РЕШЕНИЕ
№ 3/ 03.01.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на пети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Ирина Ламбова
прокурор: Х.К.сложи
за разглеждане докладваното от съдия Димитров адм.дело № 2561 по описа за 2019
година.
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Бургас срещу Наредба №1 За осигуряване на обществения ред
спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската
собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на
община Несебър, в частта касателно нормите на чл.3а, чл.5, ал.1, ал.4 и ал.5,
чл.12, ал.1 и ал.2, която наредба е приета с Решение по т.1 от Протокол №
21/05.12.2004г. на Общински съвет – Несебър. Иска се отмяна на подзаконовия
нормативен акт в протестираната част, като протестиращият прокурор възразява,
че при приемане на Наредбата са допуснати нарушения на материалния закон, и
по-конкретно на разпоредбата на чл.8 ЗНА и чл. 76, ал.3 АПК, чл.3 и чл.4 от
ЗОАРАКСД и чл.8, ал.2, т.1 и чл.48, ал.2, т.1 и чл.175 от ЗОБВВПИ и чл.174 от
ЗВД.
В съдебно заседание протестът се поддържа от
прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, който иска същият да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът – Общински съвет – Несебър, редовно и
своевременно призован не изпраша процесуален представител. По делото е постъпило
съпроводително писмо, в което се сочи, че се представя пълната административна
преписка.
Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на
страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Процесната Наредба №1 За осигуряване на обществения ред
спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската
собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на
община Несебър е приета с решение № 543/Протокол № 18 от 31.01.2006год. на
общински съвет- гр. Несебър, променена и допълнена с решение № 930/Протокол №
27/06.04.2007г., Решение № 241/Протокол № 8 от 29.05.2008 г., Решение №1481 от
Протокол №40, Решение №155 от Протокол №6/11.04.2012г., Решение № 268 от Протокол
№ 8/18.07.2012г./, Решение № 456 от Протокол № 15/30.05.2013г., Решение № 791 от протокол № 23/02.06.2014 г., Решение
№ 826 от протокол № 30/12.09.2018 г. на общински съвет-Несебър и решение № 1040
от Протокол №38/16.05.2019г.
Производството по приемането на наредбата е инициирано от
кмета на Община Несебър, който е внесъл за разглеждане пред Общински съвет –
Несебър докладни записки с рег.№ 684/02.12.2005г. и 022/17.01.2006г. - за
приемане на Наредба №1 За осигуряване на обществения ред спокойствието и
сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната
среда, за безопасността на движение на територията на община Несебър. Според
съдържанието на докладната записка, към нея е бил приложен проект на наредбата.
С докладната записка е предложено на общинския съвет да отмени предходнодействалата
Наредба с мотиви - желанието на общината да създаде ясни и конкретни права и
задължения на гражданите на общината в сферите на обществения ред, опазване на
общинската собственост, околна среда среда, строителство и безопасност на
движението. Предложението на кмета, видно от представен по делото препис от
протокол № 17/16.12.2005г. и №18/31.01.2006г., е разгледано на проведени на същите
дати заседания на Общински съвет – Несебър съответно под т.9 и т.7 от дневния
ред, където процесната Наредба е била приета с 18 гласа „ЗА“ и 1 „ПРОТИВ“ /л.34/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред
съда е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ
чл. 185-194 от АПК. Протестът е
процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от
направеното оспорване, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за
които той поражда задължения, а съгласно ал.2 прокурорът може да подаде протест
срещу акта. Според чл.187, ал.1 от АПК, упражняване на процесуалното право на
протест в този случай не е обвързано с преклузивен срок. С оглед това, съдът
намира, че в настоящата хипотеза протестът на прокурора от Окръжна прокуратура
- Бургас е процесуално допустим.
Разгледан
по същество същият са основателен,
поради следното:
При проверката за законосъобразност на издадения подзаконов
нормативен акт в обжалваната му част съдът следва да провери издаден ли е от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на
територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от Закона
за нормативните актове (ЗНА) и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на
предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни
актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби.
Предвид изложеното, от формална страна съдът намира, че
Наредба №1 За осигуряване на обществения ред спокойствието и сигурността на
гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за
безопасността на движение на територията на община Несебър е издадена в
изпълнение на конституционно закрепеното правомощие на Общинския съвет да
издава наредби на територията на община Несебър. Поради което, същата като цяло
е издадена от компетентен орган.
При приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от
закона форма. Спазени са изискванията на чл.75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е
вида на акта, органа, който го е приел и е определен главния му предмет. Като
структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на
изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.
Съдът установи обаче, че при приемането на Наредбата в
протестираните й части, е допуснато преуреждане на обществени отношения,
регламентирани с нормативни актове от по-висока степен, без това да е
предоставено от съответните закони в компетентност на съответния общински
съвет. Това обстоятелство обосновава липсата на материална компетентност на
общинския съвет за приемането на тези текстове, респ. води до нищожност на
разпоредбите.
На
първо място, предмет на делото е оспорената разпоредба на чл.3а Наредба № 1 на
Община Несебър, със следното съдържание:
„чл.3a / нов с решение №
791 от протокол № 23/02.06.2014 г./
/ал.1/. Пред всякакъв вид
търговски обекти -питейни или заведения за хранене, както и пред сгради на
хотели, магазини, площадки за развлекателни игри и др.обекти, в които са
ангажирани лица „викачи", същите да извършват тази дейност по начин, по
който не нарушават обичайните норми на морал и етично поведение.
/ал.2/. Лицата,
изпълняващи функцията „викачи" следва да са в подходящо униформено
облекло, със съответно обозначение /бадж карта/, съдържащо наименование на
търговския обект, собствено, фамилно име и длъжността, която изпълнява лицето в
обекта.
/ал.3/. При нарушение на
разпоредбите по ал.1 и ал.2 на виновните лица се налагат глоби в размер от 100
до 300 лв., а за едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция в
размер до 1000 лв.
/ал.4/. При повторно
нарушение по ал.1 и ал.2 на виновните лица се налага наказание глоба в размер
до 500 лв. и временно лишаване от правото да се упражнява съответната професия,
а за едноличните търговци и юридически лица-имуществена санкция в размер до
5000 лв. и временно лишаване от правото да се упражнява търговска дейност за не
по-малко от един месец и не повече от две години.“
Видно
от отразяването в самата разпоредба (в автентичния текст на сайта на ОС -
Несебър), тя е била приета с решение № 791 от протокол № 23/02.06.2014 г.
Съгласно
чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, нормативните актове се издават от изрично
овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може
да се делегира.
Съгласно
чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети
имат нормотворческа компетентност, но ограничена по териториален и предметен
обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове – правилници и наредби, с
които уреждат обществени отношения с местно значение, т. е. същите са
териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Съгласно чл. 76, ал. 3
от АПК, обаче, приеманите подзаконови нормативни актове, с които се уреждат
обществени отношения от местно значение, следва да са съобразени с нормативни
актове от по-висока степен.
В
конкретния случай, няма законова регламентация нито в Закона за туризма, нито в
друг закон, относно дейността на т. нар. "викачи", следователно няма
надлежно овластяване на общинския съвет да урежда обществени отношения,
свързани с такава дейност.
В
българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят
до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива.
Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
Според
теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат, както до
унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на
засягане на акта от конкретния порок.
Основанията
за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл. 146
от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато
конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи
правните последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че
наличието на некомпетентност у органа, издал оспорения акт, всякога е основание
за нищожност на този акт. Или, в конкретния случай, недопустимо е с наредба на
общински съвет да се уреждат обществени отношения, за регламентирането на които
не е налице законова делегация. Липсата на законово определена компетентност за
издаването на даден административен акт прави същия нищожен.
Следва
да се посочи, че извън гореизложеното относно нищожността на оспорените
текстове от Наредбата, последните са и незаконосъобразни поради противоречието
им с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност /ЗОАРАКСД/, поради следното:
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, целта на закона е да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране /установяването на нормативни изисквания, чието
спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол – ал. 3/ и
административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от
органите на местното самоуправление. С разпоредбата на чл. 2 са очертани
рамките на това ограничаване с оглед обществено значимите интереси. Съдът
счита, че в настоящата хипотеза Общински съвет Несебър с приемането на
оспорената норми на чл.3а от Наредбата, е създал нормативна регламентация извън
законово допустимите граници.
На
второ място, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОАРАКСД, всички изисквания, необходими
за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за
извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. В случая не
са налице такива законови разпоредби, даващи правомощия на общинския съвет да
обвързват лицата, изпълняващи дейност на "викачи", респ.
собствениците, ползвателите или наемателите на търговските обекти, с изисквания
за облекло, подаване на декларации и други документи – така, както са
предвидени в оспорените текстове от Наредбата.
На
трето място, процесната регламентация, създавайки допълнителни изисквания към
заинтересованите лица, утежнява дейността на тези лица, като им възлага
финансови и организационни тежести. От гледна точка на интересите на отделния
стопански субект или физическото лице "викач", тези изисквания
изискват и разход на време и организационен ресурс за изпълнението им, а и са в
разрез и с нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОАРАКСД, която изрично разпорежда,
че при административно регулиране на стопанската дейност, следва да се вземат
предвид и разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за
спазване на установените изисквания.
С
оглед изложеното, се налага изводът, че оспорените разпоредби на Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред на територията на Община Несебър, са нищожни,
като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен
акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност
на Общински съвет Несебър. Затова и следва да бъде обявена нищожността им.
За
пълнота на изложението, съдебният състав намира за необходимо да изложи мотиви
и за законосъобразността на същата разпоредба. В този смисъл съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от ЗНА (в приложимата редакция към
момента на приемане на коментираната норма) изработването на проект на
нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост,
стабилност, откритост и съгласуваност. В ал.2 от същата разпоредба е
предвидено, че преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта.
Протестът
на прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас е подаден до съда чрез Общински съвет
– Несебър, като последния, съгласно приложените по делото съпроводителни писма
/л.2/ е изпратил цялата административна преписка по приемането на Наредба. С
разпореждане № 4338/01.11.2019г. постановено от съдията-докладчик по настоящото
дело /л.204-205/ са дадени задължителни указания до ответната страна – Общински
съвет – Несебър, че именно негова е тежестта да докаже законосъобразността на
оспорения нормативен акт, в т.ч и спазване на процедурата по неговото приемане
по чл.26 и чл.28 от ЗАНН. С оглед представента по делото преписка и наличието
на указания в тази насока, съдът приема, че всичко, което е представено от
ответната страна представлява цялата преписка по приемането на процесния
нормативен акт.
След
преценка на представените с преписката доказателства, а именно: Докладна
записка от Л. Япаджиев - зам. Кмет на Община Несебър.
(л.118), Съобщение за изготвен проект за допълнение на наредбата в обсъжданата
част (л.119) обява на съобщението на интернет страницата на Община Несебър.
(л.119 - 120), настоящия съдебен състав
намира, че същите не установяват изпълнение на законовите изисквания за
провеждането на процедура по предварително огласяване на проекта за допълнение и
на мотивите на вносителя, както и за предоставяне на възможност за неговото
обсъждане, изразяване на възражения и мнения от гражданите и организациите, за
които възникват задължения или ограничения. При липсата на доказателства за
спазване на тази начална част от процедурата, следва да се приеме, че
Общинският съвет не е извършил законово регламентираните действия по
разгласяване на проекта за приетото изменение на Наредбата, с което е нарушена
процесуалната норма на чл. 26 от ЗНА и е компрометиран принципа на откритост,
закрепен в ал.1 на същата правна норма, както и е нарушен принципът за
достъпност и публичност на чл. 12, ал.1 от АПК, който изисква административният
орган да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в
административното производство.
Разпоредбата
на чл.26, ал.2 от ЗНА (в приложимата
редакция) изрично поставя задължение на съставителя на проекта да го
публикува на интернет страницата на дадената институция заедно с мотивите. На
заинтересуваните лица се предоставя не по-малко от 14 дни срок за предложения и
становища по проекта. Законодателната идея на чл. 26, ал.2 от ЗНА е да се
осигури възможност на заинтересуваните лица да упражнят своето право на участие
в производството по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси.
Публикуването и разгласяването на проекта на акта представляват начина, чрез
който се проявява принципът за откритост и съгласуваност, съдържащ се в чл. 26,
ал. 1 от ЗНА. Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има органът,
притежаващ правомощието да приеме или не дадения проект. Дейността на органа
следва да бъде съобразена също така с основните принципи на чл. 4, 8 и 12 от АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.
Процедурата, касаеща приемането на нормативния административен акт, е
регламентирана императивно, за да се защити публичният интерес.
Настоящият
съдебен състав, установи от представените документи, че в административната
преписка липсват доказателства проекта на Наредбата действително да е бил обявен
на интернет страницата на съответната институция. За спазване на това изискване
не може да се приеме представеното копие от съобщение за предлаганите промени.
С представеното копие само и единствено се доказва публикуване на съобщение, но
не и публикуване на проект на нормативния акт. Липсата на доказателства за
публикуването на проекта на разпоредбата съобразно чл.26, ал.2 от ЗНА може да
доведе и до логичното обяснение, че до провеждане на срещата за обществено
обсъждане на Наредбата няма постъпили становища. Освен това се установява, че практически
липсват и мотиви за приемане на наредбата и такива, които съобразно чл.26, ал.2
от ЗНА следва да се съдържат към предложения проект на Наредбата. Такива не се
съдържат нито в докладната записка на кмета, нито в протокола от комисията, от
заседанието на която е бил приет проектът за решение, с което е нарушена и
нормата на чл.28 от ЗНА.
Действително
Наредбата е приета преди пет години, но никъде в административната преписка не
се съдържат данни, че проектът или съобщение за него са били обявени на сайта
на община Несебър или където и да е другаде. Макар да не е съществувал
законоустановен срок, в който да се съхраняват такива доказателства, то
извадката от интернет страницата на общината би следвало да е част от
административната преписка по приемане на Наредбата, заедно с докладната
записка и протокола, и с оглед безсрочността на оспорването на нормативните
актове, би следвало да се съхранява у административния орган.
Съобразно
чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган е да установи
съществуването на фактическите основания посочени в акта и изпълнението на
законовите предпоставки за издаването му. При липсата на доказателства за
спазване на тази начална част от процедурата по приемане на подзаконов
нормативен акт, следва да се приеме, че Общинският съвет не е извършил законово
регламентираните действия по разгласяване на проекта на приетата Наредбата, с
което е нарушена процесуалната норма на чл.26 от ЗНА (в приложимата редакция, ДВ бр.46/2007 година) и е компрометиран
принципа на откритост, закрепен в ал.1 на същата правна норма, както и е
нарушен принципът за достъпност и публичност на чл.12 ал.1 от АПК, който
изисква административният орган да осигури откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното производство. Неспазването на изискването уредено
в чл.26, ал.2 от ЗНА съставлява съществено нарушение.
Съгласно
чл.28, ал.2 от ЗНА мотивите на подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат
точно посочена информация. Закона придава важно значение на мотивирането на
предложението за приемане на нормативен акт. Мотивите за изработването на
нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност
на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително
следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на
заинтересованите страни с проекта. Мотивите следва да дават представа как е
формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено
значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите
и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на
уредба на засягащите се с правилника отношения. Липсата на изискуемото от
закона съдържание на мотивите освен формалното нарушение на чл.28, ал.2 от ЗНА,
не дава възможност на съда да извърши проверка за спазване на принципите при
подготовката на нормативния подзаконов акт. Видно от изложеното, наведените в
докладната записка на кмета на община Несебър доводи за приемането на
такапротестираната част от подзаконов нормативен акт не съдържат информация за
нито един от изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал.2 от ЗНА. Трайно е
прието в практиката на ВАС, че предвиденото в чл.28, ал.2 от ЗНА съдържание на
мотивите не е самоцелно.
Допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се
отразяват на съдържанието на нормативния акт, който е приет, и са самостоятелно
основание за отмяна на Наредбата в обсъжданата част на чл.3а, в случай, че
същата норма не бе прогласена за нищиожна.
По-натам,
приемайки разпоредбата на чл.5, ал. 1 от наредбата, в която е въведена забрана
за продажба и използването на всякакъв вид пиротехнически увеселителни
устройства на лица под 18 години, общински съвет Несебър е преуредил
обществените отношения, свързани с опазване на обществения ред, тъй като
продажбата и употреба на пиротехническите изделия, в това число и на
фойерверките, са уредени императивно от ЗОБВВПИ, като законовата регламентация
е различна. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 ЗОБВВПИ съдържа категоризация на
различните видове фойеверки според предназначението и степента им на опасност,
а в чл. 48, ал. 2 ЗОБВВПИ са въведени поотделно забрани за продажбата на
фойерверки от всяка една категория F1, F2 и F3, в зависимост от трите възрастови
категории, в които попадат лицата под 18 години. По този начин е забранена
продажбата на фойерверки от категория F1 на лица под 12 години, от категория F2
- на лица под 16 години, и от категория F3 - на лица под 18 години. Що се
отнася до санкционните разпоредби на ал.4 и ал.5 от същата норма, те са в пряко
противоречие, както с начина на описание на изпълнителното деяние, така и с
предвидения размер на наказанията в разпоредбите на чл.175 и чл.176 от ЗОБВВПИ,
като липсва изрично нормативно областяване на колективния общински орган да
санкционира подобни нарушения, което обстоятелство сочи на нищожност на
такаразгледаната разпоредба и в санкционната й част. Т.е., разпоредбата на чл.
5, ал. 1, ал.4 и ал.5 от наредбата, са нищожни, тъй като са приети в
противоречие с нормативен акт от по-висока степен, в нарушение на чл. 8 ЗНА и
от некомпетентен орган, който не е овластен от Конституцията или от закона да
урежда обществени отношения, които вече са регламентирани от нормативен акт от
по-висока степен.
Само
за пълнота следва да се добави по съществото на спора и това, че Наредбата в
протестираната й част относно чл.5, ал.1, ал.4 и ал.5 е приета преди
измененията на ЗНА, обнародвани в държавен вестник бр. 46 от 2007г., с които е
въведено изискването на л.26, ал.2 ЗНА, съгласно което „Преди внасянето на
проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган
съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.“,
както и чл.28, ал.3 ЗНА, въвеждаща изискване за мотивираност и обоснованост на
предложението за приемане на подзаконов нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.2а от
ЗНА, в действащата към момента на приемане на наредбата редакция, „Лицата, за
които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се
уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането
на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в
средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по
друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат
да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.“
По делото липсват доказателства
за проведено обществено обсъждане на проекта на Наредба №1, преди внасяне на
проекта за гласуване в ОС на Община Несебър, както и в периода между първо и
второ четене, както и такива за публикуване на проекта в интернет, местни или
централни издания, с което практически е допуснато нарушение на нормата на
чл.2а ЗНА.
Протестираната разпоредбата на
чл. 12, ал. 1, т.1 и ал.2 от наредбата също е нищожна, тъй като регламентира
отношения, свързани със задължението на собственика по повод придобиването на
куче, уредени вече и по различен начин в два нормативни акта от по-висока
степен - Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ и Закона за ветеринарномедицинската
дейност/ЗВМД/. В чл. 12, ал. 1, т.1 от наредбата е въведено задължение за
собственика на куче да го регистрира в общинската администрация в 3-дневен срок
от придобиването или 30-дневен срок от раждането му, без да става ясно в какво
се изразява регистрирането, докато в разпоредбата на чл. 174, ал. 2 ЗВМД е
установено задължение на собственика на куче, при навършване на 4-месечна
възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст да
регистрира кучето при ветеринарен лекар. Видно от чл. 174, ал. 3 ЗВМД самата
регистрация се изразява в следните фактически действия: ветеринарният лекар
поставя микрочип на кучето, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в
Интегрираната информационна система на БАБХ. Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗВМД
ветеринарният лекар има задължението да изпраща ежемесечно данните от
ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в
съответната община. Регистрацията на кучетата фактически се извършва от
ветеринарните лекари в Интегрираната информационна система на БАБХ, а не в
съответната община и не от собствениците, както е предвидено в протестираната
разпоредба. Съгласно чл. 117 ЗМДТ, собственикът е длъжен да подаде декларация в
общината по постоянния му адрес/седалище, но в тримесечен срок от датата на
придобиването на кучето, който е по-дълъг от срока за регистрация, посочен в
чл. 12, ал. 1, ал.1 от наредбата. В ал.2 на същата норма, по аналогичен с
разпоредбата на чл.5, ал.4 и ал.5 начин са предвидени санкции, които са нищожни
заради противоречие с нормата на чл.429, ал.1 и ал.2 от ЗВМД, според които ал.1
- „Собственик на куче, който наруши
изискване по чл. 174, се наказва с глоба в размер 200 лв.“, ал.2 „Когато нарушението е извършено от юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.“
Различен е не просто размера на предвидените административни наказания, но
липсва и надлежно упълномощаване на общинските съвети по места да санкционират
нарушенията по ЗВМД на територията на съответната община.
Отново за пълнота на изложението,
настоящият състав намира за необходимо да преповтори и мотивите за
незаконосъобразност на разпоредбата на чл.12, ал1, т.1 и ал.2 от процесната
Наредба, предвид това, че
Тези норми са приети преди измененията на ЗНА,
обнародвани в държавен вестник бр. 46 от 2007г., с които е въведено изискването
на л.26, ал.2 ЗНА, съгласно което „Преди внасянето на проект на нормативен акт
за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно
доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок
за предложения и становища по проекта.“, както и чл.28, ал.3 ЗНА, въвеждаща
изискване за мотивираност и обоснованост на предложението за приемане на
подзаконов нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.2а от
ЗНА, в действащата към момента на приемане на наредбата редакция, „Лицата, за
които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се
уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането
на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в
средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по
друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да
представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.“
По делото липсват доказателства
за проведено обществено обсъждане на проекта на Наредба №1, преди внасяне на
проекта за гласуване в ОС на Община Несебър, както и в периода между първо и
второ четене, както и такива за публикуване на проекта в интернет, местни или
централни издания, с което практически е допуснато нарушение на нормата на
чл.2а ЗНА.
При
това положение, цитираните в изложението разпоредби от общинската наредба на
чл.3а, чл.5, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.12, ал.1, т.1 и ал.2 следва да бъдат обявени
за нищожни.
При този изход на делото, в полза
на Окръжна прокуратура Бургас следва да се присъдят разноски в размер на 20.00/двадесет/
лева, представляващи дължима и заплатена такса за обнародване на оспорването в
ДВ.
Мотивиран така и на основание чл.
193, ал. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНИ
разпоредбите на чл.3а, чл.5, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.12, ал.1, т.1 и ал.2 от
Наредба №1 За осигуряване на обществения ред спокойствието и сигурността на
гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за
безопасността на движение на територията на община Несебър, приета
с решение № 543/Протокол № 18 от 31.01.2006год. на общински съвет- гр. Несебър,
променена и допълнена с решение № 930/Протокол № 27/06.04.2007г., Решение №
241/Протокол № 8 от 29.05.2008 г., Решение №1481 от Протокол №40, Решение №155
от Протокол №6/11.04.2012г., Решение № 268 от Протокол № 8/18.07.2012г./, Решение
№ 456 от Протокол № 15/30.05.2013г.,
Решение № 791 от протокол № 23/02.06.2014 г., Решение № 826 от протокол
№ 30/12.09.2018 г. на общински съвет-Несебър и решение № 1040 от Протокол
№38/16.05.2019г.
ОСЪЖДА
общински съвет Несебър да заплати на Окръжна прокуратура Бургас разноски в
размер на 20.00/двадесет/ лева.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
Решението да се разгласи по реда
на чл.194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.