Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 783 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190422142224, депозирана от адв. В. Ц., в
качеството му на пълномощник на „А.Х.“ ООД – в регистрация, срещу отказ №
20190415133257/16.04.2019 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписване първоначална регистрация на „А.Х.“
ООД. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР)
незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че фирменото наименование на
дружеството, съдържащо думата „холдинг“ не отговаря на изискванията на чл. 7,
ал. 2 ТЗ, а именно да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.
Поддържа, че било въведено задължително условие във фирмата на дружеството с
ограничена отговорност да се съдържа наименованието „ООД“, а факултативното
съдържание не било стриктно регламентирано. Навежда доводи, че търговският регистър
е публичен и всяко трето лице може да получи информация за вида на дружеството
и за предмета му на дейност. Посочва, че в наименованието на новоучреденото
дружество „А.Х.“ учредителите били възприели съвсем друг смисъл, а именно
превода на думите от английски език – „ассет“ като актив, предимство придобивка
и „холдинг“ като притежание, владеене, имение и т.н. Твърди още, че от проверка
в търговския регистър ставало я сно, че
били регистрирани десетки дружества, съдържащи в наименованието си думата
„холдинг“.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за вписване на първоначална
регистрация на „А.Х.“ ООД.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление А4 вх. № 20190415133257, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заявление А4 вх. № 20190415133257,
депозирано от адвокат В. Ц., представляващ „А.Х.“ ООД – в регистрация е
обективирано искане за вписване в Търговския регистър на новоучредено търговско
дружество с ограничена отговорност със следния предмет на дейност: „Покупка,
проектиране и комплексно строителство на жилищни и административни сгради - кофражни,
армировъчни и бетонови работи, търговия със строителни материали, производство,
търговия, внос, износ, покупка и продажба на стоки в първоначален или
преработен вид, консултантска дейност, бартерни сделки, туристическа и
туроператорска дейност, рекламна, комисионна, спедиционна, складова и
транспортна дейност в страната и чужбина, търговско представителство и
посредничество на местни и чужди физически или юридически лица, както и
всякакви други дейности и услуги, които не са забранени от закона.“. Към
заявлението са приложени следните докумнети: Протокол от учредителното събрание
на „А.Х.“ ООД от 03.04.2019 г., Дружествен договор, декларации по чл. 141, ал.
8 ТЗ ,чл. 141, ал. 3 ТЗ и по чл. 142 ТЗ, Договори за възлагане на управлението
на дружеството, платежни документи за внесен в банка капитал, нотариално удостоверено съгласие
и образец от саморъчните подписи на управителите.
Представени са още
декларации по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно и
доказателства за платена държавна такса.
ДЛР е постановило отказ
за вписване на първоначалната регистрация на дружеството с посочените от
жалбоподателя мотиви.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен
на 16.04.2019 г., а жалбата е депозирана на 22.04.2019 г. Жалбата е депозирана
от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по
вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Предвид
дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, последната
следва да включва и такава за съответствие на фирмата с изискванията на чл. 7,
ал. 2 ТЗ преди да разпореди вписване на първоначална регистрация на
новоучредено дружество.
Търговската фирма е
комплексно образувание, съставено от определено наименование (факултативно
съдържание, което зависи от желанието на търговеца), след което следва да е
посочена правно-организационната форма на търговеца (задължително съдържание).
Принципът на свобода на всеки търговец да избира наименованието на търговската
си дейност е ограничен от изискванията, които са предвидени в разпоредбите
на чл. 7, ал. 2-5 ТЗ. Съгласно нормата
на чл. 7, ал. 2 ТЗ, търговската фирма трябва да отговаря на истината, да не
въвежда в заблуждение третите лица и обществеността и да не накърнява обществения
ред и морала. Съгласно чл. 7, ал. 3 ТЗ търговецът изписва фирмата си
задължително на български език, като според практиката, тя може да се състои и от
чужди думи, изписани на български език, които обаче не трябва да въвеждат в
заблуждение. Затова и при разглеждане на заявлението за първоначална
регистрация на търговеца, ДЛР задължително трябва да провери дали друго лице
няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ
– арг. от чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая фирменото
наименование на дружеството е изписано на кирилица и на пръв поглед се състои
от две думи, свободно избрани от учредителите, както и означение за неговата
правоорганизационна форма. В същото време обаче наименование на дружеството,
чрез добавката „холдинг“ би могло да въведе в заблуждение относно целта и
предмета на дейност, която то ще осъществява. Съгласно чл. 277, ал. 1 ТЗ, Холдингово дружество е акционерно
дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност,
което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в
тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или
търговска дейност. Съгласно чл. 278, ал. 1 ТЗ холдинговото дружество притежава специфичен
предмет на дейност - придобиване, управление, оценка и продажба на участия в други
дружества; финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участва и
т.н. Следователно в понятието „холдинг“ е вложено определено законово
съдържание, поради което при използването му следва да се държи сметка за
наличието на заложените в закона изисквания – цел и предмет.
В разглеждания случай се
касае за дружество, учредено за упражняване на търговска дейност по реда на
Търговския закон, включващ покупка, проектиране и комплексно строителство на
жилищни и административни сгради и т.н. На следващо място, от заявлението и от
приложените документи – протокол от учредителното събрание на „А.Х.“ ООД от
03.04.2019 г. и дружествения договор, не
следва специфичната цел на холдинга, визирана в
чл. 277, ал.1 ТЗ. Очевидно новоучредяваното дружество няма характер на
холдингово дружество. Поставянето на термина „холдинг“ във фирменото
наименование обаче не отговаря на истината, но и въвежда в заблуждение, че
всъщност дружеството е холдингово. Думата „холдинг“ е придобила гражданственост
в българския език именно със специфичното съдържание, което Търговският закон й
придава или най-малкото със значението на голямо, икономически мощно търговско
дружество, което притежава дялове или акции в други дружества и/или ги
контролира и което се отличава с голямо влияние, висока степен на концентрация
на капитали и ефективност на управлението. Затова първата асоциация с думата
холдинг е посоченото значение, а не преводът на думата от английски език, както
твърди жалбоподателят. Ето защо и според доктрината (проф. О.Г. – „Коментар на
търговския закон“, Книга първа) нормата на чл. 7 ТЗ укрепва сигурността на
оборота срещу евентуални опити на търговци да търсят по-голямо доверие, като се
представят под формата на респектиращ вид дружества. Следователно аргументите
на жалбоподателя относно вложения в наименованието на дружеството смисъл, са
несъстоятелни, доколкото първият досег на всяко лице с търговеца е посредством
наименованието му и при условие, че целта на
учредителите не е да участват в холдингово дружество, желанието им за подобно
съдържание във фирмата не е оправдано, предвид изискването на чл. 7, ал. 2,
изр. 2 от ТЗ фирменото наименование да не въвежда в заблуждение.
Трайната и непротиворечива
е практиката на апелативните и окръжни съдилища, в т.ч. Решение № 405 от 10.03.2011 г. на САС по в. т. д. № 111/2010 г.,
Решение № 1653/27.09.2016 г. на СГС по т.д.№ 6621/2016 г., Решение № 466 от
3.10.2017 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 551/2017 г., Решение № 411 от
21.08.2013 г. на ОС - Враца по гр. д. № 602/2013 г., Решение № 1636 от
21.11.2012 г. на ОС - Варна по т. д. № 2563/2012 г., които възприемат
разрешението, че включването на думата „холдинг“ в наименованието на търговско
дружество създава впечатлението, че тя се използва именно като означение, а не
като свободна избрана добавка без специфичен смисъл, поради което може да
създаде у останалите правни субекти грешна представа относно специфичните
характеристики на дружеството и неговата дейност.
Ирелевантно е
установеното от жалбоподателя обстоятелство, подкрепено с представените
доказателства за наличието на вписвания относно други търговци с наименования,
съдържащи думата „холдинг“ без да са холдингови дружества – допускането на
регистрация в нарушение на чл. 7 ТЗ по отношение на един субект, не може да
обоснове право на друг субект да получи регистрация при противоречие със
закона.
Предвид изложеното, към
настоящия момент заявената за вписване фирма на новоучредяващото се дружеството
„А.Х.“ ООД не отговаря на изискванията на закона, заложени в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 ТЗ, с оглед на което обжалваният отказ като законосъобразен,
следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
Воден
от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 20190422142224, депозирана от „А.Х.“ ООД – в регистрация, чрез адв.
В. Ц., срещу ОТКАЗ на длъжностното
лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър
на ЮЛНЦ с № 20190415133257/16.04.2019
г. за вписване на първоначална регистрация на дружеството, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страната.
СЪДИЯ: