РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. ХАСКОВО, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500414 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260046/19.04.2022 година, постановено по гр.д. №
689/2021 година, РС-Хасково е осъдил Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД – София да заплати на А. И. О. с ЕГН:********** от с.***, общ.***,
сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 09.07.2019г. застрахователно събитие - ПТП,
реализирано на разклона за с.***, общ.***, между л.а. „БМВ Х6" с рег.№***
и л.а."Хонда Акорд" с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска - 30.03.2021г. до
окончателното изплащане. С оглед изхода на делото са разпределени
деловодните разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД – София, който подава
въззивна жалба с оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Въззивникът настоява, че по делото не се
установява понасянето на каквито и да било неимуществени вреди от ищцата.
Направените на нея образни изследвания показвали, че няма травматични
изменения в лумбалния кръстен отдел. „Травма на нервните коренчета“ било
1
само наименование на клиничната пътека, но не и окончателната диагноза.
Прави възражение за некомпетентност на вещото лице, изготвило СМЕ в
първоинстанционното производство и моли за назначаване на повторна
експертиза, която да установи – дали констатираното при ищцата
затлъстяване има връзка с твърдените от нея болки в поясната област.
Поддържа въведеното възражение за съпричиняване на резултата от страна на
пострадалата, като твърди, че ако тя е била с правилно поставен предпазен
колан, то не би се стигнало до процесните увреждания, ако такива има. Прави
оплакване за завишаване на размера на присъденото обезщетение, с довода за
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното
решение и за отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата А.И.А. подава писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на подадената от
дружеството-застраховател въззивна жалба. Прави искане за потвърждаване
на решението като правилно – законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
2
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без
да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха
нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде
направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Неоснователно е оплакването на въззивника за необоснованост на
съдебния акт. По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза от в.л.
Е. – утвърден специалист в областта на съдебната експертиза, с дългогодишен
опит и авторитет, в чиято компетентност ХОС няма основание да се съмнява.
Вещото лице е базирало заключението си на всички писмени доказателства,
събрани по делото в съответствие с процесуалните правила и неоспорени от
страните. Уважени са всички искания на застрахователя-ответник за събиране
на допустими и релевантни доказателства, относими за извършване на СМЕ,
т.е. доказателственият материал, послужил за изготвяне на заключението от
в.л. Е. е бил изчерпателен, пълен и достатъчен. Ето защо въззивният съд
прецени, че повторна СМЕ, базирана на същите доказателства като обем и
качество и със задача, практически идентична на тази, по която в.л. е
работило в първоинстанционното производство, не би довела до изводи,
различни от тези, до които е стигнал в.л. Е. Поради това направеното от
въззивника с жалбата доказателствено искане за назначаване на повторната
експертиза е оставено без уважение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – епикриза,
издадена от НХО МБАЛ – ***, показанията на свидетелите И.О.О. и О.Н.М. и
заключението на в.л. Е. дават основание за извода, че именно в резултат на
процесния пътен инцидент въззиваемата е получила телесното увреждане,
констатирано при приемането в лечебното заведение непосредствено след
ПТП и отразено в епикризата на МБАЛ – *** – травма на нервните коренчета
на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице Е. даде обстойни
обяснения в с.з. за причините, поради които липсват находки при
3
направените на въззиваемата образни изследвания: Касае се за обективно
невидима травма, която води до болки и проблеми с месеци. В същото време,
при извършеното на ищцата образно изследване не могат да бъдат
материализирани измененията в меките тъкани, в т.ч. уврежданията на
нервните коренчета, а само състоянието на костите. Ето защо лекарите,
извършили прегледа и КТ на ищцата са описали само състоянието на
лумбалните прешлени като резултат от образното изследване КТ.
Материализирането на получената от ищцата травма би могло да стане с
ЯМР, каквото изследване не е било извършено, тъй като е скъп за пациента и
труднодостъпен по Здравната каса метод.
На следващо място, вещото лице Е. коректно е потвърдил наличието на
наднормено тегло при ищцата, но в същото време е дал подробно и
убедително обяснение за това – защо това й телесно състояние не е в
причинно-следствена връзка с получаването на увреждането, неговата тежест
и оздравителния процес: травмата е специфична и би се получила и при по-
слаб човек. В същото време, в.л. Е. коректно и обосновано е обяснил – защо
оплакванията на ищцата, във връзка с които тя е била прегледана и лекувана в
Клиника Каспела – Пловдив, нямат връзка с процесното ПТП и увреждането
от него. РС е ценил този му извод и не е взел предвид тези страдания при
определяне на обезщетението на ищцата.
Също така убедително в.л. Е. е аргументирал извода си, че дори и при
поставен правилно обезопасителен колан, ищцата би получила същата травма
като вид и тежест: дори само от извиването на главата напред, защото главата
не е защитена от колана, тялото веднъж отива назад и нагоре, след което се
връща и с почти същата сила се превива напред и е достатъчно главата да се
извие напред, при което се разтяга симптоматиката в горния край на
гръбнака. При това положение ХОС се солидаризира с извода на районния
съд за това, че няма основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, респ. не следва да бъде намален размерът
на дължимото ѝ обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, районният съд в необходимата степен е съобразил правилата по чл. 52
от ЗЗД и присъденото обезщетение е справедливо. От една ХОС съдът отчита
интензитета на претърпените от пострадалата физички болки и страдания,
4
както и продължителността на лечението – от един до два месеца. От друга
страна, тя е претърпяла и сериозни психически страдания, в каквато насока е
заключението на съдебно-психологичската експертиза и свидетелски
показания за търсена психологическа помощ. От показанията на свидетелите,
които не са опровергани от останалите доказателства, се установява, че преди
инцидента ищцата не е имала оплаквания, каквито е получила след ПТП и
продължава да има и до настоящия момент – болки в кръста, усилващи се при
движение, затруднено и болезнено движение на лявата ръка. Поради това,
ХОС приема, че определената от районния съд сума 6 000 лева е адекватна
спрямо претърпените от ищцата болки и страдания и ще я обезвреди
справедливо и съразмерно на понесените неимуществени вреди.
Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи на
РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260046/19.04.2022 година,
постановено по гражданско дело № 689 по описа на РС-Хасково за 2021
година.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5