РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Павликени, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20214140100142 по описа за 2021 година
При условията на първоначално обективно комулативно съединяване са предявени искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.436 ГПк и чл.33, ал..2 от ЗСобств..
Ищецът С. И. С. от гр. *** излага в исковата молба против А. С. К. от гр.*** и Г. В. Г. от
гр. ***, че са съсобственици на недвижими имот – дворно място с постройки в гр. Б. ч., общ.
***, което е било собственост на бабата и дядото на ищеца – С. И. С. и П. С. С, чиито
наследници са ищеца, първата ответница и още две лица, неучастващи в процеса. Излага, че
наследодателите са придобили имота по давност за периода от установяване на владение –
сключване на брака им през ***г., непрекъснато упражнявано до смъртта на П. С. – ***г.,
като по време на владението са изградили в имота следното: пристроени две стаи към
съществуващата къща в периода 1940-1950г., пристройка-кухня от 1950-1960г., лятна кухня
след 1960 г., гараж 1970-80г., втори етаж на къщата и баня-тоалетна в същия период, плевня
и сайвант-1980-1990г. Твърди, че след смъртта на наследодателите ищецът е декларирал
придобитото наследство в размер на 1/4 ид.ч. от имота, заплащал данъци. Знае, че отв. К.
обитава имота, но със съгласието на останалите наследници и като съсобственик. Излага, че
въпреки това отв.К. се снабдила с Нотариален акт за собственост върху целия имот по
обстоятелствена проверка на 08.10.2018г. и на същата дата продала имота на втория
ответник. Твърди, че е научил за двата НА на ***.2020г. при справка в имотния регистър.
Счита, че чрез снабдяването си с НА за собственост за целия имот от страна на първата
ответница и продажбата му на втория ответник, двамата са оспорили правото му на
собственост.
1
Моли съда да постанови решение, по селото на което да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот, да бъде
отменен НА за собственост, да бъде признато правото на ищеца да изкупи при условията на
чл.33, ал.2 от ЗС продадените от първата ответница 3/4 ид.ч. от имота /колкото е
притежавала/ за сумата от 3750лв. В хода на делото и във връзка с насрещните твърдения на
ответниците, че ответницата А.К. е придобила по наследство по силата на завещания целия
имот, е допуснато изменение на иска по чл.33, ал.3 от ЗСобств., като искът се счита
предявен за изкупуване на 11/12 идеални части от имота за сумата от 4 583,33 лв.
В хода на делото по същество поддържа предявените искове, счита за доказано
владението на прародителите на ищеца и първата ответница върху целия имот и сградите в
него за периода 1939-2004г. в режим на СИО, че сградата, построена от прадядото И. С. по
разрешение от ***г. не е идентична с наличните в имота. По отношение на възражението за
изтекла в полза на първата ответница придобивна давност заема становище, че периода, на
който същата се позовава е само девет години и в същия ищецът е демонстрирал своене,
като е почиствал имота, заплащал данъци, а и самата ответница е декларирала имота като
съсобствен през ***г.
Ответницата А.К. в писмен отговор чрез упълномощения си адвокат, който оспорва
основателността на главния иск и допустимостта на съединените с него. Възразява по
наследствените права на ищеца, на които противопоставя саморъчно завещание от ***г. в
нейна полза, като счита, че така тя е станала едноличен собственик на процесния имот и
като такава се е разпоредила с него. Твърди, че завещанието е надлежно обявено, вписано и
противопоставимо на ищеца, който не го е оспорил в срок. В хода на делото и по същество
заема становище, че имотът не е бил СИО между общите праводатели на страните, а
собственост на И. С. Ф., наследен от осиновения от него С. И. С., като първият има
разрешено строителство в процесното УПИ от 1909г.за стопанска постройка, при
съществуваща тогава в имота жилищна сграда. Счита за недоказани твърденията, че
настоящата жилищна сграда е новопостроена, предвид невъзможността да се установи
годината на построяване както на къщата, така и на пристрояването и надстрояването. Моли
да не се вземат предвид изводи на СТЕ на база документи, външни за делото. Излага, че
наследявайки недвижимия имот, завещателят на ответницата К. е станал едноличен
собственик и съпругата му не е придобила никакви права в резултат на давностно владение.
Алтернативно твърди, че ответницата е придобила имота и постройките в него по силата на
давностно владение за периода от смъртта на наследодателя до снабдяването й с нотариален
акт за собственост.
Назначеният на ответника Г. В. Г. особен представител оспорва допустимостта на
исковете, поради липса на правен интерес от предявяването им, тъй като ищецът не е
собственик на имота. Възразява и по тяхната основателност, като по отношение на
установителния иск счита, че първата ответница е придобила изцяло имота чрез наследяване
по закон и завещание, алтернативно го е придобила на основание давностно владение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
2
доказателства приема за установено следното:
Видно от Удостоверения за наследници № * и № *, двете от *** год. на Кметство – гр.
***, лицето П. С. С. с ЕГН ********** е починала на *** год., а съпругът й С. И. С. с ЕГН
********** е починал на *** год. Двамата са оставили за свои наследници дъщеря си –
ответницата А. С. К. и по право на заместване низходящите на починалия си син И. С. И. –
С. И. С. – ищеца и децата на дъщеря си: Д. А. К. и А. А. Ф., последните двама от които не са
страни по делото.
Не се спори от страните по делото, че наследодателят С. П. С. е бил *** от И. С. Ф. от гр.
***, което е видно и от съдебно удостоверение по *** съд, на лист ** от делото. На *** И.
С. е дадена и проверена строителна линия – ниво, с Протокол № ** на Държавен
планоснемач от ***1909 год. за строителство в кв. **, парцел *** в гр. Б.Ч ***, собственост
на „домостроителя“ за строителство съгласно Указ № *** год.
Видно от саморъчно завещание от *** год. наследодателят С. И. С. от гр. ***, се е
разпоредил с притежаваното към момента на смъртта си имущество, като го е завещал
изцяло на ответницата А. С. К.. Завещанието е предадено за съхранение при нотариус и е
обявено с Протокол от *** год. на нотариус ***, вписан под № *** в Регистъра на НК и
вписан във Служба по вписванията – гр. *** на *** год. Завещанието не е оспорено по
съдебен път, нито в настоящото производство.
По силата на НА за собственост на недвижим имот № ***, Том **, рег. № *** , Н. д. ***
от *** год. на нотариус ***, под № *** в Регистъра на НК, ответницата А. С. К. е призната
за собственик на основание давностно владение и наследство на целия процесен недвижим
имот, а именно: УПИ *** в квартал ** по ПУП на гр. Б. ч., ул. „***“ № **, с площ 860,00 м2,
заедно с построените в него Жилищна сграда със застроена площ от 67,00 м2, гараж,
второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения при граници: от
две страни улица, УПИ *** и УПИ ***. На *** год. с НА за покупко-продажба на недвижим
имот № **, Том **, рег. № ***, Н. д. *** год. на нотариус *** с рег. № *** в Регистъра на
НК, ответницата А. С. К. е продала на ответника Г. В. Г. процесния недвижим имот за
сумата от 5000 лв.
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърденията на страните за
осъществено от страна на ищеца давностно владение върху процесния имот. С. С. Г., на **
год. към датата на с. з., роден ***г., си спомня наследодателите на страните П. С. и С. С. и
твърди, че е посещавал имота като малък. Спомня си, че лицето на къщата е към улицата, в
двора имало отлята бетонна пътека, друга голяма постройка и в дъното кухни, както и гараж
отстрани на къщата. Кухните описва като помещения в къщата, а самата нея като двуетажна
постройка. Спомените му са от 7 – 8 годишна възраст, когато в имота са живеели
наследодателите и са поддържали същия. След години същият свидетел е посещавал имота
заедно с ищеца и го е подпомагал при разчистване на двора, като това е било след смъртта
на наследодателите. Св. В. Т. на възраст ** год. към датата на с. з., роден ***г. е отрасъл в
съседен на процесния имот, познава бабата и дядото на ищеца. Описва къщата като
двуетажна сграда с пристройки., а двора с плевни, кокошарници и градина. През целия си
3
живот твърди, че наследодателите П. и С. С. са обитавали този имот и в течение на времето
са строили в него, като конкретно си спомня строежа на гаража, а по спомени от своя вуйчо
Д., който е ***, твърди, че надстройките и допълнителните строежи са извършени от този
човек по време на ТКЗС, като числото на пристройките включва: - баня, тоалетна и втория
етаж. Самият той твърди, че е правил инсталация на втория етаж в периода 1985 – 1986 год.
Към момента твърди, че имотът е изоставен, дворното място е обрасло.
По делото са представени и съобщения за дължими данъци за 2018 год. и квитанция за
платен данък за 2017 год., от които е видно, че ищецът С. И. С. е заплатил през 2017 год.
данък земя и сгради и такса смет за процесния имот в размер на 7,52 лв., като от
квитанцията не е възможно да се установи за каква част от имота е плащано. За същият имот
ищецът е получил съобщения за дължими данъци и такси за 2018 год.
За датиране на постройките в процесния имот, предвид твърденията на ищеца в исковата
молба, че това е станало на конкретно посочени години по време на брака на
наследодателите, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице е извършило оглед на имота, проверка на кадастралния и регулационен план на гр. Б.
ч. от 1908 година, кадастралния и регулационен план на гр. Б. ч. от 1955 г., от 1983 година, в
архива на Дирекция „***" при Община ***, на Отдел „***" в Дирекция „***" при Община
***. Съдът не е възлагал задача на вещото лице да ползва други източници освен
материалите по делото, огледа на имота и публично достъпните книжа в Техническа служба
при Община *** относно регулацията и строителството в имота. Без да са представени от
страните или приобщени по надлежния ред към доказателствата по делото, вещото лице e
обсъдило в заключението и други документи – лични данъчни декларации, които съдът не
следва да обсъжда и да взема предвид формираните въз основа на тях изводи на ВЛ, които в
тази си част са правни такива и извън предмета на СТЕ.
При историческото изследване на имота е установено, че с Указ *** година е одобрена
регулацията на улиците, площадите и местата за обществена потреба в с. Б. ч., *** околия,
съгласно която за Поземлен имот с кадастрален № *** е отреден парцел *** в квартал **. В
северната част на парцела е отразена част на сграда. На 15.04.1909 година е съставен
наличния по делото Протокол № ** за дадена и проверена линия и ниво, във връзка с
подадено заявление от И. С. и са определени строителната линия и нивото на строеж,
разположен на югозападната регулационна граница за сграда с размери 5/10 метра и е
предвиденото застрояване на калкан. Последващи данни за административни процедури във
връзка със строителство в имота не са налични до *** година, когато е съставен Протокол №
* за дадена строителна линия и ниво за едноетажна жилищна постройка - кухня в същия
парцел, записан по стопанския регистър на името на И. Ц. С. от с. ***. Съгласно протокола
сградата е с размери 4,50/5м и застроена площ 22,50 м2, разположена на северната и северо-
източната улични регулационни граници /скицата в протокола е с неправилна ориентация
юг горе-север долу/. В Разписният лист към кадастралния план на с. Б. ч. от *** година
поземлен имот № *** е записан вече на името на С. И. С., без данни за документ за
собственост. По този план за имота е отреден парцел *** в кв. ** по РП и са нанесени
4
следните сгради: Жилищна сграда на югозападната имотна граница в северозападната част
на имота /МЖЗ/, пристройка изградена към югоизточната фасада на жилищната сграда и на
югозападната имотна граница /ЛК –лятна кухня/, стопанска сграда на югозападната имота
имотна граница /ГГЛ и ОБ/ и навес, изграден на север от стопанската постройка. С червен
цвят в имота е отразена жилищна сграда, изградена на северната и на североизточната
улични регулационни граници и на североизток от съществуваща жилищна сграда /МЖЗ/,
която е отразена със сигнатура ПМЖ.
На ***1971 г. е съставен Протокол № ** за дадена строителна линия и ниво за
разширение па жилищната постройка в имота за сградата с размери 6,10/8,60 м в посока на
север от застроена жилищна сграда -къща и на югозапад от едноетажната жилищна
постройка – кухня. Няма данни за издадено строително разрешение. По РП от 1983 г. за
имот с кадастрален № *** е отреден парцел *** в квартал **, идентичен с парцел *** в кв.
** по РП от 1955 г. Собственик отново е С. И. С.. Отразени са почти идентични постройки
като тези в предходния план: Жилищна сграда на югозападна имотна граница в
северозападната част на имота - МЖ; пристройка към югоизточната фасада на жилищната
сграда на югозападната имотна граница - ПЖ; Жилищна сграда на северната регулационна
граница, североизточната регулационна граница и частично на югозападната вътрешна
регулационна граница, към северната и част от североизточната фасади на жилищната
сграда - МС, а в югозападната част на имота е отразена Стопанска сграда на имотна граница
- ПС и навеса към нея.
Към датата на огледа, извършен на място от вещото лице са установени следните
постройки:
Жилищната сграда е със застроена площ 67,00 м2 на северната улична регулационна
граница. Към южната фасада на жилищната сграда, на югозападната имотна граница е
изградена на североизток от жилищната сграда, на северната и североизточната улични
регулационни граници е изградена Жилищната пристройка, а на югозапад от жилищната
сграда и на югозападната имотна граница е изграден Гараж. На полуподземен етаж в
жилищната сграда са разположени избено помещение и стара дневна-кухня. На първи
надземен етаж - три стаи, коридор, килер, стълбище към пристройката. Таванският етаж на
жилищната сграда е подпокривно пространство. Вещото лице приема, че жилищната сграда
е изградена около 1937 година и разширена през 1971 година.
Жилищна пристройка, изградена към североизточната фасада на жилищната сграда със
застроена площ 30,00 м2, изградена на северната улична регулационна граница, на
североизточната улична регулационна граница и към североизточната фасада на жилищната
сграда. Състои се от дневна с кухня, баня и коридор. ВЛ приема, че е изградена през 1953
година на база протоколът от същата година. Функционално пристройката е свързана с
основната жилищна сграда – вход, стълбища.
Сграда от допълващото застрояване - Лятна кухня със застроена площ 15,00 м2, изградена
към югоизточната фасада на жилищната сграда. Състои се от едно помещение с достъп от
североизточната й фасада. Декларирана с година на построяване 1937 г.
5
Гараж със застроена площ около 13,50 м2 по скица, реална от около 12,00 м2 е изграден
на северната улична регулационна граница, на север/ югозапад от жилищната сграда, с която
е конструктивно свързан. Достъп е осигурен от улицата и от избеното помещение на
полуподземен етаж в жилищната сграда. пространствено обединен с гаража е старият вход и
стъпалата към избеното помещение. ВЛ приема, че гаражът е изграден през 1971 г. на база
Протокол №*** година за дадена строителна линия и ниво, с който е определена линия на
застрояване за разширението на жилищната постройка.
Стопанска постройка със застроена площ 85м2 е изградена в югозападната част на имота,
в момента е полусъборена, построена през 1910 година, има паянтова конструкция с основи
от каменна зидария и оградни стени от кирпич. При допуснато изграждане на постройка с 50
м2, в Кадастралния план от 1955 година и действащия към момента Кадастрален и
регулационен план на гр. Б. ч., постройката е с по-голяма застроена площ, а на север от нея е
изграден навес.
По отношение годините на построяване макар в заключителната част на СТЕ вещото
лице е отговорило, че всички сгради са построени в периода 1939г. - 2005 г., но в с.з.
потвърди изложеното в обстоятелствената част на заключението, че е имало предвид
наличността на постройките в имота за посочения период, като точна година на построяване
не може да бъде определена за никоя от тях. Наличността им е извлечена в
обстоятелствената част според появата им в кадастъра през годините. По отношение на
преустройство и разширение на къщата, построяване на втори етаж, включване на
допълнително застроена площ, промяна на покривната конструкция, построяване на гараж
от извършения оглед се установява разширение на къщата, при което е изпълнена и
покривната конструкция на жилищната сграда, обхващаща и него. Гаражът е конструктивно
и функционално свързан с жилищната сграда, т.е. пристройката е гаражът не са
самостоятелни строежи.
По отношение на стопанската постройка е установено, че е по-голяма от определената в
протокола и е изграден и навес, както и други постройки, които не са отразени в
кадастралните планове.
Вещото лице потвърждава идентичността на имота, описан в протокола от *** г. с
процесния имот, представляващ ПИ № *** по КП на гр. Б. ч., за който е отреден УПИ *** в
кв. ** по ПУП на с.гр. от 1983 година.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с предмет признаване
правото на собственост на ищеца върху 1/4 ид.ч. от недвижим имот – дворно място
жилищни и стопански постройки в гр. Б. ч. общ. *** на основание наследяване по закон.
Искът е процесуално допустим, предвид твърдението на ищеца, че собственици на имота и
постройките са били неговите баба и дядо, че той е техен наследник по закон, а един от
другите наследници по закон – първата ответница, се е снабдила с нотариален акт за
собственост върху целия имот. Правният интерес от предявяване на иска спрямо втория
6
ответник произтича от факта, че той е закупил същия имот от първата ответница. С оглед
горното правният интерес от завеждане на иска за собственост е доказан.
Предмет на доказване е факта дали наследодателите на ищеца и първата ответница са
притежавали в СИО собствеността върху процесния имот или той е бил еднолична
собственост само на съпруга С. С. по наследство от неговия *** И. С.. По делото не се
представиха писмени доказателства за датата на сключване на брака между П. и С. С.и, но
страните не спорят, че това е станало през *** г. Няма и документ за собственост на името
нито на И. С., нито на неговия осиновен син и съпругата му. През 1908г. И. С. е упоменат
като собственик на имота и е получил разрешение да стои в него, както и фигурира като
собственик в разписния лист към кадастралния план, поради което Съдът приема, че самият
парцел е станал собственост на И. С. най-късно към този момент. През 1936г. И. С. ***
наследодателят на ищеца и първата ответница - С. С., но имотът продължава да се води на
негово име в разписния лист и към новия РП от 1953г. В този период в имота са построени
основните сгради – жилищната през 1937г., лятната кухня по същото време, стопанската
постройка е още от 1910г. След сключване на брака между П. и С. С.и, но преди
заснемането на имота за плана от 1953г. /все още на името на И. С./ е изградена жилищната
пристройка. Само разширяването на жилищната сграда и гаражът – двете от 1971г. са
направени след смъртта на И. С. и по време на брака на П. и С. С.и и след въвеждане в
българското право на института на СИО с първия Семеен кодекс от 1968г. Тези постройки
обаче са изградени в имот, лична собственост на С. С., придобита по наследство от И. С.,
който от своя страна е придобил имота най-малко по давностно владение./от 1908г./
Съпругата на С. – П. С.a не е наследник на И. С., нито придобива в СИО наследеното от
съпруга й. Новоизграденото не притежава характеристиките на самостоятелен обект на
правото на собственост, за да може да бъде придобито и от съпругата като СИО върху
обект, построен в имот на един от съпрузите. Касае се за уширяване, надстрояване,
преправяне или подновяване /без строително разрешение/ на покривна конструкция. Самите
пристройки, вкл. гаража /построен по позволителното за разширение/, са конструктивно и
функционално свързани с основната жилищна сграда и не могат да бъдат третирани като
самостоятелни обекти. Дори да се приеме, че И. С. не е бил собственик на имота и С. С. не
го е наследил, то последният е владял имота поне от 1953г. до 1968г. и го е придобил по
давност в лична собственост преди въвеждане режима на СИО. За този период в разписни
листи и строителни книжа фигурира само неговото име, не и това на съпругата му, за да се
приема възникване на съсобственост. Свидетелските показания касаят по-късен период и не
са достатъчно конкретни относно демонстрирано намерение за своене от страна на П. С..
Предвид изложеното, Съдът приема, че С. С. е станал изключителен собственик на дворното
място и постройките в процесния имот по наследство, а за подобренията в имота,
извършени по време на брака му с П. С.а възникват само облигационни права и задължения.
След смъртта на С. С. и на основание саморъчното му, обявено и неоспорено завещание
първата ответница като негов универсален наследник е придобила собствеността върху
цялото му имущество, вкл. върху процесния имот. Като пълноправен собственик се е
7
разпоредила с правото си на собственост, прехвърляйки го на втория ответник чрез
покупко-продажба, която е произвела целения транслативен ефект.
По горните съображения, главният иск за установяване права на собственост на ищеца
върху процесния имот се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Със
същите мотиви на отхвърляне подлежи и съединения с него иск за отмяна на Нотариалния
акт за собственост на първата ответница. След като на ищеца не се признава да е
съсобственик в имота, същият не е материално легитимиран да предяви иск за изкупуване
дела на първата ответница по чл.33, ал.2 ЗС и третият иск също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът дължи на първата ответница възстановяване на разноските
по делото за адвокатско възнаграждение-586лв. и СТЕ в размер на 100лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от С. И. С. от гр. *** с ЕГН
********** против А. С. К. от гр. *** с ЕГН ********** и Г. В. Г. от гр. ***, ЕГН
********** да бъде признат за собственик на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ ***
в квартал ** по ПУП на гр. Б. ч., ул. „***, с площ 860,00 м2, заедно с построените в него
Жилищна сграда със застроена площ от 67,00 м2, гараж, второстепенни и стопански
постройки, подобрения и трайни насаждения при граници: от две страни улица, УПИ *** и
УПИ ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от С. И. С. от гр. *** с ЕГН
********** против А. С. К. от гр. *** с ЕГН ********** и Г. В. Г. от гр. ***, ЕГН
********** за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, Том **,
рег. № ***, н.д. *** от *** год. на нотариус ***, под № *** в Регистъра на НК, по силата на
който ответницата А. С. К. е призната за собственик на основание давностно владение и
наследство на недвижим имот, а именно: УПИ *** в квартал ** по ПУП на гр. Б.ч., с площ
860,00 м2, заедно с построените в него Жилищна сграда със застроена площ от 67,00 м2,
гараж, второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения при
граници: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от С. И. С. от гр. *** с ЕГН
********** против А. С. К. от гр. *** с ЕГН ********** и Г. В. Г. от гр. ***, ЕГН
********** за признаване правото му да изкупи при условията на чл.33, ал.2 от ЗСобств.
дяловете на първата ответница от 11/12 ид.ч. от недвижим имот, а именно: УПИ *** в
квартал ** по ПУП на гр. Б. ч., ул.***, с площ 860,00 м2, заедно с построените в него
Жилищна сграда със застроена площ от 67,00 м2, гараж, второстепенни и стопански
постройки, подобрения и трайни насаждения при граници: от две страни улица, УПИ -*** и
УПИ -*** за сумата от 4 583,33 лв.
ОСЪЖДА С. И. С. от гр. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. С К. от гр. *** с
8
ЕГН ********** сумата от 686лв. /шестстотин осемдесет и шест лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
9