Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1535 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ИЩЕЦА
С.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** срещу ОТВЕТНИКА: Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното
развитие и благоустройство, при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на ответника: П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ No * /мезонет/ на трети и четвърти
етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и идентификатор
10135.1507.100.1.13 по кад. карта на гр. Варна, одобрена със заповед РД - 18
-98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД-14-03-2706/23.10.2014
г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1
- на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и
10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж
10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в сградата в етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. ******, построена в ПИ с
идентификатор 10135.1507.100, при
граници на поземлени имот имоти с идентификатори: 10135.1507.278,
10135.1507.135, 10135.1507.165, 10135.1507.103, 10135.1507.99, по силата на договор за дарение по нот. акт № 80, т. I, peг.
№ 1032, дело № 56/2000 г. на нотариус Ал. Г., вписан с вх. peг. №
1190/21.11.2000 г., акт пор. № 132, том III, дело 633/2000 г. на Службата по
вписванията - гр. Варна, в условията на евентуалност упражнено давностно
владение.
Производството е
образувано, след като с Решение No 20 / 17.02.2017г. по описа на Апелативен съд – Варна е обезсилено Решение No 1100 /
16.08.2016г. по гр.д. 2202 / 2015г. на Окръжен съд –Варна, с което
е уважен предявен от С.Ж.Ж. с ЕГН **********, при участието на
третото лице – помагач П.П.С., отрицателен установителен иск, че Държавата не е
собственик на процесния имот и е върнато делото на Окръжен съд – Варна
за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост на
същия имот.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е
собственик на следния недвижим имот АПАРТАМЕНТ No * /мезонет/ на трети и
четвърти етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и идентификатор
10135.1507.100.1.13 по кад. карта на гр. Варна, одобрена със заповед РД - 18
-98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД-14-03-2706/23.10.2014
г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1
- на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и
10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж
10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в сградата в етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. ******, построена в ПИ с
идентификатор 10135.1507.100, при
граници на поземлени имот -имоти с идентификатори: 10135.1507.278,
10135.1507.135, 10135.1507.165, 10135.1507.103, 10135.1507.99. Твърди, че е придобил
имота по договор за дарение по нот. акт № 80, т. I, peг.
№ 1032, дело № 56/2000 г. на нотариус Ал. Г., вписан с вх. peг. №
1190/21.11.2000 г., акт пор. № 132, том III, дело 633/2000 г. на Службата по
вписванията - гр. Варна, като имотът се владее от този момент от ищеца. Сочи,
че със Заповед № 130/1988 г. на Председателя на ИК на ОБНС - Варна, на
основание чл. 71, ал. 1 ЗТСУ /отм./ от съсобствениците на поземления имот, в
който се намирало жилището, предмет на настоящия иск, били отчуждени 68% от
общите части на сградата и било отчуждено цялото право на надстрояване по
действащия КЗСП. Това следвало от съдържанието на заповедта.
С Решение на Съвета
по териториално и селищно устройство по протокол №5/01.02.1989 г. било
извършено разпределение на обектите в бъдещата надстройка, като било определено
правото на строеж за жилището на ет. 3 в ляво да бъде осъществено от Т. И. Т.,
а на ап. 5 вляво на четвъртия етаж от В. А. Ш.. Правото на строеж за тези
обекти било прехвърлено от държавата с действителни договори и така държавата
се била разпоредила с цялото право на надстрояване на сградата в ляво, което
била придобила вследствие на отчуждаването, като с договор по нот. акт 119, том
XV/1994 г. Т. И. Т. и съпругата му А. Б. Т.продават на Ж. К.Ж. придобития от
тях след построяването на сградата имот. Жилището изпълвало изцяло обема на
правото на надстрояване и поради това държавата, след разпореждането с правото
на надстрояване за цялата надстройка в ляво, не притежавала права върху
жилището. Придобитото от Ж. К.Ж. и съпругата му С. Р. Ж.право на собственост
било удостоверено с издаден конст. нот. акт № 4512, т. I, per. № 3179, н.д. №
243/1999 г. на нотариус А. Г. и впоследствие придобито от ищеца по посочения по
- горе договор за дарение.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска срещу държавата произтичал
от това, че след постановяване на отменителното решение на ВКС по гр.д. 1076/2010
г. в делбеното производство по гр. дело 980/2001 г. на ВРС и връщане на делото
на въззивния съд за произнасяне на решение по допускане на делбата относно
жилището, предмет на иска по настоящото дело, Варненският окръжен съд с
определение от 04.09.2012 г. по в. гр. дело 2365/2012 г. е конституирал именно
Държавата чрез МРР като въззиваема страна. Това предопределяло
и необходимостта спорът относно участието на съответен съделител в делбата да
бъде разрешен именно между държавата и ищеца. Към
настоящия момент производството по делба е приключило с влязло в сила решение.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и по
реда на чл. 214 ал.1 от ГПК прави изменение на иска, по силата на което в
условията на евентуалност се позовава и на ново придобивно основание –
осъществено владение от праводателите на ищеца в периода 1995г. до 18.02.2000г.
и от последната дата до предявяване на иска от ищеца лично. Пояснява фактическите си твърдения
за
осъществено владение от родителите на ищеца в периода 1995г. – 1997 г. /до
правото на строеж/ и от 1997 г. до 18.02.2000г. върху недвижимия имот, както и
от 2000 г. до датата на предявяване на иска от ищеца, чрез неговите родители,
които имат запазено право на ползване върху имота. Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноските,
съобразно списък, представен при първото разглеждане на производството.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище, с което
оспорва иска, като моли същият да бъде отхвърлен.
Твърди, че
отчуждаването от страна на Държавата било първично правно основание, на което
тя придобивала правото на собственост като било без значение дали отчуждаването
е било извършено от действителния собственик. Отчуждаването
по чл. 63 от ЗТСУ се извършвало в полза на Държавата
и тя придобивала отчужденото вещно право на първично
основание. Върховният касационен съд на РБ по гр. дело № 1076/2010г
правилно бил достигнал до заключението, че правото на
строеж не е било реализирано така, както е било посочено в архитектурните
проекти и отразено в протокола на Съвета по ТСУ. Апартамент № 3 е следвало да е
със значително по-малка площ от настоящата, възлизаща на 228кв. м., отделно от
което въобще не било проектирано изграждането на мезонет. Установено
било, че не били
реализирани обектите, съобразно отстъпеното право на строеж, а съвсем други
жилища, сред които и процесният апартамент № 3. Когато страните уговаряли
в съответния договор, че обемът на застрояване се определя от одобрения
архитектурен проект на надстройката, суперфициарната собственост след
осъществяване на правото обхващала само
обектите, предвидени в него и изградени в съответствие с плана. След като това
не било сторено, а били изградени
други обекти, сред които и апартамент № * - предмет на иска, за който нямало
учредено право на строеж с тези вид и квадратура, то собствеността върху този
обект следвало да се разпредели между носителите на правото
на строеж - Държавата и П.П..
Видно от мотивите на
Върховния касационен съд на РБ по приложеното от ищеца решение № 413/11 от
25.07.2012г по гр.д. № 1076/2010г, праводателят на С.Ж. - Ж. Ж. не бил
имал правото да извърши разпореждане с процесния апартамент, тъй като не бил
притежавал правото на собственост върху него. Предвид това сделката не била
породила вещно - транслативен ефект. Правното основание било учреденото право на строеж за апартамент
на третия етаж, който обаче не е бил реализиран, а бил
построен друг обект, за който продавачите не притежавали право на суперфиция.
Тъй като не могат да се прехвърлят права, които не съществуват, то и Ж. Ж. и
респективно сина му С.Ж. не били придобили право на
собственост по този ред. Отделно от това, видно от материалите по делото,
прехвърлянето от С. към Ж. Ж. не било извършено
в задължителната за подобна сделка нотариална форма, което било
допълнително основание, че Ж. не бил придобил
собствеността върху апартамент № *.
Оспорва
двата приложени от ищеца нотариални акта, като констативният такъв, с който Ж. Ж.
бил признат за собственик на мезонет № 3 бил
издаден при липса на изискуемите условия за признаване собственост върху имота
и в противоречие с правно-фактическата обстановка по казуса, а извършеното
по-късно дарение с нотариален акт № 80, т. 1, д. № 56 от 2000г. нищожно, тъй като с него били
прехвърлени на С.Ж. несъществуващи права.
Отделно от това
оспорва, че ищецът владее имота от 2000г. Твърди, че единственото
основание, на което понастоящем С.Ж. би могъл да претендира собственост върху
мезонет № 3 било давностно владение, при това в хипотезата на
недобросъвестност, тъй като били налице достатъчно индикации за извършени
нарушения още с отклонението от архитектурния проект при строежа. Тоест ищецът
следвало да докаже изтекла в негова полза 10 годишна
придобивна давност, която обаче би била противопоставима само на съделители
физически лица - П.П.. По отношение на Държавата давността не би могла да е
придобивен способ, тъй като съгласно § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да
тече до 31 декември 2014 г. Предвид
всичко изложено, за ищеца не било налице придобивно
основание, годно да го направи собственик на претендирания от него имот.
В съдебно заседание оспорва исковата претенция, поддържа
подадения писмен отговор и допълва възраженията си, че по отношение на Държавата давността не е
придобивен способ, съгласно §1 от ЗИД на ЗС - давността по отношение на
държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Постъпила е молба по
реда на чл. 218 от ГПК, като в производството е конституирано с определение на
съда ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ П.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***. Същото твърди, че искът е неоснователен. С решение № 413/11 от
25.07.2012 г. по гр. д. № 1076/2010 г. на Върховния касационен съд, първо
гражданско отделение било отменено решение № 89/18.01.2010 г. по гр. д. №
833/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което бил отхвърлен искът за делба на
апартамент № 3 и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. По това дело страна бил и С.Ж.Ж. и затова решението имало сила и по
отношение на него. В мотивите на решението си ВКС бил приел, че ап. № 3 е
съсобствен между него и Държавата или общината. След връщането на делото за
ново разглеждане по гр.д. № 2365/2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско
отделение, което продължавало само по отношение на ап.№ 3, като страна по
делото била конституирана Държавата. С предявяването на иска ищецът С.Ж.Ж.
оспорвал правото на собственост не само на Държавата, но и неговото право на
собственост, тъй като с отменителното си решение ВКС бил приел, че той е
съсобственик на ап.№ 3. Твърди, че Държавата е собственик на
49,04% от имота, а самият той на 50,96%.
В съдебно заседание
оспорва иска, поддържа писменото си становище и допълва възраженията
си, че ищецът не е станал собственик на
процесния имот по давност, тъй като не са налице основанията по чл. 68 от ЗС –
ищецът и неговите праводатели не са упражнявали владение върху процесния имот
през посочения период, а е упражнявал държане, като не спори че през периода
1997 г. - до настоящия момент фактическата власт се упражнява от ищеца, както и
като дори и да се приемело, че е така, то владението не е било необезпокоявано
и явно, а е прекъснато чрез предявяването на иска за делба по гр.д. 980/2011г.
по описа на ВРС, 33 с/в. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото е, че ищецът упражнява фактическата власт върху процесния имот от 1997г. до датата на подаване на исковата
молба.
С приетата на
л. 10 от папка на ВОС - гр.д. 3392 /2013г., приложена към том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС, Заповед № 130/12.01.1988 г. са отчуждени 68 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж по реда на чл. 98 от ЗТСУ /отм./ от лицата Ж. Н., Г.
Б., Г. Г., О. Х., П. С., М. Й., И. Й., З.
В., С. П. и Л. П., като съсобствениците са били
обезщетени парично. Отчуждаването е било извършено за надстрояване на два етажа и мансарда върху
съществуващите жилищни сгради, построени върху държавно дворно място, представляващо имот
пл.№11 в кв.14 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, ул. ****** Със същата заповед е определено надстрояването
да се реализира от Н. П.С., П.П.С., И. Х. Й. И В. А. Ш..
С решение
от 05.03.1990 г. по гр. д. № 1333/1989
г. на ВОС отчуждаването е било отменено по отношение на П. С. за неговите ид. части от от правото на
строеж, оценени на 2 932,57 лева. /л. 27 и 28 от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/.
Със Заповед No 3914 / 15.12.1988г.на ИК на ОНС – Варна /л. 103 от
том I, гр.д.
2202/2015г. – ВОС/, е отстъпено право на надстрояване върху сградата, находяща
се на ул. ******, гр. Варна, пл. No 11, кв. 14 8-ми микрорайон на гр. Варна на Т. И. Т. за
изграждане на жилище срещу заплащане
Със Заповед No 3852 / 09.12.1988г.на ИК на ОНС – Варна /л. 102 от
том I, гр.д.
2202/2015г. – ВОС/, е отстъпено право на надстрояване върху сградата, находяща
се на ул. ******, гр. Варна, пл. No 11, кв. 14 8-ми микрорайон на гр. Варна на В. А. Ш. за
изграждане на жилище срещу заплащане.
С Решение на Съвета по териториално и селищно
устройство, обективирано в протокол №5/01.02.1989 г. / л. 109 до
л. 114 от том I, гр.д.
2202/2015г. – ВОС/ е извършено разпределение на
обектите в бъдещата надстройка, като е определено:
-Н. С. да изгради ап. 2 – десния
на втория етаж /първия етаж от надстройката/ със застроена площ 90,30 кв.м,
състоящ се от две спални, дневна, столова, кухня –бокс, тоалет, баня, пералня,
входно антре и два балкона, таванско помещение No 1 на площ 15,75 кв.м.;
- Т. И. Т. да изгради ап.3 – ляв
на третия етаж със застроена площ 94,65 кв.м., състоящ се от коридор,
дневна-столова, кухненски бокс, две спални, баня, тоалет с предверие, дрешник и
три балкона и таванско помещение No 2 на площ 20,90 кв.м;
- П.П.С. да изгради ап.4 / десен
на третия етаж/ със
застроена площ 90,30 кв.м., състоящ се от две спални, дневна-столова, кухненски
бокс, тоалет, баня, пералня, два балкона, входно антрес и таванско складово
помещение No 4 на площ 21,08 кв.м;
- В. А. Ш. да изгради ап.5 на
четвъртия ет., ляв апартамент, състоящ се от коридор, дневна, столова, кухненски
бокс, две спални, баня, тоалет с предверие, един балко на площ 73,60 кв.м. и
таванско складово помещение No 3 на площ 8,35 кв.м;
Видно от Акт No 219 / 05.04.1989г. за държавна собственост на
недвижим имот, 68% от държавно дворно място от 251,35 кв.м. или 170,92 кв.м.,
находящо се на ул. Ил. ****** 9 са собственост на Държавата, като е отстъпено
право на строеж на Т. И. Т. със Заповед No 3914 /15.12.1988г. и на В. А. Ш. със Заповед No 3852 / 09.12.1988г. и Договори No 219 /20.04. 1989г. /л. 54 от от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/.
С два договора под № 219 от 22.04.1989 г. / л. 13 и л 14 от папка на ВОС - гр.д. 3392 /2013г., приложена към том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/ е отстъпено право на надстрояване върху сградата, находяща се на ул. ****** за изграждане на жилище в етажна
собственост както в полза на Т. И. Т., така и в полза на В. А. Ш..
Със заповед No 234 / 25.02.1991г. на ИК на ОНС – Варна /л. 94 от
том I, гр.д.
2202/2015г. – ВОС/ е преутвърдено правото на надстрояване на жилищната сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. ****** в лицето на Н. и П. С., като в определения
от Заповед No 130 / 12.01.1988г. неин обем в настоящия момент се разрешава реализацията на първия от
предвидените за надстрояване етажи, като в останалата си част правото на
надстрояване бъде определено по съдебен ред.
Видно от Разрешение за строеж No 9 / 01.04.1991г., изд. от гл. архитект на ОНС –
Варна /л. 87 от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/, на Н. С. и П.С. е издадено разрешение за
надстройка в процесния имот, а от Разрешение за строеж No 6 / 13.02.1992г., изд. от гл. архитект /л. 88
от том I, гр.д.
2202/2015г. – ВОС/ разрешение се дава и на В.Ш. и Т. Т. за надстрояване с два
жилищни етажа на процесния имот.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот
№119/05.04.1994г., том 15, дело №5070/1994г. на нотариус при Варненски районен
съд /л. 78 от папка на ВОС - гр.д. 3392
/2013г., приложена към том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/, Т. И. Т. и А. Б. Т.продават на Ж. К.Ж. следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №* - ляв, находящ се на третия
жилищен етаж в сградата, построена върху държавно дворно място, представляващо
имот пл.№11 в кв.14 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, ул. ******, състоящ
се от: коридор, дневна, столова, кухненски бокс, две спални, баня, тоалет с
предверие, дрешник и три балкона, със ЗП 94,65 кв.м, с обща
кубатура 616,00 куб.м, заедно с
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №2 със ЗП 20,90.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот
№45/31.05.1999г., том 1, рег.№3179, дело №243/1999г. на нотариус Александър Г.
/л. 9 от папка на ВОС - гр.д. 3392
/2013г., приложена към том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/, Ж. К.Ж. е признат за собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
/МЕЗОНЕТ/ №3, находящ се в гр.Варна, ул. ******, етаж 3 и етаж 4, с РЗП 228 кв.м, състоящ се
от: долу - дневна, баня - тоалет, кухня, ниша, тераса; горе -кабинет, две
спални, две бани - тоалет, коридор, две тераси, остъклена тераса и вътрешна
вита стълба, при граници: стълбище, ул. „******, ул. ****** и двор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворно място, съставляващо парцел VIII -11,кв.14, 8-ми микрорайон на гр.Варна.
С нот.акт имот
№80/18.02.2000г., том 1, рег.№1032, дело №56/2000г. на нотариус Александър Г. /л. 8 от папка на ВОС - гр.д. 3392
/2013г., приложена към том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/, С. Р. Ж.и Ж. К.Ж. даряват на сина си С.Ж.Ж. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
/МЕЗОНЕТ/ №*, находящ се в гр.Варна, ул. ******, етаж 3 и етаж 4, с РЗП 228
кв.м, състоящ се от: долу - дневна, баня с тоалет, кухня, ниша, тераса; горе -
кабинет, две спални, две бани -тоалет, коридор, две тераси, остъклена тераса и
вътрешна вита стълба, при граници: стълбище, ул. „******, ул. ****** и двор,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворно място, съставляващо парцел УПИ - 11, кв. 14, 8 –ми
микрорайон на гр.Варна.
Със Заповед No Р-76 / 12.11.2004г., издадена от
Началника на РДНСК – Варна /л. 29 от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/ е
отменен акт за узаконяване No 27 / 11.11.1997г. на Главен архитект на район „Одесос“ при Община
Варна за строеж „Надстройка на жилищна сграда с офис“ в УПИ VIII – 11, кв. 14, по плана на 8-ми м-н,
ул. „****** No 9, ведно с
одобрените проекти заснемане за узаконяване на строежа. Видно е от Решение No 3387 / 29.03.2006г., постановено по адм.д. 10740 /
2005г. на Върховния Административен съд, че е остаавено в сила решение No 905 / 28.07.2005г., постановено по
адм.д. 229 / 2005г. по описа на ВОС, с което е отхвърлена жалбата на Ж. К.Ж.
срещу Заповед No R-76 / 12.11.2004г. на Началника на РДНСК – Варна, с която е отменен издадения от Гл. архитект
на район „Одесос“ Акт за узаконяване No 27 /
11.11.1997г. за строеж „Надстройка на
жилищна сграда с офис“ в УПИ VIII – 11, кв. 14, по плана на 8-ми м-н, ул. „****** No 9, ведно с одобрените проекти
заснемане за узаконяване на строежа. /л. 30 до л.33 от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/.
Видно от приложената
на л. 163 до л.172 от том II, гр.д. 2202/2015г. – ВОС справка, а
също така безспорно между страните е прието, че Решение No 1367 / 07.07.2015г.,
постановено по гр.д. 2365 / 2012г. по описа на ВОС /л. 18 и л. 19 от том I, гр.д. 2202/2015г. – ВОС/ е влязло в
законна сила. От същото се установява, че е допусната делбата на апартамент № 3
/мезонет/, находящ се на третия и четвърти етаж в ляво, на жилищната сграда,
гр.Варна, ул.”****** № 9, със застроена площ от 228кв.м., състоящ се: долу -
дневна, баня- тоалет, кухня, ниша и тераса и горе - кабинет, две спални, две
бани-тоалет, коридор, две тераси, остъклена тераса и вътрешна стълба, при
граници: стълбище, ул."******", ул."******" и двор, ДА СЕ
ИЗВЪРШИ МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИ И ПРИ КВОТИ: за П.С., ЕГН ********** – 50.96% и за Държавата-49.04%.
По
делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение се
възприема от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. От заключението се установява,
че според нот.акт № 119, том XV от
05.04.1994г. апартамент 3 е със
застроена площ от 94,65кв.м, има обща кубатура от 616,00м3 и се
състои от коридор, дневна столова, кухненски бокс, две спални, баня, тоалет с
преддверие, дрешник и три балкона; заедно с таванско помещение № 2 със ЗП от
20,90кв.м и избено помещение с площ от 16,00кв.м. Така описаният апартамент отговаря на апартамент № * на трети етаж по
проект. На място това е първото ниво на мезонета - апартамент 3 на трети етаж.
В действителност на това ниво не са изпълнени вътрешните разпределителни
зидове. Изпълнено е едно общо помещение. Конструктивните височини, измерени от
вещото лице на място са дали възможността да бъде изчислена кубатурата.
Полученото число е 592,80 м3. Според проектите апартамент № 3 е с
обща кубатура от 616,00м , поради което следва извода, че въпросният мезонет се
включва в този обем. Вещото лице също така заключава, че процесният
по делото мезонет, представляващ жилище със застроена площ от 228 кв.м и
идентификатор 10135.1507.100.1.13 не е изпълнен в съответствие с одобрения
архитектурен проект на сградата, изпълнен от арх.В. М.(л.120 до л.127). Той
съответства на извършено заснемане за узаконяване през 1997г.,
според което цялата сграда е надстроена с един етаж повече от проекта на арх.В.
М.. Акт за узаконяване №27/11.11.1997г., както и проектите, одобрени със
Заповед № Г - 102 /27.08.1997г. обаче, са отменени със Заповед №Р -
76/12.11.2004г. на РДНСК(л.29) и Решение №3387 на ВКС/29.03.2006г. Сочи, че
процесният по делото мезонет, представляващ жилище със застроена площ от 228
кв.м и идентификатор 10135.1507.100.1.13 не е идентичен с обектите, за които е
учредено право на строеж на Т. Т. с договор №219/20.04.1999г. (л.95). и на В.Ш.
(л.96).
Въз основа на първия
проект, който е проектиран от арх.В. М. през 1986г. (л.120 до л.127) са
издадени разрешения за строеж № 9/01.04.1991г. (л.87) и № 6/13.02.1992г.
(л.88). В него са включени апартамент на трети етаж със ЗП =94,38 кв.м в лявата
част на сградата (западно от стълбището) и апартамент на четвърти
(терасовиден)етаж - ЗП=75,54 кв.м в лявата част на сградата (западно от
стълбището). През 1997г. е извършено заснемане за узаконяване. Цялата сграда е
надстроена с един етаж повече от проекта на арх.В. М.. В проекта за узаконяване
е включен мезонет на трети и четвърти етаж със ЗП на трети етаж 94,38 кв.м и ЗП
на четвърти етаж 94.38 кв.м. т.е. ЗП на целия мезонет - 188.76 кв.м. Също така
са включени апартамент на пети (терасовиден) етаж със ЗП=75,54 кв.м в лявата
част на сградата (западно от стълбището) и три тавански стаи на пети етаж в
дясната част на сградата (източно от стълбището). Апартамент на четвърти етаж -
ЗП=90,24 кв.м в дясната част на сградата (източно от стълбището) е разработен
на мястото на трите тавански стаи на четвърти етаж със ЗП - таванска стая 1 -
15,48 кв.м; таванска стая 2 - 19,64 кв.м; таванска стая 4 -
21,08 кв.м; сушилня - 8,35 кв.м и коридор -
7,39 кв.м в дясната част на сградата (източно от стълбището).
Отчуждената
в полза на Държавата част от общите части на
сградата и от правото на строеж, вещото лице изчислява в размер на 68% -
18,9652% = 49,0348% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Изграденият
ап.З - мезонет на трети и четвърти етаж е с по - голяма площ и по - голям обем,
от тези, за които е отстъпено правото на строеж. Процесният имот - ап.З -
мезонет заема реални части от сградата, които са извън отстъпения обем на
правото на строеж.
Вещото лице заключава
още, че нот.акт за собственост на недвижим имот №45/31.05.1999г., том 1,
рег.№3179, дело №243/1999г. и нот.акт за дарение на недвижим имот
№80/18.02.2000г., том 1, рег.№1032, дело №56/2000г. е описан АПАРТАМЕНТ
(МЕЗОНЕТ) №*, находящ се в гр.Варна, ул. ******, етаж 3 и етаж 4, с РЗП=228
кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворно място. Към нот.акт №119/05.04.1994г. са описани
и таванско и избено помещение, апартамент на трети етаж със
ЗП=94,65 кв.м, с обща кубатура 616,00 куб.м. В нот.акт №45/31.05.1999г. и
нот.акт №№80/18.02.2000г. таванско и избено помещение не са описани, описан е
апартамент (мезонет) №3 на две нива със ЗП=228 кв.м и не е посочена кубатура.
Или в единия случай е описан апартамент №3 на едно ниво, а в другия случай е
описан апартамент (мезонет) №3 на две нива, като двата имот имат различни
застроени площи.
По делото
от ищеца са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
– В. С.Д. и Г. Д. П., с които страната се домогва да
установи датата, на която е завършена сградата на етап „груб строеж“, доколкото
за същата липсват запазени писмени доказателства. От показанията и на двамата
се установява, че пролетта на 1994г. строежът на сградата е бил завършена, като
са били на гости в процесното жилище.
От третото лице -
помагач са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д. М. Д., с които страната се домогва да установи датата, на която е
завършена сградата на етап „груб строеж“, както и че ищецът и праводателите му
са били само държатели на процесния имот.
От показанията на свидетеля се установя, че сградата е завършена през
есента на 1996г., какти и, че според него в сградата е живял С., като не е
виждал Ж. Ж. или неговия син в сградата.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът, като взе
предвид, че във връзка с допустимостта на производството е постановено
Определение No 491 / 15.07.2015г., постановено по ч.гр.д. 1535 / 2015г., ВКС, 4
г.о., което е задължително за изпълнение от настоящия състав, както и че с
Решение No 20 / 17.02.2017г. по описа на Апелативен съд – Варна е обезсилено
Решение No 1100 / 16.08.2016г. по гр.д. 2202 / 2015г. на Окръжен съд –Варна, с
което е уважен предявен от С.Ж.Ж. с ЕГН **********, при участието на третото
лице – помагач П.П.С., отрицателен установителен иск, че Държавата не е
собственик на следния недвижим имот,
намиращ се в сградата в етажна собственост в гр.Варна, ул.”****** № 9,
построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100 и е върнато делото на Окръжен съд
– Варна за разглеждане на предявения положителен установителен иск за
собственост на същия имот, с което и въззивната инстанция указва на
първоинстанционния съд, че производството е допустимо въпреки влязло в сила
решение в производството по делба, по което са участвали и трите страни, и следва да се разгледа, то и настоящият
състав е длъжен да изпълни указанията на по-горестоящите въззивна и касационна
инстанции.
За
успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост, в тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяните в условията
на евентуалност придобивни основания – отстъпено и реализирано право на
надстрояване на праводателите на ищеца – негови родители и дарение към ищеца,
както и в условията на евентуалност по давностно владение, упражнено в периода:
от 1995г. до датата на предявяване на иска. А в тежест на ответника и третото
лице – помагач е да установят противопоставими техни права на собственост върху
процесните имоти на твърдяното в отговора на исковата молба придобивно
основание.
Спорен момент е дали
в полза на праводателите на ищеца е отстъпено правото на надстрояване, което да
е реализирано в допустимия от закона обем и станал ли е собственик на
построеното праводателят на ищеца Ж. Ж.. Съгласно представените писмени
доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че на основание на
чл.98 от ЗТСУ(отм.) във вр.с чл.71, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) е извършено отчуждаване
в полза държавата на 68 % ид.ч. от правото на строеж и от общите части на
сградата, построена в имот, находящ се в гр.Варна, кв.14, пл.№ 11, 8-ми
подрайон, ул."****** № 9 и 9а, собственост на посочените в описаната
по-горе заповед лица,.
Не са били отчуждени
32 % от правото на строеж. Отчуждаването е извършено за надстрояване с два
етажа и мансарда върху съществуващите жилищни сгради. С решение от 5.03.1990 г. по гр.д. № 1333/1989
г. на Варненски окръжен съд отчуждаването е отменено по отношение на П. /П. /
Н.С. за неговите идеални части от правото на строеж, които се равняват на 2
932,57 лв. или на 18, 96% ид. части от правото на строеж. Изрично е определено
надстрояването да се извърши от Н. П.С. и П.П.С., И. Х. Й. И В. А. Ш., като в
последствие И. Й.е заменен с Т. И. Т.
Съгласно нормата на
чл.71 , ал.1 ЗТСУ/отм/ за надстрояване или пристрояване на заварена жилищна
сграда с жилища се отчуждават припадащите се идеални части от мястото или от
правото на строеж и от общите части на сградата. Допустимо е да бъдат отчуждени
и части от помещенията в подпокривното пространство.Отчуждаването по чл.71,
ал.1 ЗТСУ/отм./ вр. с чл.63 ЗТСУ/отм./ има сложен смесен фактически състав:
следва да се отчуждат съответните идеални части и да бъдат определени лицата,
които да реализрат надстрояването и да им бъде учредено надлежно правото на
строеж. С оглед на представените писмени доказаталства, съдът намира, че този
сложен фактически състав е бил завършен само по отношение на Т. И. Т. и В. А.
Ш.с издаването на надлежните заповеди, сключването на изискуемите договори и издаването на разрешението за строеж.
От заключението на
вещото лице се установява, че правото на строеж не е било реализирано така
както е било посочено в архитектурните проекти и отразено в Протокол № 5 от
1.02.1989 г. на Съвета по ТСУ, а именно : Н. С. да изгради ап. № 2 на втория
етаж и таванско помещение, Т. Т. да изгради ап. № 3- ляво на III етаж и
таванско помещение № 2, П.С. да изгради ап. № 4 десен -III етаж, В.Ш. да
изгради апартамент № 5, ет.4 ляво и таванско помещение № 3. На място са
изградени ап. № 3 в ляво на две нива- III и IV ет. и ап. № 6 - ляво на V ет. ;
дясно са изградени по 1 апартамент на II етаж, ап.на III етаж и на ап. на IV
етаж.
Тук се поставя въпрос,
след като Т. Т. и В.Ш. не са реализирали обектите съобразно отстъпеното им
право на строеж, а са били изградени съвсем други жилища, то кой е техният
собственик. В тази връзка съдът намира следното:
Макар процесният имот
– мезонет да не съставлява по същество обект, който е бил предвиден по
архитектурния проект, то той се вмества в обема на отчужденото право на
надстрояване, както е видно от заключението на вещото лице. Тук в колизия
влизат вид и обем на обекта, който реално е построен в резултат на
реализираното право на надстрояване. Дали преимущество следва да се отдаде на
предвидения обем на застрояването или на вида на обекта, който от жилище на
едно ниво е изграден като жилище на две нива –мезонет?
Настоящият състав намира, че макар и да се вмества в предвидения обем на
застрояване, построеното жилище не е от вида, за който е учредено правото на
строеж – апартамент на едно ниво в полза на Т. Т.. Освен това, за да заключи, че мезонетът се вмества в обема на учреденото
право на строеж, то вещото лице изследва двата апартамента, които са били
предвидени за Т. Т. и В.Ш. заедно, като реално последната не е реализирала
своето право на строеж, а правото си на собственост ищецът, основава на права,
придобити от него единствено от Т. Т., но не и от В.Ш., а като неупражнено
нейното право се е погасило. Допълнително построеното извън рамките на
това, за което е било учредено правото на строеж на Т. Т., макар
и да се вмества в обема на правото на строеж, учредено в полза на последния и
на Шавова,
подлежи на изследване дали представлява самостоятелен обект на собственост по
строителните правила, като това обстоятество е в тежест на ответната страна,
която твърди, че го е придобила по приращение.
В рамките на настоящото
производство от ответника и от третото-лице помагач, не бяха ангажирани
надлежни доказателства, които да установят, че построеното извън учреденото
право на строеж би могло да представлява самостоятелен обект на правото на
собственост. В този смисъл и съдът
приема, че доколкото ответникът не доказа своите твърдения, то и допълнително
построеното не представлява самостоятелен обект и не може да се обособи, като
следва да се счита за принадлежност към апартамента, за който е реализирано
учреденото право на строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че принципът на
приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение, когато изграденото в повече
представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и
норми. Строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж,
когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект, е приращение и се
придобива в собственост от собственика на терена. Когато извършеното
строителство не представлява такъв обект, се прилага нормата на чл. 97 ЗС,
съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта,
към който то е присъединено. В тази връзка и съдът приема, че
собственик на мезонета са праводателите на ищеца, които след построяването му са се разпоредили с него в полза на Ж. Ж. /нот.акт № 119/1994г./, който от своя страна,
заедно със съпругата си са го дарили на С.Ж.. Ищецът се легитимира като
собственик на процесния мезонет още на първото посочено от него правно
основание, като съдът не следва да обсъжда въведеното в условията на
евентуалност възражение – за придобиване въз основа на упражнено давностно
владение.
По претенцията за
разноски:
Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски по
представения списък при първото разглеждане на делото, за които се съдържат
доказателства, че са заплатени, както следва: общо 8 695.12 лева. За въззивната инстанция при
първото разглеждане на производството ищецът не е претендирал разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ИЩЕЦА С.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***,
и ОТВЕТНИКА Държавата,
представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при
участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на
ответника: П.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***, е собственик на следния недвижим
имот:
АПАРТАМЕНТ
No *
/мезонет/ на трети и четвърти етаж в ляво със застроена площ 228 кв. метра и
идентификатор 10135.1507.100.1.13 по кад. карта на гр. Варна, одобрена със
заповед РД - 18 -98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед
КД-14-03-2706/23.10.2014 г. на Началника на СГКК - Варна, при граници имоти с
идентификатори: на ниво 1 - на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта
10135.1507.100.1.2 и 10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на
същия етаж 10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в сградата в
етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. ******, построена в
ПИ с идентификатор 10135.1507.100, при
граници на поземлени имот имоти с идентификатори: 10135.1507.278,
10135.1507.135, 10135.1507.165, 10135.1507.103, 10135.1507.99, по силата на договор за дарение по нот. акт № 80, т. I, peг.
№ 1032, дело № 56/2000 г. на нотариус Ал. Г., вписан с вх. peг. №
1190/21.11.2000 г., акт пор. № 132, том III, дело 633/2000 г. на Службата по
вписванията - гр. Варна, на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.Ж. с ЕГН **********
***, сумата от 8 895.12 лв. /осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: