№ 39786
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110147630 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Т. М. и И. Р. М., чрез
адв. П. А., срещу Я. Я. М., за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците по
150000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от виновно причинената от
ответника смърт на наследодателя на ищците – Р.И.М., ведно със законната лихва. По
депозираната искова молба е било образувано гр. д. № 5797 по описа за 2024 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав. С определение № 7909 от 22.05.2024 г.,
постановено по същото дело, изпращащият съд е приел, че се касае за претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.М., настъпила в резултат на трудова
злополука, т.е. спорът бил трудов и следователно, подсъден на Софийски районен съд
независимо от размера на предявените искове. На това основание съдът е прекратил
производството и е изпратил делото на Софийски районен съд по подсъдност.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на изпращащия съд, че спорът, с който
е сезиран, е трудов. Действително, злополуката с наследодателя на ищците е приета за
трудова, но претенцията им не е такава по чл. 200 КТ. Първият и основен аргумент в тази
насока е посоченият ответник – Я. Я. М., който не е работодател на починалия Р.М.. От
обстоятелствената част на исковата молба се установява, че Я. Я. М. е управител на
дружество, което по същото време е извършвало строително-ремонтни дейности по
покривната конструкция на сградата, на която е работил и наследодателят на ищците.
Претенциите към него нямат нищо общо с отговорността на работодателя на Р.М. – ЕТ
„****************“ за настъпилата трудова злополука. За разлика от твърдяното в исковата
молба виновно поведение на ответника Я. М., отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
е обективна и безвиновна. Ясно изразена е волята на ищците, че искат да ангажират
отговорността на виновния причинител на вредата, срещу който е образувано досъдебно
производство, а не на работодателя.
Следователно, спорът е за вреди от непозволено увреждане с цена на двата
кумулативно субективно съединени иска от 150000 лева. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с
1
цена на иска над 25 000 лв. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е
компетентен да разгледа подадената от И. Т. М. и И. Р. М. искова молба и са налице
предпоставките за повдигане на спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Софийски градски съд. На основание чл. 122 ГПК настоящото производство следва да бъде
прекратено и делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за определяне на
подсъдността.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд между Софийски градски съд
и Софийски районен съд за определяне на компетентния съд да разгледа искова молба с вх.
№ 57616/20.05.2024 г., подадена от И. Т. М. и И. Р. М., чрез адв. П. А., срещу Я. Я. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47630 по описа за 2024 г. на Софийски районен
съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2