О П ***, 02.09.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ: Стефан Стойков мл. съдия Красен Вълев
след като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев ВЧНД № 911 по описа за 2019 година на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура Бургас срещу Определение № 1267 от 08.08.2019 г. по НЧД № 3059/2019 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено Постановление от 05.07.2019 г. за прекратяване на производство по ДП № 431 ЗМ-97/2018г. по описа на Първо РУ-Бургас, пор № 301/2018г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Според подалия протеста прокурор обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с изводите, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и не е било проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Сочи се, че назначаването на допълнителна автотехническа експертиза няма да доведе до събиране на нови доказателства. Излагат се съображения, че в хода на досъдебното производство подробно е изяснен механизма на извършване на деянието, скоростта на движение на автомобила и опасната му зона. Твърди се, че не е необходимо установяване на съобразената скорост на движение в процесния случай, доколко водачът С. се е движил с 24 км/ч. , а разрешената съгласно чл. 21, ал. 1 т ЗДвП скорост на движение на МПС в населено място за водач с категория „B“ е 50 км/ч. Изразено е несъгласие с указанието на съда за изискване на справка от Община Бургас дали е имало поставени камери на близката спирка за градски транспорт, след като е изготвена докладна записка за липсата на такива камери в района. Сочи се, че дори и при наличие на камери с оглед изминалото време от деянието не биха се пазили видеозаписи.
По изложените съображения прокурорът иска да бъде отменено протестираното определение и да бъде потвърдено постановлението на РП Бургас за прекратяване на наказателното производство.
В срока на произнасянето на Окръжен съд Бургас не е постъпило възражение срещу подадения частен протест.
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като взе предвид изложените в протеста оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:
Досъдебното производство е образувано на 24.01.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това че на 24.01.2018 г. в гр. Бургас, ул. „И. В.“ до спирка срещу Транспортна болница, при управление на МПС водач на лек автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.С.Щ.. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
С Постановление от 05.07.2019 г. прокурор от Районна прокуратура Бургас на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство. Посочено е, че в хода на разследването не е установен по безспорен начин да е осъществен престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 342,ал. 1 от НК, а именно при управление на моторно превозно средство да са били нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинена средна телесна повреда на св. З.Щ.. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се е установило, че ПТП е в резултат на внезапното навлизане на св. Щ. на платното за движение- същият сам е скочил върху предния капак на автомобила.
Поради релевираните в протеста оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира за нужно преди да вземе отношение по тяхната основателност да посочи, че съдебният контрол, осъществяван от първоинстанционния и въззивния съд, е за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението ще е обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а прокурорът правилно е интерпретирал съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства и коректно е посочил установените в хода на разследването факти.
Постановлението за прекратяване ще е законосъобразно, когато правните изводи на прокурора са съответни на установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка.
Следва да се посочи, още, че наличието на противоречия в някои от доказателствените източници, които не се отнасят до важни за предмета на доказване факти, е несъществено и не може да обуслови извод за необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство с аргумента, че проведеното разследване не било пълно, всестранно и обективно.
По-нататък – постановлението за прекратяване на наказателното производство няма да бъде необосновано и тогава, когато не са събрани всички възможни, допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, стига събраната доказателствена съвкупност да е в такъв обем, че обективната истина да е разкрита и да могат да бъдат направени верни фактически и правни изводи.
След тези бележки от принципен характер, налагащи се за да бъде внесена яснота за същността на института на съдебния контрол при прекратяване на наказателно производство, когато то е в неговата досъдебна фаза, настоящият състав, след като се запозна с постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.07.2019 г., с Определение № 1267 от 08.08.2019 г. по НЧД № 3059/2019 г. на Районен съд Бургас и материалите по ДП № 431 ЗМ-97/2018г. по описа на Първо РУ-Бургас, пор № 301/2018г. по описа на БРП, намери протеста за основателен.
За да стигне до извод, че че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване първоинстанционният съд е приел, че е налице неяснота в експертизите създаваща предпоставки за различни изводи относно скоростта на движение на автомобила по време на удара и опасната зона. РС Бургас също приел, че не е посочена изрично каква е била съобразената скорост за движение, както и че не е направено запитване до Община Бургас дали към момента на произшествието на автобусната спирка, непосредствено преди която то е възникнало, е имало поставени камери.
РС Бургас се е мотивирал, че при отговора на задача втора на експертизата на л. 56 и при отговора на задача девета на комплексната експертиза на л. 180 е използвано означението „j”. При изчисляване на скоростта на движение и в двете експертизи е посочено, че „j” е „спирачното закъснение на автомобила при интензивно спиране“, като е прието, че същото се равнява на 6 м/сек² и се достига до извод за скорост в момента на удара 24 км/ч. Непосредствено след това и в двете експертизи при изчисляване на опасната зона на спиране е посочено, че „j” е „максималното спирачно закъснение на автомобила за сух асфалт“, като е прието, че същото се равнява вече на 8 м/сек².
Правейки внимателен почит и сравнявайки двете експертизи по делото настоящата инстанция установява пълна идентичност между отговора на задача втора на експертизата на л. 56 от ДП и отговора на задача девета на комплексната експертиза на л. 180 от ДП. При изчисляване на скоростта на движение на лекия автомобил в така поставената задача и в двете експертизи е приложена формула, в която само един от множителите е спирачното закъснение на автомобила при интензивно спиране, означен с „j”. И при двете заключения е определена скорост на движение на лекия автомобил 24 км/ч. Едва след това е определена опасна зона на спиране с друго уравнение, част от което е множителя максималното спирачно закъснение на автомобила за сух асфалт, също означен “j”. И при двете заключение е определена опасна зона за спиране 14 метра, изминаваща се за 2,4 секунди. Еднаквото означаване на една величина със нейния символ във физиката не води до извода, че тя трябва да има и винаги еднаква абсолютна стойност в м/сек². Напълно логично е в две различни уравнения с цел определяне на различни производни множителят отговарящ на спирачно закъснение (било то спирачно закъснение на автомобила при интензивно спиране или максимално спирачно закъснение на автомобила за сух асфалт), да бъде означен със символа използващ се във физиката за спирачно закъснение- „j”, а различните видове спирачно закъснение в съответните уравнения да имат различна абсолютна стойност съобразно техническите характеристики на автомобила.
Във връзка с горното и доколкото заключенията, направени в автотехническата експертиза (л. 50-64 от ДП) и комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза (л. 169-182 от ДП) относно скоростта на движение на автомобила по време на удара и опасната зона са идентични, а експертизите са изготвени от компетентни вещи лица, фигуриращи в списъка на вещите лица за съдебния район, твърдението на първоинстанционния съд за неяснота в експертизите, която създава предпоставки за различни изводи не може да бъде споделено.
На следващо място Районен съд Бургас е приел, че е налице и непълнота на експертизата, дължаща се на непоставяне на задача от страна на разследващите органи. Прието е, че в постановлението си за прекратяване прокурорът е посочил, че избраната от водача скорост на движение е била съобразена с оглед правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но на нито едно място в експертизите не е посочено изрично, мотивирано и конкретно каква е била съобразената скорост за движение при конкретната ситуация.
Този извод на първоинстанционния съд също не се споделя от настоящия състав. Преценката дали дадена скорост е съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е правна и в постановлението за прекратяване прокурорът е изложил своите аргументи защо скоростта е съобразена спрямо критериите, заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 20,ал. 2 от ЗДвП. Съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Въпросът за точната величина на съобразената скорост на процесното МПС е фактически и се обуславя от конкретните параметри от технически характер, и от всички други външни фактори на обективната обстановка на пътя при управлението на процесното МПС. Макар да е възможно, не е задължително експертното установяване на точната безопасна скорост на МПС-то , при която ПТП не би настъпило. Отсъствието й не води до непълнота на крайните изводи на прокурора. / В т. см. Решение № 192 от 31.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 700/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова/
Впрочем изследването на този въпрос би бил необходим при наличие на виновно поведение на подсъдимия причиняващо престъпния резултат. Във процесния случай прокурорът е стигнал до правния извод, че не е налице виновно поведение (умисъл или непредпазливост) от страна на водача на автомобила, а е налице случайно деяние- извод, който настоящият състав споделя. Ако може да се говори за неправомерно поведение, то такова би било поведението на скачащия върху капака на автомобила пешеходец. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътнопревозните средства да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Тя не създава обаче обективна отговорност за същите при настъпване на автопроизшествие. Когато опасността възникне внезапно и непредвидено в опасната зона и настъпят съставомерни общественоопасни последици, деецът няма да отговаря за същите, тъй като за него е налице случайно деяние./ в т.см. Решение № 76 от 18.III.1985 г. по н. д. № 42/85 г., III н. о. ВС/
Не винаги е налице виновно поведение на дееца, когато ПТП стане в опасната зона за спиране на превозното средство, а само когато деецът сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникналата опасност, което в конкретния случай не е така. Да се приеме противното, би означавало по същество да се приеме обективна безвиновна отговорност, каквато нашият наказателен закон не допуска./ в т.см. Решение № 28 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 733/2008 г., I н. о., НК, Решение № 479 от 1.12.2008 г. на ВКС по к. д. № 448/2008 г., I н. о., НК /
Щом при конкретната пътна ситуация възникналата опасност на пътя не е била предвидима, след като няма допуснати нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилите съставомерни последици и след като няма недооценени от водача отрицателно действащи на пътната обстановка фактори, които обективно да са могли да бъдат възприети извън опасната зона за спиране на автомобила, а опасността се е появила внезапно като неправомерно скачащ върху капака на движещо се МПС пешеходец, то не би могло да се вмени на водача на автомобила виновно причиняване на вредоносния резултат. / в т.см. Решение № 28 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 733/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова/
На последно място верен е извода на РС Бургас, че не е направено запитване до Община Бургас дали към момента на произшествието на спирката, непосредствено преди която то е възникнало, е имало поставени камери. Независимо от това, както бе посочено по-горе не е необходимо да са събрани всички възможни, допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, стига събраната доказателствена съвкупност да е в такъв обем, че обективната истина да е разкрита и да могат да бъдат направени верни фактически и правни изводи. При липсата на каквито и да е индикации пътното произшествие да е настъпило по друг, различен от установения в хода на разследването начин, описан от прокурора в постановлението за прекратяване, е безпредметно да се събират допълнителни доказателства.
Изводът на настоящата инстанция е, че прокурорът е преценил обективно събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, изложил е подробна фактическа обстановка, върху която е изградил съответните правни изводи. В следствие на това законосъобразно е прекратил образуваното наказателното производство, тъй като не може да се направи обоснован правен извод, че е налице виновно неправомерно поведение на водача на лекия автомобил Светослав Славов.
С оглед на изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Определение № 1267 от 08.08.2019 г. по НЧД № 3059/2019 г. на Районен съд Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.07.2019 г. за прекратяване на производство по ДП № 431 ЗМ-97/2018г. по описа на Първо РУ-Бургас, пор № 301/2018г. по описа на БРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: