ги разпознавам – те бяха
там. Не обърнах внимА.е с кои точно полицаи се качи Е. в патрулка.
Аз пристигнах в КАТ преди да докарат Е..
А. паркира между двете будки на паркинга, а аз паркирах пред първата
будка като тръгнем за КАТ – будките са павилиони за застраховки.
Подсъдимият слезна и тръгна към входа на КАТ. Подсъдимият ми каза по
телефона да тръгваме към КАТ и да го изчакам там. Колата Ауди остана на
паркинга пред Корлеоне, никой не я е прибирал. Подсъдимият слезна от
неговата кола и тръгна към КАТ. Аз останах в моята кола, след това слезнах
11
от моята кола и запалих цигара и гледах от далече какво се случва. Дойдоха
двете патрулки. Двамата полицаи вкараха Емо вътре. Аз това го наблюдавам
от вътрешната страна на бариерата. Аз видях как вкарват Е. в КАТ двамата
полицаи. Другите двама полицаи остават с подсъдимия от вън. Няма и 1-2
минути А. тръгва и аз помислих, че си тръгваме. Аз тръгнах към моята кола и
нищо никой не е викал. Мисля, че 30-40 метра е разстоянието от бариерата до
входа на КАТ. Върви си А. и изведнъж започна да бяга, защото започнаха да
го гонят полиците. Подсъдимият се наведе и да мине под бариерата и те го
нападнаха двамата. Аз като видях, че А. тръгва да идва си тръгнах към моята
кола и помислих, че тръгваме. Аз го виждам в лице, че той идва към мен и аз
тръгвам към моята кола, заставам до моята кола, но не се качвам, поглеждам
към бариерата и виждам как той бяга към бариерата. Те нападат подсъдимия
в гръб полицаите, но с лице към мен. Като го задърпаха към двете кабинки аз
се качих в моята кола, запалих я и ги осветих. Направих го инстинктивно.
Аз първоначално спрях на първата кабинка, а подсъдимият продължава
между втората и третата кабинка има на дясно паркинг и той спря там. Аз
като запалих колата и подминах паркинга и спрях между неговата кола и
входа за паркинга – мисля, че се пада при третата кабинка. Аз слезнах и
изключих колата и ги питах защо го бият.
Аз се качих в колата и за да осветя, аз не съм отишла да се разправям и
нито съм се карала, нито нищо. Просто се качих в колата и не мога да обясня
защо. Р. ме хвана със заплаха да ме задържа. Ф. беше на земята с лице към
земята, а Г. беше седнал върху него, а Р. беше точно до главата на
подсъдимия и го биеше. Сигурна съм /свидетелката сочи в залата кой е Г. и
кой е Р./.
АДВ.К.: Тъй като има съществени противоречия в показА.ята на св.К.
от една страна и показА.ята на св.Р. и св.Г. от друга страна, моля да ги
поставите в очна ставка.
Съдът намира, че са налице съществени противоречия между
показА.ята на св.К. от една страна и показА.ята на св.Р. и св.Г. от друга
страна. Ето защо и на основА.е чл.143 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка св.К. със св.Р..
12
ЧО и гр. ищец Р.: Свидетелката А. К. я видях на очната ставка в
полицията по същото това дело за първи път. Това мисля, че беше месец март
тази година.
СВ.К.: За първи път го видях пред КАТ когато задържаха А.. След това
имахме очна ставка в МВР и тогава го видях за втори път.
ЧО и гр. ищец Р.: По време на задържане на подсъдимия нямаше други
лица освен мен и колегата Г.. Тази свидетелка не беше там. Не е вярно, че се е
намесвала при задържането на Ф..
СВ.К.: Бях там. Поддържам това което казах.
ЧО и гр. ищец Р.: Аз казвам истината.
СВ.К.: Аз казвам истината.
На основА.е чл.143 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ в очна ставка св.К. със св.Г..
СВ.Г.: Аз съм виждал свидетелката на очната ставка при следователя.
Възможно е и да сме я спирали някъде преди. Тя не е била на въпросното
задържане и съм категоричен. Това са пълни измислици. Тя въобще не беше
там.
СВ.К.: Аз поддържам това, което казах като показА.я.
СВ.Г.: Аз казвам истината.
СВ.К.: Аз казах истината.
АДВ.К.: Нека св.Г. да остане в залата, а св.К. ако реши може да си ходи.
Съдът по искане на адв.К. разпореди на св.Г. да остане в съдебната зала,
а св.К. бе освободена.
В залата влиза св.Е. Ф..
СВ. Е. Ф.: Цялата случка се случи в дадения ден, когато твърдят, че са
ме спрели – нямаше нищо такова. Това, че не съм спрял на Стоп палка не е
вярно. Аз се обадих на баща ми и му казах, че са ме спрели неправомерно и
искат да ми правят някакви тестове и лъжат, че съм щял да блъсна единия
полицай, че не съм спрял на стоп палка - това не е вярно. Аз казах на баща ми,
че са ме спрели неправомерно, искат да ми правят тест и да проверяват
13
колата. Баща ми дойде, аз му казах къде сме. Дойде баща ми и категорично не
е имало агресия от страна на баща ми спрямо тях. Цялата агресия беше от
оргА.те на реда и по конкретно от Р. и Г.. Те извършиха проверка на цялата
кола, но не помня кои полицаи извършиха проверката. Те дойдоха много
полицаи – 2 –3 патрулки дойдоха и бяха към 7-8 човека полицаи. Извършиха
обиск на колата. Г. ми вика, че трябва да направя тест за алкохол и наркотици.
Аз му казвам, че не са ме спрели в движение, защо да давам тест и той тогава
вика „Как така“. Отиде и говори с един друг полицай и измислиха, че не съм
спрял на Стоп палка и съм щял да блъсна полицай. Съгласих се и дадох проба
за алкохол и даде 0.00. След това направиха обиск на колата и нямаше нищо
нередно. След това казаха, че трябва да се кача в патрулния автомобил и
трябва да отида в КАТ за тест за наркотици. Знам, че лъжат в момента и
всяко нещо което казват е лъжа. Говорихме си по пътя и ме питаха какво
правя с тези момчета и че не съм такъв като тях. Всичко беше нормално. По
пътя си карахме и татко ми звънна по телефона. Аз го изкарах телефона. Р.
беше до мен на задната седалка и ми каза да не отговарям на телефона. Аз
отговорих и казах на баща ми, че до 2 минути сме в КАТ. Като затворих Р. ми
удари цигански шамар и ми каза „Аз какво ти казах на теб бе, цигА.н мръсен“.
Продължи с шамарите, с ударите докато не стигнахме в КАТ. Като стигнахме
в КАТ баща ми беше там. Аз слезнах от колата и казах на баща ми „Баща ми,
посегнаха ми в колата, удариха ме 4-5 токата в колата“. Баща ми каза „Щом
ти посягат няма да даваш никакви проби и директно си тръгваш“. Точно
преди да влезна в КАТ и виждам баща ми тръгва да си ходи без да има
някаква агресия или да ги е нападнал вербално. Баща ми беше останал
възмутен, че са ми посегнали. Аз още преди това имах дразги с полицаите и
за това му се обадих на баща ми, защото предчувствах, че ще станат тези
неща. Баща ми не ги е псувал, а беше останал възмутен, че са ми посегнали. В
момента в който съм влязъл и ми е казал да отказвам всичко и влизам и
отказвам всичко и се подписвам, че отказвам тест. Щом аз съм тръгнал, аз не
съм имал страх да направя този тест и съм тръгнал и съм казал, че ще дам
тест. Баща ми каза да не давам тест, защото могат да поправят теста и много
мои приятели са ги нагласили така. Аз излизам от вън и виждам баща ми в
патрулката вътре с белезниците. Той ми каза да звънна на адвокат. Баща ми
беше като е входа и от стрА. има паркингче и той беше първата кола вътре.
Аз мислех, че е някъде вънка и ме чака да си тръгваме. Той ме вика през
14
колата и аз го чух. Аз го чух, но те не ми дадоха да се видя с него. Аз не се
прибрах. Аз и преди 5 години съм отказвал теста. Излъгаха ме, че трябва да
отида до полицията, че трябва да подпиша някакви работи. Те през това време
го закараха и него. И за да може да ме вкарат и мен горе и да продължат да ме
бият. След като влезнахме в стаята ми дадоха да си пиша обяснения. Влизат
двамата господа. Единият застава от лявата ми страна, а другия отзад.
Единият ми лепи шутове от зад в гърба, а другия ме лепи отгоре – получавал
съм доста удари.
Не е имало агресия от страна на баща ми и мен към полицаите.
В КАТ в сградата когато отказах д дам проба си ги почаках доста – 30-
40-50 минути. Те ми казаха, че трябва да отида в полицията да подпиша
актовете, а аз нищо не подписах, а те просто си ме набиха. От там ме закараха
пак на КАТ и втория път да подпиша аз актовете, но аз отказах да подпиша
актовете, но направих грешка, трябваше да ги подпиша и да напиша, че
възразявам. Никой не ми го обясни това нещо. Цялата истина е че ми свалиха
номерата на колата и ни пребиха и двамата, а накрая се водят, че те са
пребитите. Това е цялата истина.
Моята кола е с две врати и бяхме четири човека вътре. Те като дойдоха
полицаите ние бяхме извън колата и колата беше заключена. Може би защото
бях с криминално проявени и едното момче тръгна да бяга като слезна от
колата и те се ядосаха, че нищо не намериха и цялото нещо изядох аз заради
тях. Те видяха, че си знам правата. Аз ги питах защо ще ме тестват като не са
ме спрели. Аз дадох проба за алкохол. Аз съм осъждан за това нещо - за
марихуана и аз имам условна за това и никога няма да се кача на кола ако съм
употребил такова нещо или каквото и да е.
Другите полицаи дойдоха от 5 до 10 минути след първите. Като ми
искаха проба за наркотици баща ми беше там. Той ми каза да отида ако съм
чист и да не се разправям с тях. Това полицаите, че съм казал пред тях, че съм
употребил наркотици, не е вярно, измислят си го също, трябва да съм бавно
развиващ, но аз не съм от тези.
По пътя Р. ме би, защото съм говорил с баща ми по телефона.
Колата на баща ми беше паркирана пред бариерата извън паркинга до
будките. Друга кола до него не съм забелязал.
15
Баща ми и А. бяха там при КАТ, но не мога да кажа кога и как са
дошли, но бяха там. Не мога да кажа как бяха спрели колите им. Не мога да
кажа А. къде беше.
Аз след като не дадох проба излезнах с полицаите да ходя в РУ да
подписвам актове и видях баща ми и ми каза да се обадя на адвокат. Не съм
забелязал тогава двете коли – на баща ми и на А. дали са там. Баща ми беше в
патрулката от зад и вратите бяха затворени. Аз се почудих от къде вика и се
обръщам и накрая го видях в патрулката. Той вика „Емо, Емо“. Само него
видях в патрулката. Той през затворените прозорци ми викаше и се чува
„Емо, Емо“. Аз съм бил на 1-2 метра от патрулката, а не на 10-15 метра.
Аз като пристигнах с патрулката баща ми беше там. А. не я видях там
тогава, но тя след това ми разказа, че е била там в колата си и е чакала.
Тогава беше тъмно. В двора на КАТ частично имаше лампи и имаше
осветление. Там, където е входът на самата сграда на КАТ, имаше някакво
осветление. На паркинга на КАТ мисля, че няма осветление.
След като баща ми каза да не давам тест и полицаите се ядосаха и
започнаха да наругават него „Излизай и напусни веднага, цигА.н мръсен“.
Татко тръгна да излиза към бариерата. Аз тръгнах да влизам, а баща ми беше
тръгнал към бариерата. Категорично от страна на баща ми нямаше никаква
агресия или псувни към полицаите.
Аз бях подут и имах охлузване от ляво на бузата след побоя в колата.
Аз като отидох в болницата те бяха подготвили и лекарите и като влизам ме
гледат подут и ми казват „Нищо ти няма“.
Баща ми ми каза след като са ми посегнали да не давам проба. И
полицаите тогава му казаха „Ти какво правиш тука, тръгвай си“. Цялата
агресия беше от тях спрямо нас.
Полицаите Георги и Красимир Велев предпочетох да ме закарат от КАТ
до РУ. Аз ги познавам, от една махала сме. Аз така предпочетох и те не се
противопоставиха.
ПРОКУРОРЪТ: Аз държа на личния разпит на неявилите се свидетели.
Установи се от събрА.те доказателства по делото, че тези пол. служители са
станали очевидци на голяма част от събитията от предмета на делото и
възниква необходимост от задаване на допълнителни въпроси към тях. Моля
16
да бъдат отново призовА.. Единият свидетел е даже нередовно призован.
ЧО и гр.ищец Р.: Придържам се към заявеното от прокурора.
АДВ.К.: Предоставям на съда. Те са давали показА.я на ДП. Аз нямам
други доказателствени искА.я.
Съдът намира искането на прокурора за основателно, поради което за
разпит на двамата свидетели П. и Г.
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 31.10.2022г. от 10.30 часа, кза която
дата и час стрА.те са уведомени.
ДА СЕ призоват отново свидетелите П. и Г., като предвид отразеното в
призовката на св.П. същия да бъде призован и по телефона, както и по
месторабота в Сектор ПП Пазарджик ул.Пловдивска № 84.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15,55 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17