Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К.12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на девети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков,
При участието на секретар М.Г., като
разгледа АНД № 99 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на П.С.С. - В., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление №
19-0286-000642 от 18.07.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К.,
с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
са му наложени две отделни наказания, съответно „глоба“ в размер на 300 лева и
„глоба“ в размер на 10 лева.
Жалбоподателката не посочва в жалбата си дали
обжалва частично издаденото НП, поради което съдът приема, че се обжалва цялото
НП. В жалбата се твърди, че издаденото НП е изцяло незаконно и в нарушение на
фактическата обстановка. Твърди се също така, че автомобилът е бил управляван
от семеен познат на жалбоподателката – лицето А.К., като проверката от
служители на РУ К.е в спряло положение на автомобила, а не в движение.
В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява.
Въззиваемата страна
– РУ на МВР К.не изпраща представител, а така също не изразява становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 18.07.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 06.12.2019 г., докато жалбата е заведена в РУ на МВР К.на 12.12.2019 г.,
тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е основателна, но на
различни от изложените основания.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 976795 от 10.07.2019 г., съставен срещу жалбоподателката за това, „…че около 14.15
часа, в гр. К., по ул. „П.М.“ в посока на движение от ул. „С.“ към ул. „З.“
управлява л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № СА 8612 ТР, собственост на Д.С. от
гр. С.като водача допуска следните нарушения. 1. Водача управлява л.а. без
СУМПС – отнето. 2. Не представя СРМПС част II.“
Нарушенията са
квалифицирани в АУАН като такива по чл. 150а и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С малко по-различен словоред и вследствие на
това да известна степен несвързано са описани фактите в обжалваното НП, след
като в него е посочено, че: „…на 10.07.2019 г. , около 14.15 часа в гр. К.на
ул. П.М. като водач лишен от СУМПС – Фолксваген голф с рег № СА 8612, държава Б.при
обстоятелства: С посока на движение от ул. С. към ул. З. управлява МПС соб. Д.С.
от гр. С.без СУМПС – отнето 2. Не представя СРМПС част втора.“, но по същество
може да се направи извод, че е описан състава на нарушението, което съгласно НП
е – управлява МПС, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 174, т. 4
от ЗДвП, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява. Нарушения по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени две отделни наказания, всяко от тях „глоба“ в размер
и на основание съответно 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
От събраните в хода на
производството доказателства – гласни и писмени съдът установи, че вероятно на
датата 10.07.2019 г. жалбоподателяката е управлявала МПС - л.а. „Фолксваген
голф“ с рег. № СА 8612 ТР, собственост на Д.С. от гр. С., като се е движела по ул.
„П.М.“ в посока на движение от ул. „С.“ към ул. „З.“, при което е била
забелязана от свидетелите Г.С.Г. и А.Д.А., и двамата служители на РУ на МВР С.,
в този момент командировани и
изпълняващи задачи на територията на гр. К.във връзка със специализирана
полицейска акция. Поради рязка промяна в посоката на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателката, извършена при приближаване към полицейският
автомобил, свидетелите Г. и А. са го
последвали за да извършат проверка, при което не са губили от поглед автомобила
до неговото спиране, след което от дясната страна е излязъл мъж, докато
жалбоподателката се е намирала в автомобила, където освен това се е намирало и
дете. При извършената проверка е било установено, че жалбоподателката и
останалите лица в автомобила не носят никакви документи, поради което са
отведени в РУ на МВР К., където свидетеля Д.Ж.Г. е състави цитираният АУАН след като е
установил, че на 08.07.2019 г. е издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка спрямо жалбоподатеката – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба – мярка по
чл. 171, ал. 1, б. Д от ЗДвП, наложена за нарушение на чл. 157- ал. 8 от ЗДвП –
управлява МПС с влезли в сила неплатени в срок НП или фиш.
Видно е от
приложеното копие от ЗПАМ № 19-0286-000077 от 08.07.2019 г., че препис от тази
заповед е връчен на жалбоподателката на 10.07.2019 г., тоест на датата, на
която е била отведена в РУ на МВР К.за съставяне на АУАН за нарушенията, за
които е санкционирана с обжалваното в настоящото производство НП.
Описаните факти се
установиха без никакво противоречия от разпитаните свидетелите Г.С.Г., А.Д.А., Д.Ж.Г.,
както и от събраните писмени доказателства – НП, АУАН, ЗПАМ,
Материалната компетентност на актосъставителя – Д.Ж., както и материалната
компетентност на лицето, издало НП произтича от заповед № 8121з- 515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189,
ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а така
също и лицата, имащи право да издават наказателни постановления за извършени
нарушения на Закона за движението по пътищата, в това число и лицата, заемащи
длъжността „Началник група Охранителна полиция“ при РУ при ОД на МВР, като
длъжностното качество на конкретното лице се установи от приложената изрична
справка за това.
От правна страна
съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено поради издаването му на
основание незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение.
При съставянето му е допуснато нарушение, изразяващо се в непълнота на фактите,
които са съществени за определяне на извършеното като нарушение на правилата за
движение. В нарушение на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в АУАН не е
посочена дата на нарушението, което е съществени признак на извършените от
жалбоподателката действия. Без съмнение АУАН е съставен на 10.07.2019 г. и на
същата дата е връчен на жалбоподателката, което е удостоверено с неин подпис,
като предвид свидетелските показания може да се предполага, че и самото
нарушение е извършено на 10.07.2019 г., но по своята същност с АУАН се поставя
начало на административно-наказателното производство и не е спазено формалното
законово изискване за идентифициране на нарушението, чрез обозначаване на дата
на неговото извършване. Пропускът е съществен тъй като се отнася до
идентифициране и обозначаване на извършеното като нарушение, поради което е
неприложимо изключението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, след като нередовността в
АУАН засяга възможността за безспорно установяване на нарушението.
Предвид изложеното
следва да бъде отменено изцяло обжалваното НП, с което на жалбоподателката са
наложени две отделни наказания, съответно „глоба“ в размер на 300 лева и
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че макар свидетелството за управление да е отнето от жалбоподателката
на 08.07.2019 г. – отбелязано е в приложената справка за водач и нарушения,
практически едва с отвеждане на жалбоподателката в РУ на МВР К.на 10.07.2019 г.
й е връчена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка,
съответно в този момент е уведомена за отнемането на свидетелството за
управление, макар, че дори и при обжалване не се спира действието на цитираната
заповед, - лишаването временно на жалбоподателката от право да управлява МПС до
заплащане на дължимите глоби.
Също за пълнота
може да се отбележи, че нормата на чл. 171, ал. 1, б. Д от ЗДвП е призната за
противоконституционна с Решение на КС № 3 от 2021 г. - ДВ, бр. 26 от 2021 г.,
тоест макар, че действието на тази отмяна е само занапред, в настоящия момент –
преди влизане в сила на НП може да се направи извод на основание чл. 3 от ЗАНН,
че към 10.07.2019 г. жалбоподателката не била неправоспособна като водач на
МПС.
Поради липса на
искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в такава
насока.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №№ 19-0286-000642
от 18.07.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР гр. К., с което
на П.С.С. - В., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени
две отделни административни наказания, съответно „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева и „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършени нарушения на
чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от П.С.С. - В. *** пред Административен
съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването
му.
Препис от решението да се изпрати на
П.С.С. - В. ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: