Решение по дело №2630/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Предмет на делото е жалбата, подадена от „Ей Ди Логистик България“ООД против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-364565/25.10.2022г. към MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б/ МК, вр. чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, пар.1 буква а/, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз.16“ по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г.; определена е митническа стойност на стока № 18, база за определяне е митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г., в размер на 2957,76лв.- 14,22лв./чифт; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. за стока № 18 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 20339,54лв., от които 19984,75лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 354,76лв., ведно с лихва за забава и на основание чл.77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за длъжник е определено „Ей Ди Логистик България“ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че за да отхвърлят декларираната договорна стойност и да пристъпят към определяне на по-висока стойност, митническите органи е трябвало да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата стойност и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Въпреки, че не са оспорили достоверността на фактурите, приложени към митническите декларации, митническите органи не са приели за достоверна декларираната договорна стойност, защото договорът бил на български език и имало частично плащане или прихващане и не можело да бъде напълно доказано, че това била действителната стойност на стоките. Жалбоподателят счита този аргумент за несъстоятелен, тъй като според дефиницията митническата стойност е договорната, реално платената или подлежаща на плащане цена, поради което митницата следва да докаже, че дружеството е договорило или платило повече от декларираното, което не е сторено. Изложеното от митническите органи не може да служи като основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност и определяне на нова чрез способите по чл. 74 параграф 2 от МК, тъй като представлява хипотези и предположения относно обичайната търговска практика, което е ирелевантно в случая. Макар и да се е позовал на решение по дело N 291/15 на СЕС, административният орган не е изложил мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че изложените в решението „средни цени“ касаят „сходни стоки“. Твърди, че неправилно е позоваването на решението на СЕС, в което се разглежда средно статически размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, което означава тяхната договорна стойност, а не за митническата стойност на сходни стоки, която представлява - сбор от договорната стойност, транспортни разходи, застраховки, комисионни, обработка на контейнерите и др. Твърди, че митницата не е извършвала проверка в счетоводството на дружеството, нито разполага с доказателства, че е платило повече отколкото е декларирано, за да твърди, че стойността била значително занижена, респективно да бъде отхвърлена декларираната стойност за стоките. Дефиницията на митническата стойност е дадена в разпоредбата на чл. 70 от Регламент 952/2013г. и това е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В чл. 74 от Митническия Кодекс на Общността е предвидено, че когато не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, митническите органи пристъпват към определянето й по строго регламентирани способи в параграф 2 б. от „а“ до „г“ от МК. В случая е приложена разпоредбата на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г. вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ N 2015/2447, т.е. договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване, но не е ясно защо митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по този ред, тъй като са представени фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, износна митническа декларация, с което е доказана декларираната митническа стойност. Митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя е недоказана, защото не били отпаднали съмненията им относно декларираната стойност. Съгласно процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане на МК, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49. Жалбоподателят твърди, че това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като не е имало изслушване на дружеството, а процедурата се води съвсем формално с крайна цел - издаване на решение. Твърди, че в това решение не се съдържат данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена, а именно да се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя; да е спазен чл.1 параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447. – относно „сходни стоки“, а когато такива продажби не могат да се установят, се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, както и вида на транспорта при условие, че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността. Жалбоподателят твърди, че нищо от посоченото като условие за прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК вр. чл. 141 от Регламент 2015/2447 не е описано в административния акт, а само номер на митническа декларация, послужила за определяне на по- високата митническа стойност. Твърди, че няма никакви доказателства, че стоките, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като са различни по вид от внесените с процесната митническа декларация, като няма и мостри от тази, която е ползвана за увеличение на стойността. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата –Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Ш., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по административното производство са обсъдени всички доказателства, и след като митническите органи са извършили справка и са направили анализ в информационната митническа система за стоки с договорни стойности, които са били приети от митническите органи, са установили най-ниска цена, която е в пъти с около 30 % по-висока от декларираната, поради което е пристъпено към увеличение на тази митническа стойност, като е приложен съответния метод, описан в решението. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-364565/25.10.2022г. към MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г., с което не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз.16“ по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г.; определена е митническа стойност на стока № 18, на база митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г., в размер на 2957,76лв.- 14,22лв./чифт; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. за стока № 18 и са взети под отчет начислените с решението държавни вземания, като е определено ДДС за доплащане 354,76лв., ведно с лихва за забава.

От митническа декларация MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. се установява, че на 29.07.2022г. дружеството декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 29 стоки, 976 колета, 15436 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРТ Варна, обща фактурна стойност 51090.21 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лева, като стока №18 е описана, както следва: „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз. 16“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 150 кг. бруто, 101 кг. нето, декларирана митническа стойност за 208 чифта в размер на 605,28 лв. - 5,69 лв./чифт или 11,72 лв./кг., тегло на чифт 0.486 кг. Във фактурата по поз. 16 стоката е описана като мъжки боти изкуствена кожа с цена на чифт 2.91 евро/чифт. Към декларацията са приложени фактура, сертификат А.TR, сертификат за непреференциален произход, износна декларация, платежно нареждане за плащане към бюджета на ДДС.

С писмо рег. № 32-256419/02.08.2022г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 7222.47 лева.

С GRN 22BG002000X233700 е предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол №22BG2002М007653/29.07.2022 г.

С писмо рег. № 32-256491/02.08.2022г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.

С писмо вх.№ 32-257892/03.08.2022г. от дружеството са представени документ, удостоверяващ плащане към доставчика, международен договор/рамков/, извлечение от банковата сметка, вътрешни фактури за продажба.

Със Становище рег.№ 32-262944/08.08.2022г. от отдел „митническа стойност“ уведомяват началника на МП Варна Запад, че относно стоки с №6, 15 и 23, на база сравнителен анализ на информацията в митническата информационна система, може да се приеме декларираната митническа стойност, а за стока №18 се е установило, че са декларирани приети стойности, които са както следва: мъжки обувки покриващи глезена със средностатистическа стойност 17,93 лв./чифт, които значително надвишават декларираната от 5.69 лв./чифт. Посочено е, че на база сравнителен анализ в националната база данни, справката в ТЕЗЕЙ, че справедливата цена на ЕС за код по КН 64029190 е 11,74 евро, 22.96лв., рисков праг 11,48 лв./кг. нето тегло, поради което следва да бъде определена нова митническа стойност на основание чл.74, пар.2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г.- в размер на 14,22лв./чифт.

Със съобщение рег. № 32-301252/08.09.2022г. по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно стоки №6, 15 и 23, за които се приема декларираната митническа стойност, а за стока №18, че на база сравнителен анализ съгласно информацията в митническата информационна система за периода 29.04.2022г.-29.07.2022г. е установено, че са декларирани приети стойности, които значително надвишават декларираната и следва да бъде определена нова митническа стойност на основание чл.74, пар.2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г.- в размер на 14,22лв./чифт. На основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл.22, §6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Съобщението е връчено по пощата с обратна разписка на 19.09.2022г., като в дадения срок не е постъпило становище.

С решение рег. № 32-364565/25.10.2022г. към MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. Директорът на ТД Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и е извършил повторна проверка на декларирането е приел, че на база установеното при сравнителен анализ съгласно информацията в митническата информационна система за периода 29.04.2022г. - 29.07.2022г. декларираната митническа стойност за стока №18 е с 31.73%, по-ниска от средностатистическата и предвид констатираната разлика в цените не отпадат съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки, като се е позовал и на Решение С-291/15 от 16 юни 2016г. на Съда на Европейския съюз, съгласно което в случаите когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. При изследване на методите по чл.74 параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е приел, че митническа стойност за стока №18 следва да бъде определена на основание чл.74, пар. 2, буква „б” от Регламент /ЕС/ №952/2013, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.22г. - в размер на 14,22 лв./чифт. По отношение на стоки с № 6, 15 и 23 е прието, че следва да бъде приета декларираната им митническа стойност. Предвид гореизложеното и на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б/ МК, вр. чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, пар.1 буква а/, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз.16“ по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г.; определена е митническа стойност на стока № 18, база за определяне е митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г., в размер на 2957,76лв.- 14,22лв./чифт; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. за стока № 18 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 20339,54лв., от които 19984,75лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 354,76лв., ведно с лихва за забава и на основание чл.77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за длъжник е определено „Ей Ди Логистик България“ ООД. С решението е прекратена процедурата по оспорване на декларираната митническа стойност на стоки № 6, 15 и 23 от декларацията, като в тази част решението не се оспорва.

По делото са представени справки от митническата информационна система МИС3А, митническа декларация MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г. на третото лице, ведно с документите, придружаващи митническата декларация, от която се установяват данните за доставката по подадената от това трето лице декларация.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че платената цена за всички стоки по митническата декларация е 51090.21 EUR; налице са отразявания в счетоводството на жалбоподателя за платената сума към продавача на стоката, предмет на вноса, като разчета с доставчика е закрит, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано; плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод в размер на 51090.21 EUR; плащането от 51090.21 EUR с левова равностойност от 99 923.75лв. е отразено по дебита на см.400“Доставчици“, партида „**********“/№ на митническата декларация/ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в EUR“. Вещото лице дава заключение, че е налице съответствие между фактурираният вид и количество и декларираният вид и количество стоки; номерът на фактурата по доставка и декларираната фактура по № по ЕАД; цената на стоката по фактурата от 51 090.21 EUR и общата фактурна стойност в ЕАД; платената цена е в пълния фактуриран размер, за цялото фактурирано количество стоки.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срок, поради което се явява допустима. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 29.07.2022г. е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ 29 стоки, 976 колета, 15436 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка CРТ Варна, обща фактурна стойност 51090.21 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лева, като стока №18 е описана, както следва: „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз. 16“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 150 кг. бруто, 101 кг. нето, декларирана митническа стойност за 208 чифта в размер на 605,28 лв. - 5,69 лв./чифт или 11,72 лв./кг., тегло на чифт 0.486 кг., като към декларацията са приложени придружаващите стоката документи. Във фактурата по поз. 16 стоката е описана като мъжки боти изкуствена кожа с цена на чифт 2.91 евро/чифт.

В обжалваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по №18 по подадената MRN следва да бъде определена на основание чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 вр. чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 въз основа на митническата стойност на сходна стока- по MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г.

Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Съгласно чл.74 §1 от МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно 74 §3 МК когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация- съгласно чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпадна и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Съгласно чл.141, §1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква а/ или б/ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно §2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Идентични стоки, съгласно чл.1, параграф 2, т.4 от Регламента означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл.1, §2, т.14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол-чл.15, пар.1 от МК.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, т.52.

Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Soprop, C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 параграф 6 и 7 МК митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т.49.

В случая това изискване формално е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 08.09.2022г. до дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност.

Дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с продавача, фактура, документи за извършени разплащания, с които митническият орган е обосновал издаването на решението.

Плащането по фактурата за стоката е извършено по банков път. Съгласно и заключението на съдебно-счетоводната експертиза платената от жалбоподателя цена за стоките по процесната митническа декларация е 51 090.21 EUR. Съгласно заключението налице е съответствие между фактурираният вид и количество стоки и декларираният вид и количество стоки, а плащането е извършено чрез валутен превод, като е отразено по дебита на сметка 400 „Доставчици“, партида „**********“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в евро“.

В случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е представен по преписката договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларирания от „Ноопле“ООД. Действително стоките са декларирани в един и същи код по ТАРИК, но не е налице сходство в описанието на стоките. Процесната стока е описана като мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса, докато стоките по декларацията от третото лице са описани обувки покриващи глезена, но непокриващи прасеца с горна част от изкуствена кожа с ходило от каучук. Няма сходство и във внесеното количество стока. Предвид гореизложеното митническата стойност на процесните стоки не е определена съобразно изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б/ от МК. Следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ изобщо, че продажбите са на същото търговско равнище.

От значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.

При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Неоснователно митническите органи са се позовали на информацията в митническата информационна система. Съгласно цитираното в оспорения акт Решение на СЕС С-291/15, член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. От посочените статистически данни за количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за търговската марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали приложението на чл.140 вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, §2, б.“б“ от МК.

От представените към митническата декларация доказателства и допълнително представените от жалбоподателя се установява договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази договорена цена. Счетоводните записвания на дружеството относно доставката са проверени от вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане, директорът на ТД Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 660 лв., от които 50лв.-ДТ, 250 лв.-депозит на вещо лице и 360 лв.-адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая възнаграждението е определено в размер под предвидения от закона минимален размер с оглед материалния интерес по делото, като в съответствие с разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за процесуално представителство пред настоящата инстанция съответства на предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено с минималния размер, установен в наредбата.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-364565/25.10.2022г. към MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б/ МК, вр. чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр. чл.77, пар.1 буква а/, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 МК, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - „мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз.16“ по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г.; определена е митническа стойност на стока № 18, база за определяне е митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022г., в размер на 2957,76лв.- 14,22лв./чифт; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022г. за стока № 18 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС - 20339,54лв., от които 19984,75лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 354,76лв., ведно с лихва за забава и на основание чл.77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за длъжник е определено „Ей Ди Логистик България“ООД.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Д.Г.А. направените по делото разноски в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: