РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
гр. Пловдив, 08 февруари 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, I отд., XIV състав, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 260 по описа
за 2023 год. по описа на
Административен съд - Пловдив и взе предвид следното:
Производство по чл.157 ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на “Сарай Авто – Плюс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дълго поле, ул.“38-ма“ №
1, с представляващ Ангел Иванов Савов, против АУЗД № 6603-204-1/ 23.02.2022 г.,
издаден от Елена Врангова – главен специалист при
Община Калояново, обл. Пловдив, мълчаливо потвърден
от началник отдел „БФУС“ при Община Калояново,
относно неговата нищожност. С жалбата се прави искане по реда на чл.157,
ал.2 от ДОПК за спиране на изпълнението на АУЗД, тъй като счита, че е налице
непосредствена опасност от настъпването на непоправими вреди, изразяващи се в
продажба на собствения му недвижим имот. В тази връзка на основание чл.157,
ал.3 ДОПК предлага като обезпечение същия имот, а именно: Земя с площ от 1,994
дка, с начин на трайно ползване - друг промишлен терен, находяща
се в местността „Караорман“ в землището на с. Дълго
поле, община Калояново, област Пловдив, съставляваща имот № 035011 по
нотариален акт № 51, том V, дело № 772/2003Г. на нотариус Т.Дойчинова, с район
на действие PC — Пловдив, а съгласно Удостоверение на община Калояново,
съставляващ УПИ № 1-11 - бензиностанция, газстанция и
търговски комплекс от масив 35 в землището на с. Дълго поле, община Калояново,
ведно с построения в имота, съгласно издадено разрешение за строеж и разрешение
за ползване, обект „Бензиностанция, газстанция и
търговски комплекс“. Твърди, че върху
този имот вече е наложена обезпечителна мярка - възбрана с вх. per. № 46471/23.12.2022г., вх. № 45864/23.12.2022г. на Служба
по вписванията към Агенция по вписванията – Пловдив. Счита, че стойността на
имота, видно от представените с жалбата доказателства е в размер на 623 904 лв.
(шестстотин двадесет и три хиляди деветстотин и четири лева), която сума
многократно надвишава размера на установените задължения.
Моли да се спре изпълнението на
ревизионния акт.
Във връзка с изискана от ответника
информация за това дали АУЗД е обжалван пред по-горестоящия
орган, както и представяне на административната преписка, по делото е постъпило
становище, в което се сочи, че издаденият АУЗД е връчен на
дружеството-жалбоподател на 09.03.2022 г. чрез „Български пощи“, за което е
положен подпис от управителя на дружеството върху известие за доставяне. Жалбата
против цитирания акт е постъпила в деловодството на Община Калояново на
31.03.2022 г. с вх. № 70 00-198/31.03.2022 г. Същата е била подадена чрез
куриерска служба „Тип топ куриер" АД, като за „дата на предаване“ в
товарителницата от подателя на оператора е посочена дата 23.03.2022 год. 14:51
ч., т.е. в 14-дневния срок, съгласно изискванията на ДОПК. Посочва се също, че
в срока по чл.146 от ДОПК, жалбата е предадена на горестоящия
административен орган - началник на отдел „БФУС" при Община Калояново, в
качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в Община Калояново по
чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и съгласно заповед № 133/08.05.2018 година, издадена от
кмета на Община Калояново. В този смисъл АУЗД е бил обжалван по административен
ред. В регламентирания в чл.155, ал.1 от ДОПК срок горестоящият
административен орган не се е произнесъл, поради което е налице хипотезата на
чл.156, ал.4 от ДОПК - непроизнасянето в срок се смята за потвърждение на акта
в оспорената му част. Посочва се, че жалбоподателят е имал възможност в срок от
30 дни да оспори пред съда акта, считано от 07.06.2022 год. включително, който срок
е изтекъл на 06.07.2022 год., поради което, с оглед липсата на жалба, счита
АУЗД за влязъл в сила.
Административен
съд гр. Пловдив, четиринадесети състав като прецени данните по делото, намери
следното:
Молбата
е подадена надлежно пред Административен съд – Пловдив и при наличието на
правен интерес. Задълженията за данък
върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания, което е
изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Според чл. 166, ал. 1 от този кодекс установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден
в чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, според който
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно редът
за издаване на административните актове, с които се определят задължения въз
основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 на
кодекса е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно цитираната разпоредба
на ДОПК актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от
получаването му пред териториалния директор. Следователно производството по
издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци и такси
е по реда на ДОПК.
Към административния ред за обжалване препраща чл.
4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл.
152, ал. 2 ДОПК. Обжалването по административен ред за тези актове е
процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото
в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните
актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 ДОПК.
По силата на чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт
не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. ДОПК изисква жалбоподателят да е изчерпал административния
ред за обжалване като задължителна процесуална предпоставка за развитие на
съдебното производство.
В случая от заявеното от ответника в становището и
представените доказателства към него относно подадена жалба против процесния АУЗД по административен ред е видно, че
административният ред за оспорване е бил изчерпан. Жалбата на дружеството пред
съда по същество касае оспорване на АУЗД с наведени твърдения за нищожност,
поради което в тази си част и на основание чл. 149, ал.5 АПК съдът намира
жалбата за допустима.
След като се запозна с искането и
след преценка на доказателствата, представени към жалбата, съдът приема, че
искането за спиране изпълнението на оспорваният акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е допустимо, но неоснователно, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси (в действащата редакция към момента на
издаване на оспорвания по делото акт на ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г.), установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. С оглед цитираните разпоредби на ЗМДТ, приложимо
към оспорването на акта за установяване на задължения за местни данъци и такси
по данни от декларация е универсалното производство по Дял III ДОПК - вж. чл.
144, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Обжалването на акта за установяване на
задължения по декларации пред съда няма суспензивен
ефект (чл. 157, ал. 1 от ДОПК). Спирането на изпълнението от съда е съгласно предпоставките
на чл. 157, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Обусловено е от сезиране с искане от
жалбоподателя, към което да са приложени доказателства за направено обезпечение
в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането (чл. 157,
ал. 3 във вр. с чл. 153, ал. 3 от ДОПК), а когато обезпечение
не е наложено - искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за направено обезпечение на публичните вземания,
предвидени с процесния АУЗД, тъй като от
представеното обявление по изп.д.№ 20029110400901/
2022 г. на ЧСИ Петя Николова за публична продан на предложения като обезпечение
по повод настоящото спиране имот, както и представената справка от Агенцията по
вписванията № 103454/ 25.01.2023 г. на „Авто Сарай
Плюс“ ЕООД е видно, че като кредитори на наложената възбрана на имота са
посочени на първо място ТД на НАП – Пловдив и на второ - Община Калояново, т.е.
жалбоподателят има и други задължения, за които е наложена възбраната върху
имота. Освен това е видно, че за предложения като обезпечение в настоящото
производство имот: „Земя с площ от 1,994 дка, с начин на трайно ползване - друг
промишлен терен, находяща се в местността „Караорман“ в землището на с. Дълго поле, община Калояново,
област Пловдив, съставляваща имот № 035011 по нотариален акт № 51, том V, дело
№ 772/2003Г. на нотариус Т.Дойчинова, с район на действие PC — Пловдив…“, е
вписана договорна ипотека в полза на Общинска банка АД с размер на обезпеченото
вземане от 500 000 лв.
В същото време с процесния АУЗД са установени задължения от 147 319,20 лв.-
главница и лихва до датата на издаването на акта, а съгласно чл. 153, ал. 3 ДОПК предложеното обезпечение следва покрива размера на задълженията по -
главница и лихви към датата на подаване на искането, като лихвата върху
главница от 106451,57 лв. от издаването на АУЗД – 23.02.2022 г. до подаване на
искането – 25.01.2023 г. е в размер на 9965.05 лева.
При това положение, предвид реалното
задължение в размер на 147 319,20 лв. и законна лихва от 9965.05 лева до
момента на подаване на искането, както и липсата на доказателства, от които да
е видно, че с наложеното обезпечение или предложеното такова ще бъде обезпечено
вземането в пълнота, съдът намира, че спирането на изпълнението е недължимо,
поради което следва да се отхвърли.
Ето защо на основание чл.157, ал.4
от ДОПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Сарай Авто –
Плюс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дълго поле,
ул.“38-ма“ № 1, с представляващ Ангел Иванов Савов, за спиране на изпълнението
на АУЗД № 6603-204-1/ 23.02.2022 г., издаден от Елена Врангова
– главен специалист при Община Калояново, обл.
Пловдив, мълчаливо потвърден от началник отдел „БФУС“ при Община Калояново, до
приключване на производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в седмодневен срок от съобщението с препис на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: