Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 284
гр.Пловдив, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…осемнадесети
септември…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на секретаря……Цветелина
Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №372 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №47/22.03.2019г.,
постановено по търг. д. №52/2017г. по описа на окръжен съд К., С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К., Булстат ***, е
осъдено да заплати н.С. „С..”, ЕФН ***, Булстат ***, гр.С., на основание чл. 79
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер общо на 26 261,16лв., представляваща 20% от приходите от собствените на
ответника имоти, ведно с лихвата за забава, както следва:1. За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. –
главница в размер на 5 425,80лв. и мораторна лихва върху главница за периода
01.01.2015г. - 20.12.2017г. в размер на 1 636,50лв., като е отхвърлен искът за
главница за разликата над 5 425,80лв. до предявения размер от 7 200лв. и искът
за мораторна лихва за разликата над 1636,50лв. до предявения размер от 2
173,98лв.; 2.за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. – главница в размер на 6
633,20лв. и мораторна лихва върху главница за периода - 01.01.2016г. -
20.12.2017г. в размер на 1 325, 27лв., като е отхвърлен искът за главница за
разликата над 6 633,20лв. до предявения размер от 7 200лв. и искът за мораторна
лихва за разликата над 1 325,27лв. до предявения размер от 1 442,88лв.; 3.за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. – главница в
размер на 7 200лв. и мораторна лихва върху главница за периода 01.01.2017г. -
20.12. 2017г. в размер на 709,42лв.; 4. за
периода 01.01.2017г. - 08.06.2017г. – главница в размер на 3 160лв. и мораторна
лихва върху главница за периода 09.06.2017г. - 20.12.2017г. в размер на
170,97лв., като е отхвърлен искът за
мораторна лихва за разликата над 170,97лв. до предявения размер от 171,50лв., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска –
20.12.2017г., до окончателното изплащане на сумите. С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К., е
осъдено да заплати н.С. „С..” сумата от 4 527,31лв., представляваща направени
по делото разноски, съобразно уважената част от исковете. „С.” е осъдено да
заплати на С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К. сумата от 151,13лв., представляваща
направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника с. „Т.д.- Д.М.“, гр. К. в частта, с която са уважени
осъдителните искове. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалните и
процесуалните норми и необосновано. Изразено е несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд относно наличие на валидно членствено правоотношение
между страните по делото, откъдето е обосновал и неправилния извод за
неизпълнение от страна на ответника на задължения, произтичащи от чл.14 от
Устава на С.. Изложени са съображения за неправилна преценка от страна на съда
относно момента на придобиване качеството на юридическо лице по отношение на
ответника. Въведени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно
доброволно преведени от С.на С. суми, възприети от последния за преведени в
изпълнение на клаузата на чл.14 от Устава на С.. Изразено е несъгласие с
изводите на съда за неотменяемост на решенията на ОС, освен по предвидения в
закона – чл.25 ал.4 и ал.6 от ЗЮЛН. Счита и че първоинстанционният съд
неправилно не е съобразил наведеното от страната възражение за погасяване на
вземането по давност, приемайки, че възможността за такова възражение е
преклудирана с оглед разпоредбата на чл.370 от ГПК. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявените осъдителни
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.
В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата
страна С. „С..” оспорва изцяло предявената жалба. Претендира
сторените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и подадения от въззиваемата страна
писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството
пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявена искова молба от С. „С..“*** срещу С.с нестопанска цел „Т.“,
гр. К.. Твърди се, че ищецът, съгласно чл.1 от Устава, е независимо,
непартийно, неправителствено обществено - патриотично доброволно С.на Т.и на
други тракийски организации и юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи
обществено - полезна дейност. Ответникът -С.с нестопанска цел „Т.“, в
качеството си на юридическо лице – член н.С. „С..“, съгласно чл.14 от Устава на
ищцовото сдружение, е задължен да превежда по тримесечие, за периода на
членството си, по 20% от приходите от собствените имоти в касата на С..
Членството на ответника било прекратено, на основание чл.11 ал.1, т.2 от Устава
на ищцовото сдружението, с едностранно волеизявление с изх. №14/08.06.2017г.,
получено от ищеца на 14.06.2017г. За периода от 01.01.2012г. до 08.06.2017г. –
датата на прекратяване на членството, ответникът не изпълнил задължението си по
чл.14 от Устава - да преведе дължимите вноски от суми, представляващи приходи
от собствени имоти. С нотариална покана рег. №**/27.10.2017г. на нотариус Л.Д.,
ответникът бил поканен да заплати дължимите суми за периода м. януари 2012г. до
края на м. декември 2016г., в двуседмичен срок, считано от получаване на
поканата, като с отговора на нотариалната покана ответникът изразил становище,
че счита претенциите за неоснователни. За периода от 01.01.2014г. до
20.12.2017г. – датата на предявяване на иска, ответникът дължал на ищеца общо
сумата от 29 257,79лв., представляваща 20% от приходите от собствените му
имоти, ведно с лихвата за забава. Дължимата главница възлизала на 24 760лв., а
мораторната лихва за целия период – 4497,79 лв., които суми по години са както
следва: за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г. – 7 200лв. главница и 2
173.98лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2015г. до 20.12.2017г. – датата на
предявяване на иска; за периода от 01.01.2015г. – 31.12.2015г. – 7 200лв.
главница и 1 442.88лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2016г. до 20.12.2017г.
– датата на предявяване на иска; за периода от 01.01.2016г. – 31.12.2016г. – 7
200лв. главница и 709.42лв. мораторна лихва, считано от 01.01.2017г. до
20.12.2017г. – датата на предявяване на иска; за периода 01.01.2017г. –
08.06.2017г. - 3 160лв. главница и 171.51лв. мораторна лихва, считано от
09.06.2017г. до 20.12.2017г. – датата на предявяване на иска. Искането, с което
е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответното С.да
заплати на ищцовото С.горепосочените суми, представляващи 20% от приходите от
собствените на ответника имоти, ведно с посочената лихва за забава за минал
период, както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска
до окончателното плащане.
С представения писмен отговор в срока по чл.367 ГПК
ответникът -С.с нестопанска цел „Т.“, гр. К., е
оспорил предявените искове. Възраженията по основателността на исковите
претенции са идентични с поддържаните във въззивната жалба. В отговора на
допълнителната искова молба са въведени възражения за погасяване на вземанията
по давност и възражение за нищожност на разпоредбата на чл.14 от Устава.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Ищецът – юридическо лице с нестопанска цел – „С.“,
което, според чл.1 от Устава си е независимо, непартийно, неправителствено,
обстествено-патриотично С.на Т.и на други тракийски организации, юридически
лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност, черпи права от
разпоредбата на чл.14 от Устава си. Съгласно чл.14 от Устава на ищцовото
сдружение, членовете на С. в Б.– юридически лица, привеждат по тримесечие в
касата на С. 30% от събрания членски внос и 20% от приходите от собствените
имоти, както и доброволни вноски от допълнителна стопанска дейност. В този
смисъл исковата претенция на ищеца намира правното си основание в разпоредбата
на чл.21 от ЗЮЛНЦ „Членски права и
задължения“, ал.3 - всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато
това е предвидено в устава, във вр. с чл.14 от Устава.
Тъй като основните възражения на ответника и въззивник
в настоящето производство по основателността на иска се свеждат до отричане
съществуването на претендираното право, от приоритетно значение за спора е това
– налице ли членствено правоотношение между ответника – юридическо лице с
нестопанска цел и ищеца – също юридическо лице с нестопанска цел и С.на
юридически лица с идентична нестопанска цел. В тази връзка следва да се изясни
правният статут на страните по делото – юридически лица с нестопанска цел.
Данните по делото, както и данните от партидата на
ищцовото С.в ТР и РЮЛНЦ /удостоверение по пар. 25 ал.2 от ПЗР ЗЮЛНЦ/ сочат, че партидата
н.с. „С..“ в регистрите на юридическите лица с нестопанска цел при СГС е
открита с решение от 19.04.1990г. по ф.д. №1664/1990г. /л.236/. Решението е
постановено по реда на чл.137 /отм./ от ЗЛС по заявление на С.„С.“. Със същото
са вписани промени в ръководството на С.и регистрация на С.по реда на Закона за
политическите партии /обн. ДВ бр.29/10.04.1990г., отм. ДВ бр.30/28.03.2001г./.
Видно от мотивите на решението, регистрацията е извършена по реда на чл.37 ал.3
от Закона за избиране на ВНС /обн. ДВ бр.29/10.04.1990г. и отм. ДВ
бр.30/28.03.2001г./ и пар.3 от ПП от Закона за политическите партии. /чл.37
ал.3 от ЗИВНС гласи: Когато организации и движения, които не са партии, желаят
да участват със свои кандидати в изборите за Велико Народно събрание или да
участват в предизборни коалиции, те следва да се регистрират по реда, предвиден
в Закона за политическите партии. В този случай по отношение на тях се прилагат
разпоредбите на ЗПП. Пар.3 от ПЗР ЗПП, впоследствие – пар.6, изм. ДВ
бр.87/30.10.1990г., гласи: Когато организации и движения, които не са партии,
желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни
съвети и други изборни органи или да участват в изборни коалиции, за участието
си в изборите те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите. В
този случай по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за
политическите партии/.
В мотивите на решението от 19.04.1990г. по ф.д.
№1664/1990г. на СГС е посочено, че с решения в протокол №1/07.02.1990г.
Националната конференция е приела нов устав на С. и е избрала ново ръководство.
Новият състав и новото ръководство се различават от тези, които са били предмет
на първоначалното вписване на С., станало
по ф.д. №7/67г., поради което и на основание чл.137 ал.1 от ЗЛС, промените
подлежат на вписване. Следователно не се касае за първоначална регистрация на
сдружението, а вписване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства и
регистрация, във връзка с изискването на специалния закон – ЗПП. /Съгласно
отменените разпоредби на чл.134 от ЗЛС – обн. ДВ, бр. 182/1949г. - С.придобива качеството на
юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при околийския съд
и изменението - ДВ, бр.46/1989г. - С.придобива качеството на юридическо лице с
вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд./. Видно от приложените удостоверение и протоколно
определение от 31.08.1967г. по ф.д. №7/1967г. на Софийски народен съд
/л.243-245/ в регистъра на Софийския народен съд е вписано юридическото лице „С.“,
със седалище ***.
Съгласно приетия на националната конференция, състояла
се в гр. С. на 07.02.1990г. Устав на тракийските култирно-просветни дружества в
НР Б.и на дружества „Т.“ /л.225 – л.234/ – чл.1 Българските бежанци от Т. и
техните потомци се организират в културно-просветни дружества под наименование
„Т.“ и съгласно чл.2 – дружества „Т.“ са съюзени в Т.– С.. Съгласно чл.5 от
Устава Културно-просветните дружества „Т.“ се образуват там, където има условия
за това, но най-малко с 10 члена.
Съгласно чл.1, ал.3 от Устава
на Т.и на С. в Б./л.237-242/, изменен и допълнен на Деветнадесетия конгрес на С.,
състоял се на 25 и 26 март 1992г. в гр. Х.
/чл.33 от същия/ - Т.се сдружават в С..
Данните по делото, както и данните от партидата на
ответното С.в ТР и РЮЛНЦ /удостоверение по пар. 25 ал.2 от ПЗР ЗЮЛНЦ/ сочат, че ответникът С. „Т.д.- Д.М.“ гр. К.
е с първоначална регистрация в
регистъра за сдруженията с нестопанска цел и фондациите към К.йски окръжен съд с решение от 18.03.1996г. по ф.д. №167/1996г., с първоначално наименование „Т.“. Към заявлението за вписване
е приложен протокол от 11.12.1995г. за учредяване на С.и
приемане на неговия устав, както и приетият устав. Съгласно приетите решения на
учредителното събрание, отразени в Протокол №1/11.12.1995г., „уставът
на Т.и на С. в Б.да бъде и устав на тракийското дружество в К.“. Съгласно чл.2 от Устава „Дружеството
е правоприемник на културно дружество „Т.“ - К., преименувано в културно - п.„Т.“
- К., а от 1995 година – „Т. К.. Дружеството е променило наименованието си на Т. „Д.М.“,
на проведеното на 15.12.2001г. Общо събрание на „Т.“ - гр. К., която промяна
е вписана с решение от 19.12.2001г. на К.йски
окръжен съд по ф.д. №167/1996г. С цитираното решение е вписан и нов устав на
сдружението, съгласно който ТД „Д.М.“ гр. К. е юридическо лице с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в обществена полза.
При първоначалната регистрация
за председател на С.„Т.“ е
бил вписан Д.С.С.. С
Решение № 872/22.11.2001г. по ф.д. №167/1996г. е вписан избор на нови членове на УС на сдружението, и
представляващ Я.С.Я..
Съпоставимостта между решението на учредителното
събрание, съдържащо се в Протокол №1/11.12.1995г., „уставът на Т.и на С. в Б.да бъде и устав на тракийското дружество в К.“
и чл.2 от Устава на С.„Т.“, впоследствие преименувано на „Т. - Д.М.“ гр. К. - „Дружеството е правоприемник на културно
дружество „Т.“ – К. – с чл.2 от Устав
на тракийските култирно-просветни дружества в НР Б.и на дружества „Т.“ /1990г./
- дружества „Т.“ са съюзени в Т.– С. и
чл.1, ал.3 от
Устава на Т.и на С. в Б./1992г./ - Т.се сдружават в С., сочи, че ответното С.с нестопанска цел, в качеството
си именно на правоприемник на дружество „Т.“ – К., /което
до момента на регистрацията с решение
от 18.03.1996г. по ф.д. №167/1996г. не е юридическо лице, а организация,
съществуваща на регионален принцип/ е член н.с. „С..“ „по право“ предвид общата
идеална цел. Т.е. – възникването на членственото правоотношение не е обвързано
с регистрацията на ответното С.като юридическо лице с нестопанска цел с решение от 18.03.1996г. по ф.д. №167/1996г. Това опровергава доводите на жалбоподателя в
насока – отричане качеството му на член на С., основани на твърдение, че същият
никога не е подавал заявление по чл.10 ал.2 от Устава н.с. „С..“. Член 10 от
Устава гласи: Членството в С. в Б.възниква: за юридически лица със заявление от
представляващия от юридическото лице и вписване в книгата на членовете. Тази
разпоредба има предвид възникване на членствено правоотношение с новоприети членове
- юридически лица.
Изводът за наличие на членствени правоотношения
между сдруженията – страни по делото, намира опора в съдържанието на
многобройните документи, приложени като доказателство по делото. В протокол
/препис – извлечение №1/07.02.1990г. от състоялата се национална конференция на
тракийските културно-просветни дружества в страната /л.275/, е отразено
присъствие на представители на клубовете от С., Б.,……К., А.… . В Списъка на
Върховния комитет на С. в Б.– членове по право, ръководители на дружества и
организации – юридически лица /л.165/ към протокол от събрание на членовете на С.
от 10.03.2001г., под номер 3 е отразено Д.С.С. – председател на Т. К. и отделно
са изброени членове – физически лица. В протокол на мандатната комисия, избрана
от събранието на членовете на С., състояло се на 10.03.2001г., в раздел I са изброени членовете на С., юридически
лица, вписани в книгата на С., присъствали на събранието, като под номер 4 е Т.
– К., представлявано от Д.С.С.. В протокол – стенограма на ХХII конгрес на С. и на заседанието на общото
събрание /върховен комитет/, състояли се на 20.05.2006г., в изброените членове
на общото събрание, юридически лица, регистрирани по ЗЮЛНЦ, под номер 4 е
посочено Т. „Д.М.“, с почетен председател Д.С. /л.193/.
В Списък на Върховния комитет /общо
събрание/ на С. в Б., избран на 11.05.2011г. и актуализиран в съответствие с
устава на С., включващ: 1. Т.и други организации – членове на С., юридически
лица /по право/; 2.структури към ЦР на С., които не са юридически лица; 3.
Физически лица, избрани от ОС за срок от 5 години /л.88/, в раздел 1-ви, под
номер 78 е посочен Я.С.Я., в качеството на председател на ТД „Д.М.“ гр. К., като присъствието е обективирано с полагане на подпис. Видно от
същия този списък присъствието на членове – физически лица /от групата по т.3/,
е отразено чрез полагане на подпис, без посочване на друго качество /напр.
номер 69 – Т.И.С.; номер 67 – С.В. Н.и др./. В протокола от проведеното на
същата дата ОС, в състава на Върховния комитет, раздел 1-ви – Т.и други
организации, членове на С., юридически лица /по право, делегирани/, под номер 4
е посочено Т.„Д.М., представлявано от Я.С.Я., председател. В отделен раздел III са изброени физически лица, избрани от
общото събрание за срок от 5 години.
Идентично е отразяването и в Списък на
Върховния комитет /общо събрание/ на С. в Б., избран на 11.05.2011г., участвали
в ОС на 11.01.2014г. /л.141/, включващ Т.и други организации членове на С.,
юридически лица /по право, делегирани/. Като участник в проведеното ОС, под
номер 4 е посочен ТД „Д.М.“ гр. К., представлявано от Я.С.Я., представител,
с посочено ЕГН и положен подпис. Доколкото, според чл.1 от действащия устав на С.,
негови членове могат да бъдат и физически лица, в какъвто смисъл е и чл.6 от
Устава, приет на националната
конференция, състояла се в гр. С. на 07.02.1990г. – „както и всеки български и
друг гражданин, който споделя целите и задачите на С.“, в Списъка на Върховния комитет /общо събрание/ на С. в Б., участвали
в ОС на 11.01.2014г., в отделен раздел III, са изброени физическите лица, избрани от
ОС за срок от 5 години и участвалите в ОС, чрез полагане на подпис. В този
смисъл твърдението на жалбоподателя, че Я.Я., съответно – Д.С., е участвал при
провеждането на общи събрания на лично основание, като физическо лице, се явява
несъстоятелно.
На следващо място, с писмо, изходящо от с.
„Т.д.Д.М.“, подписано от председателя - изх. №15/14.12.2012г., до С. /л.138/,
на основание заседание от 28.11.2012г. на УС на ответното сдружение, е
направено предложение до централното ръководство на С. за награждаване с медал
членове на сдружението.
Не на последно място, с писмо
вх.№36/14.06.2017г. при ищеца и изх. №14/08.06.2017г. при ответното юридическо
лице с нестопанска цел, последното е уведомило С., че съгласно решение на
общото събрание, прекратява участието на „Т.“ в С.. Не може да се възприеме
тезата на жалбоподателя, че се касае само за прекратяване на „участие“, а не за
прекратяване на членство, тъй като не може да се намери стилистична и смислова
разлика. Волята на върховния орган на с. „Т.д.-
Д.М.“, гр. К. за прекратяване
на членството в С. е ясно изразена в Протокол от общо събрание, проведено на 05.06.2017г.
– т.2.1 /л.481/ и от мотивите към взетото решение – несъгласие с политиката,
провеждана от С., включително и визираните в чл.14 от Устава задължения за
членовете му, мотивирали решението за прекратяване на съществуващо членство. Не
би било логично да се приеме, че несъществуващо членство може да бъде прекратено.
Безспорен факт, доказващ наличието на
членствено правоотношение е заплащането на членски внос от страна на ответното
сдружение. В тази насока са представени дневно извлечение от дата 13.11.2015г.
и 22.12.2016г., установяващи извършен превод от СНЦ „Т.“ по сметка на С..
Твърденията на жалбоподателя, че се касае за „правени доброволно…….преводи от
суми“, а не превод на членски внос, не намира опора в депозираните по делото
доказателства. Съгласно заключението от
приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебносчетоводна
експретиза заплащането на членски внос е намерило и счетоводно отражение в
счетоводствата на двете юридически лица с нестопанска цел. В счетоводството на
ответника отчислените и преведени суми са осчетоводени по дебитна сметка 609
Други разходи, която сметка впоследствие е приключила със сметка 712 – Приходи
от членски внос срещу кредитиране на сметка 503 – Разплащателна сметка. С това
счетоводно записване е отразено намаляване на сумата на прихода от членски внос
при ответника, поради извършен превод в полза на ищеца. В счетоводството на
ищеца получената сума от членски внос е осчетоводена като приход по кредитна
сметка 712 – Приходи от членски внос. Основанието за осчетоводяване е отчисление
30% от членски внос за 2015г. и 2016г. от с. „Т.д.Д.М.“, гр. К.. В самите
дневни извлечения, като основание на превода е отразено „30% от членски внос“.
С оглед на посочените данни от фактическа
страна, не може да се приеме и че е оборено материализираното удостоверение в
представената от ищеца в ръкописен текст Книга на Т.в Б., представляваща частен
свидетелстващ документ. Под №1 от книгата фигурира „Т. – Д.М.“ гр. К., с
посочен адрес и телефонен номер, с председател Д.С.С. и с отразена дата на
заглавната страница 11.07.2001г. В рамките на първоинстанционното производство,
при въведено оспорване от ответната страна, е установена автентичността на
подписа на лицето, чието име е изписано на заглавната страница – Н.К.. Що се
отнася до оборената автентичност на подписа на лицето, посочено за негов автор
/Я.Я./ в т.4 от Списък на Върховния комитет /общо събрание/ на С. в Б., избран
на 11.05.2011г., участвали в ОС на 11.01.2014г., то този изолиран факт,
съпоставимо с всички останали безспорни доказателства за наличие на членствено
правоотношение, не води до извод в обратната насока. А и видно от протокола от
проведеното на 11.01.2014г. ОС, Я.Я. е избран за председател на същото, т.е. –
установено е неговото присъствие.
При така изложените данни от фактическа
страна и съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд,
установено е качеството на ответника на член н.с. „С..“ и в това си качество,
същият е обвързан от задълженията, визирани в чл.14 от Устава.
Що се касае до релевираната нищожност на разпоредбата
на чл.14 от Устава, то на първо място същата е несвоевременно въведена – с
отговора на допълнителната искова молба, доколкото не се касае за нищожност на договорна клауза поради
противоречие на императивна правна норма, за каквото би била неприложима
ранната преклузия по чл.370 от ГПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно
чл.25 ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ, само в рамките на правомощията на общото събрание е
да изменя и допълва устава. А решенията на върховния орган могат да бъдат
предмет на преценка за законосъобразност само по реда, предвиден в чл.25 ал.4,
ал.5 и ал.6 от ЗЮЛНЦ. По отношение на тези решения е неприложима нищожността по
смисъла на чл.26 от ЗЗД. По аналогия с разрешенията, дадени в ТР №1/06.12.2002г.
по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на общо събрание ще е
налице при липсващо /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на общото събрание и решение, взето от ОС, но извън
пределите на неговата и на другите органи на юридическото лице, компетентност. Нищожността
на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по реда на чл.124 от ГПК
безсрочно, включително и в друго производство чрез насрещен или инцидентен
установителен иск. В случая обаче не се твърди нищожност на решение на ОС, а на
разпоредба от устава, приет или изменен по решение на върховния орган. Като
основание за нищожност на разпоредбата на чл.14 от устава се сочи, че
изменението на същата не е било подлагано на обсъждане пред ОС и липсва
решение, с което е одобрена тази нова редакция. Видно от приложените устави на
ищцовото сдружение, изменени на проведени конгреси, задължението, визирано в
чл.14 от действащия устав, се съдържа още в устава, изменен и допълнен на
Деветнадесетия конгрес на С., състоял се в гр. Х., на 25 и 26 март 1992г., като с това
изменение въпросното задължение за плащане е формулирано в чл.28 от устава.
Що се отнася до възражението за погасяване на
вземането по давност, то бидейки възражение по основателността на иска, с оглед
ранната преклузия по чл.367, е несвоевременно въведено – с отговора на
допълнителната искова молба, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Разпоредбата на чл.373 от ГПК по недвусмислен начин сочи, че процесуалните
възможности, предоставени на ответника при подаване на допълнителен отговор, се
свеждат до отговор на допълнителната искова молба, до възможност да поиска
съдът да се произнесе и относно съществуването или несъществуването на едно
оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, да сочи и представя нови
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата
молба, но не и до възможност за въвеждане на нови възражения по основателността
на иска.
Доколкото възраженията на ответника в
първоинстанционното производство по основателността на исковете се свеждат до
гореобсъдените твърдения, а не се спори, че задълженията по чл.14 от устава за
релевирания с исковата молба период не са изпълнявани от страна на ответното
сдружение, то исковете – главница и лихва, се явяват основателни и доказани по
размер, така, както са посочени в табличен вид в констативносъобразителната
част от допълнителната съдебносчетоводна експертиза, подробно посочени в
мотивите на обжалваното решение, при което и на основание чл.272 от ГПК
въззивната инстанция препраща към тази част от мотивите на първоинстанционния
съдебен акт.
Първоинстанционният съд не е посочил правилната правна
квалификация на предявените искове, като е определил същата по чл.79 и сл. от ЗЗД, доколкото не се касае за договорно неизпълнение, а за неизпълнение на
членствени задължения, произтичащи от устава. А
уставът, макар и многостранен
договор, не създава насрещни права и задължения, а такива – за постигане на
една обща цел. Независимо от това
исковете са разгледани на посоченото от ищеца основание, изведено от обстоятелствата,
на които се основава исковата претенция – неизпълнение на членствени задължения,
произтичащи от разпоредба на устава. Ето защо решението в обжалваната част, с
която исковете са уважени, като правилно, като краен резултат, следва да бъде
потвърдено.
Независимо че при този изход на делото въззиваемата
страна има право на разноски, такива не следва да се присъждат. Това е така,
тъй като съгласно приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв., но платимо по сметка /а не
в брой/. Не са представени доказателства обаче за реално извършено плащане по
банкова сметка, ***, както е уговорено в договора за правна защита и
съдействие. /В този смисъл не следва да се разглежда и възражението на насрещната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение/.
/Във въззивната жалба се съдържа и оплакване, че
първоинстанционният съд не се произнесъл по направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, но такова възражение не е предявено
в рамките на първоинстанционното производство/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №47/22.03.2019г., постановено по търг. д. №52/2017г.
по описа на окръжен съд К., в обжалваната част, с която С. „Т.д.- Д.М.“, гр. К., Булстат ***, е
осъдено да заплати н.С. „С..”, ЕФН ***, Булстат ***, гр.С., сумата в размер
общо на 26 261,16лв.,
представляваща 20% от приходите от собствените на ответника имоти, ведно с
лихвата за забава, както следва: За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. –
главница в размер на 5 425,80лв. и мораторна лихва върху главница за периода
01.01.2015г. - 20.12.2017г. в размер на 1 636,50лв.; за периода 01.01.2015г. -
31.12.2015г. – главница в размер на 6 633,20лв. и мораторна лихва върху
главница за периода - 01.01.2016г. - 20.12.2017г. в размер на 1 325, 27лв.; за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. – главница в
размер на 7 200лв. и мораторна лихва върху главница за периода 01.01.2017г. -
20.12. 2017г. в размер на 709,42лв.; за периода 01.01.2017г. - 08.06.2017г. –
главница в размер на 3 160лв. и мораторна лихва върху главница за периода
09.06.2017г. - 20.12.2017г. в размер на 170,97лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на иска – 20.12.2017г., до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата от 4 527,31лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: