№ 470
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110158483 по описа за 2023 година
Предявен е от „А БГ“ ООД срещу Д. С. П. осъдителен иск с правно основание чл.
403, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 2998,52 лева, формирана, както следва: 870 лева, заплатена по Договор за правна помощ,
защита и съдействие от 03.05.2023г.; 3 лева, представляваща държавна такса за заверен
препис от съдебен акт; 2,52 лева, разход за куриерска услуга; 900 лева, заплатена по Договор
за правна помощ, защита и съдействие от 28.04.2023г.; 1200 лева, заплатена по Договор за
правна помощ, защита и съдействие от 01.06.2023г. и държавни такси в размер на 15 лева и
8 лева съгласно платежно нареждане с реф. № 20230428029981103403 от 28.04.2023г. и
платежно нареждане с реф. № 20230601029981103232 от 01.06.2023г., представляваща
претърпени имуществени вреди вследствие на поведение на ответника, изразяващо се в
подаване на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че обезпечава
несъществуващи права, за което било образувано ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС,
32-ри състав.
Ищецът твърди, че на 25.02.2022г. е подадена молба с вх. № 37172 на основание чл.
390, ал. 1 от ГПК до Софийски районен съд от Д. С. П., с която е поискано да бъде
допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу ,,А БГ“ ООД с правно основание - чл. 79 от ЗЗД,
във вр. с чл. 84 от ЗЗД, с цена на иска: 5 867,49 лв. - частичен иск, представляващ част от
общо дължимата сума от 57 000 евро, във връзка с договор за наем от 12.04.2019г. В молбата
било поискано налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху вземанията на ,,А
БГ“ ООД по всички банкови сметки в ,,П И Б“ АД до размера на претендираното вземане по
частичния иск - 5 867,49 лв.; запор върху притежаваните от „А БГ“ ООД дружествени дялове
в „Д С“ ООД, а именно 5 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лв., на обща стойност от
50 лв., представляващи 50% от капитала на дружеството ,,Д С“ ООД. Сочи, че въз основа на
молбата било образувано ч.гр.д. № 20221110109828/2022г., 32 с-в по описа на СРС, по което
с Определение № 5013 от 25.02.2022г. било допуснато исканото обезпечение без определяне
на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Посочва, че на същата
дата била издадена и обезпечителна заповед № 173 на името на Д. С. Ц. Във връзка с
издадената обезпечителна заповед била подадена молба до ЧСИ за образуване на
1
изпълнително дело с вх. № 03180/14.03.2022г. с искане за запориране на всички вземания на
„А БГ“ ООД по банкови сметки в „П И Б“ АД до размера от 5867,49 лв., както и запориране
на дружествените дялове на „А БГ“ ООД в „Д С“ ООД, като било представено и платежно
нареждане от 11.03.2022г. на стойност от 84 лв. по сметка на ЧСИ. В тази връзка на
14.03.2022г. било изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД с изх. № 02989/14.03.2022г.,
получено от „ПИБ“ АД на 15.03.2022г. и с писмо с изх. № 1/3-19995/15.03.2022г., получено
от ЧСИ с вх. № 03558/18.03.2022г., било върнато съобщение от „ПИБ“ АД с отбелязване на
запора по сметките на „А БГ“ ООД. Междувременно, със съобщение с изх. №
02988/14.03.2022г. „А БГ“ ООД била уведомена за наложените обезпечителни мерки, с
писмо с изх. № 02990/14.03.2022г. било изпратено запорно съобщение и до АВ на основание
чл. 517 от ГПК. Сочи, че на 28.03.2022г. бъдещият иск - предмет на описаното
обезпечително производство, бил предявен в СРС от Д. С. П., като в тази връзка била
подадена и молба с вх. № 60751/28.03.2022г. до СРС - 32 състав, чрез която Д. П. била
удостоверила за нуждите на обезпечителното производство предявяването на искова молба в
законоустановения едномесечен срок. Посочва, че във връзка с подадената искова молба
било образувано гр.д. № 20221110116184/2022г., като с Решение № 5151/01.04.2023г. на СРС,
33 състав частичният осъдителен иск на Д. П. срещу „А БГ“ ООД бил изцяло отхвърлен като
неоснователен. Твърди, че посоченото съдебно решение не било обжалвано и към момента
на подаване на искова молба същото било влязло в сила. Сочи, че след като към датата на
подаване на исковата молба и молбата за допускане на обезпечение вземането на ищеца по
обезпечения иск въобще не е съществувало и ответникът - „А БГ“ ООД с поведението си не
е станал причина за образуване на делото и налагане на обезпечението, то е налице
противоправност на ищеца и респективно - наложеното обезпечение не е било материално
неоправдано. Твърди, че Д. С. П. е съзнавала, че обезпечава несъществуващи права, още
повече, че предприема действия спрямо лице, което не се е задължило да изплаща
претендираното от същата задължение. Навеждат се твърдения, че всички предприети
действия по обезсилване на издадената обезпечителна заповед, уведомяване на частния
съдебен изпълнител и др. са предприети, тъй като Д. П. не е преустановила превантивните и
обезпечителни мерки спрямо него. Сочи, че докато тече производството по обезсилване и
заличаване на наложените запори по подаденото заявление бил постановен от Агенцията по
вписвания отказ № 20230426164111/27.04.2023г. и било вписано налагането на запор върху
дружествените дялове на съдружника „А БГ“ ООД в полза на Д. С. П., срещу който отказ е
подадена жалба на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ въз основа на която било образувано т.д. №
874/2023г., VI-10 с-в по описа на СГС и било постановено Решение № 613/10.05.2023г. по
същото дело, като същото било обжалвано пред Апелативен съд[1]София. Твърди, че
именно действията на Д. П. са причинили вредите за дружеството. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. П. е подала отговор на исковата молба чрез
адв. В. Х., назначен от съда особен представител, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Оспорва ищецът да е претърпял претендираните вреди в
размер на процесните суми и за процесния период. Възразява против приложимостта на
разпоредбата на чл. 403 от ГПК по отношение на претендираните разноски, доколкото
същите подлежали на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове. Навежда твърдения, че разноските по делото и по-конкретно
претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение не съставляват
„вреди“ по смисъла на чл. 403 от ГПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличие на допуснато
2
обезпечение по предявен от ответника иск; налагането на допуснатото обезпечение;
отхвърлянето на обезпечения иск с влязло в сила съдебно решение; настъпването на
описаните в исковата молба имуществени вреди и техния размер, както и причинно-
следствената връзка между вредите и поведението на ответника, изразяващо се в подаване
на молба за обезпечение на иск със съзнанието, че обезпечава несъществуващи права и че
предприема действия спрямо лице, което не е материално легитимирано да отговаря за
претендираните суми.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възраженията си.
От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 03.05.2023г.
се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред СРС по
ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав и ЧСИ Г Д, рег. № 781 на КЧСИ с
район на действие СГС във връзка с подаване на молба по чл. 402 ГПК, справки и правни
консултации, писмени становища, писмена защита, изготвяне на молби, правни анализи,
проучване на съдебна практика, снабдяване на различни книжа във връзка с воденото
производство, както и представителство пред съответните държавни или/и частни съдебни
изпълнители на Република България. В договора е посочено, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 870 лева, за което е изготвена разписка- л. 31 от делото.
По делото е приет системен бон от 13.09.2023г. за изпращане на документи до ЧСИ
Д, за което е заплатена такса в общ размер от 2,52 лева /0,90 + 0,90 + 0,72/- л. 33 от делото.
От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 28.04.2023г.
се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство на „Д С“ ООД
пред СГС по иск с правно основание чл. 25 и следв. от ЗТР срещу Отказ №
20230426164111/27.04.2023г., издаден от Агенция по вписванията- Търговски регистър във
връзка с изготвяне и подаване на жалба, подготовка на доказателства и тяхната заверка на
всяка страница за депозиране в съда, справки и правни консултации, писмени становища,
проучване на съдебна практика. Към договора е изготвена разписка, в която е посочено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева от Т М А С, представляващ „А
БГ“ ООД, действащ в полза на „Д С“ ООД - л. 44 от делото.
От приетия препис от Договор за правна помощ, защита и съдействие от 01.06.2023г.
се установява, че същият е сключен между „А БГ“ ООД и адв. Ц. Д. с предмет оказване на
правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред САС по
иск с правно основание чл. 25 и следв. от ЗТР срещу Решение № 613 от 10.05.2023г. по т.
дело № 874/2023г. по описа на СГС във връзка с подаване на жалба, подготовка на
доказателства и тяхната заверка на всяка страница за депозиране в съда, справки и правни
консултации, писмени становища, проучване на съдебна практика. Към договора е изготвена
разписка, в която е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева от Т М А С, представляващ „А БГ“ ООД, действащ в полза на „Д С“ ООД - л. 45 от
делото.
От приетото за послужване ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав се
установява, че същото е образувано по молба от Д. С. П. срещу „А БГ“ ООД по чл. 390 ГПК.
С Определение № 5013 от 25.02.2022г., постановено по делото, съдът е допуснал
обезпечение на бъдещия иск на Д. С. Ц с ЕГН ********** за сумата 5867,49 лева /левова
равностойност на 3000 евро/, частично от 111482,31 лева /левова равностойност на 57000
евро/ по договор за наем от 12.04.2019г., чрез налагане на запор върху притежаваните от
бъдещия ответник „А БГ“ ООД с ЕИК ..... дружествени дялове в „Д С“ ООД с ЕИК ....., а
именно 5 дружествени дяла, всеки от тях на стойност 10 лева, на обща стойност 50 лв.,
представляващи 50 % от капитала на дружеството „Д С“ ООД, както и на запор на
вземанията по банкови сметки на бъдещия ответник „А БГ“ ООД с ЕИК ..... в „П И Б“ АД,
3
до достигане на размера на обезпечените вземания от 5867,49 лева. На 25.02.2022г. е
издадена обезпечителна заповед. С Решение № 1663 от 04.03.2022г., постановено по делото,
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №
5013/25.02.2022г. и Обезпечителна заповед № 173/25.02.2022г. по ч.гр. дело № 928/2022г. на
СРС, 32-ри състав като вместо „Д. С. Ц“ да се чете „Д. С. П.“. На 28.03.2022г. е постъпила
молба от Д. П., с която е представила доказателства, че е предявила иск в указания срок. На
08.06.2023г. е постъпила молба от „А БГ“ ООД, с която е поискано на основание чл. 402 ГПК
да бъде отменено допуснатото обезпечение поради изцяло отхвърлената искова претенция
като неоснователна с Решение № 5151/01.04.2023г., постановено по гр. дело № 16184/2022г.
на СРС, 33-ти състав. Към молбата е приложен заверен препис от Решение № 5151 от
01.04.2023г., постановено по гр. дело № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-ти състав, с което
е отхвърлен предявения от Д. С. П. срещу „А БГ“ ООД частичен осъдителен иск по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 5867,49 лева /левовата равностойност на
сумата от 3000 евро без ДДС/- възнаграждение за м.ноември 2019г. за предоставяне за
възмездно ползване на оборудване и обзавеждане за търговски обект- ресторант в ж.к.
Лозенец, ул. Златовръх № 4 съгласно Договор от 12.04.2019г., която сума представлява част
от общо претендирана сума в размер на 113 000 евро /с левова равностойност 221 008,80
лева/ без включен ДДС- дължими възнаграждения по Договор от 12.04.2019г. за периода от
април 2019г.- март 2022г. Върху решението е положен печат с отбелязване, че решението е
влязло в сила на 05.05.2023г. С Определение № 25719 от 21.07.2023г., постановено по ч.гр.
дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав е отменено обезпечението на бъдещ иск,
наложено с Определение от 25.02.2022г. чрез налагане на запор върху притежаваните от „А
БГ“ ООД дружествени дялове в „Д С“ ООД, а именно 5 дружествени дяла, всеки от тях на
стойност 10 лева, на обща стойност 50 лева, представляващи 50 % от капитала на „Д С“
ООД, както и запор на вземанията по банкови сметки на „А БГ“ ООД в „П И Б“ АД и е
обезсилена обезпечителната заповед от 25.02.2022г., издадена по делото. Определението е
влязло в сила на 31.07.2023г. На 11.08.2023г. е постъпила молба от „А БГ“ ООД с искане да
бъде издаден заверен препис от определението от 21.07.2023г. За издаване на същия е
заплатена такса в размер на 3 лева съгласно Разписка № 20231110006100 от 12.09.2023г.- л.
72 от делото.
От приетия препис от изпълнително дело № 20227810400162 по описа на ЧСИ Г Д,
рег. № 781 към КЧСИ се установява, че делото е образувано по молба от 14.03.2022г.,
подадена от Д. П. въз основа на горецитираната Обезпечителна заповед № 173 от
25.02.2022г., издадена по ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав, с искане за
налагане на запор на всички вземания на „А БГ“ ООД в „П И Б“ АД и запор на дружествени
дялове на „А БГ“ ООД в „Д С“ ООД. На 14.03.2022г. е изпратено запорно съобщение до
Агенция по вписванията за наложения запор върху притежаваните от „А БГ“ ООД
дружествени дялове, както и запорно съобщение до „П И Б“ АД за наложен запор върху
вземания на „А БГ“ ООД. На 14.09.2023г. е постъпила молба от „А БГ“ ООД с искане да
бъде прекратено изпълнителното дело, тъй като с Определение № 25719 от 21.07.2023г. по
ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав е отменено обезпечението на бъдещ
иск, наложено с Определение от 25.02.2022г. Изпълнителното дело е прекратено и на
15.09.2023г. са изпратени съобщения до „П И Б“ АД и до Агенция по вписванията, че са
вдигнати наложените запори.
От приложеното за послужване търг. дело № 874/2023г. по описа на СГС се
установява, че същото е образувано по жалба на „Д С“ ООД срещу Отказ №
20230426164111/27.04.2023г. на Агенция по вписванията по подадено заявление с вх. №
20230426164111/26.04.2023г. Представено е преводно нареждане от 28.04.2023г. за внесена
държавна такса по сметка на СГС в размер на 15 лева от „Д С“ ООД /л. 29 от делото/. По
делото е постановено Решение № 613 от 10.05.2023г., с което е оставена без уважение жалба
с вх. № 20230502155346 на „Д С“ ООД срещу отказ с рег. № 20230426164111/26.04.2023г. по
4
заявление с вх. № 20230426164111 за вписване на промени по партидата на дружеството „Д
С“ ООД.
От приложеното за послужване търг. дело № 469/2023г. по описа на САС се
установява, че същото е образувано по жалба на „Д С“ ООД срещу Решение №
613/10.05.2023г., постановено по т.дело № 874/2023г. по описа на СГС. Към жалбата е
приложено преводно нареждане за платена държавна такса в размер на 8 лева по сметка на
САС- л. 8 от делото. По делото е постановено Решение № 406 от 21.06.2023г., с което е
отменено Решение № 613/10.05.2023г., постановено по т. дело № 874/2023г. по описа на СГС
и е отменен Отказ с рег. № 20230426164111/26.04.2023г. по заявление с вх. №
20230426164111 за вписване на промени по партидата на дружеството „Д С“ ООД. С
решението е указано на Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър на
обявяване обстоятелствата по заявление с вх. № 20230426164111/26.04.2023г. на Агенция по
вписванията- Търговски регистър.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК регламентира три отделни самостоятелни
хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане
на правната сфера на ответника по иска, а именно, когато: искът е отхвърлен като
неоснователен; делото е прекратено; бъдещият иск не е предявен в дадения на ищеца срок.
Непредявяването на бъдещия иск в дадения от съда срок лишава от основание понесеното
от ответника по бъдещия иск ограничение на правата му, независимо какъв би бил изхода на
спора. То е самостоятелно основание по чл. 403, ал. 1 ГПК за ангажиране на отговорността
за вреди на ищеца по бъдещия иск и за разлика от другите две основания по чл. 403, ал. 1
ГПК не е обусловено от изхода на делото. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е
специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали
вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. В този смисъл и Решение № 101 от
05.08.2013г. на ВКС по т. д. № 1029/2012г., I т. о., ТК. Предвидената в чл. 403 ГПК
отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата
гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Поради това и доколкото в
посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по
отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Така и Решение № 67 от 22.04.2013г. на ВКС по т. д. № 28/2012г., II т. о., ТК.
В настоящия случай видно от приетия препис от Решение № 5151 от 01.04.2023г.,
постановено по гр. дело № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-ти състав предявеният от Д. П.
срещу „А БГ“ ООД осъдителен иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Предвид което
е налице първата предпоставка за уважане на предявения иск по чл. 403, ал. 1 ГПК и на
обезщетяване подлежат всички увреждания, причинени от допуснатото обезпечение, които
са в причинно-следствена връзка с неоснователното обезпечение.
По отношение на претендираните разноски, сторени в изп. дело № 20227810400162
по описа на ЧСИ Д и в производството по ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри
състав в общ размер на 875,52 лева /870 лева, адвокатско възнаграждение+ 2,52 лева,
разноски за куриерски услуги +3 лева, такса за заверен препис/ съдът намира следното:
От приетия препис от изпълнително дело се установява, че ответникът /след влизане
в сила на решението на СРС, 33-ти състав/ не е предприел действия по прекратяване на
изпълнителното дело, респ. по вдигане на наложените обезпечителни мерки. С оглед на
бездействието на взискателя по изпълнително дело Д. П., ищецът е сторил разноски за
5
снабдяване със заверен препис от Определение № 25719 от 21.07.2023г., с което е отменено
обезпечението и е обезсилена издадената обезпечителна заповед в размер на 3 лева, както и
разноски по изп. дело № 20227810400162 по описа на ЧСИ Д за изпращане на молба със
заверения препис от постановеното определение с оглед искането за прекратяване на същото
в размер на 2,52 лева. Именно въз основа на подадената от ищеца молба е било прекратено
изпълнителното производство и са били вдигнати запорите, наложени вследствие на
отмененото обезпечение. Изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433
ГПК- обезсилване на издадената обезпечителна заповед по ч.гр. дело № 9828/2022г. по
описа на СРС, 32-ри състав.
Освен гореописаните разходи ищецът е сторил и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 870 лева. Както беше посочено сключеният договор за правна
помощ е с предмет именно осъществяване на защита в образуваното изп. дело по описа на
ЧСИ Д и производството по гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав във
връзка с подаване на молба по чл. 402 ГПК, като към договора е изготвена и разписка за
получената изцяло и в брой сума в размер на 870 лева. Т.е. безспорно ищецът е сторил
разноски в общ размер на 875,52 лева в производството по отмяна на обезпечението и в
производството пред ЧСИ Д.
На следващо място съдът намира, че е налице и пряка причинно-следствена връзка
между претърпените имуществени вреди и поведението на ответника, изразяващо се в
образуване на изпълнително дело и в бездействието му, изразяващо се в неподаване на
молба за прекратяването му след влизане на съдебното решение, с което претенцията на Д.
П. е била отхвърлена. В този смисъл ищецът не би претърпял описаните имуществени
вреди, ако ответникът не беше подал молба за обезпечение по чл. 390 ГПК, респ. ако не
беше образувал изпълнително производство или след влизане в сила на решението на СРС,
33-ти състав беше подал молба за прекратяване на изпълнителното дело, образувано по
негово искане. В тази връзка вредите са пряка и непосредствена последица от действията по
образуване на изпълнителното дело и по поддържане на висящността му след отхвърляне на
претенцията, касаеща обезпеченото вземане.
На последно място следва да бъде посочено, че за ищеца липсва процесуална
възможност да реализира претенцията си за тези разноски в изпълнителния процес, респ. в
процеса по гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав, нито пък да ги претендира
в приключилото производство по гр. дело № 16184/2022г. по описа на СРС, 33-ти състав,
доколкото гореописаните разноски са сторени след влизане в сила на решението и
вследствие на него и бездействието на ответника. Предвид което съдът приема, че
изразходваните средства в хода на принудителното изпълнение , прекратено поради
обезсилване на издадената обезпечителна заповед, представляват имуществени вреди за
лицето, привлечено като длъжник по принудителното изпълнение, за които вреди
взискателят дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане.
Предвид което по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на
претенцията за сумата от 875,52 лева и същата следва да бъде уважена.
По отношение на претендираните от ищеца възнаграждения за осъществено
процесуално представителство пред СГС и САС във връзка с обжалване на Отказ №
20230426164111/27.04.2023г., издаден от Агенция по вписванията и Решение №
613/10.05.2023г. по т. дело № 874/2023г. по описа на СГС, както и сторените разноски за
заплатени държавни такси в тези производства на обща стойност 2123 лева /900+ 1200+ 15+
8/ съдът намира следното:
Както беше посочено предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени
6
от допуснато обезпечение, е основана на принципа за общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Същевременно, вярно е твърдението, че направените
разходи при воденето на едно гражданско дело представляват намаляване имуществото на
страната, но не е допустимо отделно и извън конкретното производство да се търси тяхното
възстановяване, респ. да се претендират като обезщетение за имуществени вреди /освен при
злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК/. Съдебната практика / Решение № 67 от
3.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013г., IV г. о., Решение № 414 от 27.07.2009г. на ВКС
по гр. д. № 1049/2008г., IV г. о./ и правна теория са константни в разбирането си, че
отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято
полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско
правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият
състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски
причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е
обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само
направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ
процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по
делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар
на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват
разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78, ал. 1 ГПК/ и се дължат от
страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния
спор.
Предвид изложеното, поначало не може в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК, да се
претендират като вреди, разходите за водено друго дело между страните, защото на първо
място както се изясни, същите е допустимо да се търсят и отговорността за тях да се
реализира само по висящия процес. Разноските, в т.ч. платеното възнаграждение за един
адвокат, чието присъждане по висящото /или приключило/ дело не е поискано, не могат да
се търсят със специалния иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, защото същите са предмет на
самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон. На второ
място, те не могат да се квалифицират като "вреди от обезпечението", тъй като по
естеството си не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а
от процеса по допускането и изпълнението й. В този смисъл и Решение № 54 от 17.02.2016г.
на ВКС по гр. д. № 5091/2015г., IV г. о., ГК и Решение № 59 от 4.05.2017г. на ВКС по гр. д.
№ 2817/2016г., III г. о., ГК.
В конкретния случай, обаче, се претендират разноски, сторени в производство по чл.
25 ЗТТРЮЛНЦ, което не е спорно и в което Агенция по вписванията не участва като страна,
за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности,
предвидени по отношение на нея са обусловени от възложената й със ЗТТРЮЛНЦ
7
компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл отговорността за
постановения незаконосъобразен отказ не би могла да се вмени в тежест на ответника,
доколкото отказът е постановен от Агенция по вписванията в рамките на възложената й от
закона компетентност, респ. ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря за сторените
в тези производства разноски /за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/,
доколкото с поведението си не би могъл да предизвика постановяване на незаконосъобразен
отказ от страна на Агенция по вписванията. Действително, отказът е мотивиран с
допуснатото обезпечение по искане на ответника, но отказът е бил отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, т.е. сторените от ищеца разноски по
обжалване на незаконосъобразния отказ не са вследствие на поведение на ответника, а
вследствие на неправилно тълкуване на закона от страна на Агенция по вписванията.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че ответникът Д. П. е съзнавала, че
обезпечава несъществуващи права и че предприема действия спрямо лице, което не се е
задължило да изплаща претендираното от нея задължения съдът намира, че законодателят не
е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от неоснователна или
недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез изпълнително,
исково и обезпечително производство. Както е прието в Решение № 758/11.02.2011г. по гр. д.
№ 1243/2009г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 245/05.11.2014г. по гр. д. № 1734/2014г.
по описа на ВКС, ІІІ ГО, злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице,
когато жалбата/искането до съответния компетентен орган не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес. Носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Поради това и
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с
интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Подаването на жалба/молба до съответния
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите
имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. Противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право - като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия – ищец в първоинстанционното
производство /чл. 154 от ГПК/. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се
упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, когато
страната подава молба по чл. 390 ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое
субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не
в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на
правото дали е извинителна или неизвинителна /в този смисъл е Решение № 59 от
04.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 2817/2016 г., III ГО/. Понеже недобросъвестността не се
8
предполага, този, който я твърди следва да я докаже. В конкретния случай не се доказва, че
ответникът е упражнила признатото й от закона право по чл. 390 ГПК единствено с цел на
увреди ищеца. Такива доказателства не са ангажирани по делото и не могат да се изведат от
мотивите на решението на СРС, 33-ти състав. Обстоятелството, че предявеният иск е
отхвърлен, респ. на какво основание, не би могло да обуслови само по себе си наличие на
злоупотреба с право.
На следващо място, видно от изисканите търговски дела страна в производството
пред СГС и САС е бил жалбоподателят „Д С“ ООД, ЕИК ....., а не ищцовото дружество „А
БГ“ ООД. В този смисъл ищцовото дружество не е участвало в горецитирани търговски дела
с № 874/2023г. по описа на СГС и № 469/2023г. по описа на САС, т.е. не е било страна в
производствата по смисъла на чл. 26, ал. 1 ГПК, респ. дружеството не е участвало и не е
било представлявано по описаните дела. Горното обуславя липса на необходимост да бъдат
сключвани договори за правна помощ за представителство по делата от страна на ищеца,
доколкото жалбите касаят вписване на обстоятелства- приемане на нови съдружници и
увеличение на капитала чрез приемането им и записването на нови дялове в „Д С“ ООД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че сторените разноски в търговските
производства не са вследствие на поведение на ответника, предвид което липсва причинно-
следствена връзка между претендираните имуществени вреди и процесното обезпечение. В
допълнение, ищцовото дружество не е било страна в описаните търговски дела. Приетите по
делото договори за правна помощ и разписки към тях, сключени от „А БГ“ ООД, в които е
посочено, че „А БГ“ ООД действа в полза на „Д С“ ООД са непротивопоставими на
ответника. Вътрешните отношения между дружествата касателно обстоятелството кое
дружество ще заплаща адвокатско възнаграждение за извършено процесуално
представителство не пораждат действия за трети лица. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 21 ЗЗД, която по категоричен и недвусмислен начин утвърждава принципа за
обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявеният иск за сторените разноски за заплатени
държавни такси и адвокатско възнаграждение по търг. дело № 874/2023г. по описа на СГС и
в.търг. дело № 469/2023г. по описа на САС на обща стойност 2123 лева е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът е бил
представляван от особен представител и не е сторил разноски в производството. Ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 120 лева, депозит за особен представител в
размер на 599,85 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 940 лева като са
представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2024г., тоест общо 1659,85 лева. С отговора на исковата молба е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно с оглед размера на предявения иск, фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца действия,
9
изразяващи се в отговор на исковата молба, явяване в открито съдебно заседание и подаване
на писмено становище. С оглед уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 484,65 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.......... да заплати на
„А БГ“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“,
кв. „Манастирски ливади“, ул. ........... на основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 875,52 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на
поведение на ответника, изразяващо се в подаване на молба за допускане на обезпечение на
бъдещ иск, за което било образувано ч.гр. дело № 9828/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав
и изп. дело № 20227810400162 по описа на ЧСИ Д, рег. № 781 по описа на КЧСИ,
формирана както следва: 870 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и
съдействие от 03.05.2023г.; 3 лева, представляваща държавна такса за получаване на заверен
препис от Определение № 25719 от 21.07.2023г., постановено по ч.гр. дело № 9828/2022г. по
описа на СРС, 32-ри състав; 2,52 лева, разход за куриерска услуга по изп. дело №
20227810400162 по описа на ЧСИ Д, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2998,52 лева /за сумата от 2123 лева/,
формирана, както следва: 900 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и
съдействие от 28.04.2023г.; 1200 лева, заплатена по Договор за правна помощ, защита и
съдействие от 01.06.2023г. и държавни такси в размер на 15 лева и 8 лева съгласно платежно
нареждане с реф. № 20230428029981103403 от 28.04.2023г. и платежно нареждане с реф. №
20230601029981103232 от 01.06.2023г.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. З............. да заплати на
„А БГ“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“,
кв. „Манастирски ливади“, ул. ........... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 484,65 лева,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10