№ 1402
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 08.04.2021г., постановено по гр.д. № 15186/2018г., на
Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, ответното застрахователно дру-
жество ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) на А. Д. П. сумата от 80 000 лв., пред- ставляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 935 евро, рав- ни по
стойност на 1 828, 70 лв., обезщетение за имуществени вреди получе- ни
вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2015г., ведно със законната лих- ва
върху всяка сума, считано от 17.11.2015г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Т. И. сума- та от 2 256,89 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение и на основа- ние чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на Софийски градски съд сумата от 3 273,15 лв., представляваща
дължима държавна такса и разноски за вещи лица в раз мер на сумата от 154,
06 лв. С решението ищецът е осъден да заплати на ос- нование чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 178, 36 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е от-
хвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане, с подробно изло-
жени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
1
Ответникът в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор, с който
изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на съ-
дебни разноски пред въззивната съдебна инстанция, включително юрискон-
султско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима - подадена в срок и срещу подлежащ на въз- зивно
обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и иму-
ществени вреди от настъпило на 17.11.2015г. ПТП, при което ищецът е по-
лучил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на пре-
возното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Граж-
данска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезще-
тение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия;
характера и тежестта на причинените физически увреждания; вида и про-
дължителността на болничното лечение; продължителността на възстано-
вителния период; необходимостта от чужда грижа през първите три месеца;
интензитета и продължителността на изпитваните от него болки и страда-
ния; невъзможността му да се занимава със спорт първите 10 месеца, пред-
вид това, че е професионален спортист; настъпилите промени в начина му на
живот, както и социално-икономическата конюнктура в страна през про-
цесния период, като е приел, че справедливото в случая обезщетение е в
размер на 80 000 лв. За основателен в пълния предявен размер е приет ис- кът
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. За неоснователно е
прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на постра-
далия за настъпването на вредоносния резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре-
праща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а имен
но: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дру-
жество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причин- но-
следствената връзка между деянието и причинените на ищеца уврежда- ния,
изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди. Ос- вен
това, решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди и сумата от 935 евро, които по стойност са равни на
2
1 828, 70 лв., с оглед на което основанието на предявените искове е на-
длежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз-
мер от 80 000 лв. съответства на доказаните болки и страдания и на прео-
бладаващата практика на съда за сходни случаи към 2015г. От заключе- нието
на приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице С., се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е по- лучил следните
телесни увреди: сътресение на мозъка, навяхване на шията, счупване на
лявата орбита с разместване на костните фрагменти, контузия на двата дяла
на белия дроб с минимален пневмоторакс вдясно, счупване на ребрения
израстък на втори прешлен в ляво, счупване на медиалния малеол
/вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става, разкъсноконтузна рана на
дясно ухо, множество контузии и охлузвания. Счупването на медиалния
малеол /вътрешното кокалче/ на дясна глезенна става е довело на ищеца
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от
30 дни. Счупването на лявата орбита с разместване на костните фраг- менти с
околоочен и вътреочен кръвоизлив на лявото око и провеждането на
оперативно лечение за наместване на счупването е причинило трайно от-
слабване на зрението на ляво око за срок, повече от 30 дни. Останалите ув-
реждания, поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. На ищеца е проведено оперативно лече ние на
счупванията на: - лявата орбита, изразяващо се в наместване на ор- биталното
дъно и стабилизиране чрез подложка; - дясна глезенна става, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиран на фрагмен- тите с два винта,
както и оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза от
дясна глезенна става, 7 месеца след първата операция. Об- що
възстановителният период при ищеца е продължил около 8 месеца. През
периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2
месеца след оперативните лечения и първите 30 дни след отстраняване на
металната остеосинтеза, болките са били с по-голям интензитет.
Съдът кредитира експертизата изцяло, тъй като е изготвена от екс- перт,
притежаващ необходимите за целта познания и чието заключение не е в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетелката П.а (майка на ищеца) се устано- вява,
че последната посетила сина си в болничното заведение, в което бил откаран
по спешност след инцидента, още същата вечер. Пострадалият бил в тежко
състояние – с подута глава, разкъсано ухо, с множество подутини и травми.
Кракът му бил счупен на няколко места, имал огромен хематом, скулата му
била счупена и орбитата около окото му била разместена. Не се знаело дали
ще може да се възстанови изцяло и да си възвърне зрението. Десетина дена
престоял в болница в Австрия, след което продължил лече- нието си в
България. Месеци наред виждал двойно, но успял да възстанови зрението си
напълно в даден момент. Ходил на различни процедури, пре- минал и през
рехабилитация, като вкъщи го посещавали физиотерапевти. В началото бил
трудно подвижен, а и не виждал добре, поради което имал нужда от чужда
3
помощ и съдействие. Първите два – три месеца било най-трудно, но
постепенно се научил да се справя сам, въпреки което цялост- ното му
възстановяване продължило близо година, а възстановяването му по
отношението на спортната му активност от нивата преди инцидента – около
три – четири години. Свидетелката не е сигурна дали ищецът се е въз
становил напълно емоционално, тъй като за него като спортист било много
тежко да не знае дали ще може да се възстанови и колко време ще отнеме.
След около година на физиотерапевтични процедури пострадалият успял да
започне да тренира наново, което отново било трудно за него, тъй като тряб
вало да положи доста усилия за да възвърне нивото си от преди злополука- та
и да бъде конкурентен с останалите състезатели. Това му отнело около 2 – 3
години. Било му тежко, че конкурентите му, които били най-добрите в
неговата сфера, били значително напред пред него, заради травмите, от които
се възстановявал. Загубата на треньора му по време на катастрофата също се
отразила тежко на в тази ситуация. Инцидентът настъпил в нача- лото на
очакван за ищеца силен сезон. На последният също му предстояли сериозни
спонсорски и рекламни договори за значими суми, които не може ли да се
реализират. Първото му връщане в ските се случило 4 години след инцидента.
Към момента на даване на свидетелските показания ищецът вече тренирал
активно и бил в активна състезателна форма, като вече се съ- стезавал на
международната сцена. Пострадалият пътувал в лек автомобил, но вече не
можел да се отпусне като преди, станал доста по-сетивен. Вече не бил
толкова уверен и не предприемал толкова големи рискове в спорт- ната си
кариера, както преди. Бил по-премерен и доста по-предпазлив, кое- то също
указвало влияние върху представянето му. През цялостното си въз-
становяване му било тежко, тъй като цялото преживяване можело да доведе
до края на неговата спортна кариера. Изисквало се доста упоритост и уси-
лия, за да продължи напред.
Съдът цени свидетелските показания при условията на чл. 172 ГПК,
които са преки и непосредствени, като ги кредитира, тъй като не са в проти-
воречие с останалия доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на
инцидента – 18 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
сътресение на мозъка, навяхване на шията, счупване на лявата орбита с
разместване на костните фрагменти, контузия на двата дяла на белия дроб с
минимален пневмоторакс вдясно, счупване на ребрения израстък на втори
прешлен в ляво, счупване на медиалния малеол /вътрешното кокалче/ на
дясна глезенна става, разкъсноконтузна рана на дясно ухо, множество кон-
тузии и охлузвания; вида на проведеното лечение, което включва две опера
тивни интервенции с поставяне на импланти, а впоследствие и отстраня-
ването им; продължителността на възстановителния период – около 8 ме-
сеца, от който през първите 3 месеца пострадалият е разчитал изключи- телно
на помощта на близките си; търпените болки и страдания, които са били най-
интензивни 2 месеца след оперативните лечения и първите 30 дни след
отстраняване на металната остеосинтеза; обстоятелството, че ищецът не е
могъл да се занимава активно със спорт за период от около 10 месеца, както и
че след това му е отнело около 2 – 3 години да възвърне предиш- ната си
форма, предвид това, че последният е изявен спортист, с изклю- чителни
постижения за възрастовата си група в България и на световната сцена;
отражението на случилото му се върху психиката му, предвид това, че на
такава ранна възраст и с такива успехи е бил за значителен период от време в
4
неведение дали ще може да продължи своята спортна кариера, а след това и
че е трябвало да се справи с трудностите, свързани с възвръ- щането на
предишната си спортна форма, както и по отношение на лич- ностовите
промени – станал по-неуверен и притеснителен, както и социал- но-
икономическите условия на живот в страната ни към процесния период,
намира, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение. Следва да се има предвид, че обезщетението е по-ви-
соко от обичайно присъжданите при такива увреждания именно заради мъ-
чително преживяното прекъсване на активната и успешна спортна кариера на
ищеца, каквато, както се знае, има в момента.
За да не уважи жалбата на ищеца, настоящият състав съобрази, че по-
страдалият напълно се е възстановил от получените увреди в рамките на осем
месеца, като липсват данни за настъпили усложнения в здравослов- ното му
състояние, започнал е да се състезава отново на световно ниво и да възвръща
резултатите си от преди травмите. Обстоятелството, че заради травмите си
ищецът не е имал възможност да сключи спонсорски договори за значителни
суми е неотносимо при определянето на размера на справед- ливото
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като предмет на настоя- щето
производството са действително настъпилите вреди, произтичащи от болките
и страданията, причинени от уврежданията, получени вследствие на
процесното ПТП, а не пропуснати ползи, които пострадалият не е могъл да
реализира.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед неоснова-
телността на подадената от ищеца жалба, последният следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на су-
мата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262380 от 08.04.2021г., постановено по
гр.д. № 15186/2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, в об-
жалваната част.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК: *********, разноски за въззивното про- изводство в
размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6