РЕШЕНИЕ
№ 13524
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110110174 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. С. Г. срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи
сумата от 6766,40 лева /след уточнение с молба от 27.03.2023г. и частично прекратяване с
влязло в сила определение от 29.03.2023г./, представляваща цена на доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода от м.05.2008г. до м.04.2014г. и от м.05.2016г. до
м.04.2017г., както и цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до
м.06.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 375, вх. А, ап. 10, и
сумата от 6178,19 лева, представляваща лихва за забава върху посочените главници към
22.02.2022г.
Ищецът твърди, че е собственик на топлоснабдения имот, както и че ответникът е
доставял топлинна енергия за имота, но задължението му за плащане на стойността на тази
енергия е погасено с изтичане на тригодишен давностен срок към датата на исковата молба.
Развива съображения за приложимост на кратката тригодишна давност по отношение на
периодични вземания. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото
ответникът претендира извънсъдебно плащане на процесната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Извън срока за отговор на исковата молба е постъпило становище от ответника от
16.08.2022г., в което са развити подробни съображения за недопустимост на иска.
Ответникът счита, че наличието на вземане за цена на топлинна енергия не е достатъчно, за
да обоснове допустимост на иска, освен това погасителната давност не водела до
1
несъществуване на вземането, а до погасяване възможността за неговото принудително
изпълнение. Счита, че ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на иска.
С молба-уточнение от 27.03.2023г. ищецът е посочил, че отричаната от него сума за
главници за периода от м.08.2008г. до м.06.2018г. е в размер на 8896,13 лева, а отричаната
сума за лихви е 7442,36 лева.
С постановено по делото определение от 29.03.2023г., влязло в сила на 19.04.2023г.
съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска за главница в
частта за разликата над 6766,40 лева до пълния предявен размер от 8896,13 лева и за периода
от м.05.2014г. до м.08.2015г. – за топлинна енергия и дялово разпределение, и от м.05.2017г.
до м.06.2018г. – за топлинна енергия, както и по иска за лихви в частта за разликата над
6178,19 лева до пълния предявен размер 7442,36 лева. Причината за това е, че тези суми вече
са отречени като недължими с влезли в сила решения между страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея отрицателни установителни искове са
процесуално допустими.
По предявените отрицателни установителни искове, ищецът следва да установи
наличието на правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на
ищеца претендираните суми.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че „Топлофикация София“ ЕАД е начислила на ищеца сумата от
2
общо 16 338,49 лева, представляваща задължения за доставена топлинна енергия за период
от м.05.2008г. до м.06.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 375, вх.
А, ап. 10, аб. № 18765, че ищецът е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, както и че ответникът е доставил енергия за имота на претендираната от него
стойност, а мораторните лихви са изчислени математически правилно.
С оглед безспорното начисляване от страна на ответното дружество на процесните
задължения, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни
искове за тяхната недължимост поради погасяване по давност.
Единственият спорен по делото въпрос касае изтичането на погасителната давност за
процесните суми. По този въпрос съдът намира следното.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
От приетото Решение № 130122 от 01.06.2019г., постановено по гр.д. № 77596/2018г. по
описа на СРС, 27-ми състав, влязло в сила на 17.07.2020г., се установява, че съдът е признал
за установено, че К. С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 960,22 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до
м.04.2016г. за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, вх. А, ап. 10, както и сумата
от 22 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2015г.
до м.04.2016г. За тези суми погасителната давност е започнала да тече от датата на влизане в
сила на решението /17.07.2020г./ и срокът й е петгодишен съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, т.е.
давността изтича на 17.07.2025г.
Видно от приложената към исковата молба справка, обаче, задълженията за периода от
м.09.2015г. до м.04.2016г. не са включени в нея, тъй като са отнесени като съдебни
вземания, поради което не са включени и в предмета на предявените искове, определен
съобразно съдържанието на справката. Съгласно справката, за периода между месеците
06.2015г. и 05.2016г. липсват начислени суми. Ето защо, доколкото признатите с
посоченото решение суми не са включени в предмета на иска, липсва основание за тяхното
зачитане от съда.
Извън предмета на иска са и вземанията, признати за установени с влязлото в сила
Решение № 4034 от 29.04.2022г. по гр.д. № 72421/2021г. по описа на СРС, 153-ти състав, тъй
като същите представляват главници за периода от м.07.2018г. до м.04.2019г., както и лихви
върху тях. Следователно сумите, предмет на уважените с това решение искове, също не
подлежат на разглеждане в настоящото производство, което касае вземанията само до месец
06.2018г.
Други доказателства за спиране и прекъсване на давността не са ангажирани от
ответника, който носи тежестта за това, въпреки дадените от съда указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК.
Последното процесно вземане, предмет на настоящите искове – за цена на услугата
дялово разпределение по фактура № ********** от м.06.2018г. /съгласно справката/ е
3
станало изискуемо на 01.07.2018г. и давността за него е изтекла на 08.09.2021г., като се
вземе предвид спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни по време на
извънредното положение през 2020г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП. Ето защо, след
като най-новото процесно вземане е погасено по давност, погасени са всички вземания,
предмет на иска за главници. Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главницата
се погасяват и акцесорните вземания за мораторни лихви, независимо дали давността за тях
е изтекла.
Ето защо искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, доколкото ответникът
има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съобразно прекратената част. Ищецът
не е сторил разноски, но е бил защитаван безплатно от адв. Ц. М. Г. на основание чл. 38, ал.
1 ЗАдв. Съобразно първоначалната цена на исковете /16 338,49 лева/ на адв. Г. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1020,15 лева според приложимата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие /23.02.2022г/ редакция на НМРАВ. С
оглед частичното прекратяване и с оглед уважаването на исковете в останалата част, на адв.
Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 808,24 лева.
Ответникът също не е сторил разноски, но е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП. С оглед прекратената част, на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20,77 лева. На последно място ищецът е бил
освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза и по
сметка на СРС сумата от 517,78 лева, представляваща държавна такса по разгледаната от
съда част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М
“, бл. , вх. ап. , не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № Б, поради погасяване по давност сумата от 6766,40 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от
м.05.2008г. до м.04.2014г. и от м.05.2016г. до м.04.2017г., както и цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2017г. до м.06.2018г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М
“, бл. , вх. , ап. , както и сумата от 6178,19 лева, представляваща лихва за забава върху
посочените главници към 22.02.2022г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Ц. М. Г., САК, с адрес: гр. С,
ул. „К“ № , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 808,24 лева, представляваща
4
възнаграждение за безплатно представителство по делото на К. С. Г..
ОСЪЖДА К. С. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 4
вр. ал. 8 ГПК сумата от 20,77 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 517,78 лева, представляваща
държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5