Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,16.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание единадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №2358 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.П.К.
с ЕГН ********** от гр.**
против ОД на МВР гр.Плевен, в
която ищецът твърди, че през периода април 2016г. до октомври 2016г. е работил на
длъжност „*“ в * при *, а от ноември
2016г. до март 2019г. включително на длъжност „**“ при *. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на
труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от месец април 2016г. до
настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици
от Началник РУ Червен бряг и Второ РУ Плевен за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че
в процесният период от 11.04.2016г. до 31.03.2019г. е действала Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г., като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв алгоритъм предходно е
бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., в размер 0,143 (чл.31 ал.2
от Наредбата). Твърди, че съгласно
цитираната разпоредба на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., при сумирано
отчитане на работното време, общият брой часове положен между 22,00 часа и 6,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Твърди, че тази наредба е отменена
с приемането на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на МВР, която
била отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г.
Ищецът твърди, че едва на 02.08.2016г. била обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., поради което следва да се приеме, че до този момент е
действала Наредба 8121з-407/11.08.2014г. Твърди, че в Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2
от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд. Твърди, че липсата на такава норма не следва да се възприема като
законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове
нощен труд в дневен. Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 26.01.2007г. Твърди, че в
съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работно време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът твърди, че за
периода 11.04.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощен труд 1872 часа. Този нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2136,696 часа
или извънреден труд 267,696 часа. Твърди, че сумата, която се дължи е 1873,87
лв. Претендира и лихва за забава в размер на 300 лв. за същия период. Ищецът твърди, че на основание чл.37, ал.2 вр.с ал.1,
т.2 от ЗМВР ответникът в лицето на ОДМВР гр.Плевен е пасивно процесуално
легитимиран по делото, тъй като е самостоятелно юридическо лице. В заключение
моли съда да осъди ответника да му заплати, както следва:
1.
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата в
размер на 1873,87 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.04.2016г.-31.03.2019г., ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от предявяване на иска - 11.04.2019г.до
окончателното изплащане на вземането;
2.
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 300 лв.представляваща мораторна лихва, за
периода от 11.04.2016год.до 31.03.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил подробен
отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
прави искане за допускане изменение в размера на предявените искове, което
е уважено и съдът приема, че искът за главница се счита предявен за 1706,39
лева, а искът за лихва за забава за сумата от 263,79 лева.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр.
с чл.86 от ЗЗД.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 11.04.2016г.
до 30.10.2016г. ищецът е работил на длъжност „*, а от 01.11.2016г. до
31.03.2019г. е на длъжност „*. По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника
писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта (за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията
и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
В наредба Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл.31 ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В
последващите две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът
споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
счита, че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд за времето 11.04.2016г.-31.03.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00
ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 11.04.2016г. - 31.03.2019г. вкл.
ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд
за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 1808 часа.
При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент
1.143 се получават общо 2066,54 часа, от които вещото лице е посочило, че 258,54
часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1706,39 лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 11.04.2016г.
– 31.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 1706,39 лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за всяко тримесечие за периода
от изискуемостта до 11.04.2019г. е в размер общо на сумата от 263,79 лв. В този
размер предявеният иск следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо 490лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в размер на 118,25 лв. върху уважените
претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К*В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К.
с ЕГН ********** от гр.**, на основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 1706,39 лв. главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 11.04.2016г.-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано
от 11.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на
К.П.К. с ЕГН ********** от гр.*** на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата 263,79 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до 11.04.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К*В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К.
с ЕГН ********** от гр.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 490лв.
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 118,25лв., дължимата държавна такса върху уважените
претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: